Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 278
Отдавна е назряло в мен едно мнение и искам да го споделя. Всички ние тук имаме някакви трудности, по-големи от тия на "нормалните семейства", това е ясно. Страдаме с децата, плачем с тях и т.н Но, ако ние постоянно сме нещастни, тъжни и само плачем, така не доказваме ли, че сме действително зле, че сме недоволни от живота си, че почти не живеем а вегетираме? Аз едва наскоро се усетих, че досега съм правила точно това. Сега дори в тежки моменти, се чувствам добре, в смисъл не се вайкам и не унивам, казвам си това ще бъде днес и продължавам. Това го казвам понеже много често говорим за тези неща и мисля, че ще ви накарам да се замислите и да се почувствате по-добре. Не бива да се тъгува /прекалено много, и прекалено дълго/ по-скоро трябва да се живее с проблемите и те да се обърнат не в проблем, а в ежедневие в което дори да ни е много тежко, да намерим хубавото дори да е малко. Аз съм щастлива вече, че детето ми е такова и че ме научи на много неща. И дори , когато е зле, пак си казвам,  ще премина и това. Радвам му се такъв какъвто е. Така, че нали смисъла на по-различния ни живот е в това, не да понасяме нещастието, а да видим щастие в нещастието. Да си направим ежедневие, в което да си създаваме хубави моменти,за да понесем трудните. АКо сме осъзнали това, тогава може да си кажем, че наистина сме се изкачили малко по стълбичката.  Thinking Та исках да кажа с 2 думи, на тия които не са с децата си или на тия които в момента им е много тежко, че това е ежедневието ни, и в него има за какво да се радва човек.  Hug Звучи безумно, но ако не го осъзнаем, ще живеем трудно.  Peace
Цитирай

високо

Мнения: 4 366
изказвала съм се и друг път по подобни теми...сега искам да споделя с вас една японска философия. аз достигнах до нея, благодарение на лични преживявание и благодарение на всички вас в този форум:

1.Тъкмо днес ще живея с чувство на благодарност.
Винаги бъди благодарен за това, което имаш и за това, което знаеш , че ще ти бъде осигурявано.Нашето нормално състояние е на удовлетвореност и изобилие. Живеейки с чувство на благодарност човек може да се измъкне от омагьосания кръг на липсата и да влезе в състоянието на изобилие.

2.Тъкмо днес няма да се тревожа.
Тревогата е резултат от чувството на отделеност от Универсалното Единство. Не се бъркай в "графика" на Вселената. Живей всеки ден на максимума на възможностите си. За всичко друго, Вселената ще се погрижи.

3.Тъкмо днес няма да се гневя.
Гневът е резултат от усещането за загуба на контрол. Когато се почувстваш ядосан, просто бъди съзнателен за реакцията си и бъди благодарен за възможността да видиш своята слабост. Не се чувствай виновен за гнева си.

4.Тъкмо днес ще бъда честен.
Да си честен със себе си, означава да си честен във всичко. Истината носи яснота. Честността към себе си води до честно отношение от другите към теб.

5.Тъкмо днес ще се държа с любов и уважение към всяко живо същество.
Ние всички сме едно, произхождаме от един източник и сме взаимозависими. Да проявяваш любов и уважение към другите означава да обичаш и уважаваш себе си и Земята.
Цитирай

София

Мнения: 3 931
Когато сме нещастни ние, правим нещастни и децата си. Те разбират и усещат своите проблеми и различноста си до голяма степен чрез другите. Когато се държиш с детето като с болно и му показваш, че си нещастен заради него, то започва да изпитва същото.

Старая се да не допускам да ми проличи, че се притеснявам или, че нещо не е наред. Вече го правя и когато съм сама, защото изпуснеш ли му края, трудно е да се върнеш към спокойствието.
Цитирай

София

Мнения: 3 906


1.Тъкмо днес ще живея с чувство на благодарност.
Винаги бъди благодарен за това, което имаш и за това, което знаеш , че ще ти бъде осигурявано.Нашето нормално състояние е на удовлетвореност и изобилие. Живеейки с чувство на благодарност човек може да се измъкне от омагьосания кръг на липсата и да влезе в състоянието на изобилие.

2.Тъкмо днес няма да се тревожа.
Тревогата е резултат от чувството на отделеност от Универсалното Единство. Не се бъркай в "графика" на Вселената. Живей всеки ден на максимума на възможностите си. За всичко друго, Вселената ще се погрижи.

3.Тъкмо днес няма да се гневя.
Гневът е резултат от усещането за загуба на контрол. Когато се почувстваш ядосан, просто бъди съзнателен за реакцията си и бъди благодарен за възможността да видиш своята слабост. Не се чувствай виновен за гнева си.

4.Тъкмо днес ще бъда честен.
Да си честен със себе си, означава да си честен във всичко. Истината носи яснота. Честността към себе си води до честно отношение от другите към теб.

5.Тъкмо днес ще се държа с любов и уважение към всяко живо същество.
Ние всички сме едно, произхождаме от един източник и сме взаимозависими. Да проявяваш любов и уважение към другите означава да обичаш и уважаваш себе си и Земята.

Това е страхотно Peace
Ако всички тук си го напомняме поне веднъж дневно ,няма да имаме повод да си задаваме въпроса:Трябва ли да сме нещастни?
 Hug
Цитирай

Варна

Мнения: 869
И аз така мисля.Трябва да превърнем проблема в ежедневие.Е вярно ,различно от общоприетото,от това за което сме мечтали някога,но...........Поне за себе съм съм разбрала,че единствено така мога да постигна да бъда щастлива някой ден.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
аз считам обаче, че човек ако може да си ПОЗВОЛИ трябва да си изживее нещастието
аз съм нормално същество и имам нужда да бъда нещастна - за да мога да почувствам колко съм добре после
да - трябва да сме нещастни, за да може после да усетим колко сме щасливи в действителност
депресията е лукс и който може да си я позволи - евала
това да си нещастен не значи че няма да правиш нещата добре и че няма да движиш всичко както трябва
а борбата с това да се чувстваш зле може понякога и последните сили да ти отнеме
затова аз съм на принципа - изживей си нещастието, преживей го и после го пусни
сам ще изплуваш след като си се освободил от излишния товар
мен това ме спасява...а иначе изкуствената борба да съм щаслива когато не съм - това ме смазва и детето чувства че нещо не е наред - той усеща че съм вътрешно зле, пък му се хиля като кроун...не дтава така
вярвам обаче че всеки трябва да намери своя път - има хора като мен, които имат нужда да поченат малко от усилията да са вечно усмихнати и вечно силни
има други обаче, които ако почнат да се чувстват зле....край няма да има това...
всеки трябва да върви по пътя си!
успех майчета! но никаго не се правете на щасливи ако не сте!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.