Публикувана: 22 май 2007, 17:44 ч.
Последно мнение: 31 май 2007, 14:50 ч.

Синът ми е на 1г и 1месец и постоянно е лепнат за мен.....понякога ходя с него д

1 442
28
1

Гост

1
2
Всички

22 май 2007, 17:44 ч.

Синът ми постоянно иска да го занимавам да го държа на ръце....само да го оставя и се изпотява от рев. Даже и с играчките не си играе...предпочита аз да си играя с него....Ето и сега едвам пиша защото той пипа клавиатурата, и аз просто нищо не мога да свърша на спокойствие...., а той само на бели налита. Даже и в тоалетната го взимам понякога когато се е вкопчил в мен...къса хартията и така....поне мирува....Кажете как да се справя...? Някой имал ли е такъв проблем...и как се е справил....?! Tired

Но и в интерес на истината аз много обичам да си играя с него през повечето време. Сега си дойде сестра му и разгеле зарадва и се и сега уж ще играе с нея...

# 1 22 май 2007, 17:57 ч.

Be realistic - plan for a miracle.
Мнения: 839

Кой както си го научи... Simple Smile

# 2 22 май 2007, 18:00 ч.

в Низината
Мнения: 705

Лошо си го научила, да знаеш.
Оставяй го да се занимава самостоятелно - като се заиграете двамата, неусетно се отдръпни и го остави да си играе сам. Обяснявай му, събирай го с деца на неговата възраст и го стимулирай да играе с тях. Не знам какво друго да те посъветвам. Няма да е лесно, но ще е по-добре и за него и за теб!

# 3 22 май 2007, 18:15 ч.

Мнения: 677

Тва с децата не си е работа..И теб ли не те предупредиха?! (червен емотикон с размахана ръка и ругаещ)

Последна редакция: вт, 22 май 2007, 20:13 от Тони Сопрано

# 4 22 май 2007, 18:19 ч.

Мнения: 9 903

ще подкрепя предишните отговори, но ако искаш успокоение и разбиране, пусни тема в Майките.

# 5 22 май 2007, 18:44 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 382

Ами и аз съм 24 часа с детето сама, но не съм стигнала чак до там. Като чистиш или си заета, сложи му играчки в кошарата и излез... Не може при всяко разплакване да го вземаш при теб.

Имам приятелка с подобен на твоя проблем, сина й се поуспокои чак когато тръгна на градина.

# 6 22 май 2007, 18:49 ч.

Мнения: 2 792

Цитат на: Тони Соп … 2 май 2007, 18:15

Тва с децата не си е работа..И теб ли не те предупредиха?!

Това е най-обикновен световен заговор, никой, никога не предупреждава, да не е само той прецакания.

По проблемът, не е точно до лиготия, до дете е, отшумява с времето, стискай зъби и така. Учи го да прави разни неща сам, връчвай по някой парцал и четка да ти помага в чистенето. Направи го тартор на играчките, той да е отговорника, размърдай му малко фантазията, ще се оправите, малко усилие се изисква Laughing

# 7 22 май 2007, 19:41 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

познато, познатооооо, направо ми се ревеше.

На четири години ще стане и още е лепната за мен. В който край на стаята да се преместя, събира си играчките и хайде до мен. Отърване и в тоалетната няма. Не ще нито на танци да ходи, нито на рисуване, въобще никъде, където няма да ме вижда.

Ама с второто такъв проблем нямам. Питай патило да ти каже. Още от начало я научих, като я оставя в кошарката, седи докато я извадя, понякога реве, но за минута - две се успокоява и се заиграва с нещо. И в 21 - 21.30 хайде в кошарата за спане. Не съм знаела, че е тъй лесно да се гледа малко дете.
А голямата сега я строявам да седи в детската стая "да пази сестра си" и о чудо! в 22часа имам време да вечерям и да погледам телевизия.

# 8 22 май 2007, 21:49 ч.

Мнения: 2 220

Не е както си го научиш... За съжаление. Моят син така в пълна степен се лепна за мен, когато се научи да си отваря вратите. Преди това - като се заиграе, ставам и излизам, като затварям след себе си. И се връщах, когато го чуех да протестира. Понякога минаваше и по час Laughing

Ама после... само да ме чуе, че тръгвам, хуква след мен, нищо, че преди това не ми е обръщал никакво внимание. И просто няма какво да направя. Мисля, че ще отшуми по някое време, сигурно и на него самият ще му писне. Mr. Green

# 9 22 май 2007, 22:48 ч.

Мнения: 40

Наистина е до дете,но с времето нещата се променят и всичко отшумява.При нас сиуацията беше подобна,по цял ден само двамата,нямаше на кого да го оставя дори за час.Сега е вече на 2г и пак сме все заедно,но вече се заиграва,мога да изляза и да ме види не плаче,въобще мога да го оставя на някого ,а преди беше немислимо.Аз също бях притеснена като теб и започнах да го водя в детски парти клубове.В началото влизах с него ,защото без мен не искашеи седяхме по 30мин,а сега вече седим и по 1час и повече и се сеща да ме потърси само когато му се пишка.В къщи също вече си играе сам,гледа филмче или разглежда книжки и така и за мен има малко почивка.Така че спокойно всичко ще си дойде на мястото имай още малко търпение. bouquet

# 10 22 май 2007, 22:51 ч.

Някъде в Европа...
Мнения: 3 440

Моят син е също така. На 8м е вече, никаква играчка не го впечатлява, освен ръцете ми Sad

. Не мога да изляза от стаята, ако се заиграе с нещо, очите му са в мен.... Сутрин като станем, докато си направя тоалета в банята, той реве.... За спането няма да говоря, че и там е една мъка.....Не мисля, че съм го учила. До 3 м. беше много спокоен, играеше си сам и после буквално за един ден се промени. Аз го отдавам на това, че по това време са започнали да му се появяват обриви ( в последствие, след 2 м, след поредица от посещения при доктори, решиха, че е АД), които педито сметна за нещо нормално и те са го притеснявали и затова така започна да ме търси, с надежда, че ще го облекча. Не знам дали също има значение, но е късно захранен (след 6м) и още сме почти изцяло на кърма.
Ще следя темата...

# 11 22 май 2007, 23:41 ч.

Мнения: 1 327

имах същия проблем с Ати. Бяха кошмарни месеци. Вече ходеше на ясла, вечер я вземам уморена от работа, вкъщи ме чака чистене, готвене, бяхме и в ремонт.. Не искаше да седи нито при брат ми, нито при баба ми (без тати сме), сега вече няма няма подобни проблеми. Верно, плътно при мен е, ако аз съм в кухнята и тя там, преместя ли се в стаята търчи при мен. Но навсякъде си намира някаква занимавка и от време на време идва да се гушне или да се закача. Четеме книжки заедно, даже на моменти ми липсва онова седене на ръце, тогава поне се гушихме повече Laughing

Това с висенето пред тоалетната обаче още не е отшумяло напълно ooooh!

то е мамоооооооооооо мамууууууууу маааааааааамооооо и чукане по вратата, но се надявам скоро и това да отшуми Wink

да ти призная на мен много ми е помогнал слинга. слагах я на моменти в него и ми бяха свободни ръцете.
само да уточня, че тя обича да се заиграва сама от малка, но и те си имат периоди като нас Wink

# 12 23 май 2007, 01:04 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 538

Ами така бяхме почти....до скоро. Напоследък си играе някакви сюжетни игри - говори по телефона, реди плюшките, кара колата... Иначе - откакто е проходил (9м) все е до мен, домакинствах само като спи. Сега да се сетя на тази възраст какво му привличаше вниманието newsm78

, играехме винаги заедно - обикновено разваляше, разхвърляше и чупеше на тази възраст Mr. Green

Имаше спокойствие само докато разхвърли някой шкаф, затова го слагах пред шкафа с тавите и тенджерите - те са по-тежки и се разхвърлят по-бавно, а и ми беше пред очите докато готвя.

# 13 23 май 2007, 03:17 ч.

Мнения: 4 399

И аз да ти кажа че си е до дете. Моето е така откакто се е родило. Бебетата спели и си играели сами в кошарите... дръшки. Нито спеше като малка, нито пък си играеше сама. Оставяла съм я и сама, но номера не минава. И слинга не помага когато е 11 кг. Единственото е търпението. С времето се учат да се заиграват по малко сами. Моята се заиграва също с шкафовете. След това къщата изглежда все едно бомба е паднала, но мога да приготвя поне нещо за ядене. Всичко друго върша само когато спи. И тя е с мен в тоалетната, при това не понякога, а винаги. Дори и да се заиграе обаче винаги ме държи под око и тръгна ли да излизам от стаята веднага се сдобивам с компания или реве до посиняване. Има моменти в които е по-търпима, има моменти в които не ми се отлепва от панталона, но като цяло тенденцията е към подобряване на положението.

# 14 23 май 2007, 09:01 ч.

Мнения: 1 426

При нас това стана след като 2 годишният ми син беше седмица в болница без мене. Буквално: влизах в тоалетната - и той ми се намърдваше на коленете... Как го отучих - ами доста бавно, сантиметър по сантиметър...

# 15 23 май 2007, 09:53 ч.

в края на града
Мнения: 4 446

И при мен беше така - израства се. Трябва търпение, ако можеш да го учиш да се заиграва с нещо сам (не е задължително да са играчки), или да идва някой да ти помага (ако има кой) да остава и с друг човек, ще стане по-бързо, ако не - ще стане по-бавно.
И аз мисля, че не е до лиготия или научаване, до дете си е, има по-привързани към майките, има си и по-самостоятелни дечица.

# 16 23 май 2007, 15:55 ч.

Междудругото имам и 6 г. дъщеря ама такова нещо чак не помня да е имало.....или поне не чак до такава степен, но и аз не мисля, че е от разлигавяне, просто наистина всяко дете си е индивидуално......но и като че ли с нея бях малко по-строга /в смисъл оставях я и да си поревава и да се потръшка.../, но и сега ми се тръшка и все е недоволна....та кой знае какво не съм възпитала.....този пък малчо може да е по-мил...ама с тази кака където му дава малко лош пример....дано не се повлияе....
От друга страна знам, че е хубаво децата да се гушкат и да си играем с тях.....може пък да е по-спокоен и уравновесен от кака си..../з-то тя е малко нервничка-на баща си се е метнала.....но то крушката си има опашка/
Просто малкия като че ли по по друг начин го гледам от дъщеря ми, което не значи, че ще му толурирам щурутиите....з-то лиготии и аз не обичам....
Едни наши приятели разказваха, че и те второто дете са го гушкали повече и че било по-спокойно от първото...макар, че аз го познавам първото повече много хубаво и възпитано дете...но те сега живеят в Германия и второто само физиономията съм му виждала и нямам впечатления от него.

# 17 25 май 2007, 14:54 ч.

Мнения: 441

И аз мисля ,че си е до детето ,не е до научаването(макар,че и това си оказва влияние до някаква степен).Например моят син заспива сам,но щом се пробуди ме търси на секундата.
Заиграва се сам,но задължително в стаята в която съм аз.Но щом тати се прибере от работа или кака от училище ме зарязва(е проверява в стаите от време на време да не съм избягала някъде hahaha

,но все мога да си свърша някоя работа).Мисля,че това е така,защото сами си се гледаме.Когато тръгне на градина,няма да е така newsm78

( е с каката така беше,което пак не е гаранция).

# 18 25 май 2007, 15:42 ч.

Мнения: 7 201

Цитат на: PetiaK в ср, 23 май 2007, 09:53

И аз мисля, че не е до лиготия или научаване, до дете си е, има по-привързани към майките, има си и по-самостоятелни дечица.

Съгласна съм.Според мен момченцата са по-привързани към мамите(наблюдения).Но се израства.Моят син се опитваше да влезе в тоа...та с проходилката,но не му се отдаваше и пищеше докато изляза.

# 19 25 май 2007, 17:03 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Това е период. Скоро ще отмине, споко Peace

# 20 25 май 2007, 20:28 ч.

София
Мнения: 15 219

На 1г. и 1м. си е още бебе. Иска мама и това си е.
И Иво беше същият. И ние ходемхе заедно и в тоалетната. Но не ми е тежало. Напротив-приемах го като "моето време" и му се радвах. Много скоро няма да ме следва по петите, ще порасте и ще ми остане само споменът за дните, когато е бил залепен за мен.

# 21 25 май 2007, 20:33 ч.

Мнения: 3 356

Цитат на: Рени в пт, 25 май 2007, 17:03

Това е период. Скоро ще отмине, споко Peace

Това е и моето мнение.Всички деца минават през различни периоди-при някои е по-силно изразено едно или друго нещо,от колкото при останалите деца.И моят синковец е много привързан към мен,от от както свикна с яслата,а аз ходя на работа нещата се нормализираха.Вече баща му поема доста от грижите,а баба му го гледа,когато съм в почивните дни на работа.

# 22 25 май 2007, 21:03 ч.

Мнения: 2 891

Чак пък да е както си го научиш... смели изказвания ми се видяха!

Сашо също се лепеше за мен, на тази възраст. Стряскаше се и когато някой минаваше покрай входната врата и ревеше с цяло гърло. Осъзнаваше, че хората си тръгват, но не разбираше елементът "ще се върна" Grinning

Сега не мога да го накарам да се гушне в мен Mr. Green

Споко, ще мине.

# 23 26 май 2007, 12:23 ч.

Мнения: 1 081

Моят син буквално не се отлепяше от мен до 8мия си месец-спеше с мен, излизах с кенгуру на разходка, носех го постоянно, не признаваше ничия друга компания, в количката не искаше да се вози, защото не е покатерен отгоре ми, а какво остава да остане сам в стаята...ужас. Не съм го оставяла никога да плаче, гледала съм винаги да съм до него(освен когато послушах разни доброжелатели и го оставих 2 пъти да се дере като магаре, с надеждата да спре и да заспи-ама тц). Обаче от 2 месеца насам му се иска сякаш да е по-самостоятелен-не ми дава да го нося, за прегръщане и дума не става, иска да е сред други деца, заиграва се сам/е, все още когато съм в стаята, като изляза и започва да плаче/. Обаче аз пробвах един трик от баща ми-вземам му играчките, и половин час уж сама си играя с тях, но не му ги давам. И той, будаленцето, си мисли, че е нещо "ЗА ГОЛЕМИ" Joy

, и съответно като му оставя уж без да искам коша с играчките на земята, проявява жив интерес, чак сам си играе по час, че и повече.
Дано да отмине по-скоро този период и при твоето детенце Hug

# 24 28 май 2007, 14:27 ч.

Мнения: 256

Цитат на: Sway в вт, 22 май 2007, 17:57

Кой както си го научи... Simple Smile

и аз така мисля Peace

# 25 28 май 2007, 14:53 ч.

Мнения: 14 133

Цитат на: Vivi в пт, 25 май 2007, 20:28

# 26 31 май 2007, 12:43 ч.

Мнения: 14

много ми е познато.синчето беше на 11м когато започна нарочно да повръща когато не съм до него и не го наблюдавам.беше ужасно.говорих с лекари, посъветваха ме да не му обръщам внимание и да не тичам при всяко бъркане в устата.така след 3месеца разбра че няма да е на неговата и се отказа.иначе навсякъде беше с мен,дори не можех да легна на леглото докато той не заспи.така ,че не се притеснявай, сам ще се откаже #Crazy

# 27 31 май 2007, 12:58 ч.

Мнения: 3 146

Цитат на: Рени в пт, 25 май 2007, 17:03

Това е период. Скоро ще отмине, споко Peace

Освен това, според мен е страхотно мама и бебе да са непрестанно заедно. Като поотрасне, сам ще поиска да се отделя от теб. Според мен е нормарлно. Аз пък, като се налагаше да оставям моя да си играе сам, ми ставаше гадно, понякога съм учила и съм готвила и чистила нощем, за да сме заедно!

# 28 31 май 2007, 14:50 ч.

Мнения: 234

Цитат

Цитат на: chibi в пн, 28 май 2007, 14:53

Цитат на: Vivi в пт, 25 май 2007, 20:28

Аз също мисля така.Сега не ти е лесно,защото освен игрите си имаш и работа за вършене,но ще дойде време в което ще ти се иска да е залепено детето за теб-но то ще е станало вече самостоятелно.
Моето от скоро ходи на ясла/на 2 год. и половина е/и като се прибере от там е неотлъчно до мен,даже от време на време ме стиска за краката да не би да се загубя някъде случайно.На мен не ми тежи,понеже ходя на работа и имам време само няколко часа да му се порадвам преди да си легне да спи.
Съвета ми към теб е да не се притесняваш,това е някакъв период,през който преминава детенцето.Всичко с времето си. Hug

Препоръчани теми

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Бързи въпроси и отговори деца -6

Аутизъм? Да или не? 😐🤔😑

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: