Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 55 отговора

София

Мнения: 1 427
От няколко седмици Йоана има някакви страшни нервни изблици.До преди два -три дни се траеше, но сега е ад, повярвайте ми  Crying or Very sadЗапочва се от нищо-например днес поиска чехличките на едно по-голямо дете.Тя й ги даде, но когато дойде момента да си тръгва, Йоана започна с първо с рев, премина през неистови крясъци,придружени с разперване на пръстите на ръцете.Последващото хълцане преминава в давене и аха-да повърне.Нищо не е в състояние да я успокои.Опитвам да я взема-блъска и се мята,опитвам кротко да обясня-крясъците стават по-силни.Изобщо блокирва.Аз също съм на ръба -дори отнесе и няколко шамара по дупето.Когато мога я оставям да й мине, но днес се случи на бензиностанция.Докара ме до рев Embarassed.И това се повтаря минимум два пъти на ден.После спира изведнъж и все едно нищо не е било.Вече се притеснявам да я извеждам.Иска да играе с деца, но се страхувам , че ги плаши ,когато настъпи поредната истерия.Знам, че вероятно е прословутата криза на две годишните, но вече си мисля сериозно дали да не се консултирам и със специалист.Приемам всякакви съвети.Направо ме отчайва на моменти.И отвратителното е , че тя забравя , аз се разкъсвам от угризения , че й крещя като каруцарка.А когато ми каже "Мамо , недей плачка, аз слушкам", сърцето ми се къса.
Стана малко дълго, за което се извинявам Embarassed
Цитирай

Ямбол

Мнения: 19 058
Моята щерка е същата, засега все още ми държат нервите, предвид, че имам опит с деца. И с големия и в работата ми съм се научила да се владея.
Марианка, стискай зъби, ще отмине.
Аз подхождам твърдо, не-то е не, ако ще и на земята да легне. Оставям я да се напищи, защото отвличането на вниманието вече не се приема.
За твое успокоени може и на детски психолог да я заведеш, но предполагам, че няма да ти даде по-различни съвети от нас препатилите го.
Цитирай

Мелбърн, Австралия

Мнения: 3 115
Според мен става дума наистина за така наречения "бебешки пубертет" Smile Моята мома е същата от около един месец, нас по-раничко ни хвана  Tired Пищи, тръшка се по земята, а аз се чудя как да й опазя главата  Sick Преди няколко вечери рева 40 минути ей така, е накрая се успокой, но така й не разбрах от какво и защо  Thinking Опитваме се да проявяваме разбиране, но нервичките ни наистина са опънати до безкрайност  Sick
Цитирай

София

Мнения: 1 427
Моята щерка е същата, засега все още ми държат нервите, предвид, че имам опит с деца. И с големия и в работата ми съм се научила да се владея.
Марианка, стискай зъби, ще отмине.
Аз подхождам твърдо, не-то е не, ако ще и на земята да легне. Оставям я да се напищи, защото отвличането на вниманието вече не се приема.
За твое успокоени може и на детски психолог да я заведеш, но предполагам, че няма да ти даде по-различни съвети от нас препатилите го.
Лиляна, и при нас не-то уж е не , ама не се трае , ти казвам.Понякога , всъщност в повечето случаи, изобщо не става дума за някакви забрани.Може да го направи, защото вятъра й роши косата или ако не успее примерно да завие куклата по някакъв странен, разбираем само за нея начин.
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 441
Познато ми е. Слава богу, не беше по два пъти на ден.
При мен оставянето да се нареве не действаше винаги. Понякога така се захласваше в рев, че спираше да диша и започваше да посинява. Тогава го плясвах - веднъж, не много силно, но рязко, за да се сепне и да спре. После го гушках, докато хълцанията постепенно спрат... Правилно или не - действаше.  Thinking
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 1 640
При захласване,наистина трябва да се сепне,например с плискане  с вода или плесване,за да се получат обратни рефлекси.Моят племенник често се захласваше,спираше му дишането за секунди,когато се удареше и ревнеше.Опасно и страшно е това захласване.
  По темата-дано да е период на капризи и тръшканици.Не зная дали ,ако се обърнеш към психолог, ще ти помогне предвид това,че детето е още малко и вероятно не говори съвсем добре,за да обясни как се чувства.
Цитирай


Мнения: 2 471
Моята дъщеря, когато й се отказваше нещо, започваше да се тръшка по същия начин. Детска психоложка ми каза, че просто е разглезена повече и чудеса трябвало да направя за да я променя. Е, успях все пак. Вече е почти на 6 и истеричните й ревове преминаха само в мрънкане  Rolling Eyes
Цитирай

1st floor

Мнения: 4 361
моят пък, миналото лято , когато беше на 2, се опита да се тръшка. Просваше се на земята и започваше да пищи , а аз като най -лошата и безчувствена майка на света / така ме гледаха останалите майки в градинката/ , се обръщах с гръб към него и се правех че не го чувам Whistling! След двайсет секунди сирената млъкваше и продължаваше да си играе с нещо, все едно не е ревал въобще...Другите майки бяха много възмутени от мен, но той го направи това 4-5 пъти и реши , че няма смисъл, престана.  А някои от техните деца все още го правят , и те съответно тичат веднага, уплашени от хорското мнение , че ако не си успокоят детето , значи са лоши майки! А дадените случаи няма за какво да се успокояват децата - те просто се лигавят , защото някой не им дава неговата лопатка, или не им се разрешава да се катерят отпред на пързалката...
Цитирай

София

Мнения: 1 976
marianna,
Приемете съвета на психолог: Бъди твърда и категорична в политиката си спрямо детето. Naughty  
Реши сама за себе си как ще действаш - ще отстъпваш ли или ще бъдеш твърда.
Ако ще отстъпваш - тогава работата е ясна - Йоана след година - две ще стои на главата ти отгоре и ще се налага както й харесва. ooooh!
Но .... Ако решиш да бъдеш твърда - значи да си твърда винаги (а не например понякога да кажеш, че ще й отстъпиш само този път! Tired ooooh!). Прави така, че на детето да е ясно и самото то да разбере кой кого слуша - не ти нея, а тя тебе! Naughty Crossing Arms
Същевременно с това трябва да си спокойна и уравновесена, колкото можеш повече. Когато се захласва от рев я стресни, за да не стане лошо и да се засини от рев. Но моето мнение, а и това на повечето от психолозите е да я оставиш да си се тръшка, да я прескочиш, да й обърнеш гръб, (все едно, че не я виждаш! Whistling), да не й обръщаш внимание, ако можеш или колкото можеш, естествено. Не мисли, че с това ще си лоша майка! Naughty Не е вярно! Точно и само така ще й помогнеш! Peace
Едно-единствено нещо трябва да ти е ясно - не й обръщай внимание, като я успокояваш или се мъчиш да й обясниш, че не е права. Това е загубена кауза ....  ooooh! Тя ще те използва и ще реве още толкова, за да обърне още повече внимание върху себе си,  #Cussing out че важната е тя и ще стане нейното желание, не твоето! #Cussing out(нъц пък! Аз ще ти се наложа, мамо, не ти!  #Cussing out)
Това е детския пубертет.  ooooh!
Бъди търпелива! (
Въпреки че ще ти идва да я ступаш! Ако трябва и я удари!)
Но бъди постоянна в това, което решиш да правиш!  Naughty Naughty
И не отстъпвай нито за секунда от това, което си решила.
Ще мине!
Успех!  bouquet Love
« Последна редакция: пн, 28 май 2007, 19:59 от Radostin4eto »
Цитирай

София

Мнения: 5 467
Гери беше на горе-долу същата възраст, когато пуснах същата тема Sad. Направо бях отчаяна. Отмина и този период... държа я няколко месеца. Сега е кротка и сговорчива. Много рядко се сеща да се държи така. Почти не и идва на ума:).
Цитирай

Варна

Мнения: 2 168
Моята щерка е същата, засега все още ми държат нервите, предвид, че имам опит с деца. И с големия и в работата ми съм се научила да се владея.
Марианка, стискай зъби, ще отмине.
Аз подхождам твърдо, не-то е не, ако ще и на земята да легне. Оставям я да се напищи, защото отвличането на вниманието вече не се приема.
За твое успокоени може и на детски психолог да я заведеш, но предполагам, че няма да ти даде по-различни съвети от нас препатилите го.
Лиляна, и при нас не-то уж е не , ама не се трае , ти казвам.Понякога , всъщност в повечето случаи, изобщо не става дума за някакви забрани.Може да го направи, защото вятъра й роши косата или ако не успее примерно да завие куклата по някакъв странен, разбираем само за нея начин.

И Мишо мина през това състояние  Rolling Eyes. Аз не съм психолог, но моето мнение за такова поведение е, че детето все още неможещо да изрази изцяло вербално емоционалното си състояние затъва до гуша в тази невъзможност и в това състояние. Крясвах или плясках леко за да му привлека вниманието и да го извадя от кризата и после обеснявах, че го разбирам че иска камиона да върви по стената и огорчението му от природните закони, но- ето- всички камиони през прозореца вървят по земята, защо точно този да може по стената и прочие глупости. Същото като при вас с вятъра и завивките- ядосваше се, че топчето не влиза в колата/която е три пъти по-малка/, че играчката не може да си стои права на главата и прочие до полуда. Мина вече- сега знае, че разбирам и обсъждаме какво го огорчава и ядосва и ще му обесня и сам идва с "мамо, в камьончето н'можи да се качи чичко полицай" с въпросителен уклон и си обесняваме без да се ядосва и тръшка. Успех с периода Peace!
Цитирай


Мнения: 1 470
    Знаете ли...тези моменти наистина отшумяват,но и винаги когато детето има някакъв проблем след време,се връщат с по голяма сила...защото освен бебешки пубертет,има и ранен някъде към първи клас,и този дето всички го знаем...Бебешкият го издържахме,този в първи клас още бушува,и то с по голяма сила,а за последният...Господ да ни е на помощ!!!
Цитирай


Мнения: 83
Marianna, разбирам те добре, а и виждам, че децата ни са на една възраст. Е, не се случваше толкова често, но след първите няколко пъти проведохме много сериозни разговори (като за двегодишни!) Smile Обясних й, че така мама е тъжна и много я боли сърчице, когато Иви така плаче  я карах да обещае, че повече няма да го повтаря. Не е кой знае какво, но го пробвай като аргумент. Успех  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 6 317
А аз с почти 3-годишен, който напоследък се е затръшкал като за световно какво да кажа? Съвет не мога да дам, защото напоследък се чувствам безсилна. Говоря и увещавам, но не отстъпвам. В случаите когато се разплаче така че да посинее го стряскам (рядкост е да го плесна по дупето, по-скоро го хващам за ръка, клякам, за да ме погледне и го поразтърсвам като говоря тихо и страшно), на което обикновено той казва "Мамо не искам да се караме, трябва само да се гушкаме и да се обичаме." Тези дни се тръшка за какво ли не, няма угодия. Дано отмине скоро!
Цитирай

София

Мнения: 2 722
Преминахме през 2-годишния пубертет, сега сме в тригодишния Laughing
 Искам-не искам - искам - не искам. Ей така я караме - като му подадеш - блъска, като си го вземеш истерясва. А пък аз предлагам веднъж като откаже го слагам на видно място и като ревне паля цигара и си взимам една доза "майната му". Хич не ме интересува дали в очите на кварталните многознайковци съм "лоша майка" - с твърда тактика преодолях първия пубертет, със същата тактика ще преодолея и следващите. Когато тръшкането и истерията станат нетърпими, ако сме навън просто го нарамвам и го водя у дома да се нареве на по-добра акустика Laughing
Същата логика ще следвам и при мъничето.
« Последна редакция: вт, 29 май 2007, 08:15 от Mama_Galia_66 »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 55 отговора