Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 492 отговора

Белгия/София

Мнения: 27 528
Доста време се чудя да пускам ли такава тема или не. И къде да я пусна. Напоследък обсъждам с една приятелка не от форума и с една от форума (адаш, знаеш коя си  Love) въпросът за едно или две деца е хубаво да имаме. Първо искам да ви препиша от едно писмо мнението на първата, с което не мога да не се съглася, тъй като има доста верни неща:

"Не разчитай много на кръвната връзка за близост и осигурени топли отношения. Защото като омразата между брат и сестра няма по-голямао при определени ситуации. Ти искаш второ дете, защото си мислиш, че ще се обичат с Криско. А ако са различни и си пречат? Второто дете обикновено е по-агресивно, по-напористо и пречи цял живот на първото. Нормално е, защото се бори за жизнено пространство, а ако се появи ревност за обичта на родителите става още по-тежко. Не си мисли, че лесно ще се справиш. Това е неразрешим проблем, много сложен и винаги го има, но понякога е приглушен и участниците не показват чувствата си. Според мен е нормално едно дете, за да не го обричаш на борба за любов, имот, себедоказване. Напремер, приятелка на дъщеря ми скоро си роди второ дете, момиченце, първото е момченце. Тих, кортък, разбран, подреден, а сестра му е негов антипод - буйна, бясна, разхвърляна и неразбрана. Всичко каквото той направи, тя разваля и на него му се плаче. Казвал е тайно на дъщеря ми, че я обича, но има едно желание - тя да живее далеч от неговото семейство..."

Определено не поддържам тезата, че едно дете е равно на егоист, защото това изобщо не е така. Както съм казвала, може и 5 да имаш и 5-тте да са такива. Въпросът е за какво искаме повече от едно дете? Аз имам сестра, много познати около мен имат брат или сестра, но не съм забелязала някой да се хвали колко са близки, незаменими и колко не могат един без друг. А и много често има неприязнени чувства. Има ли наистина нужда едно малко дете нарушаване на идилията с ново бебе? И защо?

Моля, без присъди и резки думи, просто споделете вашите разсъждения по темата, много ще се радвам. Аз винаги съм била убедена, че искам едно дете. Но пък се замислям кое е правилно и как се преценява това, предвид, че хората сме различни и разбиранията са различни. Тези от вас, с две деца, имате много повече опит, споделете лични наблюдения, но бъдете откровени, в смисъл - не казвайте само положителните страни. Финансовата страна също не е важна, не се е родило дете, не е отгледано (освен ако не са 16  Laughing). Дали е редно да са две, за да не се чувстват сами и без принадлежност в този свят след като родителите им си отидем? Дали това прави нещата после по-лесни, макар, че всеки от тях създава семейство и всички знаем, че семейството (мъж, жена, деца) стават най-близките...

Благодаря предварително, темата е наистина важна за мен  Love
Цитирай

София

Мнения: 7 266
Ще бъда кратка и ясна.Винаги съм искала две деца,имам ги,да са ми живи и здрави!
Самата аз съм едно дете и мога да кажа,че не е хубаво да си сам,не ме питайте защо,просто не е хубаво.Дали съм егоист?Това ще кажат околните!
Дали ще се обичат брат и сестра /респ.две сестри,двама братя/,много заависи и от родителите.Много често родителите проявяват предпочитания към едното си дете и така дават повод за необратимост в отношенията им...имам такива примери пред себе си.
Да няма гаранция,че две деца цял живот ще се обичат,уважават,помагат и т.н.,но твърдо заставам зад позицията,че е по-хубаво да имаш две деца...лично мнение!
Цитирай

София

Мнения: 10 816
Здравей Блонди!

Аз също отдавна мисля върху тази тема. Преди да родя Калоян бях убедена, че искам две деца. Промених мнението си. До голяма степен всичко, което ти е писала приятелката ти съвпада с моето мнение. Не искам второ дете. Калоян въплъти всичко, което съм искала.
А относно другото - давам ти примери от моя личен живот.
- Мъжът ми са три деца. Живеем през 4 км. Чичото още не е виждал Калоян, лелята - 1 път. Не се мразят...не са се карали...Толкоз за близостта.
- Финансовата страна - ами никак не е лесно. Мъжът ми е най-голям и като знам семейната история е бил и е най-ощетен. Няма да влизам в подробности, че не са приятни, но имаме още година изплащане на заем, взет от него за плащане на семейни текущи сметки преди да се запознаем. Не е редно най-големият да поема отговорността сам при положение, че и другите двама работят нали?
- Образованието и на тримата е пострадало от това, че семейството не е имало достатъчно финанси.
- Егоизмът - ами ето - те са трима, ама братът е пълен егоист. Причината - болест като малък, след която родителите просто са забравили, че имат още две деца.

А и освен всичко друго - решението за второ дете е свързано с нашите финанси и жилище/в момента сме в 42 кв.м/. Твърдо съм на мнение, че който няма възможност финансова да гледа деца, по-добре да не ги създава. Предполагам си видяла темата в Клюкарника за детето, което легнало под влака, заради бедност и мизерия...


Цитирай

Земята

Мнения: 1 426
Ами най-малкото, защото ако всяка двойка има само по едно дете, след някое време човечеството ще изчезне... Вярно, натам все още не се е тръгнало, така че нищо не ни пречи да поразсъждаваме...
Това за идилията е вярно и за първото дете. Защо младоженците си развалят спокойствието, раждайки си първото дете? Ами някак си Природата се е погрижила на ниво инстинкти да искаме да имаме деца, всичко останало са просто приказки - красиви и не дотам, и разсъждения - логични и не дотам.
Всяка една от тезите нула деца, едно дете, две деца, ... х деца.... може да се потвърди или обори с логически доводи.
Като в стария виц за Настрадин Ходжа... Дето изслушал единия от двама спорещи и му казал: прав си! После изслушал другия, и на него му казал: прав си! Чула го жена му и казала: А бе, Настрадине, какви ги приказваш, не може и двамата да са прави! Настрадин помислил, помислил, па рекъл: жено, знаеш ли, и ти си права!
Цитирай

Русе

Мнения: 5 578
Такааа - аз ще кажа мнението на майка ми първо, което винаги ми е натяквала.

Според нея с 2 деца живота свършва - превръщаш се в слугиня, домакиня и жена без избор за винаги. Това е било недопустимо за нея, и наистина - след мен има един умишлен аборт без медицински причини (да не дава Господ), и аз нямам брат или сестра. Питала съм защо - "ами защото не искам 2 деца бе" ми се отговаря, макар, че са били доста добре финансово и не ги е бъркало. АМи въпрос на мнение. И сега продължава да ми говори, че не бива да имам 2 деца, че е безмислено, че е глупаво, че просто живота ми ще свърши.

Аз съм 50/50 - искам второ, но не баш на всяка цена. Мама до сега винаги се е оказвала права.
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 503
За мен идеалната бройка за деца е 3. Само дете не е добре, ако са 2, ще се ревнуват зверски, три е по-стабилно число. Естествено, колкото повече расте бройката, е по-добре, но трудно може да си го позволи човек в днешно време. Затова толкова се възхищавам на многодетните майки тук във форума, тези, които успяват да се грижат както трябва за децата си.  Love
Но от друга страна - едно е да искаш, друго - да можеш, трето и четвърто - да го направиш...
Аз исках 3, но останах с 1.
Цитирай

София

Мнения: 3 162
Блонди, стига си размишлявала, ами отивай да правиш сестричката на Криско!  Very Happy

За мен също беше ясно, че искам да имам две деца. И съм много щастлива от това сега. Децата ми страшно се обичат и радват един на друг. Аз изживявам второто майчинство по-пълноценно, отдавам му се по-пълно сега, по-спокойна съм. И ако не ми е по-лесно, отколкото с едно дете, то със сигурност не ми е и по-трудно - рутината си казва думата.

Това за конкуренцията - ами веднъж ще се конкурират, веднъж ще си помагат. Също така майки с две и повече деца често се замислят и ориентират към семейството за сметка на кариерата, така че децата реално получават повече майчини грижи, отколкото деца на майки с едно дете, които си гледат професията.

За близостта... аз съм едно дете, но гледам майка си. С брат й не са особено близки, но ако се наложи нещо, ще му звънне и поиска помощ. Затова пък със сестра си са повече от близки, и мен ме е гледала леля ми като малка, и сега продължава да ми е много близка и си я обичам, а и майка ми гледа на нейните деца почти като на свои. Баба ми - пет сестри са. Не винаги се разбират, има търкане понякога, но като дете съм отраснала в къща с петте (плюс прабабата - майка им), плюс децата им, плюс внуците им (мои братовчеди).... И сега ми е много хубаво, защото повечето ги виждам често (къщата я отчуждиха, но ни дадоха апартаменти на същото място и сега пак сме заедно). Ако се наложи да оставя децата на някого, имам поне 5 души, на които мога да ги оставя и да не се притеснявам. И изобщо, хубаво е да си част от голям род. Десет години поред ходихме на абитуриентски балове на братовчедите (бяха се с лучили в поредни години). Ако всички бяха родили само по едно дете, би било съвсем, съвсем различно.

А иначе, ако си търсиш поводи да не правиш второ дете, нали знаеш, че британски еколози скоро са установили, че многодетните семейства застрашават екологичното равновесие на планетата и децата издишват въздуха и изчерпват ресурсите...  Mr. Green
Цитирай

Белгия/София

Мнения: 27 528
А, не, от две нагоре за мен е абсурд. Някакси винаги съм смятала многото деца за по-ниска култура. Не е винаги така, разбира се, имам примери пред себе си, но е факт, че не можеш да обърннеш внимание на три и повече деца, както на едно или две, максимум. Защото пред тях проблемите и въпросте са ежедненви, нови, много и турдни. Как да ходиш на работа, да шеташ у дома, да бъдеш с мъж вкъщи и да споделяш, говориш, излсушваш и подкрешяш истиснки три и повече деца. Според мен не е възможно и не е разумно. Не знам, така мисля аз... Може би правя несъзнателна асоциация с нашите цигани с по найсе деца и затова...
Цитирай

гр София-центъра-Лъвов мост

Мнения: 527
независимо от всичко искам да има две деца,виж ако се родят близнаци пак ще си ги гледам.ако трябва ще работя на сто места но искам минимум две,защото мойто сега започва да става малко егоист като ние с баща й поискаме да ни даде нещо за ядене за да се учи.Даже като види друго дете,което яде нещо тича при него или му го взима докато ние видиме това или отива като просяче да моли да й дадът,при положение че например са солети има също в количката си.Не ще отиде и ще вземе на детето от ръката.Ей за това искам второ.Ние сме две деца с брат ми и никога не сме се карали сериозно.Като бях малка се биехме много даже заради него на 3 години са ми шили езика,но това е друга тема.Сега почти през ден се чуваме по телефоните,даже и със снаха ми се разбираме.При мъжа ми и при зълвами е същото.Винаги когато е имало за единия е имало и за другия.Когато брат ми учеше се даваха пари за уроци,аз не се сърдех,когато аз учех той не се сърдеше и така.Виж бащами прави разделение и товаме дразни и му го казвам но от едното влезло от другото излезлож.Разделението е че снахами е добре финансово,а мъжами си изкарва парите с много пот на челото и много много баща ми не зачита нашто семейство и на мъжа ми ,а зачита това на снахами,но това е друга тема за обсъждане.АЗ съм твърдо за две.Колкото до това че след време ще стане въпрос за имущество, да не се карат е дело на родителите да ги възпитат така че когато си отидат от този свят да не се скарат на 5 минута от както са си отишли.Демек да си поделят по равно нещата.Ето майка ми евала на жената на времето е купувала еднакви чеизи и за двамата-кърпи,чиний и други.Извика снаха ми и мене и й показа какво има и ни есъс снаха ми се разбрахме по междуси без да се караме кой какво ще вземе.Така че когато си родиш второ дано да те обедиме в това ще научиш децата дси че ги обичаш еднакво и каквото има за едното ще има и за другото.Винаги е така едното е по подредено,другот опо разхвърляно,но ще ги научиш да стигат до консенсос.Сигурна съм че ще се справиш
Цитирай

Белгия/София

Мнения: 27 528
Блонди, стига си размишлявала, ами отивай да правиш сестричката на Криско!  Very Happy

А, не, братче иска той (аз)
Да, вярно е за голямата фамилия, въпреки уморителната суматоха  Laughing
Много хубави и ценни отговори, ще си разпечтам после цялата тема и ще мисля ли, мисля по въпроса  Thinking Thinking Thinking
Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
Откакто се помня, все сме две. Нормално, аз съм по-малката Laughing
Не съм си и представяла, че ще остана с едно. Вътрешното ми убеждение е, че кръвта вода не става - каквото и да се случи, винаги мога да разчитам на сестра си.
Двете деца не са двойни грижи, но са двойна радост. Рутината при приготвянето на млякото, хитринките при прането и гладенето ти облекчават живота втория път. Но първата усмивка на второто бебе е също толкова вълнуваща, както и на първото Love
Те са неразделни. Голямата ревнува, но още първия ден в градината всички разбраха, че това е сестра и, и, ако някой я закача, ще си има работа с нея /нали в 4та група, голяма станала Laughing/
Дори не се къпят поотделно. Щастлива съм, че взехме решение. И те са щастливи, че се имат една друга.
Колкото до кариерата и това, че животът свършвал след второто - въпрос на организация Mr. Green
Цитирай

виртуално

Мнения: 1 119
И аз от доста време се замислям за второ и все не мога да се реша. Аз съм едно дете и не смятам, че съм егоист. Всичко е въпрос на възпитание. На такива сцени съм се нагледала между братя и сестри, разправии за пари и наследства, че разбиха представите ми за семейни отношения. Не мога да си отговоря на въпроса дали искам второ дете заради самата мен или заради детето ми, страх ме е да не обичам едното повече от другото.
Цитирай

Русе

Мнения: 5 578
Честно да ви кажа, аз винаги съм била доволна, че съм била една.  Blush
Не си представям да си деля нещата, да ми се мота някой, да имам брат/сестра.
А недай си Боже да си деля стаята  - това е ъбсурдно, не бих го причинила и на детето си.
Цитирай

София

Мнения: 1 933
Дълго време не можех да се реша на второ дете, защото си мислех, че няма да мога да го обичам колкото първото. Никога не съм се притеснявала от това, че един ден няма да се разбират и може да се намразят. И аз съм на мнение, че отношението между децата се определя от възпитанието.
Майка ми има две сестри и най-малката непрекъснато се сърди за нещо на другите две. Съответно двете й дъщери не могат да се гледат. Аз се разбирам чудесно не само с брат ми, но и с братовчедите ми.
Цитирай

София

Мнения: 3 394
 Щастлива съм, че имам две деца! И аз като всяка майка съм се притеснявала дали ще обичам второто като първото, но щом се появи не съм се съмнявала вече.
  Аз имам брат и сестра - смятам, че майка ми и баща ми са далеч от ниска култура.
 Достатъчно внимание ни е обръщано винаги и досега се чудя как майка ми е успявала. Факт е, че аз нямам винаги време вечер да почета на децата приказка, но когато аз бях в първи клас се роди брат ми, майка ми винаги ми помагаше в училище, четеше ми приказки и сестра ми научи да чете на 5 год.
 Нямам спомен някой път да е съдействано за проблем на единият, а другият да е пренебрегнат.
  В кухнята местехме масата за да седнем всички и никой не ставаше - един се протяга и отваря хладилника, друг оставя нещата в мивката-доста тясно беше(живеехме в двустайна панелка 52 кв). Обаче да Ви кажа съседите ни завиждаха, защото като минавали покрай вратата и се чувал смях.
  Хубаво, е че сега като искам помощ и насреща са още двама и те разчитат на мен.
  В моята рода няма семейства с по едно дете - винаги сме били като италианските семейства, но пък колко много хубави поводи заради това - то балове, то рожденни дни, то сватби, то кръщенета Very Happy

   Обаче ако някой иска едно дете не виждам нищо лошо това е неговото мнение. Един има сили и нерви да гледа едно дете, а друг и 5 да гледа все ще намира време, обич и търпение да ги отгледа. Хората са различни  - ако не искаш - не раждай, ако ти е на сърце - направи го. А така по принцип да си говорим, че трябва повече от едно дете...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 492 отговора