Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 28 май 2007, 13:50 ч.

Има ли връзка между синовния дълг и наследството?

  • 3 144
  • 38
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6 167
Мислех си дали има връзка между правото да получиш наследство и грижите,
които си положил за възрастния човек. Под последното по-скоро разбирам не толкова грижи в последния момент, към болен, а отношение, посещения, внимание и тн. Синовен дълг.
Ако един човек има 4  деца и само едното му ' обръща внимание" другите  изобщо не са наясно с това как живее , какво яде, какви болки и нужди има,  според вас те имат ли 'право' да получат наследство?
( въпросът е по-скоро етичен, ако има такава връзка изобщо между наследство и синовен дълг)

# 1
  • София
  • Мнения: 808
Най-простото юридическо решение на този проблем е т.н. "продажба срещу гледане". докато възрастния човек е с акъла си прехвърля имота си на този, който му "обръща внимание", но не винаги може да се вземе такова решение и почти винаги то е трудно. родителите винаги намират оправдание за тези, които не се грижат за тях, а това винаги наранява този който е отговорен. Най-простото "етично" решение е /ако отношенията в семейството са нормални/ тези, които не са обръщали внимание на родителите си - да се откажат в полза на този, който е бил близо до тях. В нашата действителност обаче има много малко такива примери.

# 2
  • Берлин
  • Мнения: 1 299
 Аз съм на мнение,че трябва да има.

Ако един човек има 4  деца и само едното му ' обръща внимание" другите  изобщо не са наясно с това как живее , какво яде, какви болки и нужди има,  според вас те имат ли 'право' да получат наследство?

Не,нямат право да получат наследство.
За мен е по-скоро въпрос на морал,отколкото на дълг.
И се ядосвам,че му казват "синовен дълг",защото в повечето случаи, дъщерите са тези които гледат родителите си. Tired

# 3
  • Мнения: 13 935
Много са сложни тези отношения...
Зависи и за какво наследство става въпрос. Ако е голямо - земи, имоти, то би трябвало да е не само за децата, но и за внуци, правнуци... Ако първото поколение не е читаво, значи ли, че и другите ще бъдат същите?
Конкретен пример с родителите на мъжа ми. Решиха хората по някакви си техни критерии, че другият им син ще ги гледа и му изсипаха всичко приживе - апартаменти, пари, злато, покъщнина... На мъжа ми - нищо. Да, но след смъртта им стана така, че всички имоти се затриха, отидоха в чужди ръце. Нищо не остана. Което не беше продадено, беше изхвърлено на боклука.
Не ме е яд за имотите, яд ме е, че мъжът ми не можа да прибере албумите със снимките. И сега няма снимки на родителите и дедите си, даже и детските си  снимки няма.
За сметка на това пък, ние сме тези, които се грижим за гробовете. Не, че ми идва много отвътре, мразя гробища, но не може да ги оставим да буренясват. Добри-лоши, родители са му били.
Та това е по въпроса кой е читав и кой не от наследниците...

# 4
  • Варна
  • Мнения: 1 844
Най-простото юридическо решение на този проблем е т.н. "продажба срещу гледане". докато възрастния човек е с акъла си прехвърля имота си на този, който му "обръща внимание", но не винаги може да се вземе такова решение и почти винаги то е трудно. родителите винаги намират оправдание за тези, които не се грижат за тях, а това винаги наранява този който е отговорен. Най-простото "етично" решение е /ако отношенията в семейството са нормални/ тези, които не са обръщали внимание на родителите си - да се откажат в полза на този, който е бил близо до тях. В нашата действителност обаче има много малко такива примери.
Абсолютно съм съгласна! Аз бих се отказала и не бих търсила наследство ако не съм поглеждала родителите си. Ако брат ми, например, реши че въпреки всичко трябва да получа нещо - добре, ако ли не- негово право ще е. И не е важен размера на наследството, принципен е въпроса. И решението му зависи от манталитета на действащите лица.

# 5
  • Мнения: 4 302
Много са сложни тези отношения...
Зависи и за какво наследство става въпрос. Ако е голямо - земи, имоти, то би трябвало да е не само за децата, но и за внуци, правнуци... Ако първото поколение не е читаво, значи ли, че и другите ще бъдат същите?
...
По принцип съм абсолютно съгласна с теб, но как да завещаеш нещо на внуци и правнуци , които може още да не са родени? Практически е невъзможно. Иначе аз ако някой ден реша да пиша завещание окото ми не би мигнало да лиша от наследство, някой който не заслужава. Така че за мен е редно да има връзка между отношенията ни приживе и наследството.

# 6
  • в ябълковата градина
  • Мнения: 1 657
Синовен дълг е морална категория.
По закон липсата на чувството за синовен дълг и непроявяването на дълга, нямат пряка връзка с правото на наследяване.

# 7
  • Мнения: 4 380
Когато решава самият човек кой да го наследи е едно, а когато решава държавата- съвсем друго.

В първия случай разбира се емоциите и взаимоотношенията определят нормите на наследяването. За един има значение кой го е гледал, за друг- друго. Някои си имат пристрастия към някой от наследниците и без да го е гледал. Втори решава да се реваншира и изкупи грях и завещава всичко на съвсем страничен и непознат. Трети, въпреки че си посветил живота си на него, изведнъж решава. че е национален символ Laughing и оставя всичко на държавата (как беше с баба Ванга?).

С една дума, критериите тук са човешки и емоционални. Не може да кажеш -така е редно защото еди-кой си го е гледал, пък друг не. Редно е така, както реши самият човек. Той и само той определя как да се разпореди с имуществото си след смъртта и както му поскаже сърцето, така е редно.

Когато обаче държавата и законите определят правото на наследство при положение на липса на изявена воля, там важат други правила и това кой го е гледал не е от никакво значение.

# 8
  • София
  • Мнения: 2 161
ами за мен-да имат право.В крайна сметка този ,който си е гледал родителите,не го е правил заради земите и парите-ако пък е било за това-то жалко за него.Аз лично не мога да разбера роднини,които се карат за наследство.Никога не бих си развалила взаимоотношението с родната ми сестера или друг роднина заради пари.

# 9
  • София
  • Мнения: 11 243
И се ядосвам,че му казват "синовен дълг",защото в повечето случаи, дъщерите са тези които гледат родителите си. Tired

Не винаги!
Баща ми изгледа и баба ми и дядо ми, докато леля ми се размайваше по Щатите и дори не се обаждаше по телефона да види как са. Гледа ги 4 години. Двамата починаха в разстояние на 9 месеца. В краен резултат - баща ми се сдоби с диабет - леля ми му прати съдия-изпълнител за наследствения апартамент. #2gunfire

В случая мисля, че който гледа, той трябва да бъде наследникът.

# 10
  • Мнения: 473
Аз лично знам, че грижата за моите родители ще падне върху моите рамене. Но никога, при никакви обстоятелства не бих лишила или позволила на татко и майка да лишат децата на брат ми от наследство, заради това, че не той ги е гледал.

...Аз лично не мога да разбера роднини,които се карат за наследство.Никога не бих си развалила взаимоотношението с родната ми сестера или друг роднина заради пари.

И аз така съм си мислела преди, но вече не. Ако брат ми някога направи опит да отнеме на детето ми това, което му се полага по наследство и пренебрегне моето дете в полза на неговите деца със сигурност ще си развалим отношенията.

# 11
  • Мнения: 6 167
ами за мен-да имат право.В крайна сметка този ,който си е гледал родителите,не го е правил заради земите и парите-ако пък е било за това-то жалко за него.

аз също мисля, че гледаш и обгрижваш родител, не за да получиш наследството му.
от др. страна е нормално да има и емоционален елемент ( за който говори ксения), който в крайна сметка е субективен ( особено, когато е намесен закона).

темата ми е породена от нещо, което се случи с една моя позната.
тя се грижи за възрастна своя приятелка, дори плати погребението й.
известно време след това тя получи наследство от жената, което е многомилионно. ( пари, имоти).
самите синове и дъщери на бабата остават на нула. има съдебни дела и тн, но в полза на познатата ми, която е обгрижвала жената в последните й години.
така погледнато получаването на наследство е в пряка връзка с това кой те 'гледа'.

много добре знаем, че възрастните хора са чувствителни и в крайна сметка за тях има значние кой ги гледа и съответно наследството отива на една или друга страна.

# 12
  • Plovdiv
  • Мнения: 814
по принцип - който гледа ,той трябва да получи.Но не винаги е така.
Даже в повечето случаи е обратното и тези които въобще не са се сетили или грижили за родител - после търсят най-много.
Но въпрос на морал.Само че примера който дават такива хора на децата си ,един ден ще се сгромоляса върху тях.Жалко за такива хора.

# 13
  • Мнения: 4 380
Цитат
темата ми е породена от нещо, което се случи с една моя позната.
тя се грижи за възрастна своя приятелка, дори плати погребението й.
известно време след това тя получи наследство от жената, което е многомилионно. ( пари, имоти).
самите синове и дъщери на бабата остават на нула. има съдебни дела и тн, но в полза на познатата ми, която е обгрижвала жената в последните й години.
така погледнато получаването на наследство е в пряка връзка с това кой те 'гледа'.

много добре знаем, че възрастните хора са чувствителни и в крайна сметка за тях има значние кой ги гледа и съответно наследството отива на една или друга страна.

Ами да, много правилно. Защото има изразена волята на човека, който е починал и той споменава само нея като наследник. Ако нямаше такава, всичко биха наследили роднините, които не са се грижили и това също е правилно- така е по закон.

Кое смятам за етично? Това, което е законно.

# 14
  • Варна
  • Мнения: 2 168
Няма връзка- наследството е наследство, синовният дълг- дълг. Аз не намирам връзка. Ако родителите приживе са решили нещо и са оставили завещание- се изпълнява волята им. Ако ли не- всичко се дели, няма значение кой кого е гледал- насила никой нищо не прави.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт