Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора
Ох, имам нужда от съвет! Моля който е минал по този път да ми помогне.
Кандидат осиновители сме със съпруга ми и преди  два дни срещнахме детенце, което ...мисля, че ще осиновим. Съпруга ми се влюби в него, а аз ... не знам, но май блокирах. В един момент ме напуснаха всякакви усещания и чувства. Когато социалната работничка ми подаде детенце, от устата ми се изплъзнаха думите-"Рожба мамина" и  се стреснах. Затворих се в себе си и от този момент не спирам да плача. Задавам си много въпроси. Съпруга ми  е решен да си осиновим детенцето, а аз нямам отговор дали искам или не. Мислила съм си преди,че като доите момента , че когато срещна "нашето" дете ще го усетя. Сега обаче,  не знам какво усещам. Има ли сме и други срещи и винаги съм била сигурна в чувствата си . Първият път, когато имах угризения и си мислех, че съм много лоша, защото не пожелах да се срещнем с детенцето знаех какво искам и бях сигурна в позицията си. Сега е друго. Сега само стоя и глупаво отговарям, като незрял пубертет- не знам.
Така ли е и с другите минали по този път? Нормално ли е да ме обземат страхове?
Лудницата е само в главата ми. Моля, посъветвайте ме нещо!
Цитирай

София

Мнения: 677
Всеки малко или много е изпитвал чувство на страх,а сега как ли ще се справя и дали ще правя правилно нещата.
моят съвет е да се отпуснеш и да се отдадеш на емоцията,а не на мислите.Не е задължително при тебе да е знака,че това дете е вашето,знака е в съпруга ти,той го е познал.Не се страхувай и ти го искаш детенцето и ще бъдеш чудна майка.
Въпросите в главата ще са много,но с времето ще се намести всичко и ще си най-щастлива на света.Довери се на първата си реакция.Рожба мамина-това говори вече всичко,ти си неговата мама,останалото е суета.
Всичко добро и по-скоро да сте заедно тримата. Hug
Цитирай

София

Мнения: 690
llivi, трудно мога да ти дам съвет. Мисля, че ти несъзнателно си направила своя избор, сърцето ти го е направил. Първата ти мисъл е била "рожба мамина".  От дългото чакане, емоциите и надеждите, който изпитваме, докато очакваме нашето дете ни изтощават и е нормално да блокираме. Не е вярно, че не усещаш нищо. Ти самата казваш, че след срещата плачеш. Значи имаш чувства, но още не могат да се канализират, да ги осъзнаеш. Хората казват "утрото е по-мъдро от вечерта". Отидете пак при детето и вече ще си по-спокойна и всичко ще е на ред.
А ти явно си такава натура, като мен. И аз така блокирам и често реакциите ми са едва ли не неадекватни. Губя и ума и дума.
Успокой се. Това, че не започваш да кудкудякаш като квачка, не значи, че ще си лоша майка.  Нормално е да се стреснеш. До сега си била в очакване, сега е момента за решение. И май всички залагаме много на мита, че като срещнем нашето дете, ще го усетим и познаем.  А таткото се е влюбил в детето. Успех  Peace
Искрено пожелавам всичко да е О.К. и скоро да сте заедно  breastfeeding
Цитирай


Мнения: 1 616
llivi, много ми е познато твоето усещане. Моят съвет е срещайте се с детето по-често. Това ще ти даде отговор на въпросите, които те мъчат. Страхуваш се да примеш, че най-сетне е настъпил момента, че това е твоето дете. Според мен просто не можеш да повярваш на щастието и да го приемеш.
Успех! Hug
Цитирай


Мнения: 97
llivi бяхме със съпруга ми в същата ситоация.Донесоха ни Теди и го гушнах без да кажа думичка един час само го гледах.Аз така съм блокирала че този час ми се е сторил 15 мин.Излезнахме и съпругат ми каза''Това е нашето детенце хайде да подадем молбата''. Аз бях толкова объркана оплашена и толкова въпроси ме измъчваха.Имаше грип и неможех ме да го вижда ме 2 седмици през който се обаждах да питам как е.Със всяко едно обаждане и ходене при малкия юнак така свикнах с мисалта че вече има на кого да дарявам любов и да бъда грижовна мама. Последните 7 дни след делото ми се видяха векове ЖАДУВАХ МЕ ДА СМЕ ЗАЕДНО!!Успокои се въпросите който те измъчват са нормални.Ако бебока е здрав клинично и се уверите в това не се колебаи дошъл е момента да бъдеш МАМА не го пропускаи Praynig.Желая ти успех и скоро да сте трима!!!Бъди силна и по уверена.  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 131
llivi, ти си точно като мен. Когато за пръв път видяхме нашата Таня аз само я гледах и не можех да асимилирам нищо. Гушках я, радвах и се, но все си мислех, че ще почувствам онази тръпка, която да ми подскаже, че това е моето дете. Но първия път такава тръпка нямаше. Моят мъж като я видя веднага каза това е моето дете и я гушна, а той до този момент никога не беше гушкал деца. Цяла седмица до другата среща с детето ни мъжа ми не спря да говори колко е хубава и сладка, и как като я е видял просто разбрал, че това е нашата дъщеря. А аз седях унила и се упреквах, че нищо не съм почувствала. Даже сестра ми ме попита сигурна ли съм, че искам това дете, защото не съм се радвала. Но всичко при мен се оправи постепенно. На втората среща успях да видя дъщеря ми с други очи, а до делото така бях свикнала с нея, че вече полудявах при мисълта, че не може все още да е с нас. Сега, когато е при нас искам да ти кажа, че няма по-щастлива жена от мен. Не мога да ти опиша колко обичам Таня. Тази моя дъщеря ме направи да бъда извор на най-красивите чувства, които можеш да си представиш. И с ръка на сърцето мога да ти кажа, че никой не обичам повече от нея. Тя е заела цялото ми сърце и ще бъде там завинаги. Толкова я обичам, че понякога така и се радвам мечешката, че ме е страх да не се уплаши от мен  Laughing. Сутрин, когато видя усмивката и грейналите и очи разбирам каква щастливка съм аз и какво безценно богатство имам. Така че не се притеснявай. Отпусни душата си, всичко ще си дойде на мястото, особено когато детето си е вече при вас. Успех ви желая.
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Е, слава Богу, оказва се, че не съм единствена, а доскоро даже, все се чудех как да кажа по-меко, че се отдава прекалено значение на "тръпката".

Жената преди мен, отказала Ирина, защото "не й трепнало сърцето". Ами, да ви кажа и на мен не ми трепна. По-скоро бях в ступор. Празна от емоции, единственото нещо, което усещах беше страх, страх от важността на подобно решение, страх от това така набързо да поемеш отговорността за нечий живот. Страх от внезапността на това, което най-накрая се случваше. Страх от намръщеното личице на Ирина и погледа й, който стоически ни отбягваше.

Приятеля ми се влюби като повечето съпрузи на писалите преди мен. И въпреки, че се правех на желязна и се опитвах да се държа естествено, в главата ми беше пълна каша.
Сетих се за всички жени, описвали това особено трепване, "познаването на своето дете", това магично усещане. И се питах: нима, защото не го усещам, трябва да запратя това дете някъде в неизвестността, там където живота му може да бъде по-добър, но е възможно да бъде и безкрайно по-лош?

Вярвам, че нищо не се случва случайно и понякога трудностите са нищо повече от нашите лични предизвикателства и уроци, които трябва да научим.
Така, че и аз се присъединявам към мародиди с моята любов не от пръв поглед.
Понякога магията се случва с времето, а онази невидима връзка между майка и дете има нужда да бъде отгледана, обгрижена и създадена с търпение.

Често казвам нещо, което скандализира на първо четене хората, но ако се вгледаме от позицията на хора с близки съдби и проблеми, би дало много отговори. Речено е, че за да отгледаш едно дете е нужна само любов, а аз бих добавила: за да отгледаш дете неродено от теб, само любов не е достатъчна.

Цитирай


Мнения: 2 123
Никога не съм вярвала, нито съм очаквала, че в момента, в който видя детенцето, което ще осиновим, ще го разпозная със сърцето си. Затова и очакванията ми не бяха като за сапунена драма. Още повече, че вече бяхме минали през изпитанието да откажем две дечица и аз изпитвах ужас, че това отново ще се повтори.
Денят преди да го видим, претрършувах целия нет, за давидя как изглеждат бебета на неговата възраст. Звъннах на Джам  да я питам, какво трябва да правят бебетата на неговата възраст. Ей такива работи - опитвах се да се подготвя.
В самия дом, бях като парче лед - нито се вълнувах, нито се притеснявах. Явно това е бил защитна реакция. Когато ни го донесоха, той беше зелен на цвят, честна дума, доста кривогледичък... абе и по-красиви и симпатични бебета бях виждала. Нищо не ми трепна, нищо не ми се обърна, нищо не изпитах, честна дума. Мъжът ми, естествено, беше влюбен в него от първата минута, аз просто знаех, че на рационално ниво нищо повече не мога да искам - здраво 7 месечно бебе.
Не изпитвах абсолютно нищо към това детенце, но поставих национален рекорд по повторно събиране на документи - 3 дни. Видяхме го в четвъртък сутринта, в понеделник документите ни бяха комплектовани и подадени в съда.

Убедена съм, в това което казвам, любовта идва постепенно, майчинското чувство не се появява за един миг. То идва полекичка. Първите дни например, нямах нищо против, някой да го гушка, да го целува и т.н. Ела да ме видиш сега, а някой го е докоснал, гледам като ранена пантера и го давам само на определени хора.
Цитирай

София

Мнения: 2 722
Да не преекспонираме "познаването"
Преди да видим Милен си изревах очите 400 километра в очакване на непознатото. Като ни гушна и залепна за нас никаква тръпка не ме интересуваше.
Като ни се обадиха за митко, отидохме да го видим с ясната идея, че отиваме да се запознаем със сина си, а не да си го познаем по тръпката.
На това му викат еволюция. Laughing
Цитирай


Мнения: 3 666
Аз не чакам никакви тръпки, никакви мръпки, ако детето, което ни предложат отговаря на условията, които сме посочили, значи е нашето дете.
Извинете ме за откровеността, но се отнасям скептично към всичко, което не може да се пипне, към всякакви свръхествени и разни подобни усещания.
Цитирай


Мнения: 2 084
Аз не съм наясно с тръпките. И не съм имала изисквания за близнаци. Имах 100 кг. изисквания, за които не се сетих после - когато се обадиха. Просто отидохме да си приберем децата. Дали тези, които са ги родили и са ги оставили са чакали някакви тръпки?
Цитирай
 Very HappyМили дами и мамчета, които ми писахте, благодаря ви! Мислех, че съм единствена  с  такива мисли и усещания.  От някои от вас разбирам, че имате изисквания, аз май нямам големи , но много разчитам на интуицията си. Последната седмица се срещаме всеки ден с "дребосъка" и започнах да свиквам с него. Поуспокоих се, дори започнах да откривам физически прилики с нас. И така времето си минава , а мен не ме напуска усещането, че нещо не е съвсем на ред. В смисъл все още не мога да разбера какво точно се случва с мен, с нас. Явно при мен процеса на приемане е малко дълъг и пълен с притеснителни мисли. Странното сега е че мисля за малкия, като за детето на сестра ми. Дали майчинският инстинкт се задейства  с времето? Или ми е нужно време да го приема като факт? Пак си задавам въпроси и  може би няма да спра. Освен ...когато си го вземем.
Още веднъж благодаря за подкрепата!  bouquet
 
Цитирай

Sofia

Мнения: 583
Защо толкова много мислиш? Майчинсикя инстникт почва да действа, когато започнеш да се грижиш за малкото същество, което има нужда от твоите грижи денонощно. Спри да мислиш, и ще видиш как всичко ще си дойде на мястото. Бъдете щастливи!   bouquet
Цитирай


Мнения: 2 123
Виж, това което ще кажа, може би ще прозвучи малко еретично, но....
Никога няма да забрамя какво ми каза момичето, което ни заведе да видим първото детенце, което ни предложиха:
"Дори да имате и най-малкото съмнение, че това дете не е вашето - не го осиновявайте!"

Когато видяхме сина ми - аз ти писах - не ми трепна нищо, не се разплаках, не се влюбих от пръв поглед. Но нямах никакво съмнение, че ще осиновим точно това момченце.

Ако имаш и най-малкото съмнение, че това не е твоето дете - не го осиновявай! Ще превърнеш живота си, а и неговия в кошмар. Никое дете не заслужава една вечно съмняваща се майка и никоя жена не заслужава да живее с вечно чувство на вина.

Представи си, че се отказвате от това дете и виж как ще се почувстваш. Дали ще се почувстваш облекчена или натъжена. Не постъпвай прибързано.
Цитирай

София

Мнения: 2 722
llivi , аз имам чувството че след дългото чакане ти се е изчакало чакалото и те е погнало шубето.
Или пък те е натиснала "следродилна депресия"  newsm78
Ами те рожденни майки след първата среща с детето се чудят да го гушнат ли или да се опитат да го върнат на татко му в..., та ти ли няма да се паникьосаш.
За мен показателна е първата ти реплика при виждането на детето - останалото е паника Laughing
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора