Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 31 май 2007, 03:19 ч.

Въпроси към майките от САЩ...

  • 616
  • 6
  •   1
Отговори
  • Bay Area, USA
  • Мнения: 16
Малка анкета относно търсенето и намирането на работа в Северните Щати....

1. Как си намерихте първата работа в САЩ?

1.1. И ако не е тайна, каква?

2. Беше ли за вас предизвикателство търсенето?

3. Колко време ви отне процесът на търсенето?

4. Какъв съвет бихте дали в тази насока от вашия личен опит или от опита на ваши приятели?

5.  Продължихте ли да роботите на същото място и след като станахте майки?


Дълбоко вярвам, че отговорите на тези въпроси ще помегне на много майки в САЩ - бъдещи и настоящи и ще им даде ценни напътствия в пазара на работна ръка.

newsm10

# 1
  • USA
  • Мнения: 7 091
Все още не съм намерила лично аз работа, но понеже мъжа ми смени няколко , а и съм помагала на приятели да си намерят работа имам опит в процеса. Според мен е твърде обобщаваща анкетата ти. Огромно значение има сферата, в която се търси работа, това дали човек е склонен да се мести ( на колко далеч също така) и разбира се какви компромиси е склонен да направи.
Всяко търсене на работа е предизвикатество като процес. Особено ако човек е нов в тази област ( току-що завършил, новопристигнал в САЩ и т.н).
Процесът на търсене като времетраене пак зависи от изключително много субективни фактори, например:
- колко бързо искате да си намерите работа ( какви компромиси сте съгласни да направите с изискванията си по въпроса съответно).
-какви са квалификациите, образованието, опита ви
- къде търсите ( ако чакате някой да ви потърси по резюме отнема много повече време, но обикновено предложенията са по-добри, ако сте на зор, добре е сами да ходите да си предлагате резюметата в желаните места за работа)
Ако се търси ниско квалифицирана работа- на следващия ден може да си намериш, средно квалифицирана - 1 до 3 месеца, висококвалифицирана може да варира от 2-3 месеца, до 2-3 години, в зависимост от изискванията ви.

Съвет, както казах от личен опит не мога да дам, но понеже съм участвала пряко в процеса на намиране на работа на други хора ще си позволя да дам мнение.
Проучете пазара, където искате да кандидатствате, ако можете изберете си дори конкретни фирми, рекламирайте се по-широко в онлайн директориите за намиране на работа, не оставяйте нещата да се движат от самосебе си ( освен ако не можете да си го позволите разбира се!). Проучете фирмата, която ви вика на интервю преди да се явите, ако не сте запознати с начина на преговяряне за заплата например( начин на обличане, език на тялото), потърсете материали, всичко има в Интернет, стига човек да има време и желание да го намери.
ПРедставете си, че вие сте продукт, който трябва да рекламирате по най-дорбия начин. Решете за себе си преди да търсите работа с какви неща бихте или не бихте направили компромиси и се придържайте към тях, обикновено ако "омекнете" пред работодател за неща, които в началото сте поставили ясно като условие ще започнете на лош принцип, поне според мен.
Все пак това са разбира се твърде общи неща, където и да си търсите работа, в САЩ или в Зимбабве.
Аз лично като разлика (работила съм в няколко различни държави) единствено виждам начина на преговаряне за заплатата, но там пък си зависи пак от сферата.
 Peace

# 2
  • Мнения: 1 147
1. Как си намерихте първата работа в САЩ?
Първата и единствена засега работа тук намерих чрез агенция за подбор на персонал, и офиса й в Сан Франциско.

1.1. И ако не е тайна, каква?
HR Business Analyst

2. Беше ли за вас предизвикателство търсенето?
Беше изключителлно предизвикателно. Работата ми в България е била много ценена, добре платена, никога не съм имала проблеми с това да се прехвърля от едно на друго място, и винаги съм имала избор. Малко или много, дойдох с тази нагласа и тук. Говорех езика, имах достатъчно опит на висока позиция, нямаше причина да не стане. Вярвах, че с опит, знания и амбиция ще си намеря подходяща работа в рамките на няколко седмици. Нищо подобно.

3. Колко време ви отне процесът на търсенето?
Осем месеца, последните три доста интензивно търсене.  Над 600 подадени резюмета за работа, никакви обаждания за интервю със седмици наред, няколко лични срещи с агенции, и в крайна сметка чрез една от тях ми предложиха временен договор (по проект), който в последствие се превърна в постоянен.

4. Какъв съвет бихте дали в тази насока от вашия личен опит или от опита на ваши приятели?
Човек трябва да знае какви компромиси е готов да направи и колко (или какво) ще му струват те. Аз знаех, че няма да си позволя да работя нещо, в което не бих могла да ползвам това, което знам, или за да започна работа под определено ниво. Имахме и възможност да изчакаме (не бяхме притиснати финансово) и това се оказа голям коз, защото имах възможност да откажа няколко предложения за работа, които не считах за подходящи, т.е. имах възможност да избирам. Не направих компромис със себе си. И това ме спаси емоционално и психически, защото идването ми тук беше достатъчно тежко изживяване само по себе си.
За съвети, мога да кажа следното. Не се отказвай, защото шанс има. Ще бъде много трудно (ако работата или квалификацията ти са по-специализирани), но не невъзможно. Сутрин си слагаш металната каска и смело в боя, защото друг начин няма. Тук се харесват самоуверени, амбицирани и можещи хора, които могат да носят отговорност и не ги е страх от това да вземат решение. Усмихвай се повече, не се скъпи на похвали (към себе си и към другите), главата горе. Ако има местна сертификация за това, което правиш, я направи. Непременно много networking, запознанства с хора, за мен лично LinkedIn беше чудесно средство за създаване на контакти, членства в професионални организации ..

5.  Продължихте ли да роботите на същото място и след като станахте майки?
Още не съм станала, но живот и здраве след като се роди детето, ще се върна обратно. Имам голям проект, по който работя и който ще е в края си през ноември, когато ми е датата за раждане. Обичам си работата, имам перфектен екип, компанията е изключително добра. Колегите ми приеха много ентусиазирано идеята за бебето, и ще ме чакат да се върна. Не виждам причина да не се върна, особено като се има предвид, че майчинството ми ще продължи по-малко от 3 месеца.

# 3
  • САЩ
  • Мнения: 161
Първата си работа намерих от обява във вестника. Това беше работа в кухнята на едно училище и беше съвсем не по професията и квалификацията ми, но просто ми трябваше работа. За разлика от Зора аз не можех да си позволя дълго стоене в къщи и търсене на подходящата работа. Бях решила да започна каквото и да е за да мога да плащам сметките, пък паралелно с това търсех нещо по добро по професията си или близко до нея. Така след 8 месеца намерих работа която ми хареса и вече 4 години я работя. Преди 6.5 месеца се роди сина ми. През цялата ми бременност и по време на майчинския шефовете ми се отнесоха много добре. Върнах се на старата си длъжност след 12 седмици майчински. Доволна съм от бенефитите и отношението на хората. Въпреки това си мисля че вече ми е време да си потърся нова работа, но май съм от хората които като имат вече работа им е трудно да се наканят да потърсят друга. Ще трябва да се организирам, че трябва да се върви напред  Simple Smile
Иначе изцяло подкрепям поста на Tandoori. Много добре и ясно е описала процеса на търсене на работа. Всичко е съвсем вярно. Успех на търсещите! По хубава работа винаги има, стига да я търси човек!

# 4
  • USA
  • Мнения: 7 091
Първата си работа намерих от обява във вестника. Това беше работа в кухнята на едно училище и беше съвсем не по професията и квалификацията ми, но просто ми трябваше работа. За разлика от Зора аз не можех да си позволя дълго стоене в къщи и търсене на подходящата работа. Бях решила да започна каквото и да е за да мога да плащам сметките, пък паралелно с това търсех нещо по добро по професията си или близко до нея. Така след 8 месеца намерих работа която ми хареса и вече 4 години я работя. Преди 6.5 месеца се роди сина ми. През цялата ми бременност и по време на майчинския шефовете ми се отнесоха много добре. Върнах се на старата си длъжност след 12 седмици майчински. Доволна съм от бенефитите и отношението на хората. Въпреки това си мисля че вече ми е време да си потърся нова работа, но май съм от хората които като имат вече работа им е трудно да се наканят да потърсят друга. Ще трябва да се организирам, че трябва да се върви напред  Simple Smile
Иначе изцяло подкрепям поста на Tandoori. Много добре и ясно е описала процеса на търсене на работа. Всичко е съвсем вярно. Успех на търсещите! По хубава работа винаги има, стига да я търси човек!

Hitrusha, една от професорките на мъжа ми още като беше студент казваше" Човек задържи ли се повече от 5 години, хайде максимум 7  и той, и работата започват да страдат и е време за промяна. " Simple Smile Склонна съм от собствен опит да се съглася.  bouquet

# 5
  • Веган-аболиционист
  • Мнения: 8 131
Моят опит показва следното:

Американското консуматорско общество купува водено от качеството на рекламите и опаковките. За работодателя ти си продукт. Ето защо ти препоръчвам да пожертваш 100-на долара и да дадеш на професионалист да ти напише резюмето. Търси пакети от резюме + мотивационно писмо (cover letter). Това ще ти спести много нерви и време. И ще ти спечели пари Simple Smile

# 6
  • Мнения: 1 783
 #Cussing out Написах един пост и ми се изтри, а звучеше толкова умно Simple Smile

Напълно съм съгласна с Тандури. Бих добавила следното:
- networking all the time - ние идваме от една страна където да имаш връзки е много порочно, а тук ако някой те препоръча е чудесно, даже насърчават да имаш препоръчители.
- много е важно да знаеш в кой сектор и в кои компании искаш да работиш. Ако си знаеш целта, ще разбереш с кого трябва да се запознаеш и с кого да говориш за да ти дадат добри съвети или да те насочат към някой друг. Американците, като цяло, са много отзивчиви в това отношение и с удоволствие помагат.

Моят опит беше следния:
По време на следването работих за университета за минимално заплащане по проекти които бяха свързани с неправителствени организации. Изкарах и няколко неплатени стажа в такива организации. От последния ми предложиха работа, не това което исках, но аз все пак приех и 2 години работих и се доказвах и от почти 1,5 год. съм на длъжността която ми беше цел - International Programs Coordinator. Сега искат да ме задържат и дори са склонни да работя от България (първата ми виза беше J1 и имам задължение да прекарам в България 2 год преди да мога да кандидатствам за зелена карта и дори работна виза, но аз имах умен адвокат и визата я оправихме).

Отне ми 2,5 години и ми беше много трудно, но нещата се оправиха. Сега съм в много по-добра позиция, защото имам контакти, опит и би ми било значително по-лесно да си търся работа, ако трябва (не че е лесно когато и да е). Проблема ако се идва директно от България тук е че нямаме никакви познанства,на които да разчитаме, а и този митичен networking не е лесна работа за една българка - ами ако ми се изсмеят, ами ако ми затворят телефона, ами ако кажат не можем да ти помогнем, ужас, непрекъснати съмнения! Сега съм на принципа, ако стане, добре че съм попитала, ако не стане - здраве да е, следващия път.

Аз много си харесвам работата и нямам желание да напускам скоро (това по повод 5-те години на едно и също място). Подобна работа, подобни възможности, когато започвам от нулата, никога не съм ги имала в България. Тук работя в малък офис и аз имам възможности за издигане, така че докато ме искат ще стоя, поне още 2-3 години.
Върнах се на работа след 3 месечен отпуск по майчински.
Успех на всички търсещи!



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт