Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора


Мнения: 67
Синът ми е на 6 години и е страшно срамежлив. Ходи на детска градина, но дори учителките в детската градина ми казват, че се срамува и от децата когато трябва да каже нещо. Sad Навън, ако не познава децата няма да отиде да си играе с тях. От малък е такъв, все си мислех, че като порасне малко ще го преодолее, но за момента подобрение не се вижда.
Цитирай


Мнения: 6 167
милия малък човек..))
аз не съм майка, но мисля, че в случая бих го записала на нещо колективно- хор, народни танци ... по твой избор.
да е сред деца,... да не е соло, а в същото време да се изявява. резултатите няма да закъснеят, сигурна съм.


Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 503
И аз си мисля, че наистина заниманията с нещо, което ще му даде самочувствие, може да помогне за преодоляване на проблема.  Thinking
Поразпитай го внимателно, ако нямаш представа, с какво би искало да се занимава детето или го насочете натам, където според вас би жънало успехи и действайте. Достатъчно е веднъж само да го похвалят - това действа като наркотик.  Wink
Хвалете и вие, но само за реални постижения, за да не отидете в другата крайност.
Цитирай

Nederland

Мнения: 1 298
Имала съм подобен случай в групата. Ситуацията никак не е проста и изисква много търпение и познания по детска психология.  Едно срамежливо дете не може да бъде 'накарано' да не е такова. На първо място се опитайте да го приемете като такъв. Прекалените поощрявания да контактува (когато очевидно то не иска) няма да помогнат.
За колективни занимания не знам как биха му се отразили. Момиченцето при мене напр. не ги понасяше и още повече се затваряше, особено ако стане център на внимание и от нея се очаква да направи или каже нещо.
Дано се справите с този проблем, знам колко е притеснително за един родител.
Цитирай

USA

Мнения: 4 630
Важно е да не го "насилвате" детето да не бъде срамежливо. Не го критикувайте, не го карайте да мисли, че срамежливостта е нещо лошо.

Опитвайте да го окуражавате, но така, че то да не разбира, че го подтиквате да се "отвори".

Например в градина го водете да е първи сутрин да има  време да свикне с обстановката. Защото ако пристигне последен всички погледи са вперени в него, а другите деца вече са се заиграли и на него му е по-трудно да се включи в заниманията
Цитирай


Мнения: 2 161
Душичка.На мен такива дечица са ми много симпатични.Може би нищо особено не трябва да се прави.С годините може и сам да се пребори.А и да остане по-срамежлив,какво толкова?
Цитирай

гр.София

Мнения: 131
Има ли си детето братче или сестриче?Ако да,с  него как общува?
Цитирай


Мнения: 1 100
И аз много ги обичам такива срамежливички. Брат ми не е срамежлив по принцип, но в редките случаи, при които се спича, много си го обичам  Love Hug 
Иначе не е хубаво качество това, пречи и то много в живота.
Аз мисля, че нещо като актьорско майсторство няма да му се отрази зле. Ще бъде често по сцени и ще контактува с други деца.
Цитирай

София - Слънчев бряг

Мнения: 763
Не го насилвай - с времето минава. Казвам го от личен опит.
Цитирай

Земята

Мнения: 1 426
Не се получава с колективни занимания - истински срамежливото дете изпитва панически ужас от тях. Виж, че на ma_di детето трудно се отпуска и сред познатата среда в детската градина.
ma_di, синът ми беше така докъм 3-4 клас, в случаите, когато съм настоявала да се заприказва с друго дете (примерно на колежка) него наистина го заболяваше коремче. 15 септември в първи клас беше един кошмар за него: тръгна към училището с голям ентусиазъм, но като видя препълнения двор, така се лепна за баща си... А като в крайна сметка учителката успя да го отдели от нас, просто крачетата му се подгъваха, докато го водеше към класната стая. А забраняваха влизането на родители вътре. Та помолихме кака му (4-ти клас и пълна негова противоположност) да надникне в неговата стая да го види как е. Той така се зарадвал като видял близка физиономия, че тя останала с него и си изтървала собственото тържество.
...После взе да се поотпуска, но още поне 2-3 години буквално изпадаше в ступор, ако навън го заговореше някое - дори познато - момиче. И сега, на 18, не може да се каже, че е много отворен, но поне от момичетата вече престана да се притеснява.  Very Happy
Цитирай

Пазарджик

Мнения: 1 634
Аз самата съм била много срамежлино дете. Не знам за детската градина, но в училище майка ми беше помолила класната да ми дава възможност за публична изява (ужасно ми беше трудно и направо ми ставаше лошо), трудно се спрявах с предметите, по които трябва да се разказва, защото ме беше срам...свирех и на пиано и когато на концерти трябваше да кажа какво ще изпълня, забивах нос в пода и измрънквах нещо, което надали някой разбираше...по-късно майка ми ме записа на пантомима...там не трябва да се говори, но все пак човек се изявява...в последствие станах актриса  Laughing
Не мога да дам съвет, като родител още не съм се сблъсквала с подобен проблем...единствено исках да дам пример с това, че понякога едно срамежливо дете може в бъдеще да се окаже човек с най-несрамежливата професия  Very Happy
между другото, сцената е единственото място, където никак не ме е срам, но изпитвам ужас, ако трябва да се обадя на непознат човек по телефона, например...
Според мен трябва да се посъветвате с психолог, който ще ви даде най-добрите насоки! Hug
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Никак не можеш да му помогнеш. Просто не показвай, че това не ти харесва и те притеснява, поощрявай го и го хвали малко повече от нормалното, гледай по-често да е с деца /дори и да не играе с тях/ и бъди търпелива. Моята беше доста по срамежлива отколкото е сега. Промяната стана неусетно и бавно и без усилия от моя страна. Децата растат и се променят.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 6 061
Първо според мен трябва да разбереш дали наистина е срамежливо или не изпитва нужда да общува... Както съм аз, понякога нямам нужда да си говоря с никой и не го правя, приема се за "борсучене", просто си има хора, които още като деца дори нямат нужда да общуват излишно. И това е ок. Ако е така, просто си приемете детето като такова.
Ако наистина е срам, иска, но се се срамува, тогава наистина да не се бута зорлян да комуникира. Да му се правят комплименти на място и напротив да не се пестят. Да му се обяснява без умора, че това какво ще помислят другите е без значение, важното е той да се чувства добре.
Приказване му е майката.
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Каспър е права. Отне ми много време, за да проумея, че дъщеря ми /противно на мен като дете/ не изпитва нужда да е в центъра на вниманието, да налага мнението си и да й се обръща много внимание. Така си е щастлива, докато аз като дете страдах, ако оставах в "периферията на действията".
Цитирай

Берлин

Мнения: 1 120
Синът ми също е много срамежлив!А е на 10 години вече.Ходеше на карате,на уроци по английски,където пак са много деца,но.....
Ще следя темата с интерес Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора