Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 4 373
И изобщо трябваше ли ви да се напасвате?
Ние с моя мъж в началото много се карахме, той рогат, аз инат Laughing Никой не искаше да прави компромиси, аз имах очаквания и се сърдех, ако нещата не се получават както искам аз. Даже и крещях Blush
И двамата имаме трудни характери, не мога да си кривя душата.
Но от около година(да чукна на дърво) нещата влезнаха в релси. Демек 2 години и половина ни трябваха.
Мале, колко много.

# 1
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 18 826
може би х2 или х3 на твоите години  Laughing

# 2
  • Мнения: 6 034
Още не сме. Аз не крещя. Говоря настоятелно през зъби. От това повече се стряска.
Но и двамата сме "виновни", и двамата сме тежки характери. Приличаме си много и въпреки това има моменти, в които ни иде да се изтребем... Mr. Green
Предполагам, че все някога ще се напаснем... newsm78 Адски много се обичаме, трудно ми е да си представя друг мъж до себе си.

# 3
  • Мнения: 3 833
Не сме все още и не  ми се иска да се напаснем съвсем. Прекалено монтонна би била връзката. Обичам си дребните спречквания, които се изглаждат само с дълги разговори Laughing

# 4
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
Около година ми беше нужна, за да разбера, че той е избирателно глух за намеци. След като бях наясно, че за него директния подход е най-резултатен, просто не сме имали сериозни търкания.

# 5
  • София
  • Мнения: 4 556
Около час след запознанството ни вече бях сигурна, че този човек е плод на моята фантазия.
първите месеци ми се струваше, че сигурно го идеализирам и кой знае какви кусури ще му намеря един ден.
Вече караме девета година семеен живот и все още ни трябват поне 2 часа, за да се откопчим един от друг сутрин. Все пак имаме някакъв напредък, когато бяхме студенти по цял ден не можехме да станем  Joy
Не мисля, че сме се напасвали някога. За всяко нещо знам, че мисли точно каквото и аз, без да се налага да го питам.
Никога не ми е било скучно.

# 6
  • от другата страна
  • Мнения: 22
Мисля че поне година,ама винаги си възникват неща за доизглаждане! newsm78

# 7
  • Мнения: 7 474
От раз си паснахме  Heart Eyes за щастие  Flutter 

# 8
  • Белгия/София
  • Мнения: 27 527
О, да, трябваше ни. Мисля, че на всеки му трябва определен период от време за нагаждане. Съвсем нормално е. Ние бяхме гаджета, после му гостувах тук за месец, два, три, но някакси временното е много по-различно и лесно от постоянното. Като съм била временно не са ме дразнили много неща, преглъщала съм лесно, не ми е пукало, знам, че скоро се прибирам в моята си къща, стая, среда. Като се омъжих и дойдох за постоянно... нещата коренно се промениха. Много неща ме дразнеха, забелязвах, станах дребнава, избухлива и нервна. Роптаех срещу това да простирам праните му и износени гащи, далеч ми беше от представата за романтични срещи, букети, вечери на свещи, но... такъв е животът. Все пак и моите прани гащи висяха редом...  Grinning Не знам колко време ми трябваше (Себастиян е много спокоен и добър, не съм усетила от него нужда за свикване...), мисля, че около година и половина. Сега всичко е смазано, различно, има си русло. Е, да, може да е скучно на моменти, но е сигурно, топло и уютно  Heart Eyes

# 9
  • от другата страна
  • Мнения: 22
Около час след запознанството ни вече бях сигурна, че този човек е плод на моята фантазия.
първите месеци ми се струваше, че сигурно го идеализирам и кой знае какви кусури ще му намеря един ден.
Вече караме девета година семеен живот и все още ни трябват поне 2 часа, за да се откопчим един от друг сутрин. Все пак имаме някакъв напредък, когато бяхме студенти по цял ден не можехме да станем  Joy
Не мисля, че сме се напасвали някога. За всяко нещо знам, че мисли точно каквото и аз, без да се налага да го питам.
Никога не ми е било скучно.
Е за това сигурно си мечтаят всички жени-любов от пръв поглед,която не се променя във времето!

# 10
  • Плевен
  • Мнения: 2 070
Не мога да отговоря в цифри, аз съм много разбран човек и лесно се живее с мен, но пък от друга страна съм свободолюбива и имам нужда понякога да си пазя личното, чисто физическото пространство. Не знам как да ти отговоря на въпроса, ние се събирахме, разделяхме, живяхме къде ли не... не се разделяхме поради ненапасване и справяне с битовизмите де, така че - не знам. Много добре се справяме иначе в разпределянето на задачите и гледането на детето, така че да не ми тежи на мен и да не лежи изцяло на мен...

# 11
  • София
  • Мнения: 5 468
15 години - още се напасваме. На моменти тръгвам да се развеждам. Заклевам се, че утре като стана, първата ми работа ще е да ида до съда да подавам молбата. Той - съгласен - "Отивай и си подавай молбата!"... и на другия ден, задължително към 11 ч. ми се звъни, да се кажат мазни приказки... и... всичко отива по дяволите Joy Joy.


Едно време, до нашата къща, живееха двама пияници (семейство), които по цял ден се караха. И сценария беше един и същ - тя го гони от къщи, той драматично си тръгва Crazy - не се знае къде. След 2-3 часа, той се връща и виква на двора: "Стояноо, отвори ми!", тя отвътре: "Не!!! Никога!", той: "Айде ма! Любов моя!!! Симпатяго!!!"... и тя отваряше вратата веднага, загрухтяваха си нещо там и скендъла беше потушен.

Та сега, като ми е сърдит мъжа ми, го бутам по рамото и му викам: "Арии, любов моя, симпатяго!!!"

# 12
  • под голямата лоза
  • Мнения: 7 724
И ние от 10 години сме в процес на напасване....  Whistling
Баси, то иначе няма да е интересно...  Laughing

# 13
  • от другата страна
  • Мнения: 22
15 години - още се напасваме. На моменти тръгвам да се развеждам. Заклевам се, че утре като стана, първата ми работа ще е да ида до съда да подавам молбата. Той - съгласен - "Отивай и си подавай молбата!"... и на другия ден, задължително към 11 ч. ми се звъни, да се кажат мазни приказки... и... всичко отива по дяволите Joy Joy.


Едно време, до нашата къща, живееха двама пияници (семейство), които по цял ден се караха. И сценария беше един и същ - тя го гони от къщи, той драматично си тръгва Crazy - не се знае къде. След 2-3 часа, той се връща и виква на двора: "Стояноо, отвори ми!", тя отвътре: "Не!!! Никога!", той: "Айде ма! Любов моя!!! Симпатяго!!!"... и тя отваряше вратата веднага, загрухтяваха си нещо там и скендъла беше потушен.

Та сега, като ми е сърдит мъжа ми, го бутам по рамото и му викам: "Арии, любов моя, симпатяго!!!"
Ха-ха ха супер лаф!И върши ли работа?Ще взема да пробвам и аз така!

# 14
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
Какво значи напасване? За мен това е начинът, по който му казвам, че чорапите се хвърлят в коша за пране. В началото аз започвах надълго и нашироко да обяснявам, че кошът за пране е на много удобно място и по принцип нещата за пране се хвърлят там. Нищо, даже звук няма. Аз се нервирам, той продължава да не чува. Сега казвам "Би ли си хвърлил чорапите в коша за пране в банята?" Чорапите се занасят, няма конфликт, няма драма "Ама ти не ме разбираш Crazy"

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт