Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

USA

Мнения: 7 091
Наскоро се замислих ( че и коментирахме с познати ) дали е национална черта или си е до човека да не се показва благодарност на хората, които са ни научили на нещо. Познавам хора( честно казано само българи, затова се чудя дали има връзка), на които хич не може да им се обърне езика и като ги похвалят за нещо, което са свършили да се обърнат и да кажат " имах,  ( примерно) добър учител" или " благодарен съм на еди кой си , че ми показа това и това". Няма такива филми, всичко сами сме научили, всичко сами сме си направили и само се бием в гърдите колко неповторими сме, все едно се срамуваме да признаем, че нещо не сме знаели и някой е бил добър да ни го покаже или да ни научи. 
Само веднъж в живота си съм забравила да "благодаря" по такъв повод и  досега ми тежи.
Вие как постъпвате? А хората около вас?
 
Цитирай


Мнения: 1 783
A quick scan of the forum in my lunch break Laughing

Аз си мисля че е до човека и до възпитанието.
Много хора пък имат обратния проблем - не могат да приемат благодарности. А и зависи от ситуацията и да не говорим за третия проблем - прекалено много благодарности. Някой май писа вече за хилядите thank you cards изписани в САЩ. Аз не мога да пращам за щяло и нещяло и моите американски приятели ме знаят и не очакват картички от мен, ако ми направят услуга или ми помогнат с нещо. За РД и сватбата - да, или за нещо по-голямо, но като цяло - устни благодарности са достатъчни. Естествено много пъти повторени. И хората, на които благодаря винаги знаят че могат да разчитат на мен за други неща.
Но като цяло, ако сте забелязали, в САЩ е много разпространена т. нар. self promotion и това не помага по отношение на даване на благодарности, където има нужда.
Цитирай

USА

Мнения: 1 435
Аз съм по-скоро от неблагодарните  ooooh!. Благодаря ако някой откровено ми е помогнал, или си е отделил от времето да ми покаже нещо/да ме научи на нещо. Но това безмерно оскарско thank-ване не ми е присъщо. Напротив, много се дразня когато някой ми каже, че се гордее с мен заради нещо си, с което няма нищо общо. US мамите знаете как американците умират да обясняват "I am *so* proud of you".
 
Пример - завърших малък колеж, с ужасен career center, пък и се преместих в друг град (Сан Франциско, не Nowheresville, но все пак...). Три месеца ми отне да си намеря работа, нямаше local alumni, нямаше колежански връзки, нямаше нищо. Намерих си работа сама, с помощта на много блъскане и късмет. Научих много неща благодарение на шефа ми, колегите и собствената ми интелигентност (минутка за самореклама  Mr. Green). Повишиха ме. Един мой професор преди известно време ми писа колко е proud of me как съм завършила без job offer, а сега така се развивам в работата си. Подразних се. Разбирам да ми беше помогнал да си намеря работата или да ми беше написал препоръка, или да ми е помогнал със съвет, ама не. Не че някой е длъжен да ми помага, ама хайде сега  Crossing Arms. Седя отстрани и сега много горд бил. Възхищение приемам  Mr. Green, но някой да се гордее с моите постижения ми се вижда много снизходително  Stop
Цитирай


Мнения: 94
Juturнa,
А не се ли сещаш, че не трябва да си превеждаш всички изрази буквално на български. 
Че то вали кучета и котки там където си, та майката си трака.
Цитирай

USA

Мнения: 7 091
Juturna, и аз знам като сънденсър, че  I am proud of you в този контекст наистина не означава буквално гордея се с теб, а по-скоро е израз на възхищение, че си постигнал еди какво си.
Като казах това, сетих се на мене как ми беше смешен все израза " Good for you" , което на БГ преведено хич не ми звучеше ласкаво, докато не разбрах какъв смисъл влагат в него  35

А иначе за непрестанното благодарене и thank you note, това е друга работа. Аз говоря за съвсем друго нещо, за това, когато някой те е научил на нещо, отделил е от времето си и ти е дарил знанията си, а ти след това се правиш, че не го познаваш, защото вече си голямата работа и можеш повече от този, които ти е помогнал( това последното не е задължително да е вярно, но може ти така да си мислиш).
Цитирай


Мнения: 1 783
Oh, good for you - аз и досега не мога да го кажа без да си помисля ,че звучи странно, и даже бих казала че не го ползвам много, просто ми звучи неестествено.
Цитирай

USА

Мнения: 1 435
sundancer, не си извивай гащичките  Mr. Green

По темата на Tandoori: аз лично не се сещам в момента за някой познат, който да се държи като 'голяма работа' с хора, които са му помогнали. Ако ми се случи, бих го отдала на възпитанието (или на липсата на такова). От друга страна, Алеко е получил вдъхновение за "Пази Боже сляпо да прогледа" отнякъде - може и да е по-типично за нас отколкото за други народи Thinking
Цитирай

САЩ

Мнения: 160

 Аз говоря за съвсем друго нещо, за това, когато някой те е научил на нещо, отделил е от времето си и ти е дарил знанията си, а ти след това се правиш, че не го познаваш, защото вече си голямата работа и можеш повече от този, които ти е помогнал( това последното не е задължително да е вярно, но може ти така да си мислиш).

е, това едва ли някой ще си признае, човек намира обяснения за действията си по възможно най-благоприятен за него начин.
Иначе, мисля, че има известен културен елемент - ние не сме много по изразяването на благодарност, но пък мисля, че зависи от човека дали го чувства или не. Американците пък не се притесняват да ти благодарят, да ти кажат, че си свършил добра работа, което на нас може да ни се види снизходително. Говорила съм с французи, които също смятат, че американците прекаляват с тези изрази, явно въпрос на културни различия.





Цитирай

usa

Мнения: 3 366
..аз благодаря защото има защо;дължа много на шефовете ми,когато се 4у добра дума в по-широк форум казах 4е съм имала добри у4ители без които нямаше да съм тук;
*
не съм постигнала нищо сам сама,абсол.несеризоно ми се струва който и да е да твърди подобно нещо,живеем в социум където щем не щем сме сред хора,за добро и лошо
*
сега имам няколко 4овека под мен;ако знаете как грейват като им кажеш добра дума,ако наистина я залужават не се скъпя-работим и без това твърде много за да не си залужим по малко усмивка;
*
у дома също= съм от родителите които "гуд джобкат" и "са прауд",намирам го за добър метод и не ми е изкуствено
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Аз съм по-скоро от неблагодарните  ooooh!. Благодаря ако някой откровено ми е помогнал, или си е отделил от времето да ми покаже нещо/да ме научи на нещо. Но това безмерно оскарско thank-ване не ми е присъщо. Напротив, много се дразня когато някой ми каже, че се гордее с мен заради нещо си, с което няма нищо общо. US мамите знаете как американците умират да обясняват "I am *so* proud of you".
 
Пример - завърших малък колеж, с ужасен career center, пък и се преместих в друг град (Сан Франциско, не Nowheresville, но все пак...). Три месеца ми отне да си намеря работа, нямаше local alumni, нямаше колежански връзки, нямаше нищо. Намерих си работа сама, с помощта на много блъскане и късмет. Научих много неща благодарение на шефа ми, колегите и собствената ми интелигентност (минутка за самореклама  Mr. Green). Повишиха ме. Един мой професор преди известно време ми писа колко е proud of me как съм завършила без job offer, а сега така се развивам в работата си. Подразних се. Разбирам да ми беше помогнал да си намеря работата или да ми беше написал препоръка, или да ми е помогнал със съвет, ама не. Не че някой е длъжен да ми помага, ама хайде сега  Crossing Arms. Седя отстрани и сега много горд бил. Възхищение приемам  Mr. Green, но някой да се гордее с моите постижения ми се вижда много снизходително  Stop
И ти какво, благодари ли му на професора  Laughing? Аз бих го направила от куртоазия, но по възможност без благодарствени картички или други веществени доказателства. Че току-виж после ме насмели любезно от асоциацията на бившите студенти да ми искат пари, че не може така хем да съм благодарна, хем да не плащам и други да са благодарни като мене.
По темата: благодаря на когото трябва и когато трябва. Но всички форми на емоционално изнудване ме отвращават. Ако емоционалното изнудване приеме оттенък и на финансово - пък съвсем.
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Наскоро се замислих ( че и коментирахме с познати ) дали е национална черта или си е до човека да не се показва благодарност на хората, които са ни научили на нещо. Познавам хора( честно казано само българи, затова се чудя дали има връзка), на които хич не може да им се обърне езика и като ги похвалят за нещо, което са свършили да се обърнат и да кажат " имах,  ( примерно) добър учител" или " благодарен съм на еди кой си , че ми показа това и това". Няма такива филми, всичко сами сме научили, всичко сами сме си направили и само се бием в гърдите колко неповторими сме, все едно се срамуваме да признаем, че нещо не сме знаели и някой е бил добър да ни го покаже или да ни научи. 
Само веднъж в живота си съм забравила да "благодаря" по такъв повод и  досега ми тежи.
Вие как постъпвате? А хората около вас?
 
С ръка на сърцето - да, правя го. Ако само аз обирам похвалите и благодарностите, а пък в кадър е и някой друг, обикновено си казвам. Иначе е кофти. Изпитвала съм го на свой гръб, и то от един бивш шеф американец, това ми е най-пресният случай. Но поне като напусках ми пече кекс и ми направи прощално парти човекът, та бях забравила вече какво ме е дразнило. Затова пък аз гледам да благодаря навреме, че както не ме бива, а и не ми е интересно да пека сладки и кексове, трудно бих замазала положението.
Цитирай

Süd

Мнения: 3 521
Естествено, да благодариш се учи преz първите 7 години и, ако ти е набито в главата никой, никъде и по никакъв начин не може да го иzкорени.
Винаги благодаря, и когато бях в БГ и сега тук.
Особенно, когато в началото срещах проблеми с еzика и ми помагаха хора с много, ама много по_ниско социално и обраzователно ниво се чувствах доста нетипично. Сега виждам, че едно благодаря и една усмивка са страшна работа. Много порти се отварят доста леко, ако иzбегнеш темерутщината.
Иначе от прослувутите Данкекартен и аz се въzдържам, предпочитам да поzвъня по телефона или да си върна жеста по някакъв начин, пращам само в краен случай и то собственоръчно направени, а не от тия, които ги продават по 5 zа левче
Цитирай
Аз от както съм тук нау4их неЩо друго: не трябва да се 4увстваШ длъжен на някой или да о4акваШ неЩо в замяна на това, 4е си направил неЩо за някой.
Ина4е си благодарим по цял ден за вси4ко, къде искрено, къде по навик .....
Цитирай

DE

Мнения: 1 817
Научих нещо много важно от шефката си шотландка!
Любезността и благодарността не струват нищо, но могат да купят много! Това е някаква шотландска поговорка, която обаче е адски вярна според мен!  Peace
Винаги се опитвам да бъда любезна и да благодаря. Не е трудно! И е част от възпитанието ми все пак... Hug
Цитирай

У дома

Мнения: 1 695
На мен ми се е случвало да благодаря на хора, на които ние с мъжа ми сме помогнали. И ще продължавам да го правя.
Напоследък изказването на благодарности, къде мислено, къде на глас, ми стана философия и ме прави щастлива.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.