Не съм предполагала, че ще имам подобен проблем, но сега ви моля за помощ и подкрепа...
Първо да започна с това, че сина ми е на година и седем месеца почти, кърмя го или по-точно той се кърми усилено
Живея с родителите ми и те са свидетели на "безразборното", както го наричат те, кърмене. Те уж разбирали да си кърмя дълго детето, но вече трябвало да му давам само два пъти на ден... а аз го кърмя безразборно... Всъщност проблема е в това, че малкия просто отказва да яде друга храна. Яде сутрин една попара и после не иска да хапне нищо нито на обяд нито на вечеря.. а забравих, че хапва и плодове следобед. Отказа му от храна започва да ме притеснява, но той може би не отказва заради кърменето... Когато ме няма по цял ден пак не иска да яде. Та проблема ми е, че майка ми и баща ми постоянно ходят след мен и щом го видят да суче почват да ми говорят как вече кърмата не му е достатъчна, стига съм го кърмила "безразборно" и т.н.... Удържам положението вече повече от половин година, но вече ми е по-трудно да се правя, че не чувам какво ми казват и да съм сигурна, че това, че кърмя сина си е добре. Започвам да губя увереността си, че правя добро за него... Пък и ме притеснява, това че не яде... Има периоди, в които си яде нормално по три-четири пъти на ден, но са много на рядко и много кратки в сравнение с останалите, в които храненето е една ужасна борба и безкрайно молене за поне една лъжичка...
Моля ви за съвет и кураж...