Къде и кога се запознахте с вашите половинки(съпрузи или приятели)?

Нашето е малко банално, като студенти в Благоевград, една специалност бяхме, само че различни курсове. Аз работех тогава в един рок клуб, а той беше редовен клиент, и всичко стана на Хелоуин 2000-та г. После той дойде в София, аз го последвах и така още се обичаме.

"Откраднах" му куфара на летището.

 А аз съм жертва на своднически заговор. Две приятелки-едната моя, другата- негова, явно доста са скучаели, взели да ни коментират поотделно и ги осенила "блестящата идея" да ни запознаят. За мен било достатъчно, че бил с дълга коса и зелени очи 
Досега така й не разбрах на какви критерии съм отговаряла аз, за да ме включат в подмолния план. 
Та, сеира се осъществи в студентската му квартира (доста романтично място беше...) на един купон. Нататък е ясно...
 

Започнах работа във фирмата в която работеше той през май месец в далечната 2001 година и веднага като ме запознаха с КОЛЕГАТА си го заплюх   

Ние се запознахме в ICQ.

През първия семестър на магистратурата - 1999г. Той психолог, аз историк /Древна история - Египтология и Асирология/, курса беше Зороастризъм в специалност Сравнително религиознание.  Боговете имат пръст в нашата връзка  Беше началото на семестъра, някъде средата на октомври. Познавах всички от групата, все пак 4 години все в едни и същи курсове се засичахме, с изключение на едно ново лице. Беше седнал самичък, настрани от всички, още не беше започнала лекцията и всички бяха по групички и си разказваха, кой на какви семинари е бил, на кои разкопки и т.н. т.н. Отидох да поздравя преподавателя и го мернах, приличаше на малко нещастно кученце, как да не поискаш да му помогнеш. А той, милия, никого не познаваше, ей така от любопитство решил да запише специалноста/това го научих след доста време, един ден решил, че това го влече/. А аз в деня на записването видях табелата на програмата, влязах в стаята, поговорих си с шефа й и записах няколко курса. Да се върна на запознанството. Тъй като, както казах приличаше на кученце /представете си как изглежда нещастно кученце тежащо близо 90кг.,  висок 1,90м., почти 0 номер остриган, сребърни халки на ушите, татуировка на десния крак и катинарче на физономията - абсолютен фаворит!!!/ , а аз съм добър човек, седнах до него. Нещата станаха след почти година приятелство на по кафе и "помощ" от колега-сводник. Оказа се, че и дватата сме мечтали един за друг, но все си мислехме, че другия има връзка. Така в един момент, края на летния семестър, жега, колегата сводник идва при мен и ми обяснява колко бил влюбен в мен младежа, после припка при него и му обяснява, колко аз съм влюбена в него. Голям смях падна, но се получи номера. Накара ни да седнем и да си поговорим самички, забравихме да отидем на една лекция, та идваха да ни търсят, без нас не можело. Всички си мислеха, че вече сме гаджета, а не бяхме. Нещата станаха август 2000г. Вече почти 7 години заедно и от 1 женени. Това малко съкровище на тикера беше липсващата брънка.  Обожавам ги и двамата!

запознахме се на ..работа, той беше новия колега и една сутрин го видях и се запознахме. След 2 дни той предал на една колежка да ме поздрави специално , след 2- дни /бяхме в различни смени/ дойде на работа и ме изненада-каза, че просто минавал--а аз все още не загрявах . но ми хареса страшно много-освен това приключвах една карайно мъчителна и дълга връзка със стария ми приятел. Започнахме да излизаме в начлото бяхме приятели, той знаеше, че все още си имам приятел. След 2 седмици бяхме вече гаджета и така вече 7 години, а сега и сме и щастливо женени от 7 месеца.

И ние в ICQ-то Може би две седмици си говорихме. След това се чухме по телефона. Оказа се, че живее в моя квартал. Видяхме се и така вече 5 г., а от месец вече сме семейство

Преди 7 години се събрахме тъй да се каже, а се познаваме поне от 10 г. Съдбата ни събра в една дискотЯка!!

Хайде и аз да се запиша, че ме потопихте в приятни спомени. И ние в Интернет-в чат, през далечната 2000 г. Говорихме си в чата и чрез и-мейли около 3 години, после среща, гости и от година и малко живеем заедно, скоро ще се женим, но аз вече отдавна го представям като мъжа ми. Толкова е свестен.....Много си го обичам. Пожелавам на всички които още не са срещнали, да срещнат свистен мъж като моя.

Колкото и банално да звучи пак по чата 
Аз тогава бях с един младеж от град близък до моя...ама нещата хич не вървяха добре и общо взето залитах в страни(без да сум му изневерявала физически).По това време около април 2005 г. вървеше виртуална свалка с едно момче-И. ,него приятел и пак от същия град.Та то му споделяше нашите чатърски истории и един ден този същия И. докато си гожорим ми праща разговор между него и моя  ,в който те си говорят да ми се включи съответноя мойто мъжле.И след 1 2 минути светва прозореца на мирката . и моя човек ми се прави на луд ссякаш незае коя съм с ония шаблони встъпление "здрасти..."
станахме си много близки .На нг аз приключих с връзката си, а след месец незнайно как Никито(така се казва приятеля ми) ме нави да се излезем... и така

През 1991 година в парка се запознахме.
После отидохме да пием кафе в една хижа,която вече не съществува.

Дойде да ми поправи бойлера преди мно-о-го години...

на 3 ноември 2004 в офиса му.Преди това го бях виждала на едно от ревютата ми.

Пред една дискотека, през 1997 г. Паркира ми колата, после прибра тогавашното си гадже у дома и дойде при мен. И на следващата година се оженихме , с четири попа даже.