Случва ли ви се да ви дразнят чуждите деца?

 

От смях забравих да отговоря по темата
Има деца, които са ми просто неприятни, сещам се за 2 такива. Нямам причини, просто не ми допадат
Преди да проимам дете много се дразнех като седна някъде и разни деца да пищят, врещят и т.н. Сега прагът ми на поносимост се е вдигнал до небето и хич не ми прави впечатление.
Една баба ме издразни днес, ама не е по темата, ще потърся друга подходяща, в която да го споделя

Всъщност има деца, които ми стават антипатични на пръв поглед без конкретна причина. Точно както има и такива възрастни.

Дразнили са ме чужди деца, да.Ама не до там да ме изкарат извън нерви, старая се да се задълбавам.

И аз съм на същото мнение! 

ох, тъкмо това мислех да пиша... ми такава съм си.
снощи последно- тръгваме си от градината, а там моя дребен игра с една кака от 4 група. отварям си чантата да извадя мобилния и каката като се хвана за чантата- какво имаш вътре? аз тегля към себе си, тя- към нея... повиших й тон, за да се откача... може би ще става митничарка и тренира от сега  

Мен такива също много ме дразнят. Като става дума за деца-дразнители се сещам за едно дете на наши познати - още от 1-годишно правеше напук. Като му кажеш НЕ, все едно си казал ДАВАЙ! Грешката им беше, че поне пред мен нито едно НЕ не е било "доведено докрай". Кажат му 2-3 пъти "не пипай" и накрая го зарежат да си прави каквото си иска.  
Последния път като се видяхме (вече на ок.3 години) се търкаляше пред един магазин с цел да му бъде купено нещо и риташе майка си.  

ако 12 годишните са още деца - да, сега 4-те почивни дни, племенницата на мъжа ми ме изкара извън равновесие......за съжаление сега се чувствам глупаво, не бях права да избухна, просто на момента забравих че е дете и то просто така си търси внимание. Уф, как па сега я пусна тая тема бе, не стига, че не мога да си намеря място, че се държах грубо с детето, ми и сега още по - зле се почувствах.  Трябва да му звънна да му се извиня, деца са, ако някой така избухне срещу моето ще му се стъжни.
Ще разкажа де - тя е на 12, майка и е в Италия, гледа я баба и, баща - известен, но незаинтересован. Винаги ние сме я гледали - разбирайте свекърва ми, която е сестра на баба и. Детето винаги е било добре дошло у нас, понякога със седмици остава и аз много я обичам. Доста е..............буйна, своенравна, мрънкаща, не слуша, постоянно се отяжда, абе - дете без възпитание и контрол, но аз много си я тача, не е виновно в крайна сметка, опитвала съм се винаги с добро - уча я да си поддържа маникюра, да се реши, да изглежда добре, да говори тихо на обществени места, да се държи възпитано - просто никой не я е учил на такива неща, както и да е. Сега дойде у нас 4-те почивни дни - обаче не престане - дразни сина ми, ама постоянно, той мрънка, пищи, тя продължава, аз я моля да спре - не и не, не спира. Тръгнахме до София - държа се безобразно, умрях от срам с нея = фасони, тръшкане - ужас, оня дребния дето е на 2 години се държи в пъти по - добре от нея. Заведохме я на риба, бяхме с още едно дете, то заспа в колата - тя не млъкна, вика, крещя - събуди детето, през 2 минути - како гладна съм, како искам да си ходя, како не знам си кво, како не знам си що.Имаше 1 плик сладки , ама цял плик - изяде го не остави на другите две деца една сладка, не ми е за сладките, но трябва да мисли и за другите деца около нея - и на мен в един момент ми преля и като викнах, ама така и се накарах, казах и като се върнем от риба да си взима пликчето и при баба си и повече да не ми се мярка - ужас, тя сърдита, аз също - тръгна си - сега се чувствам ужасно, казвам ви ужасно, но не се сдържах.........не знам, ще и се извиня.....не съм очаквала,че дете може така да ме извади от релси......

Тцтцтц...как може бе . Горкото ти дете, гледало е недоумяващо и си е мислело колко невъзпитано е другото. Чудя се как не му е изнесло лекция, че не е хубаво така.


По темата: има деца, които ме дразнят. Бях свидетел на случка подобна на Как' Сийкината. Само дето майката не издържа и опердаши детето, а хората на опашката й се скараха как можела така. Ей такива келеши ме дразнят.

Децата са си деца - дразнят ме родители, които не контролират действията на чадата си. Няма значение дали са на 1 г. или на 20 г.

Да, дразнят ме. НО моите критерии са леко изместени, защото детето ми е доста кротко, държи ме за ръка, като кажа да се спре - спира и т.н. 
Заслугата не е моя, просто е кротък по характер. Това обаче ме прави малко неподготвена и нетолерантна към поведението на някои деца.
Забележки почти не правя. Само ако има опасност от падане, прищипване и други такива екстри - обикновено казвам само "леко, малкия" или "внимавай".

О, да, разбира се, много често, даже 
Дразнят ме разлигавените, тия, дето се тръшкат, шумните, очевидно с неприятен външен и чистоплътен вид, нахалните и грубите. Мале, те май всички ме дразнят...  и моето често ме дразни, нищо, че е добричко и много кротко 


Ха, това все едно и за моето си го писала 

Дразнят ме някои, както и моето. Забележки много рядко - когато ми писне да гледам моя разплакан, защото го драни или щипе без причина. Има си и едно другарче, което всеки ден е у нас и то понякога ме дразни, но забележки не правя, а ако правя са насочени и към двамата.По едно време си мислех, че съм се смахнала щом се дразня на дете, и то защото мляска. Сега просто не ги слагам на масата с нас.

Не, защото и аз понякога съм била и все още понякога ми се случва да съм в ситуация моите деца да отговарят на описанието "дразнещи", което се размята тук. Прекарвам достатъчно много време с тях, вече години наред, и съм ги виждала в разнообразие от прояви. По обобщенията и обстойните приказки си падат бабите, защото ги виждат от дъжд на вятър, и имат статични образи в главите си.  Не съм била обаче безучастна към поведението на децата, нито знам родители, които да са безучастни към такова поведение. Нито мога да си представя някой съзнателно да го желае. Накратко: психиката ми е имунизирана.
Доброто, което можеш да направиш, е: да отправиш към другия родител майтап в жест на съпричастност (ако и на тебе ти се е случвало); да се измайтапиш с детето; да направиш приятелска забележка на детето, защото понякога от чужди хора децата се респектират повече - това е подкрепа и за родителя, повод да каже "ето виждаш ли, и тази жена мисли така" . В ситуация, когато детето ти е "дразнещо", всеки жест на помощ е благо. И не знаеш дали утре същото това дете няма да е за пример, или може би след час? Нито пък знаеш как ще се развие твоето дете и дали няма утре (или може би след час) то да е дразнещо. Уважавам родителската солидарност. Родителството е достатъчно сложен занаят, малко повече колегиално отношение не би навредило.

    Най-вече съм се дразнила ако подстрекават децата ми.Аз примерно им казвам че нещо не е редно,успявам да ги усмиря някак,а другото дете например продължава да ги ръчка...Обикновменно майката на отсрещното дете,е пълен непукист,иначе и тя би му направилба забележка...Е тогава подивявам.Правя забележки,първо на детето,после на мвайката.

Ох, да, дразнят си ме някои безпричинно, просто не са деца мой тип 
Сещам се за едно веднага, но при него е с причина - веднъж блъсна моето мн. грубо и нарочно. Иначе е ангелски красиво момиченце, ама зло. СЕга, като се засечем по площадките, го гледам лошо, злопаметна съм, кво да правя.