Всеки ден след ДГ отиваме с Крисо в офиса на майка ми и баща им. Майка им дава пари и те тичат с племенникът ми до близкото кафене. Могат да си купят каквото си поискат. Крисо обикновено си купува мляко с какао, чай или хот-дог, Анко задължително е с кола, вафла или снакс. А Анко никой не го е лишавал от подобни. Какъв извод тогава да направя?
И ако майките, роптаещи срещу боклуците, просто малко му отпуснат края и си карат по своята линия (в собственото си хранене) и са добри дипломати, рано или късно децата им ще ядат както те искат.
Децата ми също виждат шарените пакетчета в магазина или в нечии ръце, но очевидно не се трогват. Не забранявам, защото ще постигна обратен ефект, но и не предлагам, защото ще изградя вреден навик. Вкъщи почти винаги има пакетче желирани бонбони, шоколад или Слънчо - така, както има захар, ориз и сирене. Често пъти ги изхвърлям обаче. Това, че близалките или вафлите са голямо лакомство за децата, според мен е абсолютен мит. В "лакомство" въпросните боклуци са превърнати от възрастните - на дете се носи снаксче, за награда се дава шоколадче, в парка се купува кроасан... Самото отделяне на чипса и солетите от останалите продукти, като нещо по-специално, вече си е автогол за родителя. У нас по-специални са бананите, ябълките, бадемите, ягодите, ананаса... те са привилегия и радост. Когато питам челядта Слънчо ли иска или морков, отговорът винаги е в полза на последното. Помолила съм всички роднини и познати да не си дават парите за семки и бонбонки, а за кило киви по-добре. Та така... децата насочват вниманието си натам, накъдето родителите го привличат 
.Ама не -можело нещо да му стане,тя така лишавала детето си преди и сега не ядяло много неща.Е да обаче моят син не е злояд,но не виждам причина да яде боклуци.Да не говорим,че макар да е почти на 2 години има само резци и 2 кътника,с какво да дъвче тези пуканки 