Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Противоположно на повечето мнения в този форум,аз съм получила много повече разбиране и подкрепа от свекърва си.Още то самото начало.Макар че ,не ме познаваше, ме прие много добре в дома си.Дори ми беше купила подарък,след като мъжът ми я изненада по телефона, че се оженил за мен, а свекърва ми не ме беше виждала никога.С мъжа ми бяхме студенти и живеехме в Студентски град.Бяхме гаджета около година и след това се оженихме един четвъртък
с двама наши приятели за свидетели и без да кажем на родителите си.Не знам защо.Чуствах ме се големи и самостоятелни. Семейство сме вече 12 год и нито миг не съм съжслявала за това.Голямата ми дъщеря се роди с увреждания. След родилното ни прехвърлиха в клиниката по генетика за изследвания.Поставиха й диагноза микроцефалия.Свекърва ми идва няколко пъти/живее в друг град/да говори с докторите и да се интересува от нас.Майка ми също живее далече, но се обади веднъж, когато се роди детето.Беше ни трудно да приемем ,че детето ни е болно и няма лечение, но и двамата със съпруга ми я обикнахме от първия миг, в който я видяхме и за нас беше най- прекрасното дете на света.Тя е с нас ,не я оставихме в дом, въпреки че ,това беше мнението на всички лекари.Свекърва ми ни помагаше в началото.Отдавна вече сме самостоятелни и се справяме сами .Имаме и друго дете-умно и здраво и весело момиченце.Когато бях бременна с второто си дете, свекърва ми взе да гледа половин година болното ни момиченце, защото ми дотежа с големия корем.И винаги, когато се наложи свекърва ми е насреща.
  Дълго време ми трябваше да простя на майка ми,че никога не ме е прегръщала или целувала, че никога не съм чула една насърчителна дума или похвала,а едно дете има голяма нужда от това.Бях отличничка, пишех стихове, които печатах в някой вестници.Всичко това се подминаваше смълчание.Трудно ми беше да й простя,че когато приятелят ми ме изостави бременна и се ожени за друга,тя  ми каза, че трябва да махна детето и никой да не разбере, че голям срам от хората.Бях на 18,сама и изплашена.Отидох в друг град и направих аборт.сама с една приятелка, скоято сме заедно вече 30 год и дълго време тя ми беше единствена опора.Ревях по цели нощи.Майка ми знаеше, но не каза нито дума,все едно не е било.Аз още не мога да си простя, че предадох детето си и не го родих.След това изпаднах в страхотна депресия.Тия години са ми като мъгла .И аз не знам как съм събрала сили да кандидатствам в София.Приеха ме и това промени живота ми радикално.
  Сега майка ми живее далече от нас.Обажда се често,когато има някакъв проблем или да говори против баба ми или някоя съседка или против половината рода, с която се е изпокарала.Тези разговори много ме натоварват.След това се чувствам зле с дни, но не зная какво да направя.Не върви просто да й затворя телефона.Тя ми е майка и съзнавам, че имам задължения към нея...
  Стана много дълго.Дано не съм ви отегчила.Ще се радвам, ако някой ме подкрепи, защото често се чувствам объркана и ми се струва, че миналото ми винаги ще тегне над мен.
Цитирай


Мнения: 740
звучи клиширано, но:

миналото за това е минало, защото остава назад.

Прошката е трудно нещо, но носи душевен покой. Опитай се да й простиш.

Гордей се със себе си- това, през което си преминала, показва колко си силна
Цитирай

Пловдив

Мнения: 474
Прочети книгата на Луиз Хей - "Излекувай живота си". Тя ще ти помогне да преодолееш неприятностите в миналото и завинаги да ги отхвърлиш от живота си. В природата има баланс и равновесие. Господ дава едно и взима друго. Може майка ти да не е такава каквато ти се иска, но пък за сметка на това си имаш страхотна свекърва. При мен е обратното. Аз не мога да приема свекърва ми, много сме различни и се опитвам да преодолея страшната непоносимост към нея. Не позволявай миналото по някакъв начин да вгорчава настоящия ти живот. Обичай си мъжа и децата и гледай напред. Пожелавам ти щастие!
Цитирай

София

Мнения: 808
Като четох постинга ти почти видях себе си. Тъжно е,  но какво да се прави.
Прочети книгата на Луиз Хей - "Излекувай живота си". Тя ще ти помогне да преодолееш неприятностите в миналото и завинаги да ги отхвърлиш от живота си. В природата има баланс и равновесие.
  bouquet
Цитирай


Мнения: 5 653
И аз видях себе си. С тайната сватба Wink
Не мога да ти кажа дали да простиш за миналото, аз не бих...Но аз съм такава. На теб може да ти е по-спокойно, ако и простиш и бъдеш до нея в старините и, както си искала тя да бъде до теб, когато си имала нужда.
Такива телефонни разговори с мен се опитва да провежда свекърва ми, но там е по-лесно да режа...Майка ти явно има нужда да споделя и те счита за най-близкия човек, с когото да го прави. Най-лесно е просто да не я слушаш какво ти говори, да не и се вживяваш. Вярно, че звучи гадно, ама...

А на свекърва ти, браво. Опитвай се да я радваш във всеки удобен случай, тя явно го заслужава.  bouquet
Цитирай

в здрача

Мнения: 1 872
Ако искаш прочети и книгата на Рон Смодермон - "Просветлението". В нея се казва, че ние прощаваме заради себе си. Другия човек е направил, каквото е направил и ще си живее с последствията от своите действия, нещо което ние не можем да променим. Прощаваме за да се отърсим от емоционалното бреме, от емоциите които ни тежат и ни скапват живота, т.е. прошката е за нас, не за другия. Да простиш не означава да изтриеш спомена за това, което е станало, а да заживееш в душевен мир със себе си.

Та според мен, това което ти трябва е да простиш на майка си - за себе си, не заради нея. А когато ти се обажда по тел. - изобщо не е задължително да слушаш дори какво ти приказва, при това даже и без да се чувстваш виновна поради този факт. Все пак - на каквото си постелеш, на това ще легнеш. Майка ти си е постелила "добре", не лягай и ти при нея, а си живей живота. Все пак старите хора казват и друго - Господ изпразва ръката ти, за да я напълни отново. Твоята ръка е напълнил с чудесна свекърва - радвай се и й благодари, на свекърва си, че е такъв прекрасен човек, а на майка си, че ако не се е държала така с теб е нямало да можеш да оцениш съкровището, което е до теб в трудни моменти.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 12 869
Ей, аман от книги и от прошки. Аз не бих простила и разбрала. Точно защото и аз се разбирам по-добре със свекърва си, отколкото с майка си. Скоро съм на път да я отрежа. Не спира да ме тормози (психически). Не мога да си губя времето да общувам с хора, които ме карат да се чувствам зле.
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 29
ХЕЙ МОМИЧЕТА НЕ СЕ ЛЪЖЕТЕ МАЙКАТА СИ Е МАЙКА ,А СВЕКИ СИ Е СВЕКИ АЗ ИМАМ СЪЩИЯ ПРОБЛЕМ С МАЙКА МИ ЖИВЕЕМ В ЕДИН ГРАД КОГАТО ОТИДА ПРИ НЕЯ СЪМ С ВЕСТНИК ЗА ДА НЕ Я СЛУШАМ КАТО СЕ ОПЛАКВА  НИКОГА НЕ МИ Е КАЗВАЛА БРАВО МОМИЧЕТО МИ , НО МИ Е МАЙКА. С ВРЕМЕТО ЩЕ РАЗБЕРЕШ ЧЕ  С НЕЩО  СИ Я НАРАНИЛА И ТОВА Е НАШЕТО НАКАЗАНИЕ АЗ ОБИЧАМ МАЙКА СИ ТАКАВА КАКВАТО Е  УВАЖАВАХ СВЕКИ ПОВЕЧЕ ОТ МАЙКА СИ И МНОГО СБЪРКАХ ИМАМ ТРИ ДЪЩЕРИ И НЕ БИХ ЖЕЛАЛА ДА СЪМ НА "ВТОРА" ПОЗИЦИЯ
ЕДИН ДЕН ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ СИ ИЗПУСНАХ НЕРВИТЕ ПРЕД ТЯХ ДЕЦАТА     НАЙ-ГОЛЯМАТА МИ ДЪЩЕРЯ СЕ ОБЪРНА И МИ КАЗА ЧЕ НЕ СЪМ ПРАВА  И ЧЕ НЕТРЯБВА ТАКА ДА СЕ ОТНАСЯМ С МАЙКА СИ  МНОГО СЕ ЗАМИСЛИХ И РАЗБРАХ ЧЕ ГРЕША  СЕГА ВИНАГИ ОТИВАМ С ДЕЦАТА  ДА Я ВИДЯ   /И СЛЕД ДВЕТЕ МИ РАЖДАНИЯ ДОЙДЕ ДА ВИДИ ДЕЦАТА МИ СЛЕД ДВА МЕСЕЦА , А ЖИВЕЕМ В ЕДИН ГРАД/ А ЖЕНАТА КОЯТО УВАЖАВАХ ПОВЕЧЕ ОТ РОДНАТА СИ МАЙКА СЕ ОБЪРНА И МИ КАЗА ЧЕ СИНЪТ И ТРЯБВАЛО ДА СИ ВЗЕМЕ ПО-МЛАДА ЖЕНА/НИЕ СМЕ НАБОРИ/ НЕ ЧЕ ИМАЛА НЕЩО ПРОТИВ МЕН НО ДРУГО БИЛО С ПО-МЛАДА  ТАКА ЧЕ НЕДЕЙ ДА СИ МИСЛИШ ЧЕ ТАЗИ КОЯТО ТЕ Е РОДИЛА  ГЛЕДАЛА ПЛАКАЛА /МОЖЕ И ДА НЕ Е ПРЕД ТЕБ/ Е ПО - ЛОША ОТ ЧУЖДАТА
Цитирай


Мнения: 2 564
И аз се разбирам със свекърва си прекрасно, а с майка си никак. Но просто съм приела, че е така. Изглежда имам някакъв здрав разум въпреки огорчението, защото не помня вече откога не съм изпитвала желание да ровя и да разбера защо с майка ми никога не сме се разбирали и какви са причините. Просто няма начин да се разберем, щом за над 30 години не сме намерили пътя една към друга, едва ли сега ще стане. Опитите ми да има някакво разбирателство са били винаги неуспешни и добре, че се отказах в един момент. Поддържам с родителите си формално любезни и нормални отношения, чуваме се 2-3 пъти в годината и това е. Отстрани всичко е супер. За страдание не мога да отворя дума. Страдала съм само веднъж жестоко, когато ме излъгаха за нещо много важно тогава за мен, пък и бях бременна и явно по-емоционална. Впоследствие се самоубедих, че сама съм си виновна, задето съм им повярвала (а много добре знам, че не трябва да им се вярва). Принципът ми е да избягвам максимално всякакви контакти,  виждам ги веднъж годишно и ми е предостатъчно. Вътрешно съм им простила от сърце за всичко, но нямам желание да се насилвам да общувам с тях.

Наистина, не съм минавала през житейски трудности като твоите, но знам колко е тежко да не се разбираш с рдоители. Безсмислено е обаче да се рови в миналото. Трябва да гледаме само напред, да сме доволни от това, което имаме - семейство, деца, успехи в работата, а не да ровим там, където не се е получило (в случая отношенията с родители). Макар и важни, те не са решаващи за нашия живот, щом вече сме големи хора, които имат собствено семейство. Трябва да се избягват контактите с хора, които те натоварват, пък били те и най-близките роднини. Благодарна съм им, че са ме отгледали и са ми дали добър старт в живота, оттам нататък аз нямам проблеми да се справям и сама.

Изобщо гледай си живота, а родителите ти да са живи и здрави да гледат своя! Това е моят принцип и смятам, че така всички са доволни, доколкото това е възможно  Smile
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.