Дани спи при мен от 2 годишен.Почти нямах сън от постоянното ставане да го завивам(много шава и вечно е открит),а и се будеше мн.рано:7-7.30.Откакто спи при мен се наспивам като хората и той си поспива поооовечко:9-9.30. 
- Публикувана: 26 май 2007, 20:29 ч.
- Последно мнение: 28 май 2007, 18:55 ч.
За съвместното спане родители-деца-споделено
Големият ни син никога не е спял при нас на спалнята.
Малката обаче към година и половина след доста мъчително пробиване на кучешките й зъби я взех при мен, защото като се събуди, плачеше и само като я гушна се успокояваше.
Така си остана, сега не мога да я върна в кошарката й, не заспива, докато и аз не легна с нея, но само вечер, следобед си спи сама. Сутрин, понеже ставам рано за работа или по принцип си ставам преди нея, премествам я в кошарата й и тя не протестира, продължава да си спи там до към 10-11ч., а понякога и повече.
Малката обаче към година и половина след доста мъчително пробиване на кучешките й зъби я взех при мен, защото като се събуди, плачеше и само като я гушна се успокояваше.
Така си остана, сега не мога да я върна в кошарката й, не заспива, докато и аз не легна с нея, но само вечер, следобед си спи сама. Сутрин, понеже ставам рано за работа или по принцип си ставам преди нея, премествам я в кошарата й и тя не протестира, продължава да си спи там до към 10-11ч., а понякога и повече.
Никога не е спал при нас, освен една единствена нощ - когато беше с 40 градуса Т и нямаше начин (и добре че беше, че за 1 мин, вдигна 40 отново, ама това е за друга тема).
Гушим се, лигавим се, но после по леглата/кошарите. Аз не мисля, че е правилно детето да спи при родителите, поне на мен би ми било крайно неудобно.
Иначе в баба ми/прабаба си спи на една спалня с нея, защото просто не сме занесли още легло там, а редовно го оставяме да нощува там.
Гушим се, лигавим се, но после по леглата/кошарите. Аз не мисля, че е правилно детето да спи при родителите, поне на мен би ми било крайно неудобно.
Иначе в баба ми/прабаба си спи на една спалня с нея, защото просто не сме занесли още легло там, а редовно го оставяме да нощува там.
Дъщеря ми никога не е спала в нашето легло. От около половин година обаче си имаме ритуал "пет минути" 
- вечер уж пет минути /никога не ясно точно колко са - 5 или 50:mrgreen:/ в нашето легло и после я прехвърляме в нейното /отскоро вече сама се прехвърля/, сутрин по същия начин 
.
- вечер уж пет минути /никога не ясно точно колко са - 5 или 50:mrgreen:/ в нашето легло и после я прехвърляме в нейното /отскоро вече сама се прехвърля/, сутрин по същия начин . ...почти всяка вечер е между нас на спалнята 
...Явно обича да усеща близостта на мама и тати,защото спи почти непробудно, докато за мене съня свършва, защото спи лошо ,много рита и се върти
...Явно обича да усеща близостта на мама и тати,защото спи почти непробудно, докато за мене съня свършва, защото спи лошо ,много рита и се върти 
До 1.5 год. си спеше сам в неговото легло, заспиваше си сам, никакви проблеми. Беше болен и аз го взех няколко нощи при мен, защото вдигаше Т, запушваше му се носа, а аз не можех да ставам по сто пъти на нощ. От тогава спи само на спалнята, местя го заспал на неговото креватче, пак идва ... и така. Сама си го направих и сега си го търпя при мен.
Не спят при нас.
Всяка жаба да си знае гьола.
Всяка жаба да си знае гьола
....и към всеки гьол да има списък на жабите
От бебета си спят в стаята.
Малката направи няколко опита да се нанесе в спалнята ни, но нито на нас, нито на нея и е удобно. И по някое време си грабва възглавницата и се връща в детската. Е, случва се да сънуват нещо страшно. Но каката се прави на смела и не идва, само малката проплаква. Мама става, целува челце, гушваме се успокоително и те заспиват...
От първия си час в апартамента дъщеря ми е в отделна стая. Не съм имала проблеми, дори и когато я кърмех през нощта /все пак се налагаше да ставам и да си измия гърдата, преди да й дам да суче, така че дали тя е в съседната стая, или е до мен, нямаше голямо значение - ходенето до банята си е ходене/. За сина ми нямаше трета отделна стая и, за да не буди по-голямото дете, решихме да спи при нас. По цяла нощ пъшкаше, мрънкаше и издаваше някакви звуци, които ме караха да спя на пресекулки, защото очаквах, че всеки момент ще ревне. Дори набедихме горкото бебенце, че има колики. Накрая вече не издържах на безсънието и преди да си легнем в спалнята, хванахме кошарката му и я пренесохме в хола. За първи път спах непробудно /това стана на втората седмица след изписването от родилното/, а и бебето - също. Може и да си е пъшкал, но не съм го чула. По цяла нощ си спеше спокойно, будеше се само за ядене /през три часа/ и подвикваше. През останалото време не съм го усещала какво прави, но определено се разбра, че няма колики /просто си издава някакви звуци, може би и дъщеря ми ги е издавала, но никога не съм я чувала/. Като спря нощното хранене преместихме бебето в детската стая и двете деца си заживяха екстра - спяха непробудно по 12 часа на нощ.
Спим в една стая, но дъщеря ми си спи в леглото. Може би най-много веднъж или два пъти да съм я вземала при нас, и то когато е била неразположена. Предпочитала съм да търпя мрънкания, отколкото да я приуча да спи на нашето легло. Имам много лек сън, а освен това се върнах на работа, когато тя беше на 4 месеца, и ако спеше при нас, това означаваше да си жертвам здравето.
Макси разполага с прекрасно бебешко/детско легло, което достойно се ползва от баща му
Детето не желае да спи между решетки, затова залепихме неговото легло за нашето, махнахме едната решетка и вече всички са доволни.
Но продължаваме с опитите (засега неуспешни) да го научим да спи в собственото си легло.
На мен не ми пречи, че спим заедно. На мъжа ми - също.
А когато е при нас, Макси спи здраво - няма въртене, будене, пиене на вода и прочие чудесии. Което значи, че и ние се радваме на здрав сън
Когато е в Карлово при майка ми, спят заедно на спалнята. И са супер доволни - баба и внуче.
Детето не желае да спи между решетки, затова залепихме неговото легло за нашето, махнахме едната решетка и вече всички са доволни.
Но продължаваме с опитите (засега неуспешни) да го научим да спи в собственото си легло.
На мен не ми пречи, че спим заедно. На мъжа ми - също.
А когато е при нас, Макси спи здраво - няма въртене, будене, пиене на вода и прочие чудесии. Което значи, че и ние се радваме на здрав сън
Когато е в Карлово при майка ми, спят заедно на спалнята. И са супер доволни - баба и внуче.
Калина до към една годинка си спеше в нейното легло без проблем.Приспивах я и я пренасях.След като лежахме с нея в болница обаче,детето страшно се наплаши.Там я будех по три пъти нощем да и бият инжекции,което за нея беше кошмар,пищеше после с часове....
От тогава се наплаши ужасно и започна да иска да спи само при мен,плътно гушнати.До ден днешен е така.За сега нямам намерение да я отказвам,приятно ми е така.А и да знаете че идеално действа като противозачатъчно
От тогава се наплаши ужасно и започна да иска да спи само при мен,плътно гушнати.До ден днешен е така.За сега нямам намерение да я отказвам,приятно ми е така.А и да знаете че идеално действа като противозачатъчно
До 11мес. спеше в нашата стая като по-често в нашето легло, отколкото в собственото му - кърмех на поискване и нощното кърмене доведе до спането в общо легло. На 11мес. го отделихме в самостоятелна стая и това му понесе доста добре - намали чувствително нощните кърмения и спеше по-спокойно. На 2год и половина обаче изведнъж започна да се буди отново и да ме вика и прецених, че е по-добре да го върна обратно да спи в нашата стая, отколкото да кръстосвам апартамента нощем като сумнамбул в разходки между спанята и детската. 2 месеца спа при нас на спалнята, после му преместихме неговото легло при нас, защото като спим в общо легло не мога да спя дълбоко и не се наспивам. Сега спи в нашата стая в неговото си легло, но планирам в най-скоро време някак да го убедя отново да се премести в неговата стая, защото в нашата стая спи под прозореца и сега в жегите не мога да отварям прозорец, за да не му духа и ни е горещо. Дано се навие да си ходи в стаята, защото ако не иска няма да го нсилвам. На мнение съм, че децата не бива да се насилват за нищо.
