Браво на всички. Ама тук май само майки се събират. Аз пък съм татко на 5 деца, 2 от които са осиновени. Наистина е невероятна радост да ги имам всичките.
- Публикувана: 2 март 2005, 18:49 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2008, 21:30 ч.
Хайде и ние да се запознаем!!!
простете не съм за представяне тук - нямам такива заслуги...но искам да ви приветствам всички за прекрасната постъпка и за смелостта ви...и в особеност таткото - жалко, че много малко татковци се вкл - и при нас мамите на болни дечица и където и да е другаде...
Та на таткото - браво! И на всички вас - много ми се иска един ден и аз да имам финансовата възможност да гледам още едно дете, пък ако мога и да си осиновя - още по-добре...
А до тогава ще следя форума ви - и от все сърце ви пожелавам в нелекия път на родителството - с вашите мъници - да ви радват и да ви правят горди родители!
Та на таткото - браво! И на всички вас - много ми се иска един ден и аз да имам финансовата възможност да гледам още едно дете, пък ако мога и да си осиновя - още по-добре...
А до тогава ще следя форума ви - и от все сърце ви пожелавам в нелекия път на родителството - с вашите мъници - да ви радват и да ви правят горди родители!
....божее, все повече искам второ детенце. 
eto ni,
i nie iskame da se predstavime.as sam kali i imam osinoveno mom4enze na 22m robby.stastieto ne moje da se opise s dumi,sa tova as moga da posavetvam vsiako besdetno semeistvo da opita, osinovi i po4uvstva tova stastie.
as kasvam taka :ne e vasno edno dete da si go nosila samo pod sarzeto si.vasno e da go nosis do i v sarzeto si.
nie si obojavame nasata malka dusi4ka i sega deistvame da si osinovime oste edno detenze.
i nie iskame da se predstavime.as sam kali i imam osinoveno mom4enze na 22m robby.stastieto ne moje da se opise s dumi,sa tova as moga da posavetvam vsiako besdetno semeistvo da opita, osinovi i po4uvstva tova stastie.
as kasvam taka :ne e vasno edno dete da si go nosila samo pod sarzeto si.vasno e da go nosis do i v sarzeto si.
nie si obojavame nasata malka dusi4ka i sega deistvame da si osinovime oste edno detenze.
Няма разлика между осиновеното и роденото дете за една майка!Имам 2 момчета-85г. и 86г., през 96г.си осиновихме момиче на 5 годинки,защото мислехме че е по-добре да дадем шанс на едно дете от дом! 
Е да но НЕ-през 2002 родих пак момче.Та думата ми беше , че за дъщеря си влизам в огъня!Не чувствам никаква разлика между децата си-тя просто е нашето дете!И най-хубавото е , че след като си осиновихме "ние с децата"- две бездетни приятелски семейства се престрашиха най-накрая и намери всяко своето детенце!Сега няма по-щастливи от тях!Това е! 
Цитат на: Дидка
Няма разлика между осиновеното и роденото дете за една майка!Имам 2 момчета-85г. и 86г., през 96г.си осиновихме момиче на 5 годинки,защото мислехме че е по-добре да дадем шанс на едно дете от дом! Е да но НЕ-през 2002 родих пак момче.Та думата ми беше , че за дъщеря си влизам в огъня!Не чувствам никаква разлика между децата си-тя просто е нашето дете!И най-хубавото е , че след като си осиновихме "ние с децата"- две бездетни приятелски семейства се престрашиха най-накрая и намери всяко своето детенце!Сега няма по-щастливи от тях!Това е! Дидка,много ме развълнува с твоята история.Пожелавам ви дълги години щастие с голямото семейство и да се радвате на много внуци.
Би ли споделила,моля те,как таткото узря за идеята за осиновяване.И дали в началото е бил против.
Аз също имам трима сина,но много искам да осиновя поне две дечица ...често мисля за това,говоря и с децата и те също искат...само таткото все още се дърпа и не може да се реши.Много се надявам постепенно да приеме идеята и да успеем да дадем шанс и семейство на някое детенце.
Sweetdad,поздравявам те за това,че си такъв прекрасен татко.Може ли и ти да споделиш как се реши на тази стъпка.
Дани
БЛАГОДАРЯ ЗА МИЛИТЕ ДУМИ! 
Аз просто винаги съм искала да си осиновя дете.Оказа се че и съпругът ми си е мислел за подобно нещо.Даже съжаляваше,че не сме взели едновременно две деца за да им е по-лесно да се адаптират към новия начин на живот. 
Тия татковци дето немогат да се решат е хубаво да се заведат в някой дом за да видят там децата как живеят.Идете в дом за деца от 1 до 3 год. и в дом за деца от3 до 7 год. но без да предупреждавате персонала-тогава ще се видят децата в по-реална светлина.Занесете им някакви лакомства - шоколадчета,вафли,кроасани или бонбони.Като почнат едно през друго да ви дърпат и да ви питат:"ТИ ЗА МЕН ЛИ ИДВАШ? АЗ МНОГО СЛУШАМ ВЗЕМИ МЕН! ЩЕ МИ СТАНЕШ ЛИ МАМА/ТАТКО/?"и да видим тогава таткото как ще се чувства 
Дали ще може да спи спокойно и да яде спокойно 
Това е един много убедителен начин,когато разговора не е достатъчен! 
Дано скоро прочетем за постигнато единомислие по въпроса![/url]
Аз просто винаги съм искала да си осиновя дете.Оказа се че и съпругът ми си е мислел за подобно нещо.Даже съжаляваше,че не сме взели едновременно две деца за да им е по-лесно да се адаптират към новия начин на живот. Тия татковци дето немогат да се решат е хубаво да се заведат в някой дом за да видят там децата как живеят.Идете в дом за деца от 1 до 3 год. и в дом за деца от3 до 7 год. но без да предупреждавате персонала-тогава ще се видят децата в по-реална светлина.Занесете им някакви лакомства - шоколадчета,вафли,кроасани или бонбони.Като почнат едно през друго да ви дърпат и да ви питат:"ТИ ЗА МЕН ЛИ ИДВАШ? АЗ МНОГО СЛУШАМ ВЗЕМИ МЕН! ЩЕ МИ СТАНЕШ ЛИ МАМА/ТАТКО/?"и да видим тогава таткото как ще се чувства Дали ще може да спи спокойно и да яде спокойно Това е един много убедителен начин,когато разговора не е достатъчен! Дано скоро прочетем за постигнато единомислие по въпроса![/url]
Цитат на: Дидка
Идете в дом за деца от 1 до 3 год. и в дом за деца от3 до 7 год.... да видим тогава таткото как ще се чувства Дали ще може да спи спокойно и да яде спокойно Това е един много убедителен начин,когато разговора не е достатъчен! Дано скоро прочетем за постигнато единомислие по въпроса!
Дали ще може да спи спокойно и да яде спокойно Това е един много убедителен начин,когато разговора не е достатъчен! Дано скоро прочетем за постигнато единомислие по въпроса!Ами той таткото е ходил,защото аз работих в такъв дом преди години.Идвал е да ме взима от работа и е виждал дечицата,а и аз постоянно разказвах в къщи и плачех за децата.
Някак си...струва ми се,че го е страх да поеме такава отговорност,може би и заради проблемите покрай малкия,които доста го уплашиха.
Цитат на: iskrica_nadejda
Ами той таткото е ходил,защото аз работих в такъв дом преди години.Идвал е да ме взима от работа и е виждал дечицата,а и аз постоянно разказвах в къщи и плачех за децата.
Някак си...струва ми се,че го е страх да поеме такава отговорност,може би и заради проблемите покрай малкия,които доста го уплашиха.
Някак си...струва ми се,че го е страх да поеме такава отговорност,може би и заради проблемите покрай малкия,които доста го уплашиха.
Да поотхвръкне Калата и той сам ще узрее за идеята:)
Ако всичко е наред с Калоянчо и успее да проходи и проговори,мисля си,че тати ще се успокои. Препоръчани теми