Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 772
ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Обн., ДВ, бр. 48 от 13.06.2000 г., изм., бр. 75 от 2.08.2002 г., в сила от 2.08.2002 г., бр. 120 от 29.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм. и доп., бр. 36 от 18.04.2003 г., в сила от 18.04.2003 г.

 

 

            Глава първа

            ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

            Предмет на закона

            Чл. 1.  (1) (Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица с нестопанска цел и физически лица в такива дейности.

            (2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.

            (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавната политика за закрила на детето се определя от Министерския съвет, който приема Национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

            (4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие.

            Определение за дете

            Чл. 2.  Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.

            Принципи на закрила

            Чл. 3.  Закрилата на детето се основава на следните принципи:

            1.  зачитане и уважение на личността на детето;

            2.  отглеждане на детето в семейна среда;

            3.  осигуряване по най-добър начин на интересите на детето;

            4.  специална закрила на дете в риск или с изявени дарби;

            5.  насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата на детето;

            6.  подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация;

            7.  временен характер на ограничителните мерки;

            8.  (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) незабавност на действията по закрила на детето;

            9.  (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) изграждане на Национална стратегия за детето;

            10.  (предишна т. 8 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) контрол по ефективността на предприетите мерки.

            Мерки за закрила

            Чл. 4.  (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Закрилата на детето по този закон се осъществява чрез:

            1.  съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;

            2.  настаняване в семейство на роднини или близки;

            3.  осиновяване - съгласно Семейния кодекс;

            4.  настаняване в приемно семейство;

            5.  настаняване в специализирана институция;

            6.  полицейска закрила;

            7.  специализирана закрила на обществени места;

            8.  информиране за правата и задълженията на децата и родителите;

            9.  осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;

            10.  осигуряване на правна помощ от държавата;

            11.  специални грижи за децата с физически и психически увреждания.

            (2) Критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

            Специална закрила

            Чл. 5.  (1) (Предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специална закрила се осигурява на:

            1.  дете в риск;

            2.  дете с изявени дарби.

            (2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Условията и редът за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и тяхната реинтеграция, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

            (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Закрилата на деца с изявени дарби се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на образованието и науката и министъра на младежта и спорта, в която са предвидени мерки и за:

            1.  насърчаване на творческите заложби и потребности на децата;

            2.  осигуряване на възможности и условия за постъпване в спортни училища и училища по изкуствата;

            3.  финансово подпомагане и стимулиране чрез стипендии и специализирани образователни програми.

            (4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специализирана закрила на деца на обществени места се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

            Органи за закрила на детето

            Чл. 6.  Закрилата на детето се осъществява чрез:

            1.  (изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) председателя на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия;

            2.  дирекции "Социално подпомагане";

            3.  (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) министъра на вътрешните работи и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия.

            Задължение за съдействие

            Чл. 7.  (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на вътрешните работи.

            (2) Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.

            (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и специализираните институции за деца са задължени своевременно да оказват съдействие и да предоставят информация на Държавната агенция за закрила на детето и дирекции "Социално подпомагане" при изпълнение на служебните им задължения при условия и по ред, определени в Закона за защита на личните данни.

            Права и задължения на родителите

            Чл. 8.  (1) Всеки родител може да иска и да получава съдействие от органите по този закон.

            (2) Родителят има право да бъде информиран и консултиран за всички мерки и действия, предприемани по този закон, с изключение на случаите по чл. 13. Той може да поиска промяна на мерките при изменение на обстоятелствата.

            (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Родителите са длъжни да придружават децата си или да осигурят пълнолетно дееспособно лице за придружител на децата си до 14-годишна възраст на обществени места след 22,00 ч.

            (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Родителят е длъжен да изпълнява предприетите по този закон мерки и да съдейства при осъществяването на дейностите по закрила на детето.

            (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Разпоредбите по предходните алинеи се прилагат и по отношение на лицата, които полагат грижи по отглеждането и възпитанието на деца.

            Участие на юридически лица с нестопанска цел

            Чл. 9.  (1) Юридически лица с нестопанска цел, както и отделни физически лица, участват в дейностите по закрила на детето при условия и по ред, предвидени в закон.

            (2) Лицата по ал. 1 и органите на държавата и общините си сътрудничат в дейностите по закрила на детето.

            Глава втора

            ПРАВА НА ДЕТЕТО

            Право на закрила

            Чл. 10.  (1) Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.

            (2) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.

            Закрила срещу насилие

            Чл. 11.  (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.

            (2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.

            (3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.

            (4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.

            Право на изразяване

            Чл. 12.  Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.

            Информиране и консултиране

            Чл. 13.  Всяко дете има право да бъде информирано и консултирано от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му, ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси.

            Защита на религиозни убеждения

            Чл. 14.  (1) Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години - по съгласие между тях и родителите или попечителите им.

            (2) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.

            Участие в процедури

            Чл. 15.  (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.

            (2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.

            (3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:

            1.  да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;

            2.  да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.

            (4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Във всички случаи изслушването и консултирането на детето се извършват в подходяща обстановка и в присъствието на социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и в присъствието на друг подходящ специалист.

            (5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не е във висшия интерес на детето.

            (6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) При всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.  Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.

            (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Дирекция "Социално подпомагане" може да представлява детето в случаите, предвидени в закон.

            (Cool (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.

            Тайна на информацията

            Чл. 16.  (1) Всички сведения, получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите, а ако детето е навършило 10-годишна възраст - и без негово съгласие.

            (2) Съдът може да разреши на органите по този закон ползване на сведенията по ал. 1 и без съгласието на лицата по ал. 1, ако това се налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова защита.

            (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Социалните работници и длъжностните лица се задължават да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни, станали им известни при или по повод осъществяване на мерките за закрила на детето, както и да зачитат честта и достойнството на личността.

            Глава трета

            ОРГАНИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

            Председател на Държавната агенция за закрила на детето

            Чл. 17.  (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето е председателят на Държавната агенция за закрила на детето.

            (2) Държавната агенция за закрила на детето е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

            (3) Агенцията се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет.

            (4) В дейността си председателят се подпомага от заместник-председател.

            (5) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на председателя.

            Правомощия на председателя на Държавната агенция за закрила на детето

            Чл. 17а.  (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето има следните правомощия:

            1.  разработва съвместно с министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, министъра на културата, министъра на финансите, министъра на младежта и спорта, управителя на Националния осигурителен институт, секретаря на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерския съвет и с Националното сдружение на общините в Република България държавната политика за закрила на детето;

            2.  разработва и контролира изпълнението на национални и регионални програми за осъществяване закрилата на детето;

            3.  наблюдава и анализира провеждането на държавната политика за закрила на детето и дава методически указания на отделите за закрила на детето в дирекции "Социално подпомагане";

            4.  разработва наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 и я предлага на министъра на труда и социалната политика;

            5.  издава лицензия на физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица за предоставяне на социални услуги за деца до 18 години при условията и по реда на глава четвърта "а";

            6.  подпомага министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи при формирането и провеждането на политиката за интеграция с Европейския съюз в областта на закрилата на детето;

            7.  може да представлява държавата в международни организации и програми в областта на закрилата на детето при предоставени от Министерския съвет правомощия;

            8.  разработва и участва в обсъждането на проекти и на нормативни актове в областта на закрилата на детето;

            9.  създава и поддържа национална информационна система за:

            а) децата, които се нуждаят от специална закрила;

            б) децата, които могат да бъдат осиновени;

            в) осиновители и кандидат-осиновители;

            г) специализирани институции за деца;

            д) юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за закрила на детето;

            е) други данни от значение за закрилата на детето;

            10.  подпомага дейността на юридическите лица с нестопанска цел по закрила на детето;

            11.  организира и провежда научноизследователска и образователна дейност в областта на закрилата на детето;

            12.  разработва правилник за структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето, който се приема от Министерския съвет;

            13.  организира и ръководи дейността на Националния съвет за закрила на детето в качеството си на председател на съвета;

            14.  организира проверки за спазване правата на детето от всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, обслужващи звена, лечебни заведения, дирекции "Социално подпомагане" и на юридически лица с нестопанска цел, работещи в сферата за закрила на детето, и при нарушаване на правата дава задължителни предписания лично или чрез упълномощено от него лице;

            15.  извършва наблюдение и контрол на специализираните институции за отглеждане на деца относно спазването на правата на детето и дава задължителни предписания;

            16.  предоставя ежегодно в Министерския съвет доклад за дейността на агенцията.

            Национален съвет за закрила на детето

            Чл. 18.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., бр. 36 от 2003 г.) Към Държавната агенция за закрила на детето се създава Национален съвет за закрила на детето с консултативни функции, в който участват представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на културата, Министерството на младежта и спорта, Националния осигурителен институт, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и на Националното сдружение на общините в Република България, както и на юридическите лица с нестопанска цел, които имат предмет на дейност закрила на децата.

            (2) Структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

            Функции на агенцията

            Чл. 19.  (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.).

            Дирекция "Социално подпомагане"

            Чл. 20.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината е дирекция "Социално подпомагане", в която се създава отдел за закрила на детето.

            (2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Дирекция "Социално подпомагане" работи в сътрудничество с държавни органи и юридически лица с нестопанска цел, които имат за предмет на дейност закрилата на детето.

            Комисия за закрила на детето

            Чл. 20а.  (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Към дирекцията "Социално подпомагане" се създава Комисия за закрила на детето с консултативни функции, в която участват представители на общинската администрация, дирекция "Социално подпомагане", регионалните звена на Национална служба "Полиция", регионалните инспекторати по образованието на Министерството на образованието и науката, районните центрове по здравеопазване, местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и на юридически лица с нестопанска цел и други, които осъществяват дейности по закрила на детето.

            (2) Председател на комисията по ал. 1 е директорът на дирекция "Социално подпомагане".

            Функции на дирекция "Социално подпомагане"

            Чл. 21.  (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) По този закон дирекция "Социално подпомагане":

            1.  осъществява текущата практическа дейност по закрила на детето в общината и прави предложения до общинския съвет за общинска програма за закрила на детето;

            2.  определя и провежда конкретни мерки по закрилата на децата и контролира изпълнението им;

            3.  извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им;

            4.  дава съвети и консултации по отглеждането и възпитанието на децата;

            5.  предоставя информация за предлаганите услуги и оказва съдействие и помощ на семействата и родителите на нуждаещите се деца;

            6.  съставя и поддържа в актуалност регистри за:

            а) деца, нуждаещи се от специална закрила;

            б) деца под полицейска закрила;

            в) деца, които могат да бъдат осиновени;

            г) деца, настанени в семейства на роднини или близки;

            д) деца, настанени в приемни семейства;

            е) деца, настанени в специализирани институции;

            ж) кандидати и утвърдени приемни семейства;

            з) юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за закрила на детето;

            и) осиновители и кандидат-осиновители;

            7.  съдейства и сътрудничи на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност по закрила на детето;

            8.  подпомага професионалната ориентация и квалификация на децата в риск, включително на тези, които са завършили средното си образование след навършване на пълнолетие;

            9.  организира обучение и консултации на приемни родители и осигурява техния подбор;

            10.  сигнализира при нужда полицията, прокуратурата и съда, които са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на децата;

            11.  организира незабавна помощ на деца, изпаднали в бедствена ситуация, включително и в случаите по чл. 41 след изтичане на 48-часовата полицейска закрила;

            12.  прави предложения за назначаване на настойнически съвети и попечители;

            13.  проучва кандидатите за осиновители от страната и дава писмено заключение за годността им да осиновят дете; дава мнение в случаите, предвидени в Семейния кодекс; организира консултации и обучение на кандидат-осиновители и осиновители и осигурява наблюдение на детето в следосиновителния период за срок една година от датата на осиновяването;

            14.  предявява искове за лишаване или ограничаване на родителски права в интерес на детето или встъпва като страна във вече заведени производства;

            15.  в случаите по чл. 15, ал. 6 изготвя писмени доклади и становища; уведомлението трябва да съдържа: предмета на производството; страните, които участват; конкретната задача, формулирана служебно или въз основа на искане от страна в производството; срок за изпълнение, който не може да бъде по-кратък от 14 дни от получаване на уведомлението в дирекция "Социално подпомагане"; преди представянето на искащия орган с доклада се запознават родителите на детето или лицето, полагащо грижи за него.

            (2) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" определя лицата, които да изпълняват функциите на представител по смисъла на чл. 15, ал. 6.

            Сътрудничество с органа по настойничество и попечителство

            Чл. 22.  Дирекция "Социално подпомагане" работи в сътрудничество с органа по настойничество и попечителство.

            Глава четвърта

            МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

            Мерки за закрила в семейна среда

            Чл. 23.  Мерките за закрила в семейна среда се изразяват във:

            1.  осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата;

            2.  насочване към центровете за социална рехабилитация и интеграция;

            3.  консултиране и информиране на детето в съответствие със степента на неговото развитие;

            4.  консултиране на родителите или лицата, на които е възложено изпълнението на родителски функции, по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги;

            5.  осигуряване съдействие за подобряване на социално-битовите условия;

            6.  социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията;

            7.  проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към подходящо учебно заведение;

            8.  съдействие за устройване на подходяща работа на нуждаещи се навършили 16-годишна възраст, при установените в трудовото законодателство условия;

            9.  насочване на детето към подходящи форми за ангажиране на свободното му време;

            10.  съдействие на осиновителите при подготовката им за изпълнение на родителските им функции, самото осиновяване, както и защита правата на детето при прекратяване на осиновяването.

            Предоставяне на мерки за закрила в семейна среда

            Чл. 24.  (1) Съдействието, подпомагането и услугите в семейна среда се предоставят от дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, на лицата, на които са възложени родителски функции, или на детето, както и по преценка на дирекция "Социално подпомагане".

            (2) Мерките за закрила по ал. 1 могат да се предоставят и в съчетание с други мерки за закрила по този закон.

            Основания за настаняване извън семейството

            Чл. 25.  (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Може да бъде настанено извън семейството дете:

            1.  чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;

            2.  чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;

            3.  чиито родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;

            4.  което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

            Настаняване извън семейството

            Чл. 26.  (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство или специализирана институция се извършва от съда.  До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.

            (2) Искането за мерките по ал. 1 пред съда се прави от дирекция "Социално подпомагане", прокурора или родителя пред районния съд по седалището на дирекция "Социално подпомагане".

            Временно настаняване по административен ред

            Чл. 27.  (1) Настаняването извън семейството по чл. 26, ал. 1 се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".

            (2) В случаите на настаняване при роднини и близки се взима съгласието на лицето, при което ще бъде настанено детето.

            (3) В случаите на настаняване в приемно семейство настаняването се извършва след проверка относно годността на лицата, кандидатстващи за приемно семейство.  Настаняването се извършва след сключване на договор с приемното семейство, с който се определя срокът за настаняването, финансирането, правата и задълженията по договора във връзка с отглеждането и възпитанието на детето.

            (4) Актовете на директора на дирекция "Социално подпомагане" се издават и обжалват по реда на Закона за административното производство.

            Настаняване по съдебен ред

            Чл. 28.  (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Исканията за налагане на мерките по чл. 26, ал. 1 са подсъдни на районния съд по седалището на дирекция "Социално подпомагане", извършила временното настаняване по административен ред.

            (2) Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с участието на органите или лицата, направили искането, и с участието на детето.

            (3) Съдът се произнася в едномесечен срок с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно.  При определяне на мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1, освен ако това не е в интерес на детето.

            (4) Решението подлежи на обжалване пред окръжния съд в седемдневен срок. В случай на подадена жалба или протест съдът насрочва делото в срок не по-дълъг от седем дни.  Окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.

            (5) Съдът може да промени постановената мярка по искане на лицата по чл. 26, ал. 2, ако това е в интерес на детето.

            Основания за прекратяване на настаняването

            Чл. 29.  Настаняването извън семейството се прекратява:

            1.  при разваляне на договора;

            2.  с изтичане на срока;

            3.  при взаимно съгласие на страните по договора;

            4.  с осиновяването на детето;

            5.  с навършването на пълнолетие от детето;

            6.  с отпадане на основанията по чл. 25;

            7.  при смърт на съпрузите или на лицето от приемното семейство;

            8.  при промяна на мярката за закрила.

            Ред за прекратяване на настаняването

            Чл. 30.  (1) Настаняването се прекратява от районния съд по искане на приемното семейство, на дирекция "Социално подпомагане", на родителите на детето или на прокурора.

            (2) Прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако това защитава най-добре интереса на детето.

            (3) Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението.  Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

            (4) Решението за прекратяване на настаняването се изпълнява по административен ред.

            Промяна на мярката за закрила

            Чл. 30а.  (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) При промяна на мярката за закрила на детето по чл. 4, т. 2, 4 и 5 се спазва редът за настаняване по чл. 26 и 27.

            Приемно семейство

            Чл. 31.  (1) Приемно семейство са двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане и възпитание съгласно договор по чл. 27.

            (2) Съпрузите или лицето от приемното семейство не са носители на родителските права и задължения.

            (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

            Лица, които не могат да кандидатстват за приемно семейство

            Чл. 32.  Не могат да кандидатстват за приемно семейство лица:

            1.  които не са навършили пълнолетие;

            2.  поставени под запрещение;

            3.  които са били лишени от родителски права или чиито родителски права са били ограничени, освен ако това е било по обективни причини и родителските им права са възстановени;

            4.  които не могат да бъдат настойници;

            5.  настойници или попечители, както и приемни семейства, отстранени от тази дейност поради виновно неизпълнени задължения;

            6.  които не са годни да изпълняват родителски функции поради липса на лични качества за възпитаване на дете и на материални условия за отглеждането и развитието на дете;

            7.  които са осиновители при прекратяване на осиновяването по тяхна вина по реда на Семейния кодекс;

            8.  които страдат от болести по чл. 36 и 36а от Закона за народното здраве.

            Отношения с родителите по произход

            Чл. 33.  (1) Приемното семейство е задължено да дава сведения на родителите за детето и да им съдейства за личните им отношения с него.  Ако такива отношения са в интерес на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение.

            (2) Определението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Гражданския процесуален кодекс от родителите, детето, прокурора, дирекция "Социално подпомагане" или приемното семейство.

            Изразяване на мнение

            Чл. 34.  Приемното семейство има право да изрази мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето.

            Настаняване в специализирани институции

            Чл. 35.  (1) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.).

            (2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Настаняването на децата в специализирани институции се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда.

            (3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Не са специализирани институции заведенията, които предоставят услуги в семейна среда.

            Контрол

            Чл. 36.  Директорът на дирекция "Социално подпомагане" извършва текущ контрол по ефективността на предприетите мерки.

            Полицейска закрила

            Чл. 37.  (1) Предоставянето на полицейска закрила на дете се осъществява от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи.

            (2) Органите по ал. 1 работят в сътрудничество с органите по закрила на детето.

            Основания

            Чл. 38.  Полицейската закрила е спешна мярка, която се взема, когато:

            1.  детето е обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление;

            2.  детето е изгубено или е в безпомощно състояние;

            3.  детето е останало без надзор.

            Мерки за полицейска закрила

            Чл. 39.  (1) Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат:

            1.  да настанят детето в специални помещения, като не се допуска контакт с лица, общуването с които може да има вредно въздействие върху него;

            2.  да настанят детето в специализирани институции, като при необходимост му бъде осигурена охрана;

            3.  да върнат детето при родителите му или лицата, на които е възложено изпълнението на родителските функции.

            (2) Специализираните органи по ал. 1 запознават и обясняват на детето по разбираем за него начин предприетите мерки и основанието за тях.

            Уведомяване

            Чл. 40.  Полицейските органи, предприели закрилата, уведомяват незабавно:

            1.  родителите на детето;

            2.  дирекция "Социално подпомагане", в чийто район е предприета закрилата;

            3.  (изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето;

            4.  прокуратурата.

            Срок

            Чл. 41.  (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето не може да остане под полицейска закрила повече от 48 часа.

            Издирване на изчезнало дете

            Чл. 42.  Действията по издирване на изчезнало дете се предприемат незабавно.

            Наредба

            Чл. 43.  Условията и редът за предоставяне на полицейска закрила се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, след съгласуване с Държавната агенция за закрила на детето.

            Специализирана закрила на деца на обществени места

            Чл. 43а.  (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Специализирана закрила на обществени места е създаването на условия, които не застрашават физическото, психическото и нравственото развитие на децата.

            (2) Специализирана закрила на обществени места се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи, дирекции "Социално подпомагане", общината, регионалните инспекторати по образованието на Министерството на образованието и науката, районните центрове по здравеопазване и от собствениците, наемателите, ползвателите и организаторите на обществени прояви и търговски обекти, кина и театри.

            Глава четвърта "а"

     (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г.)

            ЛИЦЕНЗИРАНЕ

            Лицензия

            Чл. 43б.  (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето издава лицензия за предоставяне на социални услуги за деца по предложение на комисия, съставена от представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане.

            (2) Лицензията е лична и не може да се преотстъпва.

            (3) Лицензията се издава за срок 5 години.

            Условия за издаване на лицензия

            Чл. 43в.  Лицензията се издава, когато кандидатът:

            1.  е физическо лице, регистрирано по Търговския закон, или юридическо лице;

            2.  не е обявен в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в несъстоятелност;

            3.  не е в ликвидация;

            4.  не е осъждан за престъпление от общ характер, като за юридическите лица това изискване се отнася за членовете на управителните им органи;

            5.  предлага социални услуги, които отговарят на стандартите, определени в наредбата по чл. 4, ал. 2.

            Издаване на лицензия

            Чл. 43г.  (1) В двумесечен срок от постъпване на заявлението за издаване на лицензия председателят на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисията по чл. 43б издава лицензия или отказва издаването й, ако кандидатът не отговаря на условията, посочени в чл. 43в.

            (2) Лицензията съдържа:

            1.  титуляря на лицензията;

            2.  социалните услуги, за които се издава лицензията;

            3.  срока на лицензията.

            (3) Процедурата по лицензиране се определя с правилника за прилагане на закона.

            Отнемане на лицензия

            Чл. 43д.  Председателят на Държавната агенция за закрила на детето може да отнеме издадената лицензия за предоставяне на социални услуги за деца, когато титулярят:

            1.  не започне да предоставя услугите в срок до 12 месеца от издаване на лицензията;

            2.  не спазва стандартите за предоставяне на социални услуги за деца;

            3.  извършва дейност в нарушение на получената лицензия.

            Обжалване

            Чл. 43е.  Отказът и отнемането на лицензията подлежат на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

            Такси

            Чл. 43ж.  Таксите от издадените лицензии за предоставяне на социални услуги за деца се внасят във фонд "Социално подпомагане", създаден към министъра на труда и социалната политика, и се разходват целево за дейностите по закрила на детето.

            Вписване в регистър

            Чл. 43з.  Физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, които са получили лицензия по реда на чл. 43б, могат да предоставят социални услуги за деца само след вписване в регистъра по реда на Закона за социално подпомагане.

            Глава пета

            ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

            Източници за финансиране

            Чл. 44.  (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Финансирането на дейностите по закрила на детето се осъществява от:

            1.  републиканския бюджет;

            2.  общинските бюджети;

            3.  национални и международни програми и споразумения в областта на грижата за деца;

            4.  дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

            5.  фонд "Социално подпомагане";

            6.  други източници.

            (2) Дирекции "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане предоставят финансова помощ и/или помощ в натура при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

            (3) Финансова помощ и/или помощ в натура се отпуска от директора на дирекция "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане с писмено решение.

            (4) Финансовата помощ е целеви средства в пари и е:

            1.  еднократна;

            2.  месечна.

            (5) Помощта в натура се изразява в предоставяне на движими вещи от първа необходимост и други, свързани с отглеждането и възпитанието на детето.

            (6) Финансовата помощ и помощта в натура по ал. 2 са предназначени за подкрепа на детето и семейството с цел превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при близки и роднини и в приемни семейства.

            (7) Помощите по ал. 2 се освобождават от данъци и такси и от тях не могат да се правят удръжки.

            Глава шеста

            АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

            Санкции

            Чл. 45.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Който не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

            (2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) За неизпълнение на задължение от длъжностно лице глобата е в размер от 100 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон и деянието не съставлява престъпление.

            Производство

            Чл. 46.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Нарушенията се установяват с акт от социален работник от отдела за закрила на детето в дирекция "Социално подпомагане", а наказателното постановление се издава от директора на дирекция "Социално подпомагане".

            (2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Нарушенията по чл. 45, ал. 2 на длъжностно лице от дирекция "Социално подпомагане" се установяват с акт на инспектор от Агенцията за социално подпомагане, а наказателното постановление се издава от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или от упълномощено от него длъжностно лице.

            (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Актовете за установяване на нарушения и наказателните постановления се съставят и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

 

            ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

            § 1.  По смисъла на този закон:

            1.  (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Закрила на детето" е система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете.

            2.  (Предишна т. 1 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Семейна среда" е биологичното семейство на детето или семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което то се настанява по реда на чл. 26.

            3.  (Предишна т. 2 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Услуги" по смисъла на чл. 23 са социалните услуги в обичайната домашна среда по Закона за социално подпомагане.

            4.  (Предишна т. 3 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Приемно семейство" е семейство от двама съпрузи или отделно лице по смисъла на чл. 31.

            5.  (Предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Специализирани институции" са домове пансионен тип за отглеждане и възпитание на деца, в които те са трайно отделени от своята домашна среда.

            6.  (Предишна т. 5 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Дете в риск" е дете:

            а) което няма родители или е останало трайно без тяхната грижа;

            б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;

            в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

            г) което страда от умствени или физически увреждания, както и от трудно лечими заболявания.

            7.  (Предишна т. 6 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Дете с изявени дарби" е дете, което е показало трайни способности и постижения в областта на науката, изкуството или спорта, надвишаващи постиженията на неговите връстници.

            8.  (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Превенция" е закрила на детето чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда с цел предотвратяване настаняването му в специализирана институция или изоставяне.

            9.  (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Реинтеграция" е процес на трайно връщане на детето от настаняване извън семейството по чл. 4, т. 2, 4 и 5 в биологичното семейство или осиновяването му.

            10.  (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава.

            ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

            § 2.  Министерският съвет в шестмесечен срок от влизането в сила на закона създава с постановление Държавна агенция за закрила на детето при условията и по реда на Закона за администрацията.  Финансирането по чл. 44, т. 1 и 2 се осъществява от 1 януари 2001 г.

            § 3.  В шестмесечен срок от влизането в сила на закона се издават предвидените в него подзаконови нормативни актове от посочените в съответните разпоредби държавни органи.

            § 4.  Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.

            ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

     към Закона за изменение и допълнение

     на Закона за социално подпомагане

     (ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 1.01.2003 г.)

            . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

            § 39.  В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 от 2002 г.) навсякъде думите "общински/те служби за социално подпомагане" се заменят с "дирекции/те "Социално подпомагане", думите "общинската служба за социално подпомагане" се заменят с "дирекция "Социално подпомагане", а думите "ръководителя/ят на общинската служба за социално подпомагане" се заменят с "директора/ът на дирекция "Социално подпомагане".

            . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

            ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

     към Закона за изменение и допълнение

     на Закона за закрила на детето

     (ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 18.04.2003 г.)

            § 32.  Министърът на правосъдието, министърът на труда и социалната политика, министърът на образованието и науката, министърът на здравеопазването и министърът на вътрешните работи привеждат издадените от тях подзаконови нормативни актове в съответствие с разпоредбите на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.

            § 33.  Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

            § 34.  Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 27, който влиза в сила от 1 януари 2004 г.
Цитирай


Мнения: 772
НАРЕДБА за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях

Приета с ПМС № 162 от 24.07.2003 г., обн., ДВ, бр. 68 от 1.08.2003 г., в сила от 1.08.2003 г., изм. и доп., бр. 82 от 21.09.2004 г.
т. 1, р. 3, № 190б



Име на акта на английски език: ORDINANCE on the conditions and procedure for application, selection and approval of foster families and for placement of children with them
   Глава първа
   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
   Чл. 1.  (1) С наредбата се уреждат условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях.
   (2) Настаняването на дете в приемно семейство е една от мерките за закрила на детето с цел осигуряване отглеждането и възпитанието му в семейна среда.
   Чл. 2.  Приемна грижа е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено по реда на Закона за закрила на детето в семейство на съпрузи или при отделно лице въз основа на договор.
   Чл. 3.  (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2004 г.) (1) Настаняването в приемни семейства може да бъде:
   1.  краткосрочно;
   2.  средносрочно;
   3.  дългосрочно;
   4.  спешно.
   (2) Видът на настаняването се определя в зависимост от потребностите на детето, целта на неговото настаняване и плана за действие на детето.
   (3) Краткосрочно настаняване се предприема за срок до 6 месеца с цел подкрепа на биологичното семейство и връщане на детето в него.
   (4) Средносрочно настаняване се предприема за срок от 6 месеца до една година с цел подкрепа на биологичното семейство и връщане на детето в него.
   (5) Дългосрочно настаняване се предприема за срок над една година за деца, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права, с ограничени родителски права или чиито родители трайно не полагат грижи за тях и не е възможно връщане в биологичното семейство в сроковете по ал. 3 и 4.
   (6) Спешно настаняване се предприема при условията на чл. 25 от Закона за закрила на детето с цел запазване на живота и здравето на детето.
   Чл. 4.  Комисията за закрила на детето по чл. 20а от Закона за закрила на детето изпълнява следните функции:
   1.  разглежда социалните доклади за оценяване на кандидатите за приемни семейства и постъпилите към тях възражения и дава становища по тях;
   2.  разглежда социалните доклади за оценяване на приемните семейства, изготвени от социалния работник по реда на чл. 15, и дава становища по тях.
   Чл. 5.  (1) Член на комисията, който е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някой от кандидатите за приемно семейство, не взема участие при разглеждане на кандидатурата му.
   (2) По преценка на комисията социалният работник, изготвил доклада, и/или кандидатите за приемно семейство могат да бъдат изслушани.
   Глава втора
   ОЦЕНЯВАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ПРИЕМНО СЕМЕЙСТВО
   Чл. 6.  При оценяване на кандидатите за приемно семейство, които отговарят на условията по чл. 32 от Закона за закрила на детето, социалният работник по чл. 8, ал. 4 преценява следните обстоятелства:
   1.  възрастта на кандидатите;
   2.  месечния доход на член от семейството, който да не е по-нисък от минималната работна заплата, установена за страната;
   3.  възможността на кандидатите за приемно семейство да осигурят лично пространство на детето в жилището си;
   4.  притежаването на лични качества на кандидата за полагане на приемна грижа по отглеждането и възпитанието на дете в сътрудничество с отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане".
   Глава трета
   КАНДИДАТСТВАНЕ, ПОДБОР И УТВЪРЖДАВАНЕ НА ПРИЕМНИ СЕМЕЙСТВА
   Чл. 7.  (1) Дирекция "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане предоставя на кандидатите за приемно семейство писмена и устна информация относно условията и реда за кандидатстване, процедурата по подбора и утвърждаването на кандидатите, както и относно естеството и целта на приемното семейство като мярка за закрила на детето.
   (2) Отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" провежда с кандидатите за приемно семейство информационна среща, на която им предоставя информацията по ал. 1.
   Чл. 8.  (1) Кандидатите за приемно семейство задължително попълват въпросник за самооценка съгласно приложение № 1.
   (2) Кандидатите за приемно семейство подават заявление съгласно приложение № 2 до директора на дирекция "Социално подпомагане".  Към заявлението се прилагат:
   1.  копие от документ за самоличност;
   2.  документ от ЕСГРАОН, че не са поставени под запрещение, не са лишени от родителски права или са с ограничени родителски права;
   3.  декларация, че не са налице обстоятелствата по чл. 32, т. 4 - 7 от Закона за закрила на детето ;
   4.  медицинско удостоверение, че не страдат от болестите по чл. 36 и 36а от Закона за народното здраве;
   5.  документи, удостоверяващи месечния доход;
   6.  (отм. - ДВ, бр. 82 от 2004 г.);
   7.  (отм. - ДВ, бр. 82 от 2004 г.);
   8.  въпросник за самооценка съгласно ал. 1.
   (3) При необходимост дирекциите "Социално подпомагане" могат да изискват и други документи.
   (4) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" определя социален работник от отдел "Закрила на детето" за оценяване на всеки кандидат, подал заявление по ал. 2.
   (5) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" определя социален работник от отдел "Закрила на детето" за работа с детето, което може да бъде настанено в приемно семейство.
   Чл. 9.  Оценяването на кандидатите за приемно семейство изисква:
   1.  не по-малко от 4 срещи с кандидатите и останалите членове на тяхното домакинство, резултатите от които се отразяват във формуляр съгласно приложение № 3;
   2.  не по-малко от две посещения в дома на кандидатите;
   3.  среща с двама поръчители, които дават писмена препоръка за кандидатите съгласно приложение № 4;
   4.  обучение и подготовка на кандидатите.
   Чл. 10.  (1) Обучението и подготовката на кандидатите за приемно семейство се организират от дирекция "Социално подпомагане" или от лицата по чл. 43з от Закона за закрила на детето.
   (2) Дирекция "Социално подпомагане" може да договаря обучението, подготовката, консултирането и подкрепата на  кандидатите за приемно семейство с лицата по ал. 1.
   (3) Обучението на кандидатите за приемно семейство включва най-малко 4 сесии по 3 часа по програма, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
   (4) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2004 г.) Деца с увреждания, с емоционални или поведенчески отклонения се настаняват в приемни семейства, които задължително са преминали през специализиран курс на обучение, включващ най-малко 8 сесии по 3 часа по програма, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
   (5) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2004 г.) След настаняване по чл. 17 на дете с увреждане, с емоционални или поведенчески отклонения дирекция "Социално подпомагане" осигурява поддържащо обучение на приемното семейство с оглед конкретните потребности на детето с продължителност не по-малко от 4 часа на месец.
   (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 82 от 2004 г.) За приемно семейство могат да бъдат утвърдени само кандидати, които са обучени съгласно ал. 3 или ал. 4.
   Чл. 11.  (1) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" прекратява оценяването по предложение на социалния работник, който извършва оценяването, в случаите, когато:
   1.  кандидатите отказват да сътрудничат на социалния работник при оценяването или да бъдат обучавани по програмите съгласно чл. 10, ал. 3 или ал. 4;
   2.  мотивацията на кандидатите противоречи на интересите на детето;
   3.  се установи разногласие във възгледите на съпрузите да бъдат приемно семейство;
   4.  когато кандидатите живеят изолирано и не поддържат връзки с близки и приятели или когато трудно биха намерили достатъчно време за детето;
   5.  децата на кандидатите се противопоставят за настаняването на дете в семейството;
   6.  съществуват други причини, които биха навредили на психическото, физическото или социалното развитие на детето.
   (2) Заповедта за прекратяване оценяването на кандидатите за приемно семейство подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
   Чл. 12.  Кандидатите за приемно семейство могат да се откажат писмено на всеки етап от оценяването чрез заявление до директора на дирекция "Социално подпомагане".
   Чл. 13.  (1) Оценяването на кандидатите завършва със социален доклад съгласно приложение № 5, който се изготвя от социалния работник, извършил оценяването.
   (2) Социалният работник уведомява кандидатите за приемно семейство за социалния доклад по ал. 1, които в 7-дневен срок от уведомлението могат да се запознаят с него и да направят възражения пред директора на дирекция "Социално подпомагане" по отношение на изложените в доклада факти и обстоятелства.
   (3) След изтичането на срока по ал. 2 социалният доклад заедно с възраженията на кандидатите за приемно семейство се представя пред Комисията за закрила на детето по чл. 20а от Закона за закрила на детето.
   Чл. 14.  (1) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" по предложение на Комисията за закрила на детето по чл. 20а от Закона за закрила на детето издава заповед, с която утвърждава или отхвърля кандидатите за приемни семейства.
   (2) Отказът на директора на дирекция "Социално подпомагане" за утвърждаване подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
   (3) Утвърдените приемни семейства се вписват в регистъра по чл. 21, ал. 1, т. 6, буква "ж" от Закона за закрила на детето след влизането в сила на заповедта за утвърждаване.
   Чл. 15.  (1) Социалният работник, извършил оценяването, веднъж годишно прави преглед на вече утвърденото приемно семейство, като провежда среща с него и посещава дома му.
   (2) При установяване наличието на обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето или на промени в обстоятелствата по чл. 6, при които съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето, социалният работник по ал. 1 изготвя социален доклад за оценяване.
   (3) Представянето на социалния доклад пред комисията по чл. 20а от Закона за закрила на детето и издаването на заповед от директора на дирекция "Социално подпомагане" за заличаване на приемното семейство от регистъра се извършват по реда на чл. 13 и 14.
   Глава четвърта
   НАСТАНЯВАНЕ НА ДЕТЕ В ПРИЕМНО СЕМЕЙСТВО
   Чл. 16.  (1) Изборът на подходящо приемно семейство за определено дете се прави от директора на дирекция "Социално подпомагане" по предложение на социалния работник, работещ  с детето, и на социалния работник, извършил оценяването.
   (2) След избора по ал. 1 започва процес на опознаване между приемното семейство и детето, който продължава от 4 до 6 седмици.
   (3) Процесът на опознаване включва срещи на детето и приемното семейство и посещения на детето в жилището на приемното семейство.
   (4) При спешното и краткосрочното настаняване опознаването може да трае по-кратко време от времето по ал. 2 или изобщо да отпадне в зависимост от обстоятелствата и спешността на конкретния случай.
   (5) Настаняване се предприема, когато в процеса на опознаване между детето и приемното семейство се изградят близки отношения.
   (6) Опознаването включва и предоставяне на информация на приемното семейство от социалния работник, работещ с детето, относно:
   1.  нуждите и навиците на детето;
   2.  особеностите в поведението и развитието на детето;
   3.  здравословното състояние на детето и неговия личен лекар;
   4.  биологичното семейство на детето;
   5.  друга информация, която би подпомогнала приемното семейство в грижите за детето.
   Чл. 17.  (1) Настаняването на дете се допуска само в приемни семейства по чл. 14, ал. 3.
   (2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2004 г.) В случаите на настаняване на две или повече деца в едно приемно семейство се издават заповеди за настаняване за всяко от тях.
   (3) Настаняването на дете се извършва по съдебен ред, а при временно настаняване - по административен ред.
   Чл. 18.  (1) В договора по чл. 27, ал. 3 от Закона за закрила на детето се уреждат въпросите, свързани със:
   1.  подходящи жилищни условия;
   2.  лично пространство за детето;
   3.  подходяща храна и режим на хранене;
   4.  личните нужди на детето;
   5.  условия за емоционално развитие;
   6.  грижи за здравето и образованието;
   7.  срещи с роднини, близки, приятели или значими за детето хора;
   8.  (нова - ДВ, бр. 82 от 2004 г.) сътрудничество с дирекция "Социално подпомагане";
   9.  (предишна т. 8 - ДВ, бр. 82 от 2004 г.) други важни за детето или приемното семейство обстоятелства.
   (2) При настаняването на дете социалният работник, работещ с детето, предоставя на приемното семейство плана за действие и друга информация, необходима за отглеждането на детето.
   Чл. 19.  (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2004 г.) Социалният работник, работещ с детето, настанено краткосрочно или средносрочно в приемно семейство, когато прецени, че не е възможно неговото връщане в биологичното му семейство, изработва нов план за действие, предвиждащ последователност на мерките за закрила съобразно най-добрия интерес на детето.
   Глава пета
   НАБЛЮДАВАНЕ НА ПРИЕМНАТА ГРИЖА
   Чл. 20.  (1) Социалният работник, работещ с детето, го посещава в приемното семейство най-малко 2 пъти през първия месец и веднъж през всеки следващ месец.
   (2) Приемното семейство осигурява възможност на социалния работник за осъществяване на лични контакти с детето.
   Чл. 21.  (1) Приемното семейство уведомява дирекция "Социално подпомагане" при настъпване на важни обстоятелства, засягащи детето, като:
   1.  промяна в обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето;
   2.  промяна в обстоятелствата по чл. 6, т. 2 - 4;
   3.  промяна на настоящия адрес;
   4.  сключване на брак от приемния родител;
   5.  развод на приемните родители;
   6.  други важни обстоятелства.
   (2) При наличие на обстоятелствата по ал. 1 социалният работник може да направи мотивирано предложение до директора на дирекция "Социално подпомагане" за спешно настаняване в друго приемно семейство или за промяна на мярката за закрила.
   Чл. 22.  (1) Дирекция "Социално подпомагане" осигурява подкрепа и помощ на приемното семейство при изпълнението на задълженията, свързани с отглеждането и възпитанието на настаненото дете.
   (2) Дейностите по обучението, подготовката, консултирането и подкрепата на приемни семейства могат да се осъществяват от лицата по чл. 43з от Закона за закрила на детето.

   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
   § 1.  Наредбата се приема на основание чл. 31, ал. 3 от Закона за закрила на детето.
   § 2.  Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник."
Цитирай


Мнения: 772
ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА КАНДИДАТИТЕ  ЗА ПРИЕМНО СЕМЕЙСТВО



ТЕМА 1:

ВЪВЕДЕНИЕ В ПРИЕМНАТА ГРИЖА

Цел : Запознаване със същността  на приемната грижа и ролята на приемното семейство.

Задачи:
   
1.   Запознаване със специфичните характеристики на приемната грижа.
•   Какво е приемничество?
•   Видове приемничество?
•   Ползите от приемната грижа;
•   Различието между приемен родител и родител.

2.   Запознаване с потребността от приемна грижа в България.
•   Защо някои семейства имат нужда от помощта на държавата при отглеждането и възпитанието на децата си; формиране на нагласа на толерантност към тези семейства;
•   Реформа в системата на грижи в България;
•   Законодателство.

3.   Потребностите на децата, за да развият своя потенциал:
•   От какво се нуждае детето, за да порасне?
•   Последици от настаняването в специализирана институция и раздялата със семейството.
•   Как приемната грижа помага на децата.

4.   Приемничеството като партньорство за постигане на обща цел:
•   Контакт с биологичното семейство на детето;
•   Партньорство със социалните работници;
•   Съвместна работа със специалисти /лекари, учители, възпитатели и др./, които познават и се грижат за детето.



ТЕМА 2:

СЕМЕЙСТВОТО: Какво е да се грижиш за детето на някой друг?


Цел: Да се обясни символичния характер на връзките родители – деца. Да се въведе и развие идеята за идентичността в контекста на семейните взаимоотношения – биологично и приемно семейство.


Задачи:
1.   Семейството като социална единица. Ролята на майката и ролята на бащата.
2.   Идентичност: наследство и култура, индивидуални черти и самоуважение.
•   Насърчаване на идентичността на детето в приемното семейство;
•   Поставяне на граници и домашни правила.
3.   Представяне на детето от социалните работници в отдел “Закрила на детето” в дирекция “Социално подпомагане” и как кандидатите да кажат “не” на неподходящо или нежелано настаняване.
4.   Подготовка и планиране на преместването. Намаляване страховете на детето, родителите и приемното семейство.
•   Какво иска детето?
•   Какво желаят родителите от едно настаняване в приемно семейство?
•   Какви са очакванията на приемното семейство?
•   Планиращи срещи за представянето на детето.

5.   Настаняване на детето.
6.   Промени в семейните взаимоотношения.
•   Дневен ритъм на живот на семейството;
•   Собствени деца;
•   Взаимоотношения между съпрузите;
•   Нова организация на ежедневието.


ТЕМА 3

ДЕТЕТО – развитие и възпитание

                       
ЦЕЛ : Запознаване с основните фактори, които оказват влияние върху развитието и формирането на  личността на детето.

Задачи:
1.   Развитието на детската личност: от зависимост към самостоятелност.
2.   Образователни потребности на детето.
3.   Привързаност и раздяла. Загубата на връзка с близък човек.
4.   Посрещането на детето. Законите на гостоприемството.
5.   Символичен и емоционален дефицит.
6.   Разбиране поведението на детето.
7.   Справяне с трудното поведение. Приемливо и ефективно възпитание.

ТЕМА 4

ПРЕМЕСТВАНЕ И СБОГУВАНЕ

Цел : да се подготви приемното семейство за раздялата с детето.

Задачи:

1.   Ролята на приемното семейство в подготовката на детето за самостоятелен живот.
2.   Очаквано и неочаквано преместване на детето. Причини, поради които приемното дете може да напусне дома на приемното семейство.
3.   Причини, поради които настаняването в приемно семейство може да претърпи неуспех:
•   свързани с детето
•   свързани с приемното семейство.

ТЕМА 5

БЕЗОПАСНА ГРИЖА

Цел: да се гарантират безопасни условия на живот за детето в приемното семейство.

Задачи:
1.   Осигуряване на сигурна и безопасна среда на детето в приемното семейство.
2.   Придобиване на знания и умения, необходими за оказване на първа помощ на детето при нужда.
3.   Здраве, хигиена, профилактика и  хранене на детето

ТЕМА 6

НАСИЛИЕ НАД ДЕТЕТО

Цел: да се повиши чувствителността на кандидатите за приемно семейство към проблемите, свързани с насилието и да се подготвят за адекватно реагиране при разпознаване белезите на преживяно насилие у детето.

Задачи:
1. Разпознаване особеностите при деца, жертви на насилие
•   физическо
•   емоционално
•   сексуално
•   пренебрегване.

2. Запознаване на приемното семейство с проблемите, възникващи при деца, жертви на насилие.

3. Стъпки в родителската грижа за преодоляване на последиците от травмата.

ТЕМА 7

ПОДКРЕПА И НАБЛЮДЕНИЕ НА ПРИЕМНИТЕ СЕМЕЙСТВА


Цел: подпомагане на приемното семейство и детето за посрещане на  ежедневни нужди и възникнали проблеми.

Задачи:
1.   Да се уточнят ролите на партньорите /приемно семейство, ОЗД, биологични родители, дете/.
   Наблюдение – планирани и непланирани срещи
   Подкрепа на:
          а/ приемното семейство
   поддържащо обучение
   финансова подкрепа
   групова работа
б/ детето.

2.   Изграждане на умение за планиране и разчет при оползотворяването на финансовата помощ.
3.   Документиране на финансовата помощ.
Цитирай


Мнения: 772
Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване

                Чл. 163.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 52 от 2004 г.) Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 135 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.

                (2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.).

                (3) Когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане преди изтичане на 45 дни от започване ползуването на отпуска, остатъкът до 45 дни се ползува след раждането.

                (4) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на отпуск до изтичане на 42 дни от раждането.  Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, този отпуск се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност.  До изтичане на срока по ал. 1 този отпуск се заплаща като отпуск за бременност и раждане.

                (5) Когато детето бъде дадено за осиновяване, бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, отпускът по ал. 1 се прекратява от следващия ден.  В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилагат изречения 2 и 3 на предходната алинея.

                (6) Работничка или служителка, която осинови дете, има право на отпуск по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичане срока на полагащия се отпуск за раждане според поредността на живите деца на осиновителката.

                (7) През време на отпуска по предходните алинеи на работничката или служителката се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон.  При определяне размера на отпуска се вземат предвид живите деца, родени или осиновени от майката, която ползува отпуска.

Кодекс на труда
Цитирай


Мнения: 772
НАРЕДБА No 3
от 3 септември 2003 г.
за условията и реда за даване на съгласие за осиновяване от чужденец на лице - български гражданин
(обн.,ДВ,бр.82 от 16 септември 2003 г.)

Раздел I
Общи положения
Чл.1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за даване на съгласие от министъра на правосъдието за осиновяване на лице - български гражданин, от чужденец.
(2) С наредбата се определят и:
1. съдържанието и редът за водене на регистрите по чл.136а, ал.2, т.7 от Семейния кодекс;
2. редът за издаване, отказване и отнемане на разрешение за посредничество при международни осиновявания;
3. редът за осъществяване на дейност от акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания.
Чл.2. Дейностите по международното осиновяване се осъществяват при гарантиране закрила на интересите на детето, при съблюдаване на неговите основни права и съобразно изискванията на чл.21 от Конвенцията за правата на детето.


Раздел II
Условия и ред за даване на съгласие от министъра на правосъдието за осиновяване на лице - български гражданин, от чужденец
Чл.3. Български гражданин, който е навършил една година и е вписан в регистъра по чл.136а, ал.2, т.7, буква "а" от Семейния кодекс (СК), може да бъде осиновен от чужденец. По изключение с оглед здравословното състояние на детето или когато са налице други важни обстоятелства, то може да бъде осиновено и преди да е навършило една година, ако това е в негов изключителен интерес.
Чл.4. Чужденец може да осинови български гражданин, ако притежава разрешение за осиновяване на дете съгласно отечествения си закон и е включен в регистъра по чл.136а, ал.2, т.7, буква "б" СК. Чужденец, който живее постоянно в друга държава, трябва да отговаря и на изискванията за осиновяване по закона на постоянното си местопребиваване.
Чл.5. (1) Чужденец, който желае да осинови лице - български гражданин, подава молба до Министерството на правосъдието чрез централния орган на съответната държава или чрез акредитирана организация, получила разрешение от министъра на правосъдието. Молбата може да се подаде и от централния орган или акредитираната организация.
(2) Молбата съдържа:
1. кратко представяне на осиновяващия - лични данни, националност и гражданство, номер и място на издаване на документа за самоличност, място на раждане, държава по местопребиваване, постоянен и настоящ адрес;
2. кратка история на семейството на осиновяващия;
3. информация за икономическото и социалното положение на осиновяващия;
4. информация за централния орган или за акредитираната организация, която посредничи на осиновяващия, включително лица за контакт, адрес, телефон, представителство, условия по разрешението на акредитираната организация;
5. други обстоятелства от значение за осиновяването;
6. подпис на подателя.
(3) Към молбата се прилагат:
1. разрешение за осиновяване на дете съгласно отечествения закон и закона на постоянното местопребиваване на осиновяващия;
2. документ, удостоверяващ, че осиновяващият не е лишен от родителски права, издаден от компетентен орган;
3. социален доклад за осиновяващия, съдържащ данни и за членовете на неговото семейство, включително за здравословното им състояние;
4. документ за здравословното състояние на осиновяващия, който да отразява физическото и психическото здраве на лицето, липсата на тежки хронични, заразни венерически болести, СПИН, туберкулоза и други, застрашаващи живота му;
5. документ за съдимост на осиновяващия.
(4) В случаите на осиновяване от съпрузи социалният доклад съдържа данни за двамата осиновяващи, като към молбата се прилага и удостоверение за сключен брак.
(5) Всички документи от чужбина следва да бъдат представени в оригинал и в превод на български език, заверен от българското посолство или консулство в съответната държава. Документи, изготвени на територията на държава, страна по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове и върху които има поставен апостил, се представят в оригинал и в превод на български език, заверен от Министерството на външните работи.
Чл.6. (1) Когато се установят непълноти или несъответствия в представената документация, Министерството на правосъдието уведомява централния орган или съответно акредитираната организация и дава указания за отстраняването им в 7-дневен срок от уведомлението.
(2) Подадените документите се предоставят на подателя в случаите, когато той поиска това с цел да отстрани съществуващите недостатъци.
(3) В случай че недостатъците по ал.1 не се отстранят в определения в уведомлението срок, подадените документи не се разглеждат и се връщат на подателя им.
Чл.7. (1) Въз основа на подадените документи осиновяващият се вписва в регистъра по чл.136а, ал.2, т.7, буква "б", ако отговаря на изискванията на Семейния кодекс. Вписването се извършва по реда на постъпване на документите в Министерството на правосъдието.
(2) За вписването в регистъра Министерството на правосъдието уведомява писмено подателя в 7-дневен срок от извършване на вписването. В случай че лицето не бъде вписано, документите се връщат на подателя с уведомление за причината за това.
Чл.8. Дирекция "Международни осиновявания" проучва децата и кандидатите за възможността за осъществяване на осиновяването, изготвя мотивиран доклад за това и го внася заедно със съответните досиета в Съвета по международни осиновявания за обсъждане и вземане на решение.
Чл.9. (1) Досиетата на децата, вписани в регистъра по чл.136а, ал.2, т.7, буква "а" СК, се разглеждат от Съвета по международни осиновявания по реда на вписването им и се съпоставят с данните на осиновяващите и условията, съдържащи се в разрешенията по чл.4.
(2) При вземане на решение съветът се ръководи от интереса на детето, от възможностите на осиновяващите да му осигурят физическо, психическо и социално благополучие, както и от информацията за личността на осиновяващия и другите обстоятелства от значение за осиновяването. Преценката се извършва предимно въз основа на докладите за осиновяващите, постъпили от компетентен орган или акредитирана организация от държава - страна по Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (Конвенцията). Решението съдържа данни за детето и осиновяващите и мотиви за направения избор.
(3) Съветът по международни осиновявания прави предложение пред министъра на правосъдието за определяне на подходящия осиновяващ - чужденец. Министърът на правосъдието се произнася в 14-дневен срок.
(4) Министърът на правосъдието може да не одобри предложението на съвета в следните случаи:
1. при установяване на обстоятелства, които не са в интерес на детето;
2. при допуснати съществени пропуски в процедурата по осиновяването.
(5) В случаите по ал.4 Съветът по международни осиновявания отново разглежда досието на детето и предлага същия или друг подходящ осиновяващ за него.
Чл.10. След определяне на осиновяващ - чужд гражданин, дирекция "Международни осиновявания" изготвя доклад за детето. Докладът се изпраща на централния орган на приемащата държава - страна по Конвенцията, и съответно на акредитираната организация, придружен от фотоснимка на детето в цял ръст, а при необходимост - и от видеозаписи и други материали относно детето.
Чл.11. (1) В двумесечен срок от получаване на доклада централният орган на приемащата държава - страна по Конвенцията, или акредитираната организация изпраща в Министерството на правосъдието уведомление за съгласие или несъгласие за продължаване на процедурата по осиновяване на конкретното дете.
(2) В срока по предходната алинея централният орган и акредитираната организация изпращат в Министерството на правосъдието и писменото съгласие или несъгласие на осиновяващия за осиновяването заедно с подписана от него писмена молба, която съдържа изявление за съгласие за осиновяване на конкретното дете, изявление, че осиновяващият е запознат със здравословното състояние на детето, че е информиран за последиците от осиновяването, изявление за осъществен контакт с детето, както и изявление за съгласие за започване на съдебно производство.
(3) Към молбата се прилагат:
1. документ, удостоверяващ, че отечественият закон или законът по постоянното местопребиваване на осиновяващия не допуска преосиновяване, издаден от компетентен орган, или нотариално заверена декларация от осиновяващия, че детето няма да бъде предоставено за осиновяване, ако законът допуска това;
2. нотариално заверена декларация, че детето няма да бъде подлагано на експериментално лечение или части от тялото му няма да се използват за донорски цели;
3. документи за платени държавни такси съгласно Тарифа No 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието.
Чл.12. (1) В срока по чл.11, ал.1 осиновяващият е длъжен да осъществи личен контакт с детето не по-кратък от 5 дни.
(2) Ако контактът не може да се осъществи поради заболяване, финансови затруднения, неотложни служебни ангажименти или затруднения в уреждането на пътуването, осиновяващият представя нотариално заверена декларация, съдържаща изявление, че приема риска за произхода и бъдещото физическо и психическо състояние и развитие на детето, и посочваща причината за липсата на контакт.
(3) В случаите по ал.2 контактът с детето се осъществява от представител на акредитираната в България организация, която посредничи на осиновяващия.
(4) При необходимост от съдействие за осъществяването на контакта Министерството на правосъдието предприема действия за подпомагането му.
Чл.13. (1) След представяне на необходимите документи по чл.11 и 12 дирекция "Международно осиновяване" изготвя предложение до министъра на правосъдието за даване на изрично писмено съгласие за осиновяването.
(2) В 3-дневен срок от издаване на писменото съгласие Министерството на правосъдието изпраща надлежно досието в съда.
(3) В срока по ал.2 Министерството на правосъдието изпраща на централния орган или на акредитираната организация изричното писмено съгласие за осиновяване и уведомление, че досието е изпратено в съда.
Чл.14. (1) В случай че осиновяващият откаже предложението по чл.10 или не бъдат изпълнени изискванията по чл.11 и 12, Съветът по международни осиновявания предприема действия за определяне на друг подходящ осиновяващ на детето.
(2) Осиновяващ, който е направил изричен отказ на предложението за осиновяване на дете, се вписва служебно в регистъра под нов номер от датата на постъпване в Министерството на правосъдието на изричния отказ.
(3) По изключение осиновяващият може да поиска от министъра на правосъдието удължаване на двумесечния срок с до един месец поради настъпили извънредни обстоятелства, възпрепятстващи даването на отговор.
(4) В случай че в двумесечния срок или в срока по ал.3 в Министерството на правосъдието не се получи отговор, осиновяващият се заличава от регистъра.
Чл.15. (1) При осиновяване от чужденец на дете на съпруг, както и при осиновяване на внук от дядо и баба - чужди граждани, или от единия от тях, лицата може да не бъдат вписани в регистрите. В тези случаи съответно се прилагат разпоредбите на чл.4, 5, 6, 8, чл.9, ал.2, 3 и 4, чл.10, 11 и 13. Към молбата по чл.5 за осиновяване се прилагат акт за раждане на детето, медицинско свидетелство, отразяващо физическото и психическото състояние на детето, съгласие от родителите за осиновяването му, доклад за детето, фотоснимка на детето в цял ръст.
(2) За издаване на съгласие от министъра на правосъдието за осиновяването се взема предвид обстоятелството, че същото е поискано от съпруг, съответно от баба и/или дядо, както и че е налице изрично желание от родителите на детето за осиновяването му. Във всички случаи съгласието се издава след преценка на интереса на детето от осиновяването.


Раздел III
Съдържание и ред за водене на регистрите по чл.136а, ал.2, т.7 от Семейния кодекс
Чл.16. (1) Министерството на правосъдието води:
1. регистър на децата, които могат да бъдат осиновени от чужденци при условията на пълно осиновяване;
2. регистър на осиновяващите - чужденци, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване;
3. регистър на осиновяващите - български граждани, които желаят да осиновят дете - чужд гражданин с постоянно пребиваване в чужбина;
4. регистър на акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания.
(2) Регистърът по ал.1, т.4 е публичен.
Чл.17. (1) Регистрите се поддържат върху хартиен и електронен носител.
(2) Министърът на правосъдието осигурява защита на съхраняваната в регистрите информация от неправомерен достъп и определя със заповед длъжностните лица, които водят и съхраняват регистрите.
(3) Длъжностните лица са длъжни да съдействат при осигуряване на защитата по ал.2 и не могат да предоставят информация от регистрите на трети лица, извън предвидения със заповед на министъра ред.
(4) Регистрите върху хартиен носител се водят в томове, страниците на които се номерират. На корицата на всеки том се отбелязват наименованието на регистъра и номерът на тома.
(5) За всяко вписване на дете, на осиновяващ или съпрузи и акредитирана организация в съответния регистър се отделя партида с необходимия брой страници.
Чл.18. Регистърът на децата, които могат да бъдат осиновени от чужденци при условията на пълно осиновяване, се води по образец, съгласно приложение No 1.
Чл.19. (1) При настъпване на условията по чл.57в, ал.9 СК Съветът по осиновяване към регионалната дирекция за социално подпомагане предоставя в Министерството на правосъдието оригиналните документи от досието на детето. Копие от документите остава на съхранение в регионалната дирекция.
(2) Детето се вписва в регистъра по чл.18 въз основа на информацията, предоставена от Съвета по осиновяване.
(3) Всяко дете се вписва в отделна партида на регистъра със свой уникален пореден номер.
(4) За всяко вписано в регистъра дете се създава, поддържа и съхранява досие.
(5) Съветите по осиновяване, както и регионалните дирекции за социално подпомагане са длъжни да предоставят в Министерството на правосъдието всяка нова или допълнителна информация или документ относно обстоятелства, свързани с детето.
Чл.20. (1) Заличаване на дете, вписано в регистъра, се извършва при:
1. навършване на пълнолетие;
2. допуснато осиновяване;
3. смърт;
4. оттегляне на предварително даденото от родителите съгласие;
5. установяване на произхода на детето;
6. възстановяване на родителските права.
(2) При навършване на пълнолетие детето се заличава служебно от регистъра, освен ако досието му вече е подадено в съда.
(3) Заличаването по ал.1, т.2 се извършва служебно на основата на влязлото в сила съдебно решение за допускане на осиновяването на детето.
(4) Заличаване по ал.1, т.3 се извършва от длъжностното лице на основание акт за смърт, представен от специализираната институция или от приемното семейство или другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него. Актът може да бъде изпратен в Министерството на правосъдието и от съответната регионална дирекция за социално подпомагане.
(5) Заличаване на детето от регистъра в случай на оттегляне на предварително даденото от родителите съгласие се извършва след представяне на уведомление от дирекция "Социално подпомагане" и заверено копие от документите по чл. 56а СК. Акредитираната организация и родителите на детето са длъжни да уведомят Министерството на правосъдието за оттеглено по време на съдебното производство предварително дадено съгласие.
(6) Заличаване по ал.1, т.5 и 6 се извършва по молба на родителите, към която се прилага и заверен препис от съдебното решение. В тези случаи длъжностното лице може да изиска допълнителна информация от съответните компетентни органи.
(7) В случай че са предприети действия по осиновяване на заличено от регистъра дете, Министерството на правосъдието уведомява за това съответния орган или акредитирана организация и осигурява връщането на доклада за детето от съответната държава, страна по Конвенцията.
Чл.21. Регистърът на осиновяващите - чужденци, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване, се води по образец съгласно приложение No 2.
Чл.22. (1) Вписване на осиновяващ в регистъра се извършва въз основа на молбата за осиновяване на дете и представените към нея документи и при спазване на изискванията на чл.7.
(2) Всеки осиновяващ се вписва в отделна партида на регистъра със свой уникален пореден номер.
(3) За всеки вписан в регистъра осиновяващ, съответно съпрузи, се създава, поддържа и съхранява досие.
Чл.23. (1) Заличаване от регистъра се извършва:
1. по искане на осиновяващия;
2. когато е отпаднала годността на осиновяващия за осиновяване;
3. в случаите по чл.14, ал.4;
4. при смърт на осиновяващия.
(2) Семейство осиновяващи се заличава, ако условията, предвидени съответно в т.1, 2 или 4 на предходната алинея, са налице и за двамата съпрузи.
(3) Заличаването се извършва служебно. В случаите на ал.1, т.2 и 4 заличаването се извършва след узнаване на обстоятелствата и получаване на съответните документи.
(4) Министерството на правосъдието уведомява съответния орган или акредитирана организация за заличаването и връща доклада за осиновяващия на компетентния орган на държавата, страна по Конвенцията.
(5) В случаите, когато е образувано дело, Министерството на правосъдието предприема необходимите действия по уведомяване на съда за заличаването.
Чл.24. Регистърът на осиновяващи - български граждани, които желаят да осиновят дете - чужд гражданин с постоянно местопребиваване в чужбина, се води по образец съгласно приложение No 3.
Чл.25. (1) Български гражданин, който желае да осинови дете - чужд гражданин, подава писмена молба до Министерството на правосъдието. Молбата може да се подаде и чрез акредитирана организация, получила разрешение от министъра на правосъдието.
(2) Молбата съдържа:
1. кратка информация за осиновяващия - личните му данни, неговата националност и гражданство, номерът и датата на издаване на документа за самоличност, мястото на раждане, държава по местопребиваването му, постоянният и настоящият му адрес;
2. кратка история на семейството на осиновяващия;
3. информация за икономическото и социалното му положение;
4. мотиви за осиновяването;
5. държава по местопребиваване на детето, към която да се отправи молбата за осиновяване;
6. информация за акредитираната организация, когато молбата е подадена чрез такава - лица за контакт, адрес, телефон, представителство, условия по разрешението на организацията;
7. други обстоятелства от значение за осиновяването;
8. подпис на подателя.
(3) Към молбата се прилагат:
1. разрешение от директора на дирекция "Социално подпомагане", издадено по реда на чл.57а, ал.1 СК;
2. социален доклад за осиновяващия, съдържащ данни и за членовете на неговото семейство, включително и за здравословното им състояние;
3. документ, който удостоверява, че осиновяващият не е лишен от родителски права, издаден от компетентен орган;
4. документ за здравословното състояние на осиновяващия, който да отразява неговото физическо и психическо здраве, липсата на тежки хронични, заразни венерически болести, СПИН, туберкулоза и други, застрашаващи живота му;
5. удостоверение за съдимост на осиновяващия;
6. документи, удостоверяващи, че са изпълнени изискванията по отечествения закон на детето в случаите по чл.136, ал.5 СК;
7. други документи, необходими съгласно законодателството на съответната държава.
Чл.26. При подаване на молба от български гражданин за осиновяване на дете - чужд гражданин, се прилагат съответно разпоредбите на чл.5, ал.4 и 5 и чл.6.
Чл.27. (1) Въз основа на подадените документи длъжностните лица преценяват дали са изпълнени изискванията за осиновяване, предвидени в Семейния кодекс.
(2) За лицето се съставя досие, което се изпраща от Министерството на правосъдието или чрез акредитирана организация до компетентния орган на държавата по местопребиваване на детето заедно с доклад за осиновяващия, изготвен въз основа на данните по чл.25. Копие от досието остава на съхранение в Министерството на правосъдието.
Чл.28. (1) След като от съответната държава постъпи предложение за конкретно дете и осиновяващият заяви писмено, че желае процедурата по осиновяване на детето да продължи, дирекция "Международни осиновявания" внася в Съвета по международни осиновявания предложение за конкретното осиновяване за изразяване на мнение пред министъра на правосъдието.
(2) Министърът на правосъдието дава съгласие или отказ относно възможността да се даде ход на процедурата по осиновяване.
(3) В случаите по предходната алинея е приложима съответно и разпоредбата на чл.9, ал.4.
(4) Въз основа на съгласието по ал.2 длъжностното лице вписва осиновяващия в регистъра по чл.136а, ал.2, т.7, буква "в" СК.
(5) Министерството на правосъдието уведомява централния орган или акредитираната организация, както и вписаното в регистъра лице за изричното съгласие или отказ за продължаване на процедурата в 3-дневен срок от издаването му.
Чл.29. (1) Всеки осиновяващ се вписва в отделна партида на регистъра със свой уникален пореден номер.
(2) За всеки вписан в регистъра осиновяващ, съответно за семейство осиновяващи, се създава, поддържа и съхранява досие.
Чл.30. (1) Заличаване на осиновяващ от регистъра се извършва:
1. по негово искане;
2. когато е отпаднала годността му за осиновяване;
3. при смърт;
4. при осиновяване на дете.
(2) Семейство осиновяващи се заличава, ако условията, предвидени съответно в т.2, 3 или 4 на предходната алинея, са налице и за двамата съпрузи.
(3) Заличаването се извършва служебно от длъжностното лице, а в случаите по ал.1, т.2, 3 и 4 - след узнаване на обстоятелствата и получаване на съответните документи.
Чл.31. Регистърът на акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания се води по образец съгласно приложение No 4.
Чл.32. (1) В регистъра се вписват само акредитирани организации за посредничество при международни осиновявания, получили разрешение по чл.136б, ал.1 и 10 СК.
(2) Всяка акредитирана организация се вписва в отделна партида на регистъра със свой уникален пореден номер.
(3) За всяка вписана в регистъра акредитирана организация се създава досие, което съдържа документите по чл.136б, ал.4 СК.
(4) Заличаване на акредитирана организация се извършва в случаите на прекратяване или на отнемане на разрешението.
Чл.33. (1) Всяка промяна в обстоятелствата, вписани в регистрите, подлежи на отбелязване.
(2) Отбелязването се извършва по начин, който не засяга целостта на информацията за вписаните вече обстоятелства.
(3) При заличаване на обстоятелство в регистъра задължително се отбелязват основанието и датата на заличаването, като заличеното обстоятелство следва да остане достъпно за длъжностното лице.
(4) Допуснатите грешки се поправят служебно или по искане на заинтересуваните лица и организации чрез забележка и при спазване на изискванията по ал.2.
(5) В случаите на предходните алинеи задължително се посочва лицето, извършило действието по регистъра.
Чл.34. (1) Към всеки регистър се води азбучник по образец съгласно приложение No 5.
(2) Вписването в азбучника се извършва след вписването в регистъра.
(3) В азбучниците към регистрите по чл.21 и 24 всеки съпруг се вписва отделно.
Чл.35. Всички досиета се съхраняват 10 години считано от датата на създаването им, след което се предават в Държавния архив.


Раздел IV
Ред за издаване, отказване и отнемане на разрешение за посредничество при международни осиновявания
Чл.36. (1) Разрешение за посредничество при международно осиновяване се издава от министъра на правосъдието на юридическо лице, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) като организация за осъществяване на общественополезна дейност и вписано в регистъра по чл.45, ал.1 от същия закон.
(2) Разрешение за посредничество от министъра на правосъдието може да бъде издадено и на чуждестранно юридическо лице, получило акредитация за посредничество при международни осиновявания от съответен чуждестранен орган, при спазване изискванията на ЗЮЛНЦ. Разрешението се издава само за посредничество с държавата, акредитирала лицето.
Чл.37. (1) Юридическото лице за осъществяване на общественополезна дейност, което желае да получи разрешение за посредничество, подава в Министерството на правосъдието заявление, което съдържа:
1. име, седалище и адрес на управление;
2. адрес, на който ще извършва дейността си;
3. списък на държавите, по отношение на които ще осъществява посредничеството.
(2) Към заявлението се прилагат:
1. удостоверение, отразяващо актуалното състояние на организацията, издадено от Централния регистър по чл.45 ЗЮЛНЦ;
2. заверени преписи от съдебните решения по регистрацията;
3. удостоверение за актуално съдебно състояние;
4. копие от учредителния акт или от устава на организацията;
5. копие от регистрация по БУЛСТАТ;
6. списък на лицата, участващи в управителния орган на организацията;
7. свидетелства за съдимост на лицата по т.6;
8. списък на лицата по чл.136б, ал.3 СК;
9. нотариално заверено копие от диплома за завършено висше образование и от трудова, служебна или осигурителна книжка на лицата по т.6 и 8;
10. общите правила на договора за посредничество, информация за разноските и разходите, свързани с тази дейност, и максималния размер на хонорарите за осъществяването й;
11. данни за помещенията, в които ще се осъществява дейността;
12. документ за платена държавна такса;
13. други данни, свързани с посредническата дейност.
(3) Чуждестранното юридическо лице, регистрирано по чл.45 ЗЮЛНЦ, представя и разрешение, издадено от компетентния орган на съответната държава, за посредническа дейност във връзка с осиновяване на деца от Република България.
(4) За всяка промяна в обстоятелствата по ал.1, т.1 и 2, ал.2 и 3 юридическото лице е длъжно да уведоми Министерството на правосъдието в срок не по-късно от 7 дни от настъпването им.
Чл.38. Заявления за издаване на разрешения се подават до края на втория календарен месец на всяка година.
Чл.39. (1) Когато се установят несъответствия в представената документация или пропуски в нея, министърът на правосъдието уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняването им в определен срок. В такъв случай срокът за издаване на разрешението спира да тече до отстраняване на недостатъците.
(2) Ако недостатъците не бъдат отстранени в посочения срок, заявлението не се разглежда и се връща на заявителя.
Чл.40. (1) Съветът по международни осиновявания прави предложение пред министъра на правосъдието за издаване на разрешение за осъществяване на посредническа дейност или за отказ след събеседване с представител на заявителя и проучване на организацията.
(2) До събеседване се допускат само заявители с одобрена документация. Допуснатите се уведомяват за това в 3-дневен срок, като се посочва и датата за провеждане на събеседването.
(3) Събеседването се извършва от комисия в състав, определен от министъра на правосъдието, по въпроси относно възможностите на организацията за осъществяване на посредничество при международни осиновявания. При събеседването комисията оценява познанията относно българския закон, закона на държавата, с която ще се осъществява дейността, и международните актове в областта на осиновяването и закрилата на деца, правата и задълженията на организацията, опита на специалистите, които работят в нея, реда за обслужване на клиентите, социалната насоченост на дейността на организацията, както и материалната й база.
(4) Проучването се извършва въз основа на представената документация и посещение на място от комисия, назначена от министъра на правосъдието, за проверка на заявените обстоятелства и запознаване с цялостната информация за дейността.
(5) За събеседването и проучването се изготвят протоколи, които отразяват разискваните теми и поставените въпроси.
Чл.41. (1) Комисията поставя комплексна оценка относно възможностите на организацията за осъществяване на посредническа дейност.
(2) Методиката за оценяване се утвърждава от министъра на правосъдието и се поставя на видно за кандидатите място най-късно 3 дни преди провеждане на събеседването.
Чл.42. (1) Въз основа на комплексната оценка и представените документи Съветът по международни осиновявания взема решение, с което предлага на министъра на правосъдието издаването на разрешение за осъществяване на посредническа дейност или отказ.
(2) Разрешението се издава за срок от две години и се вписва служебно в регистъра по чл.136а, ал.2, т.7, буква "г" СК.
(3) Разрешение за посредническа дейност на чуждестранните юридически лица се издава за срок не по-дълъг от срока, за който е издадено разрешението от компетентния чуждестранен орган.
(4) Изричният отказ на министъра на правосъдието за издаване на разрешение за осъществяване на посредническа дейност се мотивира.
(5) Отказът на министъра на правосъдието за издаване на разрешение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
Чл.43. (1) Министърът на правосъдието може да отнеме със заповед разрешението за осъществяване на посредническа дейност, когато:
1. организацията не изпълнява посочените в него условия;
2. нарушава други изисквания на закона.
(2) Заповедта подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
Чл.44. Разрешението за осъществяване на посредническа дейност се прекратява:
1. с изтичане на срока, за който е издадено;
2. по молба на акредитираната организация;
3. с прекратяване на юридическото лице;
4. при заличаване на вписването по чл.48 ЗЮЛНЦ;
5. когато съответният компетентен орган е отнел разрешението за посредничество на чуждестранното юридическо лице или неговият срок е изтекъл.


Раздел V
Ред за осъществяване на дейността на акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания
Чл.45. При осъществяване на дейността на акредитираната организация работещите в нея са длъжни да упражняват добросъвестно правата и задълженията си и чрез поведението си да бъдат достойни за доверие и уважение в обществото. Работещите в организацията дължат лоялност и уважение към клиентите.
Чл.46. Акредитираната организация дължи спазване на закона и международните актове, зачитане на българските и чуждестранните органи и институции, както и уважение в отношенията си с другите акредитирани организации.
Чл.47. (1) Организацията не може да прехвърля или преотстъпва ползването на разрешението си за посредничество.
(2) Организацията е длъжна да посочва номера на разрешението си в своята кореспонденция.
Чл.48. (1) При осъществяване на дейността си организацията следи необходимите срокове и етапи на процеса по осиновяване и предприема необходимите действия с дължимата грижа.
(2) Акредитираната организация представя в Министерството на правосъдието заверен препис от съдебното решение за допускане на осиновяването в 7-дневен срок от влизането му в сила. Организацията представя всяка информация, както и всички актове относно обстоятелства, свързани с детето.
(3) Въз основа на решението по ал.3 министърът на правосъдието издава удостоверение, че осиновяването е извършено в съответствие с Конвенцията, което да послужи пред компетентните органи на държавите - страни по Конвенцията.
Чл.49. (1) В акредитираната организация задължително работят юристи, психолози, педагози и лекари с подходяща специалност.
(2) За осъществяване на своята дейност акредитираната организация е длъжна да осигури специалисти, които познават добре българското и съответното чуждестранно законодателство за международни осиновявания.
(3) Организацията осигурява превод на съответния език в отношенията си с клиентите, централните органи, държавните органи и институции и другите акредитирани организации.
Чл.50. (1) Лицата, които ръководят или работят в акредитирана организация за посредничество при международни осиновявания, трябва да притежават морални качества, професионална компетентност, опит и отговорност.
(2) Лицата по ал.1 са длъжни да не разгласяват информация за клиентите на организацията, станала им известна при или по повод осъществяване на дейност от организацията.
Чл.51. Лицата, които ръководят или работят в акредитирана организация, са длъжни да декларират обстоятелствата по чл.45 и чл.50, ал.2. Декларацията съдържа и данни относно техни роднини, работещи в институции и организации, свързани с международното осиновяване.
Чл.52. Организацията осигурява на своя персонал условия за повишаване на квалификацията в областта на международните осиновявания.
Чл.53. (1) Организацията осъществява дейността си в достъпни и удобни за клиентите помещения, които осигуряват в най-голяма степен условия за запазване на тайната на самоличността на клиентите, на съхраняваната документация и постъпващата информация.
(2) Организацията е длъжна да постави на видно място във всички помещения, до които клиентите имат достъп, разрешението си за посредничество в областта на международните осиновявания, списък на държавите, с които има право да осъществява посредничеството, списък на дължимите от клиентите държавни такси за осиновяване и списък на хонорарите на организацията.
(3) Лицата, които ръководят или работят в организацията, са длъжни да осигуряват достъп до ползваните помещения и съхраняваната документация при поискване в случаите на проверка във връзка с дейността и финансовото състояние на организацията, включително и от определените със заповед на министъра на правосъдието длъжностни лица, по всяко време.
(4) В случай че организацията не осъществи задълженията си по предходните алинеи, министърът на правосъдието може да издаде заповед за спиране на дейността й за определен срок, но не по-дълъг от 6 месеца. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение и може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.
Чл.54. За обслужване на клиентите си организацията е задължена да сключи договор, който е съобразен с обявените общи правила.
Чл.55. (1) Преди да сключи договора, организацията е длъжна да информира клиентите си относно:
1. целите и основната дейност на организацията;
2. разрешението за посредничество, включително неговия срок и предоставените с него права на организацията;
3. размерите на държавните такси, както и на хонорарите си;
4. организацията си на работа;
5. реда за осиновяване съгласно българското законодателство;
6. изискванията, които следва да се спазят, съгласно съответното чуждо законодателство на отечествения за клиентите закон и на закона по постоянното им местопребиваване;
7. необходимите за осиновяването документи;
8. последиците от осиновяването съобразно законодателствата по т.5 и 6;
9. общите правила на договора по чл.54;
10. други обстоятелства от съществено значение за отношенията между организацията и клиентите.
(2) Работещите в организацията са длъжни да отговарят на всички въпроси на клиента, отнасящи се до международното осиновяване и до отношенията между клиента и организацията.
(3) Договорът трябва да съдържа текст, удостоверяващ, че клиентът е подробно запознат с информацията по чл.54, ал.1.
Чл.56. (1) За всеки клиент, подписал договор с организацията, се съставя досие. Досиетата на клиентите се класират в специална картотека.
(2) Ръководителят на организацията писмено определя лице, което поддържа картотеката с досиета на клиентите.


Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Централен орган" е органът, определен от държава - страна по Конвенцията, съобразно чл. 6 от същата, както и определен за осъществяване на дейностите по международно осиновяване орган на държава, която не е страна по Конвенцията.
2. "Социален доклад за осиновяващия" е докладът по чл.15 от Конвенцията или доклад от службата за социална помощ на съответната администрация по местожителството на осиновяващия или от чуждестранна организация, получила съгласно местното законодателство разрешение за посредничество при международни осиновявания, съдържащ информация относно самоличността на осиновяващия, правоспособността и годността му да осиновява, подробна негова характеристика, личното, семейното и здравословното му състояние, социалната му среда, условията на живот, мотивите му за осиновяване, неговото семейство, характерните черти на децата, за които той би бил подходящ да се грижи, както и относно други обстоятелства, изисквани от закона. В случаите, когато български гражданин желае да осинови дете - чужд гражданин, за социален доклад за осиновяващия се счита и докладът за социално проучване, изготвен от дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на лицето.
3. "Доклад за детето" е докладът, който съдържа информация относно самоличността на детето, неговата социална среда, социалния му статус, личностното и семейното му развитие, здравословното му състояние, историята на неговите заболявания, историята на неговото семейство, специалните му нужди, информация за наличните доказателства за получените съгласия относно осиновяването, годността му да бъде осиновено и мотивите за решението детето да бъде предложено за осиновяване. В случаите на осиновяване на дете на съпруг или на внук от дядо и баба или от единия от тях, докладът за детето може да бъде изготвен от централния орган на съответната държава по местопребиваване на детето, от службата за социална помощ на съответната администрация по местожителството на детето или от чуждестранна организация, получила съгласно местното законодателство разрешение за посредничество при международни осиновявания - ако детето живее в чужбина, или от дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на дете, което живее в страната.


Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. (1) В изпълнение на § 31, ал.1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (ДВ,бр.63 от 2003 г.) директорите на специализираните институции предоставят в Министерството на правосъдието всички подадени молби от чужденци заедно с приложените към тях документи, като уведомяват подателите им за това.
(2) Копие от документите остават на съхранение в съответната специализирана институция.
(3) Осиновяващите се вписват служебно в регистъра въз основа на документите, предоставени от съответната специализирана институция.
(4) Директорите на специализираните институции следва да предоставят в Министерството на правосъдието и всяка нова или допълнителна информация или документ относно обстоятелства, свързани с осиновяващия.
§ 3. (1) В изпълнение на § 33, ал.1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс директорите на специализираните институции предоставят в Министерството на правосъдието информация за децата, за които към момента на влизане на закона в сила са налице поне три отказа за осиновяване от български граждани, заедно със съответните документи на децата.
(2) Копие от документите остава на съхранение в съответната специализирана институция.
(3) Децата се вписват служебно в регистъра въз основа на информацията, предоставена от съответната специализирана институция.
(4) Директорите на специализираните институции следва да предоставят в Министерството на правосъдието и всяка нова или допълнителна информация или документ относно обстоятелства, свързани с детето.
§ 4. До изтичане на срока за издаване на разрешения за извършване на посредническа дейност от акредитирани организации по заявления, подадени по реда на § 34 от Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, молбите по чл.5, ал.1 могат да се подават и от представители на организации, получили разрешение за посредничество при международни осиновявания по отношение на Република България от чуждестранен компетентен орган.
§ 5. В случаите, когато пред специализирана институция е започнало към влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс производство за международно осиновяване по молба на осиновяващия или по инициатива на Министерството на правосъдието, и в Министерството на правосъдието е постъпило предложение от институцията за възможността за осиновяване на конкретно дете от осиновяващия, Съветът по международно осиновяване може да предложи на министъра на правосъдието да даде съгласие за осиновяване на детето от осиновяващия, посочен от институцията.
§ 6. В случаите, когато не са налице предпоставките на § 29 или § 31, ал.2 от Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, даденото от министъра на правосъдието съгласие за осиновяване се счита за съгласие по смисъла на чл.136, ал.7 във връзка с ал.1 СК.
§ 7. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".
§ 8. Наредбата се издава на основание чл.136, ал.7, чл.136а, ал.6, чл.136б, ал.12 и чл.136д, ал.2 от Семейния кодекс и отменя Наредба No 17 от 1992 г. за условията и реда за осиновяване на лице, което е български гражданин, от чужденец.
§ 9. Министърът на правосъдието може да издава указания по прилагането на наредбата.
Цитирай


Мнения: 772
НАРЕДБА № 4 от 25.11.2003 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистъра на деца за пълно осиновяване

Издадена от министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г., в сила от 9.12.2003 г.
т. 12, р. 4, № 330а

   Раздел I
   Общи положения
   Чл. 1.  (1) С тази наредба се определят условията и редът за водене и съхраняване на регистъра на деца за пълно осиновяване.
   (2) С наредбата се определят и условията и редът за:
   1.  извършване на социално проучване на лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване;
   2.  издаване и прекратяване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване;
   3.  водене и съхраняване на регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване.
   Чл. 2.  Дейностите по чл. 1 се осъществяват при гарантиране закрила на интересите на детето, при съблюдаване на неговите основни права и съобразно изискванията на чл. 21 от Конвенцията за правата на детето.
   Чл. 3. (1) Дейностите по чл. 1 се осъществяват от регионалните дирекции за социално подпомагане и дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане.
   (2) Директорите на регионалните дирекции за социално подпомагане определят със заповед длъжностните лица, които водят и съхраняват регистрите по чл. 1, ал. 1 и ал. 2, т. 3, а директорите на дирекции "Социално подпомагане" - длъжностните лица, които извършват социалното проучване.
      Чл. 4.  (1) Регистрите по чл. 1, ал. 1 и ал. 2, т. 3 се поддържат върху хартиен и електронен носител.
   (2) Регистрите върху хартиен носител се водят в томове, страниците на които се номерират.  На корицата на всеки том се отбелязват наименованието на регистъра и номерът на тома.
   (3) За всяко дете, съответно за всеки осиновяващ, се отделя партида с необходимия брой двойни страници.  Една партида се отделя и при осиновяване от съпрузи.
   (4) Когато определените страници се изпълнят, в същия или друг том се отделя необходимият брой нови страници, на които вписванията продължават под първоначалния номер.  В графата за отбелязвания и заличавания на последната изписана страница се написва "продължение" и се отбелязват номерът на тома и на отделените нови страници за същото лице, а при номера на първия нов лист се написва "продължение от том № ........., страница № .........".
   Чл. 5.  (1) За всяко вписано в регистрите лице, съответно за съпрузи, се създава досие.
   (2) Към всеки регистър се води азбучник по образец съгласно приложение № 1.
   (3) Данните в азбучника се нанасят след вписването в регистъра.
   (4) В азбучника към регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване данните за всеки от съпрузите се нанасят отделно.
   Чл. 6.  (1) Длъжностното лице по чл. 3, ал. 2 след всяко вписване поставя датата и се подписва.
   (2) Всяка промяна в обстоятелствата, вписани в регистрите, подлежи на отбелязване.
   (3) Допуснатите явни фактически грешки се поправят служебно.
   (4) Отбелязването и заличаването се извършват по начин, който не засяга целостта на информацията за вписаните вече обстоятелства.
   (5) В случаите по ал. 4 длъжностното лице задължително посочва основанието и датата на извършеното действие и се подписва.
   Чл. 7.  (1) Данните в регистрите по чл. 1, ал. 1 и ал. 2, т. 3 са служебна информация.
   (2) Директорите на съответните дирекции, както и длъжностните лица, които се допускат до работа с данните в регистрите по ал. 1, са длъжни да осигурят защита на съхраняваната от тях информация от неправомерен достъп.
   Чл. 8.  Досиетата се съхраняват в архива на съответната дирекция за срок 10 години, след което се предават на държавния архив.
   Раздел II
   Условия и ред за водене и съхраняване на регистъра на деца
     за пълно осиновяване
   Чл. 9.  (1) Регистърът на деца за пълно осиновяване се води от регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния адрес на детето.
   (2) Регистърът се води по образец съгласно приложение № 2 и съдържа информация за:
   1.  личните данни на детето;
   2.  здравословното състояние и проведените медицински изследвания на детето, както и за специалните му нужди;
   3.  социалния статус на детето;
   4.  наличието или липсата на съгласие за пълно осиновяване, дадено от родителите;
   5.  личните данни на родителите и другите членове на семейството, данни за здравословното им състояние;
   6.  контактите на детето с родителите и другите членове на семейството;
   7.  специализираните институции, приемните семейства или другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него;
   8.  причините за извършеното настаняване;
   9.  други важни обстоятелства от значение за осиновяването.
   Чл. 10.  (1) Производството по вписване в регистъра в случаите по чл. 53г от Семейния кодекс (СК) започва по писмено уведомление (искане), към което се прилагат документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 9, ал. 2.  В случаите на чл. 53г, ал. 3 - 5 СК се прилага и заверен препис от влязлото в сила решение на съда за вписване в регистъра.  Към уведомлението (искането) се прилага и фотокопие на описаните документи.
   (2) Информацията по чл. 9, ал. 2, т. 2 и 3 се предоставя в регионалната дирекция за социално подпомагане във форма по образец съгласно приложения № 3 и 4, а съгласието по т. 4 - във форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието, съгласно приложение № 5.
   (3) При пропуски, фактически грешки или несъответствия в приложените документи директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане определя срок и дава указания за отстраняването им.  При определяне на срока директорът е длъжен да се съобрази с необходимите срокове за провеждане на съответните медицински изследвания, когато не са проведени такива.
   (4) Когато при подаване на писменото уведомление (искането) лицата не разполагат с необходимите документи, директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане събира служебно информацията по чл. 9, ал. 2.
   (5) Информацията относно здравословното състояние на детето се актуализира на всеки три месеца, за което се издава медицинско свидетелство. В него следва да са отбелязани само настъпилите промени в здравословното състояние, извършените или пропуснатите ваксинации и реваксинации, както и резултатите от проведените изследвания на детето.  Когато през този период не са настъпили промени в здравословното състояние и/или не са проведени изследвания, това се посочва изрично в медицинското свидетелство.
   Чл. 11.  (1) Директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане е длъжен да организира незабавното вписване на детето в регистъра от длъжностното лице след събиране на информацията по чл. 9, ал. 2.  Когато се констатира невъзможност да се събере необходимата информация, включително и по реда на чл. 10, ал. 4, директорът разпорежда незабавно вписване на детето в регистъра въз основа на наличните данни.
   (2) За всяко вписано в регистъра дете длъжностното лице създава досие, което съдържа:
   1.  уведомленията (исканията) и решенията на районния съд по чл. 53г СК;
   2.  документите, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 9, ал. 2;
   3.  доклад за оценка на потребностите на детето и план за действие на детето, изготвени от дирекция "Социално подпомагане";
   4.  заповедите по чл. 53е, ал. 3 СК;
   5.  заверен препис от решението на съда, с което се допуска осиновяването;
   6.  документи относно други обстоятелства от значение за осиновяването;
   7.  доклади за развитието на детето за период от две години от допускане на осиновяването.
   Чл. 12.  (1) При промяна на някое от вписаните в регистъра обстоятелства директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане издава заповед, с която разпорежда на съответното длъжностно лице да извърши отбелязване в регистъра.  В заповедта се посочват променилите се обстоятелства.
   (2) В регистъра се отбелязва и обстоятелството, че е определен осиновяващ за детето и той е отказал или не е подал в срок молба за осиновяване, както и датата на уведомяване и изпращане на досието на детето на Съвета по международни осиновявания при Министерството на правосъдието в случаите по чл. 57в, ал. 9 СК.
   (3) Директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане издава заповед, с която разпорежда на съответното длъжностно лице да заличи от регистъра вписано дете при:
   1.  допуснато осиновяване;
   2.  навършване на пълнолетие;
   3.  установяване на произхода на детето;
   4.  оттегляне на предварително даденото от родителите съгласие за осиновяване;
   5.  възстановяване на родителските права;
   6.  смърт на детето.
   (4) Заповед за заличаването по ал. 3, т. 1 се издава въз основа на влязлото в сила съдебно решение за допускане на осиновяването на детето. Осиновителят е длъжен да представи заверен препис от съдебното решение в регионалната дирекция за социално подпомагане в 3-дневен срок от влизането му в сила.
   (5) При навършване на пълнолетие детето се заличава служебно със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане, освен при висящо производство за осиновяване пред съд.
   (6) Заповед за заличаване по ал. 3, т. 3 и 5 се издава по молба на родителите, към която се прилага и заверен препис от съдебното решение.
   (7) Заповед за заличаване по ал. 3, т. 4 се издава след оттеглянето на предварително даденото от родителите съгласие за осиновяване във форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието, съгласно приложение № 6. Директорът на дирекция "Социално подпомагане" е длъжен незабавно да изпрати декларацията на регионалната дирекция за социално подпомагане.
   (Cool Заповед за заличаване по ал. 3, т. 6 се издава въз основа на акт за смърт, представен от ръководителя на специализираната институция или от приемното семейство или другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него.
   (9) Документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 3, се прилагат в досието.
   Чл. 13.  Компетентните държавни и общински органи, както и съответните юридически и физически лица оказват съдействие на лицата по чл. 53г СК и на директорите на регионалните дирекции за социално подпомагане за издаване на необходимите за воденето на регистъра на деца за пълно осиновяване документи.
   Раздел III
   Условия и ред за извършване на социално проучване и за издаване и
     прекратяване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи
     за пълно осиновяване
   Чл. 14.  (1) Лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава писмено заявление за получаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване до дирекция "Социално подпомагане" по постоянния си адрес.
   (2) В случай, че желаещите да осиновят са съпрузи с различни постоянни адреси, заявлението се подава в дирекцията по постоянния адрес на единия от тях.
   (3) Дирекция "Социално подпомагане" извършва социално проучване и на български гражданин, желаещ да осинови дете - чужд гражданин, което е с постоянно местопребиваване в чужбина.
   (4) Когато осиновяващият български гражданин живее постоянно в чужбина, дирекция "Социално подпомагане" изготвя доклада за годността му да осинови дете въз основа на представен доклад от съответния компетентен орган в държавата по постоянното местопребиваване и допълнителни проучвания относно лицето.
   (5) Дирекция "Социално подпомагане" проучва и чужди граждани с постоянно местопребиваване в страната, които желаят да осиновят дете.
   (6) Заявлението съдържа:
   1.  лични данни - имена, единен граждански номер (ЕГН), съответно личен номер на чужденец, дата и място на раждане, номер на документа за самоличност и органът, който го е издал, постоянен и настоящ адрес, гражданство, държава по местопребиваване;
   2.  кратка история на семейството на осиновяващия;
   3.  информация за икономическото и социалното положение на осиновяващия;
   4.  изброяване на регионалните дирекции за социално подпомагане, в чиито регистри лицето желае да бъде вписано;
   5.  мотиви за осиновяването;
   6.  други обстоятелства от значение за осиновяването;
   7.  подпис на заявителя.
   (7) В случаите на осиновяване от съпрузи заявлението съдържа информация и за двамата.
   Чл. 15.  (1) Към заявлението се прилагат следните документи:
   1.  документ, удостоверяващ, че лицето не е лишавано от родителски права, който се издава от общината по постоянния му адрес след проверка в другите общини, в които той е имал постоянен адрес;
   2.  медицинско свидетелство за физическото и психическото здраве, както и медицинско удостоверение за липса на тежки хронични, заразни венерически болести, СПИН, туберкулоза и други, застрашаващи живота на осиновяващия, в което са посочени резултатите от проведените изследвания;
   3.  свидетелство за съдимост;
   4.  документ, удостоверяващ, че срещу лицето не е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;
   5.  документи за доходи и имотно състояние (декларация, удостоверение и др.);
   6.  препоръки за лицето, което желае да осинови, както и за лицата, които живеят с него.
   (2) Към заявление, подадено от съпрузи, се прилагат документи за всеки един от тях и удостоверение за сключен граждански брак.
   (3) В случаите по чл. 14, ал. 4 към заявлението се прилага и доклад за годността на осиновяващия да осинови дете, изготвен от съответния компетентен орган в държавата по постоянното му местопребиваване.
   (4) В случай на пропуски, фактически грешки или несъответствия в приложените документи директорът на дирекция "Социално подпомагане" определя срок и дава указания за отстраняването им, а при необходимост - изисква уточняване на наличната и предоставяне на допълнителна информация.
   (5) Заедно с документите по ал. 1 лицето, което желае да осинови дете, подава и декларация за готовност за сътрудничество с дирекция "Социално подпомагане" при наблюдението на отглеждането на детето и спазването на неговите права и законни интереси, включително да предоставя информация за развитието на детето на всеки шест месеца през първите две години от осиновяването.
   (6) Към заявлението се прилага и фотокопие на описаните документи.
   Чл. 16.  (1) В срок до три месеца от подаване на заявлението дирекция "Социално подпомагане" извършва социално проучване на лицето относно годността му да осинови дете.
   (2) Социалното проучване се извършва от определен от директора на дирекция "Социално подпомагане" социален работник.  При необходимост в извършването на социалното проучване директорът включва и други специалисти от дирекцията.
   (3) Проучването включва:
   1.  най-малко три срещи с лицето, което желае да осинови;
   2.  най-малко едно посещение в дома на лицето, което желае да осинови;
   3.  най-малко една среща с членовете на семейството на лицето, което желае да осинови, и с лицата, живеещи с него;
   4.  най-малко една среща с лицата, дали препоръки.
   Чл. 17.  (1) За резултатите от проучването социалният работник изготвя доклад относно годността на лицето да осинови дете при условията на пълно осиновяване, който задължително съдържа информацията по чл. 57а, ал. 3, т. 1 - 6 СК, както и информация за:
   1.  възрастта, пола и здравословното състояние на детето, за което би бил подходящ осиновител;
   2.  възможността за осигуряване на условия за задоволяване на специални нужди на детето;
   3.  готовността за осигуряване на приемствеността при отглеждането на дете, както и на етническите, религиозни, културни и езикови особености на средата, от която то произхожда;
   4.  проведените срещи с лицето, което желае да осинови, с членовете на неговото семейство и с лицата, които живеят с него;
   5.  посещенията в дома на лицето, което желае да осинови;
   6.  проведените срещи с лицата, дали препоръки;
   7.  други обстоятелства от значение за преценката.
   (2) В доклада по ал. 1 социалният работник дава заключение относно годността на лицето, което желае да осинови, и прави мотивирано предложение до директора на дирекция "Социално подпомагане" за издаване или отказ за издаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване.
   Чл. 18.  (1) В 7-дневен срок от представянето на доклада по чл. 17 директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава разрешение или мотивиран отказ за вписване в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване.  В разрешението задължително се посочват и другите регионални дирекции за социално подпомагане, в чиито регистри да бъде вписано лицето.
   (2) За издаване на разрешение за вписване в регистъра се вземат предвид възможностите за осигуряване на физическо, психическо и социално благополучие на детето, както и информацията за осиновяващия относно личностното и семейното му развитие, здравословното му състояние, неговата социална среда, мотивите му за осиновяване, способността му да осигури подходящи условия за специалните нужди на детето и други обстоятелства от значение за осиновяването.
   (3) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване при условията и по реда на Закона за административното производство.
   Чл. 19.  (1) В 3-дневен срок от издаване на разрешението директорът на дирекция "Социално подпомагане" изпраща разрешението, доклада относно годността, заявлението по чл. 14, ал. 6 и всички документи по чл. 15 на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния адрес на осиновяващия за вписване в регистъра и уведомява писмено лицето.
   (2) В дирекция "Социално подпомагане" се съхранява досие, съдържащо фотокопие от посочените в ал. 1 документи.
   Чл. 20.  (1) В 3-дневен срок от получаване на документите по чл. 19 регионалната дирекция за социално подпомагане вписва служебно осиновяващия, за което го уведомява писмено.
   (2) В 7-дневен срок от вписването регионалната дирекция за социално подпомагане изпраща копия от разрешението за вписване и от доклада за социалното проучване на посочените от осиновяващия други регионални дирекции. Вписването в техните регистри се извършва в 3-дневен срок от получаването. Другите регионални дирекции за социално подпомагане могат да изискват от регионалната дирекция по постоянния адрес допълнителна информация за осиновяващия.
   Чл. 21.  (1) При промяна на обстоятелствата от значение за издаване на разрешението осиновяващият е длъжен да информира дирекция "Социално подпомагане".
   (2) Когато промяната е от съществено значение, директорът на дирекция "Социално подпомагане" разпорежда да се извърши ново социално проучване.
   Чл. 22.  (1) Разрешението за вписване в регистъра се прекратява преди изтичането на срока в следните случаи:
   1.  по молба на осиновяващия;
   2.  по преценка на директора на дирекция "Социално подпомагане" в случаите по чл. 57а, ал. 6 СК;
   3.  при смърт на осиновяващия.
   (2) Разрешението за вписване в регистъра се прекратява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".
   (3) В 3-дневен срок от издаване на заповедта по ал. 2 директорът на дирекция "Социално подпомагане" изпраща същата на директора на регионалната дирекция за заличаване на вписването на осиновяващия в регистъра, а в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 - и на самия осиновяващ.
   Раздел IV
   Условия и ред за водене и съхраняване на регистъра на
     осиновяващи за пълно осиновяване
   Чл. 23.  Регистърът на осиновяващи за пълно осиновяване се води и съхранява от регионалните дирекции за социално подпомагане по постоянния адрес на осиновяващия.
   Чл. 24.  (1) Регистърът се води по образец съгласно приложение № 7 и съдържа информация за:
   1.  личните данни на осиновяващия;
   2.  здравословното състояние на осиновяващия;
   3.  семейството на осиновяващия;
   4.  личните данни на членовете на семейството му, както и данни за здравословното им състояние;
   5.  информация за икономическото и социалното положение на осиновяващия;
   6.  мотивите за осиновяването;
   7.  други обстоятелства от значение за осиновяването.
   (2) В регистъра се вписват номерът и датата на издаденото разрешение за вписване и на неговото прекратяване.
   (3) В регистъра се отбелязва и обстоятелството, че осиновяващият е отказал предложението или не е подал молба за осиновяване в срок.
   (4) Регионалната дирекция по постоянния адрес на осиновяващия задължително вписва в регистъра и другите дирекции, в чиито регистри осиновяващият е поискал вписване.
   Чл. 25.  (1) Всеки осиновяващ се вписва със свой уникален пореден номер. Когато осиновяват съпрузи, те се вписват под един номер.
   (2) В досието на вписания в регистъра осиновяващ, съответно на съпрузите, които осиновяват, се прилагат документите по чл. 19, ал. 1, както и допълнително представените документи.
   (3) Досието се съхранява в регионалната дирекция по постоянния адрес на осиновяващия.
   Чл. 26.  (1) При промяна на някое от вписаните в регистъра обстоятелства, които са от значение за даване на разрешението за вписване, осиновяващият писмено уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния си адрес в 7-дневен срок от настъпването й.
   (2) Длъжностното лице извършва отбелязване в регистъра, прилага в досието документите, удостоверяващи промяната, и уведомява за това другите регионални дирекции, в които е вписано лицето.
   Чл. 27.  Заличаване на осиновяващ от регистъра се извършва при прекратяване на разрешението за вписване или при изтичане на срока по чл. 57а, ал. 6 СК.
   Чл. 28.  (1) Регионалните дирекции за социално подпомагане и дирекциите "Социално подпомагане" обменят служебно информация относно промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване.
   (2) В случаите, когато лицето е вписано едновременно в повече от един регистър, регионалните дирекции за социално подпомагане обменят информация относно промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване, и относно решенията на съветите по осиновяване.

   ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
   § 1.  (1) Българските граждани, подали молби за осиновяване до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2003 г.), се вписват служебно в регистрите по чл. 57б, ал. 1 СК.
   (2) Директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане писмено уведомява лицата по ал. 1 за вписването.
   (3) Лицата по ал. 1 са задължени в срок един месец от получаване на съобщението:
   1.  да уведомят регионалната дирекция за социално подпомагане за настъпилите промени в обстоятелствата, които са вписани в регистъра;
   2.  да представят необходимите документи - когато при служебното вписване се установи липса на данни за обстоятелства, които подлежат на вписване в регистъра;
   3.  да посочат други регионални дирекции, в чиито регистри желаят да се извърши вписване.
   § 2.  Директорите на специализирани институции и директорите на дирекции "Социално подпомагане" в едномесечен срок от влизането в сила на тази наредба писмено уведомяват съответните регионални дирекции за социално подпомагане за вписване в регистъра на децата, настанени в специализирани институции, приемни семейства или при други лица до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, за които са налице условията на чл. 53г, ал. 1 и 2 СК.
   § 3.  В случаите, когато към влизането в сила на тази наредба лице по § 1 е осъществило личен контакт с определено дете, регионалната дирекция за социално подпомагане предлага на Съвета по осиновяване да обсъди възможността детето да бъде осиновено от лицето.
   § 4.  Тази наредба се издава на основание чл. 53в, ал. 3, чл. 57а, ал. 7 и чл. 57б, ал. 4 от Семейния кодекс.
   § 5.  Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".
Цитирай
ПРАВИЛНИК ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ПО ОСИНОВЯВАНЕ

ИЗДАДЕН ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА И МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Обн. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г.
Чл. 1. Правилникът урежда структурата и организацията на дейността на Съвета по осиновяване към регионалната дирекция за социално подпомагане, наричан по-нататък "съвета".
 
Чл. 2. Съветът:
1. разглежда досиетата на децата и на осиновяващите;
2. изисква допълнителни документи и информация, необходими за осиновяването, от съответните лица и компетентни органи;
3. определя за всяко дете от регистъра в регионалната дирекция за социално подпомагане подходящ осиновяващ, съобразно определените в закона критерии;
4. следи и уведомява Съвета по международни осиновявания при Министерство на правосъдието за всяко дете, по отношение на което са налице условията на чл. 57в, ал. 9 от Семейния кодекс.
 
Чл. 3. (1) Съветът е колективен орган, който се състои от председател и членове.
(2) Председател на съвета е директорът на съответната регионална дирекция за социално подпомагане.
(3) Членове на съвета са: юрист, определен от областния управител; лекар, определен от териториалния орган по здравеопазване; педагог, определен от регионалния инспекторат по образование, и психолог, определен от дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на детето. Членовете на съвета, с изключение на психолога, задължително са служители от съответната администрация.
(4) За определяне на осиновяващ на дете, което е настанено в специализирана институция, в съвета взема участие като член и ръководителят на съответната специализирана институция.
(5) Психологът по ал. 3 не може да е участвал в социалното проучване на детето, както и на осиновяващия.
(6) Поименният състав на съвета се определя със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане.
 
Чл. 4. (1) Председателят:
1. представлява съвета;
2. ръководи заседанията и цялостната работа на съвета.
(2) В отсъствие на председателя функциите му се изпълняват от определен от него член на съвета.
 
Чл. 5. Членовете на съвета участват в работата му лично и не могат да упълномощават други лица да ги представляват.
 
Чл. 6. За участието си в работата на съвета членовете му не получават възнаграждение.
 
Чл. 7. (1) Дейността на съвета се подпомага от секретар - експерта по закрила на детето от регионалната дирекция за социално подпомагане.
(2) Секретарят:
1. подготвя проект на дневен ред за заседанията на съвета;
2. подготвя доклад за заседанията на съвета, съдържащ информация относно децата, чието осиновяване предстои да бъде обсъдено, както и относно потенциалните осиновители;
3. води протокол от всяко заседание на съвета;
4. осигурява съхраняването на протоколите и материалите от заседанията на съвета за срок 10 години, след което се извършва предаването им на Държавния архив;
5. прилага извлечения от всеки протокол към съответното досие, за което се отнася взетото от съвета решение;
6. осигурява на членовете на съвета материалите по дневния ред за запознаване.
 
Чл. 8. (1) Съветът е постояннодействащ орган. Заседанията на съвета се провеждат най-малко два пъти в месеца.
(2) Заседанията на съвета се свикват от неговия председател.
(3) Всяко заседание се провежда съгласно дневен ред, одобрен от председателя, който се изпраща на всеки член на съвета най-малко три дни преди заседанието.
(4) Материалите по дневния ред се предоставят за запознаване на членовете на съвета на територията на регионалната дирекция за социално подпомагане в срока по ал. 3.
(5) По решение на всички присъстващи на заседанието лица от състава на съвета дневният ред може да бъде допълван или изменян при необходимост.
 
Чл. 9. Председателят, членовете и секретарят на съвета подписват декларация за обстоятелствата по чл. 67а
 
Чл. 10. (1) Заседанията на съвета са закрити.
(2) В зависимост от въпросите, включени в дневния ред, по разпореждане на председателя по изключение отделно заседание може да бъде открито.
 
Чл. 11. (1) За участие в отделни заседания на съвета могат да бъдат поканени представители на държавни органи, на неправителствени организации и други лица.
(2) Председателят определя условията и реда, при които лицата по ал. 1 участват в заседанията.
 
Чл. 12. (1) Заседанията на съвета са редовни, ако на тях присъства най-малко 2/3 от състава му.
(2) При системно отсъствие на член от заседанията на съвета директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане може да поиска от съответния орган по чл. 3, ал. 3 да определи друго лице за член.
(3) Когато директор на специализирана институция отсъства системно от заседанията, директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане изисква от съответния компетентен държавен или общински орган предприемането на мерки по предотвратяване на отсъствието.
 
Чл. 13. (1) За всяко заседание се води протокол, който се подписва от председателя, присъствалите членове и секретаря.
(2) Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с мнозинство 2/3 от присъстващите.
(3) Протоколът задължително съдържа кратки мотиви на всяко взето решение.
 
Чл. 14. (1) При настъпване на условие по чл. 57в, ал. 9 СК съветът предоставя в Министерство на правосъдието оригиналните документи от досието на детето. Документите се предоставят от председателя на съвета или от упълномощено от него лице на определено от министъра на правосъдието длъжностно лице лично или посредством куриер в 10-дневен срок от настъпване на условието.
(2) Копие от документите остават на съхранение в регионалната дирекция за социално подпомагане.
(3) В случаите по чл. 57в, ал. 9
(4) Съветът е длъжен да предоставя в Министерство на правосъдието всяка нова или допълнителна информация или документ относно обстоятелства, свързани с детето.
 
Чл. 15. Съветът може да обсъжда периодично и да предлага на регионалната дирекция за социално подпомагане и на съответните дирекции "Социално подпомагане" препоръки относно организацията на работа във връзка с осиновяването.
 
Чл. 16. (1) Всички институции и лица, от които съветът е изискал документ или информация във връзка с осиновяването, са длъжни да предоставят изисканото в 3-дневен срок.
(2) Съветът е длъжен да отговори в 5-дневен срок на всяко запитване, отправено от Министерство на правосъдието, във връзка с осиновяването.
 
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. Правилникът се издава на основание чл. 57в, ал. 10 от Семейния кодекс и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
 
§ 2. Председателите свикват съветите на първо заседание в срок един месец от влизане на правилника в сила.
 
Приложение към чл. 9
Приложение към чл. 9
ДЕКЛАРАЦИЯ
ЗА ОПАЗВАНЕ НА ТАЙНАТА
 
Долуподписаният, ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
декларирам, че ще пазя в тайна без ограничение във
времето данните за децата и осиновяващите, станали
ми известни при и по повод изпълнението на задълже-
нията ми като председател на Съвета по осиновяване.
Известно ми е, че данни за произхода на осиновения
биха могли да се предоставят на осиновителя и на на-
вършилия пълнолетие осиновен единствено по реше-
ние на компетентния съд.
Декларацията се подписва в изпълнение на чл. 9 от
Правилника за дейността на Съвета по осиновяване.
Декларатор: ... ... ... ... ... ... ... ...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.