Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 127
След покъртително дълго дискутираната "тема" за незавидната съдба на ноемврийските чада смятам да пусна една тема, която повече отива на един приятен петъчен ден, действително, но пък в Клюкарника е съвсем на мястото си.
Нека поясня - не търся разрешение на личен проблем, нито пък някакви циркове и представления.
-----
Така. Иде реч за несподелената, невъзможната и т.н. отрицателни страни на така често обсъжданата "любов".
От много хора съм чувала, че е голямо изпитание за духа.
На други не им дреме особено, въпреки че са "преживявали" такова нещо.
Говоря за нещо, което човек, малко или много, признава пред себе си като "сериозно" и "истинско". Пак неясни категории.
Как мислите, наистина ли е нещо дотолкова важно от душевна гледна точка? За вас, лично?
Аз си имам стимул да пусна тази тема, но в никакъв случай не искам тя да се изроди в сълзливи коментарчета и взаимни утешавания.
Който има позиция по дадения въпрос - нека се чувства свободен да каже. Хубаво ще е да се получи нещо като представителна извадка. Мхм. Достатъчно цинично, за да ми хареса  Mr. Green
Цитирай

Sverige

Мнения: 2 212
Би ли пояснила каква е по-конкретно темата, какво питаш или свободна интерпретация за несподелената, невъзможна любов... Rolling Eyes

П.П. Извинявам се .... пропуснала съм един ред и то точно въпроса ти  Crazy След малко като си събера малко мозъка ще се включа  Blush
Цитирай


Мнения: 127
Би ли пояснила каква е по-конкретно темата, какво питаш или свободна интерпретация за несподелената, невъзможна любов... Rolling Eyes

Да, наистина ще е добре да поясня.
Напоследък се наслушах на приказките на хора, които се оплакват от несподелени любови, представят тези си случки като огромни болки.
Питам дали наистина за вас е така? Или е признак на душевна, ъъ, изнеженост, да се вторачва човек в такива преживявания прекалено дълго?

...Нищо. Аз си поясних  Laughing
Цитирай


Мнения: 3 424
Достатъчно цинично, за да ми хареса  Mr. Green

И аз си падам по цинизма,
но темата не ме възбужда.
Да опитаме от втори поглед.
А?

А, прочетох. Всяко вторачване може
да бъде фатално. Прецени си риска.
Цитирай


Мнения: 770
Ами аз съм преживявала подобно нещо. Не знам дали мога да я нарека любов или просто голяма тръпка. Май е второто. И то не беше несподелено, а неизживяно. Поради ред обстоятелства, които сега нямат значение.
Не знам дали е резултат на "душевна изнеженост" или нещо друго. Зависи от човека.
Аз съм чувствителна патица. Затова си и чуках главата. И ще продължавам сигурно. На мен ми беше трудно да го превъзмогна. Уж успях преди година, но ситуацията е такава, че не мога да спра завинаги да виждам човека. От тук и ми дойде проблемът.
Та, да, аз преживявам тежко такива ситуации.
Цитирай

Русе

Мнения: 490
То не е за разправяне! smile3505
Цитирай


Мнения: 3 424
Според мен неизживяната любов
е просто незаслужена. Любовта е,
когато се изживява. Другото е пилеене
на време. Но пък шлифова фантазията.
Цитирай

Sverige

Мнения: 2 212
Та така... май съм точно от извадката, за която говориш... Най-продължителната любов до момента ми е май несподелената или поне прекалено дълго го носих в мисълта си, даже и когато вече не го носих толкова в сърцето, имаше други младежи паралелно, но в мисълта ми все един...и да от тази гледна точка, лично, а съм от хората, които изживяват несподелената любов дълбоко и дълго. И в момента ми е кофти, да. Но пък после не се чувствам толкова ощетена, колкото обогатена и си мисля, че по-добре, че съм обичала и била влюбена, макар и така, отколкото изобщо да не съм обичала... Всъщност аз се отдавам дълбоко на всяка една любов, която е идвала в живота ми, поне за момента, понякога за по-дълго, понякога за по-кратко.
А друг момент е, отбелязвам го, защото и ти си споменала - има разлика между несподелена и споделена, но невъзможна любов, т.е. нещо ви пречи да сте заедно - в този случай, има някаква сладка болка в цялата работа, защото не може да го осъществиш, но знаеш, че не сам си разяждан от този копнеж... И на такива любови съм отдавала място и време в душата си. Изобщо явно ще имам твърде много място в таз мойта душа  Mr. Green /това последното го написах заради препратката към цинизма  Wink/
Цитирай


Мнения: 3 424
Ех, как ми се иска да ви се похваля, че любовта
ми към Румен Луканов е споделена. Но не би.
Цитирай


Мнения: 127
Интересно ми е да чета отговорите ви.
И пак ще допълня.
Никога не съм романтична натура, нито съм била склонна към публично емоционални ексцесии. По-скоро разглеждам тази тема като нещо извън мен...оттам и споменаването на другите хора и тяхното отношение към тази лелеяна любов.
Не знам, може би се дразня от неискреността...от прекалените думи...
Като малка (сега съм зряла, та презряла - на почти две десетилетия) имах една теория за любовните песни. Можете да се досетите, че става дума за конспиративна теория. Не вярвах, че може огромният брой песенно творчество, посветено на "той каза, тя направи", да е естествен. Сега съм наясно, че е така. И това не ме очарова. Не ме очарова фактът, че човекът се затваря в себе си по такива причини и търси някакви възвишени спасения и вратички, а това - в огромната част от случаите - не го кара да бъде по-човек в отношенията си с останалите. Любовта си е любов и какво общо има тя с добротата?
Иначе в момента и мен ме глождят такива терзания велики и неизразими. Но съвсем съзнателно ги избутвам назад и гледам да не се занимавам с тях. Дано това не се отрази на крехката ми психика като неочаквано превъртяване, защото е напълно възможно. На мен малко ми трябва, хаха
Цитирай

Sverige

Мнения: 2 212
Любовта си е любов и какво общо има тя с добротата?

Не трай сърце ми да ти отговоря на този прекрасен въпрос...
И за мен не само има много общо, ами да не кажа всичко общо... но пак казвам - за мен - когато съм влюбена, но щастливо съм толкова бяла и добра, отзивчива, любезна, усмихната и все по,по-най....някак си окрилява във всички смисли позитивни пустата й любов   Blush

А за песните, стиховете и всичко такова...ще ти кажа, че като се влюбих за първи път(като пирон в кисело мляко) открих колко много песни имало за любовта и колко от тях сякаш текстовете им са ми прочели в душата  Very Happy
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.