...Идеята за самата тема е не да ми изказвате съжаления,...
/ копирам си поста от Чужбинският, не я бях видяла таз тема/
- Публикувана: 24 май 2007, 17:10 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2007, 02:47 ч.
Ех чужбина, ех Англия!Или преценете дали нашето здравеопазване е толкова зле!
Билянка, нямам и намерение да го направя, особено за Теб, която доста често си се изправяла пред трудности, нелеки решения, борба за оцеляване и налагане. Просто искам да знаеш че Ти желая да превъзмогнеш шока от загубата на бебето, каквато и да е причината за нея, да погледнеш света с вяра и да гушнеш бъдещият батко Алекс/ а Той наистина скоро ще стане такъв, защото мама и тати няма да се откажат от неуспеха, просто това ще е опит за Тях, макар и прекалено болезнен, нал?!/. Горе главата, Момиче, и дано скоро да си позволиш да забравиш макар и отчасти тежките и черни спомени! Сега си там където от толкоз време искаше да бъдеш, успех и късмет Ти желая!
/ копирам си поста от Чужбинският, не я бях видяла таз тема/
прочетох много продробно историята и много съжалявам за лошия край. Реших и аз да напиша моето мнение. Аз прекарах цялата бременност в Англия а и самото раждане също. И съм много доволна, ако се наложи пак да раждам без да се замисля бих избрала пак Англия ,а не България.Получих много добро отношение от страна на лекарите. Зависи на кой ще попаднеш, но да не забражяме че в България всичко се плаща ,а тук в Англия всяка една процедура е безплатна.Та моето мнение е като си плащащ в България може да получиш това което искаш
Били, писах ти на лични.
Но тази тема все пак е тенденционна с това, че:
-даже и цялата здравна система на един-коя си страна да е пропаднала (както ти твърдиш), защо от това трябва да следва загатнатото заключение в заглавието, че българското здравеопазване процъфтява?
-майките от чужбинския форум знаят, че Биляна винаги е мразила всичко и всеки в Англия, което оцветява по друг начин оценките й (но не омаловажава случилото се, разбира се).
-ако някоя майка от форума за загубили децата си проплаче със своя подобна лична трагедия на българска почва, това значи ли автоматично, че съответната здравна система е срита?
Майка ми е болна от рак. Нямам намерение, и не ми се разказва нищо. Но мога да ви уверя, че нещата, които съм видяла и преживяла в България покрай борбата да я спасим, са ужасяващи. Бай бабо да не те среща мечка. Англия не ви е грижата, нея с мед да я намажеш.
Но тази тема все пак е тенденционна с това, че:
-даже и цялата здравна система на един-коя си страна да е пропаднала (както ти твърдиш), защо от това трябва да следва загатнатото заключение в заглавието, че българското здравеопазване процъфтява?
-майките от чужбинския форум знаят, че Биляна винаги е мразила всичко и всеки в Англия, което оцветява по друг начин оценките й (но не омаловажава случилото се, разбира се).
-ако някоя майка от форума за загубили децата си проплаче със своя подобна лична трагедия на българска почва, това значи ли автоматично, че съответната здравна система е срита?
Майка ми е болна от рак. Нямам намерение, и не ми се разказва нищо. Но мога да ви уверя, че нещата, които съм видяла и преживяла в България покрай борбата да я спасим, са ужасяващи. Бай бабо да не те среща мечка. Англия не ви е грижата, нея с мед да я намажеш.
Биляна, съжалявам, макар, че темата я пусна не за да ти изказват съжаление. А и доколкото разбрах не става дума само за бременост, а вообще за англииското здравеопазване.
Цитат на: heureuse в четвъртък, 24 май 2007, 17:07
Не знам за здравеопазването в Англия, ама си мисля че като идваме в новите страни очакваме от лекарите точно това, с което сме свикнали в България, независимо дали е добро или не. Просто сме приели по презумпция че то е най-правилното. И когато видим някакво разминаване, решаваме автоматично че това е недостатък.
Не, аз не очаквам това, което правят в България. Но очаквам където и да е, не само в Англия когато имаш здравословен проблем да те лекуват. Тук просто си оставен на произвола на съдбата, ако оцелееш, оцелееш, ако не голяма работа. Един по-малко от тези 59 милиона какво е. Но все пак на мен ми е мил живота, само един е. А по-ужасно здравеопазване от английското даже и не съм сънувала.
Примери много. Съвсем наскоро звъним в бърза помощ, пристигат на 4-тата минута, с куфари апаратура, но без дори и най-обикновени обезболяващи.А съмнението е за сърдечен проблем, дори инфаркт. Без коментар.
(това е поста ми в чужбинския)
А на другите английски доволни и щастливи мами им пожелавам никога да не се сблъскват с прехвалената английска система на здравеопазването.
Цитат на: heureuse в четвъртък, 24 май 2007, 17:07
Не знам за здравеопазването в Англия, ама си мисля че като идваме в новите страни очакваме от лекарите точно това, с което сме свикнали в България, независимо дали е добро или не. Просто сме приели по презумпция че то е най-правилното. И когато видим някакво разминаване, решаваме автоматично че това е недостатък.
Не, аз не очаквам това, което правят в България. Но очаквам където и да е, не само в Англия когато имаш здравословен проблем да те лекуват. Тук просто си оставен на произвола на съдбата, ако оцелееш, оцелееш, ако не голяма работа. Един по-малко от тези 59 милиона какво е. Но все пак на мен ми е мил живота, само един е. А по-ужасно здравеопазване от английското даже и не съм сънувала.
Примери много. Съвсем наскоро звъним в бърза помощ, пристигат на 4-тата минута, с куфари апаратура, но без дори и най-обикновени обезболяващи.А съмнението е за сърдечен проблем, дори инфаркт. Без коментар.
(това е поста ми в чужбинския)
А на другите английски доволни и щастливи мами им пожелавам никога да не се сблъскват с прехвалената английска система на здравеопазването.
Биляна,съжалявам,че си изгубила бебчето!Хубаво е,че въпреки многото рискове сега си в добри ръце.Но душевната ти травма надали някой скоро ще успее да излекува...
Историята ти не ме учудва никак.Мога и аз да добавям,но има ли смисъл?Доволна съм,че при редките ми прибирания в България мога да посетя нормален (дори не използвам "истински") лекар.Не че тукашните са ненормални.Местните си ги харесват,но при тях е оправдано.Те просто не са виждали друго отношение или здравеопазване...
И друг път съм казвала,че българските ни лекари са добри...Въпреки грешките,мързела, комерсиализма,които не са чужди на никое живо същество и ги има навсякъде...В България все още човек може да разчита,че ако плати,ще получи добра грижа...За тук се убедих,че и при добро заплащане,грижата е по-скоро мнима...
Та само бих добавила...Момичета,молете се,да не допускат българските лекари на Запад,да не им признават обучението,да им създават много пречки...Допуснат ли ги навън,ще разберете,какво означава наистина лошо здравеопазване...Да,и 5-те звезди не биха променили нещата...
Историята ти не ме учудва никак.Мога и аз да добавям,но има ли смисъл?Доволна съм,че при редките ми прибирания в България мога да посетя нормален (дори не използвам "истински") лекар.Не че тукашните са ненормални.Местните си ги харесват,но при тях е оправдано.Те просто не са виждали друго отношение или здравеопазване...
И друг път съм казвала,че българските ни лекари са добри...Въпреки грешките,мързела, комерсиализма,които не са чужди на никое живо същество и ги има навсякъде...В България все още човек може да разчита,че ако плати,ще получи добра грижа...За тук се убедих,че и при добро заплащане,грижата е по-скоро мнима...
Та само бих добавила...Момичета,молете се,да не допускат българските лекари на Запад,да не им признават обучението,да им създават много пречки...Допуснат ли ги навън,ще разберете,какво означава наистина лошо здравеопазване...Да,и 5-те звезди не биха променили нещата...
Майка ми е болна от рак. Нямам намерение, и не ми се разказва нищо. Но мога да ви уверя, че нещата, които съм видяла и преживяла в България покрай борбата да я спасим, са ужасяващи. Бай бабо да не те среща мечка. Англия не ви е грижата, нея с мед да я намажеш.
алиса, на мен татко ми почина от рак на стомаха ян. 2006та година в бг
свекърва ми в момента е в терминален стадий с рак белия дроб. в италия.
имам преки наблюдения какво означава да се 'бориш' и безсмислено правя
сравнения. живея с тази проклета болест ежедневно вече 4та година.
на моменти везната клони и насам, и натам.
ужасно е, че и тук и там имахме много отчаяни моменти.
това, което тук не мога да оправдая е , че нещата са бавни.
могат да се предотвратяват много диагнози, но системата не реагира както трябва.
имат едно звено повече от бг, което дава ред, но не дава акуратност.
мъжът ми чака 4 месеца да му дойде ред за гастроскопия.
за това време може да се развие нещо, което да няма как да се лекува с диети.
пс; И нека не смесваме тук частното здравеопазване с държавното такова.
Няма база за сравнение, парите отварят врати навсякъде, НО говорим за данъкоплатци, нали?
На останалите да кажа, като живееща в чужбина и имаща доста вземане-даване със системата тук мога да кажа " Да не съм чула никой да се оплаква от българската здравна система!"
да не почвам, че не мога да се спра.
Лени,
това е разказа на една от мамите тук във форума и това се е случило в БГ! Нявсякъде се случват подобни неща.
".Както и да , най - накрая пристигнахме до болницата в 15.30 , в предверието ме приеха и започнаха да записват данните , да ми мерят кръвното - до тогава то беше 120 / 80 , да ми мерят корема , стандартните неща , когато те приемат.И след това влязох в родилната зала за да ми видят тоновете на бебето , но такива нямаше , как ли не ми слагаха , забравих как се казва апарата , аз само като чух май няма тонове, направо изтръпнах.Извикаха дежурния лекар и само като чух кой е още повече ми изтръпна сърцето , бях чувала лоши неща за него.Та след като ми казаха толкова лошо ми стана , че нямам думи , качиха ме на горния етаж и там да видят дали няма тонове , на по чувствителен апарат , но и там се потвърди , че няма думи.Не знам как съм слязла, толкова лошо вече ми беше , че нямам думи , сърцето ми страдаше, молех се на Господ да не вярно това , молех лекаря да ми направи секции по спешност , давах се да е живо все пак , но той отговори безчувствено няма смисъл.Та така слязохме до долния етаж в родилното отделение,сложиха ме в най - последната стая , след може би половин час доктора дойде все пак да ми види колко е разкритието , беше 1 сам.каза да се разхождам , за да имам по голямо разкритие и по бързо да родя , но аз нямах никакви сили и желание.Обадих се на мъжа ми и на родителите , нашите набързо тръгнаха от Стара Загора за Бургас.А аз лежах с мисълта ,че все пак може и да има чудо за моето бебе , до последно се надявах.Лекаря не дойде 5 часа при мен , не ме погледна и сестра , момичето което беше до мен получи пълно разкритие и аз останах сама в стаята.През цялото време ми беше студено и ми се пиеше вода.Към 19.30 нашите пристигнаха , но тъй като не може да се влиза , бяха в предверието , но аз им чух гласовете.Пак не дойде лекар при мен , за да ме види , а в 20 часа се смаят смяната двамата лекари, така че трябваше да полежа още половин час преди да ме види някой.Та така дойде лекаря видя че има 4 сам разкритие ,извика сестрата да ми примери кръвното , и сестрата явно като е видяла какво е извикала лекаря.майка ми каза ,че след това лекаря като е излязла от стаята е бил бял като платно.Излезе след може би 2-3 мен пак се върна и ме попита дали искам да предизвикаме вече раждането , аз му казах да , все пак с надеждата , че все още има шанс.И така в 20.30 ме преведоха в родилната зала и ми сложиха система за предизвикване на раждането.Едвам допълзях до родилната зала всичко ме боли , виждах двойно , а за да скъся разстоянието минах напряко , но нищещ ли по средата на пътя викам на сестрите напикавам се ,а то видите ми изтекоха.Набързо ми се скараха , че минавам от там , но на мен не ми пукаше.След като сложиха системата ми стана още по лошо , че повърнах.През това друга майка започна да ражда и трябваше пак да освободя леглото и отново ме преместиха наблизо само ни делеше едно стъкло.Не знам колко време мина , но ми стана още по лошо и започнах да се гърча , не знам с последни сили извиках за помощ , а то какво е било дигнах кръвно 230 / 120.От там нататък всичко ми е мъгла,помня само болката , доктора как ми натиска корема и ужасните ми викове.След като се е появила главичката са ме приспали , след 2 часа борба за моя живот помня , че в мъгла видях майка ми и малкото ми бебе завито с една пелена.Не съм го видяла, казаха ми че ако бебе е бил малко по голям цяла съм да бъда парализирана , имах 80 % разкъсвания , шиха ме , след това ме преведоха в стая с майки , които са били секции.На половин час ме будеха да видят как е кръвното , бях на системи , най лошото беше на сутринта, когато доведоха малките бебчета на другите майки.Изпаднах в истерия , сестрите не знаеха какво да правят с мен и малко по - късно ме преведоха в друга стая където бях сама с майка ми , тя все пак намери начин да остане с мен.много и съм благодарна за помощта която ми оказа в този труден за мен ден в живота.Та това е.Благодаря на всички на които ме изслушаха.
Бог да прости малкото ни Ангелче."
Вили
да не почвам, че не мога да се спра.
Лени,
това е разказа на една от мамите тук във форума и това се е случило в БГ! Нявсякъде се случват подобни неща.
".Както и да , най - накрая пристигнахме до болницата в 15.30 , в предверието ме приеха и започнаха да записват данните , да ми мерят кръвното - до тогава то беше 120 / 80 , да ми мерят корема , стандартните неща , когато те приемат.И след това влязох в родилната зала за да ми видят тоновете на бебето , но такива нямаше , как ли не ми слагаха , забравих как се казва апарата , аз само като чух май няма тонове, направо изтръпнах.Извикаха дежурния лекар и само като чух кой е още повече ми изтръпна сърцето , бях чувала лоши неща за него.Та след като ми казаха толкова лошо ми стана , че нямам думи , качиха ме на горния етаж и там да видят дали няма тонове , на по чувствителен апарат , но и там се потвърди , че няма думи.Не знам как съм слязла, толкова лошо вече ми беше , че нямам думи , сърцето ми страдаше, молех се на Господ да не вярно това , молех лекаря да ми направи секции по спешност , давах се да е живо все пак , но той отговори безчувствено няма смисъл.Та така слязохме до долния етаж в родилното отделение,сложиха ме в най - последната стая , след може би половин час доктора дойде все пак да ми види колко е разкритието , беше 1 сам.каза да се разхождам , за да имам по голямо разкритие и по бързо да родя , но аз нямах никакви сили и желание.Обадих се на мъжа ми и на родителите , нашите набързо тръгнаха от Стара Загора за Бургас.А аз лежах с мисълта ,че все пак може и да има чудо за моето бебе , до последно се надявах.Лекаря не дойде 5 часа при мен , не ме погледна и сестра , момичето което беше до мен получи пълно разкритие и аз останах сама в стаята.През цялото време ми беше студено и ми се пиеше вода.Към 19.30 нашите пристигнаха , но тъй като не може да се влиза , бяха в предверието , но аз им чух гласовете.Пак не дойде лекар при мен , за да ме види , а в 20 часа се смаят смяната двамата лекари, така че трябваше да полежа още половин час преди да ме види някой.Та така дойде лекаря видя че има 4 сам разкритие ,извика сестрата да ми примери кръвното , и сестрата явно като е видяла какво е извикала лекаря.майка ми каза ,че след това лекаря като е излязла от стаята е бил бял като платно.Излезе след може би 2-3 мен пак се върна и ме попита дали искам да предизвикаме вече раждането , аз му казах да , все пак с надеждата , че все още има шанс.И така в 20.30 ме преведоха в родилната зала и ми сложиха система за предизвикване на раждането.Едвам допълзях до родилната зала всичко ме боли , виждах двойно , а за да скъся разстоянието минах напряко , но нищещ ли по средата на пътя викам на сестрите напикавам се ,а то видите ми изтекоха.Набързо ми се скараха , че минавам от там , но на мен не ми пукаше.След като сложиха системата ми стана още по лошо , че повърнах.През това друга майка започна да ражда и трябваше пак да освободя леглото и отново ме преместиха наблизо само ни делеше едно стъкло.Не знам колко време мина , но ми стана още по лошо и започнах да се гърча , не знам с последни сили извиках за помощ , а то какво е било дигнах кръвно 230 / 120.От там нататък всичко ми е мъгла,помня само болката , доктора как ми натиска корема и ужасните ми викове.След като се е появила главичката са ме приспали , след 2 часа борба за моя живот помня , че в мъгла видях майка ми и малкото ми бебе завито с една пелена.Не съм го видяла, казаха ми че ако бебе е бил малко по голям цяла съм да бъда парализирана , имах 80 % разкъсвания , шиха ме , след това ме преведоха в стая с майки , които са били секции.На половин час ме будеха да видят как е кръвното , бях на системи , най лошото беше на сутринта, когато доведоха малките бебчета на другите майки.Изпаднах в истерия , сестрите не знаеха какво да правят с мен и малко по - късно ме преведоха в друга стая където бях сама с майка ми , тя все пак намери начин да остане с мен.много и съм благодарна за помощта която ми оказа в този труден за мен ден в живота.Та това е.Благодаря на всички на които ме изслушаха.
Бог да прости малкото ни Ангелче."
Вили
Биляна, съжелявам за случилото се.
При нас в САЩ (може би аз съм попаднала на генеколог) ме "гушнаха" в болница в 33 седмица за задържане. По време на бремеността ми направиха всички възможни и невъзможни изседвания. Естествено застрахователя ми поемаше 100%. Вярно, водех се рискова бременност, но такова отношение в бг не бих си и предстаявла.
Предполагам всичко зависи от ЗАСТРАХОВАТЕЛНАТА КОМПАНИЯ
При нас в САЩ (може би аз съм попаднала на генеколог) ме "гушнаха" в болница в 33 седмица за задържане. По време на бремеността ми направиха всички възможни и невъзможни изседвания. Естествено застрахователя ми поемаше 100%. Вярно, водех се рискова бременност, но такова отношение в бг не бих си и предстаявла.
Предполагам всичко зависи от ЗАСТРАХОВАТЕЛНАТА КОМПАНИЯ
Niara, мога да те уверя, че в много страни, ако платиш, ще получиш превъзходна грижа.
Лени,
това е разказа на една от мамите тук във форума и това се е случило в БГ! Нявсякъде се случват подобни неща.
това е разказа на една от мамите тук във форума и това се е случило в БГ! Нявсякъде се случват подобни неща.
точно тук не съм съгласна!
защото 'навсякъде' не е навсякъде.
не мога да повярвам, отказвам да приема, че в страна, като Италия с десетки пъти по-висок стандарт, уреденост, традиции в общественото здравеопазване, цивилизованост, ако щеш, се случват същите неща, които се случват и в България.
и дори въпросът за мен не стои в лекарските грешки, личните драми - да, те съществуват.
въпросът за мен е в системата, в ленността й. гастроскопия след 4 месеца, гинеколог след 3 месеца...
боже, та това са срокове, в които човек спокойно може да умре
нелогично е.
Натъжи ме случилото се с теб, Били. 
Много ме ободри темата за / и / относно здравеопазването в България. И съм съпруга на лекар.
Който лекар е офталмолог., работи по НЗОК. Направленията са малко, самите ДЖИ-пи-та си позволяват самолечения, щото, риъш ли , направленията са под брой. Самолекуват, както могат. Е, когато нещата се оплескат ги пращат при офталмолога,/ невролога, хирурга, гинеколога, педиатъра, и пр./ И тогава, при оплескано първоначално лечение лекарят - специалист изумява, но лекува, залагайки и името си и практиката си. Последният случай на съпругът ми е детенце на 2 месеца със запушени слъзни каналчета.Идиотия.. някой нямал талони, някой нямал време.. ужас!! / Прочее детнцето е добре./
Не коментирам, ако иска той ще го направи, пише тук, понякога.
но това, което прочетох от теб... ЕЕЕ, там системата е напреднала в Изяждането.
Как да ти кажа.. Благодаря ти за добрите думи за Нашите лекари. Аз гледам очите на един такъв всяка вечер...И зная, че би погалил по главата, всеки, излизащ от упойка. / цинично казано, ако не излезе от упойка е кофти..., майна, но тук се шегувам
черно/ И зная, че повеч(ето лекари, които познавам ще го направят. Не защото ме познават, но дано са във форма.
Били.... Пожелавам ти диво , обичано, красиво, и прекрасно момиченце.
Много ме ободри темата за / и / относно здравеопазването в България. И съм съпруга на лекар.Който лекар е офталмолог., работи по НЗОК. Направленията са малко, самите ДЖИ-пи-та си позволяват самолечения, щото, риъш ли , направленията са под брой. Самолекуват, както могат. Е, когато нещата се оплескат ги пращат при офталмолога,/ невролога, хирурга, гинеколога, педиатъра, и пр./ И тогава, при оплескано първоначално лечение лекарят - специалист изумява, но лекува, залагайки и името си и практиката си. Последният случай на съпругът ми е детенце на 2 месеца със запушени слъзни каналчета.Идиотия.. някой нямал талони, някой нямал време.. ужас!! / Прочее детнцето е добре./
Не коментирам, ако иска той ще го направи, пише тук, понякога.
но това, което прочетох от теб... ЕЕЕ, там системата е напреднала в Изяждането.
Как да ти кажа.. Благодаря ти за добрите думи за Нашите лекари. Аз гледам очите на един такъв всяка вечер...И зная, че би погалил по главата, всеки, излизащ от упойка. / цинично казано, ако не излезе от упойка е кофти..., майна, но тук се шегувам
черно/ И зная, че повеч(ето лекари, които познавам ще го направят. Не защото ме познават, но дано са във форма.Били.... Пожелавам ти диво , обичано, красиво, и прекрасно момиченце.