Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора

София

Мнения: 179
N=1 - Първородно дете
N=2 - Средно дете
N=3 - Изтърсак



Първото винаги е давано за пример.
Третото, често е най-глезеното.
Какво се случва с Второто (средното) дете?


Аз съм 3-то дете на родителите си(27г.). Изтърсак.
Имам двама по-големи братя(37г. и 40г).
Като малка много обичах братята си макар, по-малкия, да ме пошляпваше честичко. Винаги тъгувах, когато не са край мен. И понеже големият по-често отсъстваше (или по състезания, или при баба, която живееше до училището му), липсата му беше по-усезаема за мен.
 През това време бях на разположение на другия си брат. Същински "тормоз"! Бях (извинете изразите, но май си ги просех) "Пикла", "Дрисла", "Досадница". Колкото ме обиждаше толкова и ме побъркваше от гъделичкане и закачки. Грижеше се за мен.
 Мама винаги ни е обичала еднакво, но на един от нас обичта не му стигаше.
 Трябваше да порастна, за да разбера с тъга, че роднините ни винаги са ни делили. Големият сега е успяваш оперен певец и е издигнат на пиедестал. Щастливо женен с голяма дъщеря.
 Аз като изтърсак, също съм водеща в класацията. Макар да не съм постигнала кариера, също съм щастлива с мъжа си и сина си.
 Тук идва реда на N=2, който всъщност се явява последен. Той не е семеен. Живее с баща ни, с когото често са на различно мнение. N=2 се отпуска да говори, че кариерата на големия се дължи на факта, че родителителите ни са издържали само един студент. А за мен, че се е налагало, да ме издържа, като ученичка, защото е нямало кой друг да го прави.
 Мама винаги ни е обичала еднакво, но за N=2, я болеше особено. Тя самата, също беше N=2. Помагала е на баба да върти къщата, защото N=1 и N=3 не са се наиграли, а и били с по-остри характери. Но при тях, Първородната и Изтърсакът, само дето не е избиха по между си, за наследства. Когато ходехме на село, винаги следяха зорко, какво ни дават баба и дядо. Когато старците починаха, мама подписа декларация, че се отказва от всичко което наследява, за да я оставят на мира. Никой не признава грижите и любовта с които ги бе обграждала цял живот.
 Сега и нея я няма.
 Ние още не сме се изпокарали, но и никой не се напъва за наследство.  И все пак има един, който смята че заслужава всичко....
 
 Питах ви за така наречения "Синдром на Средното Дете". Смятате ли, че съществува? Каква е вашата гледна точка?
« Последна редакция: ср, 23 май 2007, 15:12 от hrus_hrus »
Цитирай

Русе

Мнения: 2 262
N=1 - Първородно дете
N=2 - Средно дете
N=3 - Изтърсак



Първото винаги е давано за пример.
Третото, често е най-глезеното.
Какво се случва с Второто дете?


.
Не мисля,че има синдром на средното дете-всичко е въпрос на характер,темперамент и възпитание.В нашето семейство не първото ,а точно второто е винаги давано за пример/има защо разбира се/
Цитирай

София

Мнения: 179
Говоря за семейства с повече от 2 деца. И ми е ясно, че има изключения. По-скоро питам, дали средните деца се чувстват ощетени?
Цитирай


Мнения: 2 234
Ние сме три деца.Две близначки и брат.Аз обаче се водя второ дете,защото съм се родила по-рано от сестра ми- 20-30 минути.А тя наистина е изтърсак,никой не е очаквал че в корема на майка ми е имало още едно бебе,шашнала е дори лекарите.По някога се случва да се тревожат за брат ми и за нея (тя живее в чужбина) а мен сякаш ме забравят....Друг път обаче съсредоточават грижите си само върху мен.....Абе различно е,зависи в случая кой има нужда от подкрепа.Не знам има ли такъв синдром.Със сигурност обаче разделение на децата има,не вярвам вече в тривиалното -"Аз децата си не деля " Въпреки че нашите всеки ден го повтарят,не им вярвам.Първородното си е първородно.Точка.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 353
В нашата рода има 2 последователни /като поколение/ тройки - без близнаци. И в двете съществува синдрома на третото дете.
Днес, въпросните трети деца са за пример в родата и оставят траен отпечатък.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 866
Мъжът ми е средно дете и аз смятам, че има такъв синдром, даже специално четох книжки по този въпрос, защото наистина ми станаха интересни взаимоотношенията в тяхното семейство. По едно време си мислех, че той е най-пренебрегнатият, но после установих, че родителите му го обичат толкова колкото и брат му и сестра му. А и веднъж си поговорих с майка му и тя съвсем спонтанно ми каза, че заради това, че е средно дете, на него не му е било лесно. Значи брат му е по-голям от него с 2 години. Той е "най-умният, най-успелият, на пиедестал, пример за всички, всички го слушат". Аз бих добавила, че е и най-егоистичният и най-амбициозният. Сестра му пък е с 2 години по-малка от мъжа ми (значи най-малката). Тя е най-разглезената, но пък е много всеотдайна и също много амбициозна. Мъжът ми е бил най-проблемният като поведение, но пък той е най-неконфликтен и винаги е този който балансира във взаимоотношенията между брат си и сестра си, които все се карат за каквото им падне. Номер 1 и 3 сякаш непрекъснато се състезават да са в центъра на всичко, а номер 2 не му пука да е център и винаги е бил по-настрана. Той не придевява също никога претенции за каквото и да било. Веднъж зълва ми ми каза, че мисли, че мъжът ми не е привързан към семейството. А това никак не е вярно, мъжът ми много ги обича, но е вярно също, че няма витална нужда от родителите си и винаги се оправя сам. Споменах свекърва ми, та тя ми каза веднъж, че свекър ми все се карал на мъжа ми като бил дете и изисквал от него да прави нещата както брат си. А той брат му все пак е с 2 г. по-голям от него и мъжът ми не е можел да го догонва (между деца на 2 и 4 г има голяма разлика). Свекърва ми го е защитавала доколкото разбрах и тя явно е осъзнавала тази несправедливост.

И на мен ми е интересно как е вдруги семейства. Имах една колежка, която също е средното дете. Но там най-малкото е изтърсак. Мисля, че е по-различно. И все пак все тя беше тази, която се намесваше в конфликтите, за да помири близките си. Мисля, че средното дете често играе тази роля.
Цитирай

София

Мнения: 1 608
С инетрес ще следя темата.
Цитирай


Мнения: 2 792
 Аз съм средното дете в нашето семейство, мисля, че има нещо вярно в профилите и на първото, второто и трето дете. Повече като реакции спрямо света и формирането на гледната точка  Laughing
Цитирай

София

Мнения: 179
От толкова делби, цял живот, сега единият ми брат е неоценен. После, защо си нямал жена и деца.
И баща си обичаме, но не го научихме да ни обича еднакво.
Цитирай

София

Мнения: 983
Оределено смятам, че съществува такъв синдром. Съпругът ми е "средно дете", познавам него и семейството му от 14 години. Не искам да навлизам в подробности, но при него този синдром е факт.
Цитирай

Враца

Мнения: 534
Има такъв синдром.Средното дете цял живот търси себе си.Много бързо от най-малък става нито малък,нито достатъчно голям и това е объркващо.Най-голямото дете е вече авторитет,най-малкото обгърнато с внимание,а средното несъзнателно е игнорирано и така принудено винаги да доказва правото си на съществуване.Повечето средни деца са травмирани.
Цитирай

София

Мнения: 167
И аз мисля, че има такъв синдром!
Ние също сме три деца. Сестра ми е най-голяма, брат ми с две години по-малък от нея и аз с две години по-малка от него. При нас е малко различно с първото и третото дете... И никой от нас не е амбициозен (уви!) Но пък брат ми наистина винаги е бил най-самостоятелен и може би дистанциран, мисля, че в голяма степен по негово желание (не мога да преценя дали е провокирано от нещо в отношението на родителите ни). Може би при нас е засилено и от това, че той е момче, а ние момичета. Незнам... но много от нещата , за които говорите вие ги откривам и в него. А най-много ме притеснява това, че досега не е имал дълга връзка, нещо любовите му май все остават не много споделени... А пък приятели има много и е социален, не е от тези, дето си стоят сами в къщи ...
Ще следя темата.
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 482
Чак пък синдром... Вярно е, че второто дете има известни затруднения поради факта, че не е нито най-малко, нито най-голямо, но пък другите деца имат своите си проблеми, свързани с "поредността" им в семейството. И аз вярвам, че всичко е въпрос на темперамент, характер и възпитание (отношение от страна на родителите) и съм против подобни обобщения.

Ние сме три деца - определено мога да кажа, че средното е най-наясно със себе си, с това какво иска от живота и как да го постигне, най-гъвкаво, най-адаптивно и още няколко най- в хубавия смисъл, т.е. има доста неща, в които може да е за пример.

пп Като се правят такива обобщения, редно е освен поредността да се отчита и полът на всяко от децата - той също е от значение, по един начин стоят нещата, ако средното дете и първородното са от един пол, и по друг - ако са разнополови.
Цитирай


Мнения: 1 470
     Сигурно има нещо вярно в това.Аз съм майка на три момчета,и със средният имам страхотни проблеми,особенно от както се роди малкият.Абсолютно заявявам че страшно много ги обичам и тримата,и по равно,и се стремя да не се различавам в отношенията си към тях,поне до колкото техните действия,и характери ми позволяват.И въпреки това смятам че вече една от нишките е скъсана със средният ми син,и не знам как да върна нещата назад.То и при нас моментът на третото ми раждане,съвпадна със започването на училище на големият,и покрай бебето и първокласника,май несъзнателно съм оставила средният на заден план.А той преди това беше любимеца на тате и...Освен това му предстоеше операция...И целият този стрес,и това изоставяне може би...Не знам?!Вече година и половина не мога да си върна детето.Ако някой може да ми каже как?!Ще съм му страшно благодарна.И по психолози ходих,и писах и интернета,и на училищше го пуснах,само и само да се чувства нужен,и обичан,и обгрижен,и...Но за сега нищо.И аз ще следя темата!
Цитирай

Варна

Мнения: 2 168
Говоря за семейства с повече от 2 деца. И ми е ясно, че има изключения. По-скоро питам, дали средните деца се чувстват ощетени?

Имам много близък роднина средно дете- така се чувства- ощетен. Явно наистина има синдром. С всичко се бори сам и уж родителите му много го обичат, но любовта в действия е насочена към другите две деца, а той се оправя сам. Освен любов малко подкрепа няма да му навреди...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора