Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора

Анкета

Трябва ли осиновените деца да знаят, че са осиновени?

 (Гласуването приключено: чт, 03 мар 2005, 11:25)


Мнения: 772
За осиновяването
Цитирай
Смятам,че е задължително.Не мога да си представя,че години наред ще лъжа най-скъпото си същество.Естествено бих се консултирала със специалист,за да избера най-подходящия момент и начин да кажа истината на детето си,но това е друга тема.
Цитирай

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите

Мнения: 3 607
няма нищо по- лесно от истината и то в ранна детска възраст. За едно дете на три години няма абсолютно никакво значение дали е осиновено или родено, след като му се обясни как е дошло на белия свят. Цитата от Филипинеца е много подходящ начин да се обясни на дате болезнена за възрастните истина и да го накара да се чувства специално и желано. Ако израстне с това знание в по- голяма възраст ще му се спестят много неприятности - доброжелатели има на всякъде, уви. Децата не са наша собственост и мисля че имат право да знаят собствената си история. Тайните понякога отчуждават. Разбира се това е моето виждане и аз така ще постъпя. Право на всеки е да гради семейството си според собствените си виждания Very Happy
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Цитат на: yosarian
няма нищо по- лесно от истината и то в ранна детска възраст. За едно дете на три години няма абсолютно никакво значение дали е осиновено или родено, след като му се обясни как е дошло на белия свят. Цитата от Филипинеца е много подходящ начин да се обясни на дате болезнена за възрастните истина и да го накара да се чувства специално и желано. Ако израстне с това знание в по- голяма възраст ще му се спестят много неприятности - доброжелатели има на всякъде, уви. Децата не са наша собственост и мисля че имат право да знаят собствената си история. Тайните понякога отчуждават. Разбира се това е моето виждане и аз така ще постъпя. Право на всеки е да гради семейството си според собствените си виждания Very Happy


И аз мисля така!
Цитирай

София

Мнения: 707
всеки иска да постъпи правилно, и аз не смятам, че трябва да се крие..въпросът е да не се изпусне подходящия и правилен момент..мен от това ме е страх..на 2г. и 6месеца според мен не разбира още..според мен анкетата не трябва да бъде "трябва или не трябва" а коя е подходящата възраст..все пак това е мое мнение
Цитирай

Фюрт, Германия

Мнения: 315
ами според мен трябва да се каже на детето
осиновена съм, но никога не ми е идвало на ум, макар като малки, да са ми казвали други деца
но аз си мислех, че говорят така, само за да ме ядосат
просто ако видите мен, майка ми и баба ми, няма да го повярвате
аз съм тяхно копие, всеки се чудеше колко приличам на майка ми, как имам очите и носа на баба ми...
но като тийни, почина майка ми. аз не ходех на училище няколко месеца
някак си успях да ги скрия от баща ми, учех в друг град. но един ден баща ми разбра Embarassed
разпитваше ме защо не съм ходила, не ми се кара, ами заплака
горканчо си е мислел, че съм разбрала, че съм осиновена и едва ли не тежко го преживявам
милите те, толкова години са живяли под страх, да не би да ми каже някой. как ще го приема, каква ще бъде реакцията ми...
сега разбирам защо веднъж като гледахме едно предаване, преди мнооооого, мннооого години за осиновени деца и ме разпитваха нашите какво бих направила примерно ако аз съм осиновена и ако се появи някой ден жена на вратата и каже аз съм майка ти
биха могли да ми кажат още като малка, но разбирам притесненията им
от както го разбрах ги обичам още повече
да е жив и здрав баща ми, кръстих сина си на него.
толкова съм им благодарна, че ме даряваха с цялата си обич през всичките тези години. имах дом, семейство........
дори бях любимото внуче на баба ми
много се разприказвах, но просто исках да споделя с вас
 Smile
не крийте от децата си
Цитирай

София

Мнения: 2 543
Аз също смятам, че е задължително децата да знаят, че са осиновени, но не мисля, че родителите, които крият това от децата си, лъжат. Просто дълги години на осиновяването се е гледало с особен поглед и това е карало хората да крият истината, мислейки си, че така е по-добре за всички. Но мисля, че вече тези предразсъдъци са на път да бъдат забравени! Smile Дано!
Цитирай


Мнения: 441
Аз също не смятам да крия. На мнение съм, че колкото по-естествено се държиш с детето и не се притесняваш да му говориш истината, толкова и то ще приема нещата като нормални. Детето си е дете - то възприема света през очите на възрастните.
На теория изглежда лесно, но явно не е, щом се обсъжда толкова много тази тема.
Цитирай

София

Мнения: 10 830
Смятам, че детето трябва да знае, че е осиновено! Трябва обаче да го научи от родителите си и колкото по-рано, толкова по-добре! Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 707
а колко по-рано? кажете число..на колко години трябва да е детето според вас..на мен са ми казвали, че е най-добре преди училище, т.е. на 5г. Вие как мислите?
Цитирай


Мнения: 772
5-6 г.

Като ми остане мъничко време ще напиша именно отговори на такива въпроси, които си задаваме, а отговори нямаме  от книгата Осиновяването - Въпроси и отговори.
Цитирай

Sofia

Мнения: 671
Аз пък мисля, че не е нужно да знае. Стига обаче храта които го знаят да са коректни, а не да го обясняват и на децата си. И те съответно на другите деца. И тогава назрява кризата и започват прблемите в душата надетето.
Ако съм сигурна, че нямада го чуе на улицата никога не бих му казала. Защото според мен тази новина няма да му направи живота по-лек, а доста по-объркан. Колкото до начина на възпитаване на такова дете, знае ли че е осиновено става доста сложно, защото все те е страх да не се обърне да ти каже - ти не си ми майка аз ще правя каквото искам.
Ако осиновя дете и съм сигурна в кръга си от близки хора, които го знаят, че няма да го научи от тях - не бих му казала. А особено когато са дв деца и едното е родено, другото осиновено - разделението е на лице, едното ще се чувства собственически и лидер, а другото ще се затвори в себе си и ще страда.
Това е моето мнение и ви моля не го превръщайте в един от грозните спорове, които напоследък стават във форумите. А този форум е най-малко мястото където да плюем и да се обиждаме. Не ангажирам никого просто споделям аз как бих постъпила.
Цитирай

София

Мнения: 2 543
Цитат на: Teika
Аз пък мисля, че не е нужно да знае. Стига обаче храта които го знаят да са коректни, а не да го обясняват и на децата си. И те съответно на другите деца. И тогава назрява кризата и започват прблемите в душата надетето.
Ако съм сигурна, че нямада го чуе на улицата никога не бих му казала. Защото според мен тази новина няма да му направи живота по-лек, а доста по-объркан. Колкото до начина на възпитаване на такова дете, знае ли че е осиновено става доста сложно, защото все те е страх да не се обърне да ти каже - ти не си ми майка аз ще правя каквото искам.
Ако осиновя дете и съм сигурна в кръга си от близки хора, които го знаят, че няма да го научи от тях - не бих му казала. А особено когато са дв деца и едното е родено, другото осиновено - разделението е на лице, едното ще се чувства собственически и лидер, а другото ще се затвори в себе си и ще страда.
Това е моето мнение и ви моля не го превръщайте в един от грозните спорове, които напоследък стават във форумите. А този форум е най-малко мястото където да плюем и да се обиждаме. Не ангажирам никого просто споделям аз как бих постъпила.


Аз обаче си мисля, че има и един друг риск, който трябва да се оцени, ако това се запази в тайна от детето. Рискът един ден да се сроди с истинските си роднини!!!  Crying or Very sad Това е наистина малко вероятно, обаче все пак такъв риск има! Как може да се избегне той? Thinking
Цитирай

Фюрт, Германия

Мнения: 315
Цитат на: Teika
Аз пък мисля, че не е нужно да знае.

Това е моето мнение и ви моля не го превръщайте в един от грозните спорове, които напоследък стават във форумите. А този форум е най-малко мястото където да плюем и да се обиждаме. Не ангажирам никого просто споделям аз как бих постъпила.


Всеки има право на мнение, Тейка, не виждам причина за спор. Щом ти мислиш така.
Пък и имаш страхове, че " когато са две деца и едното е родено, другото осиновено - разделението е на лице, едното ще се чувства собственически и лидер, а другото ще се затвори в себе си и ще страда"
аз обаче не мисля така.
не е ли въпрос на възпитание. щом ние родителите се отнасяме и възприемаме децата по еднакъв начин...
не мисля, че бих обичала мой си Пешко повече отколкото едно осиновено детенце. и ще се постарая да го възпитам така, че да приеме другото дете като брат или сестра, а не като някое чуждо.
сега се сетих..........относно другия ти страх...
баща ми има познати, които също са си осиновили дете. веднъж се скарали и тя казала, да не и се бъркат......и без това не и били истински родители Crying or Very sad
но накрая явно разумът си казал думата...беше се извинила, размислило момичето.....
от това няма да имам страхове определено. колко пъти в пубертета съм се тросвала на нашите, говорила съм какво ли не, макар да не знаех, че съм осиновена...
Цитирай

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите

Мнения: 3 607
Синът ми е на три години и когато забременях с Мими ме попита за това от къде е дошъл. Това че е дошъл от корема ми не го впечатли изобщо. Така че смятам че трябва да се говори за това, не да се каже в определен момент , а да се говори по всякакъв повод по който детенцето проявява любопитство. В крайна сметка историята на осиновяването винаги е много красива и приказна и най- вече наситена с положителна емоция, та няма начин да стресира едно дете на 2,5 години или на три. Колкото по- рано се започнат тези разговори, толкова по - плавно и безболезнено се преминава в сложността им със възрастта. Пример: Детето пита от къде е дошло - в по- ранна възраст отговор като от корема го задоволява напълно. След време започва да пита а как е излязло от корема на мама - отговор - от една мъничка дупчича го задоволява и не пита повече(Мамите със секцио са облагодетелствани че могат и да покажат от къде и да си спестят неудобството:)  ) След време се задава следващия въпрос - а как съм влязъл в корема на мама- Ами мамам и тате много са се обичали и т.н. и така постепенно детето трупа опит. Смятам че механизмът е същия и при осиновеното детенце. Инфо на порции го потготвя за по- сложните въпроси в бъдеще- а тя защо ме е оставила?А подготвя и самия родител в очакването на следващия въпрос. Мисля че не трябва и в бъдеще когато детето е по голямо да се говори негативно за рожденната майка.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора