Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Литературен клуб
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 67 отговора

ПloveДИВ

Мнения: 985
Отдавна ми се щеше да пусна тема за пишещите в немерена реч. Разкази, есета, пътеписи...всичко, което сте писали по един или друг повод и ви се ще да споделите с някого. Днес ме разтърси новината за смъртта на едно дете. Дарина! Не исках да започвам темата точно с този разказ, който показвам за първи път.

 В памет на Дари и всички малки ангелчета (клик)

Цитирай

далече от Златото на леля ;(

Мнения: 2 591
не знам какво да кажа LidiS- разказът ти е разтърсващ и силен! надявам се да има колкото се може по-малко такива ангелчета  Praynig
Цитирай


Мнения: 5 653
Тъжно.

Иначе и аз си мислех за такава тема. Ама и за нея ме беше срам, както за поетесите Rolling Eyes
Цитирай

София

Мнения: 6 733
 Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad Буца ми заседна в гърлото.Дано наистина не си го преживяла, а само си го написала  Praynig Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 8 956
LidiS, отивам да чета на спокойствие.
За теб един поздрав от мен и за всички, решили да списват в тази тема
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article& … der=0&thold=0
Това е като представяне от мен Hug
Цитирай


Мнения: 5 653
Аз направо пействам нещо за представяне Wink

ШИЗОФРЕНИЧНО

Безлична съм.Нямам име,нямам живот.Аз съм просто нейното отражение в огледалото,сянката, която я следва,образът,който излиза на снимките.

Тя е красива но не го разбира.Защото вижда мен, а не себе си, всеки път щом се погледне в огледалото. А аз съм грозна и лоша, отмъщавам и,защото тя има тяло, а аз не. Тя е щастлива, но не може да го осъзнае,защото всеки път когато разглежда снимките си , вижда мен, а не себе си. А аз пазя спомените и.Тежките и спомени.Старая се да и припомням само болката, за да има стимул да се бори,че утре ще бъде по-добре.Познавам я отлично, тя е моето първо аз.Знам,че ако миналото и е щастливо, тя ще се вглъби в него и ще забрави да живее за бъдещето, защото е пасивен човек.За това, припомняйки и болката в миналото, я карам да върви напред, да търси светлината в днешния ден и в по-далчено бъдеще.Понякога обаче съм много отмъстителна....защото тя има тяло, а аз не.Тогава рисувам във въображението и най-черни картини, отчайвам я,тя плаче, раздира нежната бяла кожа на ръцете си почти до кръв. Съжалявам я и я съвземам.Все пак , ако нея я нямаше, нямаше да ме им и мен.

Тя има мъж до себе си, а аз -не.Тя пртежава ума му, душата му, сърцето му, тялото му, а аз- сянката му.Тя се люби с него, а аз не усещам нищо от единението им,няма го плътското желание, няма го нежното докосване.Затова си отмъщавам - всяко негово движение я пропива със страх.Припомням и озни,бившият, който  я скланяше на колене, който я удряше.Така тя се бори с мен,докато се одава на чуждото тяло и почти не изпитва удоволствие.После плаче понякога, а той не я разбира и сянката му се къса от мъка.

Често обаче ми омръзва да си играя с нея.Тогава я оставям да види истинския си образ в огледалото, да види себе си на снимките.Разбира ,че е красива, че очите и имат и весело зелено пламъче, че устните и са толкова съвършени...особено,когато той току-що е отлепил своите от тях.Снимките и припомнят щастливи моменти,когато много повече се е усмихвала и плакала много по-малко.Не я е страх от сенките, люби се с него до забрава на миналото си. Вече знае,че той не е бившият,че няма да стъпче,че няма да я нарани ,че няма да позволи на друг да го направи,че неговите обятия са най-сигурното място на света...Не мога обаче дълго да я оставя така.Тя просто няма да бъде себе си ,ако е щастлива.Просто няма да бъде ...мен.

Безлична съм.Нямам име, нямам живот.Имам само нея.
Цитирай

Берлин

Мнения: 1 118
Ле-ле Лидис,ти си го преживяла!Нали?Е,не мога!Разплаках се! Crying or Very sad
Това не може да бъде написано от човек,който не го е преживял!Не и толкова подробно и разчувстващо #Crazy
Много,много съжалявам за загубата ти!
Защо господи прибираш такива златни душички?
Цитирай

ПloveДИВ

Мнения: 985
Благодаря на всички включили се в темата.   bouquet

Вечерница , признавам си, че съм попадала на твоя профил в Хулите. След малко ще се върна да прочета на спокойствие олимпийските дисциплини, които си счупила. Знаеш, че счупеното носи щастие, нали? Прочетох, за сега, само първа глава- харесва ми чувството ти за хумор. По-късно ще се включа с още впечатления.

Еовин , първо искам да ти кажа, че не е хубаво качество срамуването.  Когато ти хрумне мисъл и на ТЕБ ти хареса тази мисъл- действай! Иначе как да намери човек диамантите, затрупани с кал, след като навсякъде блестят стъкълца? Това е метафора Smile
"ШИЗОФРЕНИЧНО" ми напомни за мен самата преди много години. За пореден път се убеждавам, че във всеки от нас живеят поне  двама човека. Пожелавам ти твоите двама да съжителстват в мир и любов. Кажи ми, защо сложи такова заглавие?

Очаквам с нетърпение още четива!
Цитирай

ПloveДИВ

Мнения: 985
LidiS, отивам да чета на спокойствие.
За теб един поздрав от мен и за всички, решили да списват в тази тема
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article& … der=0&thold=0
Това е като представяне от мен Hug

Вечернице, много се смях с тези олимпийски дисциплини. По забавен пътепис няма. А (х)американското общество го правиш на пух и прах. Останах с впечатлението, че много на тагадък са ви пуснали през Америката.

Това дали не е автобиогр& … 95;но ?
« Последна редакция: пт, 01 юни 2007, 17:40 от LidiS »
Цитирай


Мнения: 8 956
LidiS, отивам да чета на спокойствие.
За теб един поздрав от мен и за всички, решили да списват в тази тема
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article& … der=0&thold=0
Това е като представяне от мен Hug

Вечернице, много се смях с тези олимпийски дисциплини. По забавен пътепис няма. А (х)американското общество го правиш на пух и прах. Останах с впечатлението, че много на тъгадък са ви пуснали през Америката.

Това дали не е автобиографично ?
Позна! Wink
А за това, че си беше на тагадък.....  CrazyЩом ми трябваше почти година да го завърша... ooooh!
Цитирай


Мнения: 5 653
Лиди, не знам защо е "Шизофренично".
В момента на писане бях в поредната дупка...първо дойде заглавието, после всичко останало. Всъщност на следващата сутрин и аз се постреснах от написаното Laughing
Подбирам си ...приказка искате ли да ви покажа? Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 1 770
Подбирам си ...приказка искате ли да ви покажа? Very Happy

Аз искам  Flutter
Цитирай


Мнения: 8 956
Подбирам си ...приказка искате ли да ви покажа? Very Happy

Аз искам  Flutter
Иска ли питане?  Peace
Цитирай


Мнения: 293
Еовин, какво чакаш още  Very Happy

Аз щото не мога да пиша, мноу ме бива в критиката Mr. Green

LidiS.. няма да чета (сега) твоят разказ.. пак се настани гадната буца в гърлото.. след първият абзац само. А все се надявам, че си е отишла..
Някой ден, когато имам сили.. или нямам, а съм потънала пак..
Цитирай


Мнения: 5 653
Аз досега спах Mr. Green Въпреки че изглежда така, не съм тук по 24 часа 35
Ето приказка:

От къде идват ангелите
 Живели някога хора с крила.Безскрупулни ,интелигентни,жестоки,но и много красиви били те.Благодарение на тези свои качества,те бързо се издигнали над останалите и започнали да управляват света.

На жестокия крал се родила дъщеричка.Кралицата била много щастлива,че е дала живот на толкова красиво и кротко бeбе.И кралят бил доволен.За първи път след раждането на сина им жестокото му лице било прорязано от някакво подобие на усмивка.Вечерта дошла орисницата.Жената погледнала бебето и с ужас промълвила:

-Ще бъде много красива,много нежна и чувствителна.Ще обича и мрази силно.Ще умре млада ...от ръката на брат си...

-Лъжеш!-креснал кралят.

-Има един начин да провериш истината-тихо казала орисницата.

Кралят я пoгледнал яростно и заповядал да донесат Кинжала на Истината.Сребърното оръжие било гравирано изкусно с дракон-Вестителя на Истината.Кралят го взел и забил ядно в гръдта на орисницата.Тя се свлякля мъртва на земята,а драконът оповестил ,че е казвала истина.

Притеснена за дъщеря си,кралицата се затворила с нея в златна кула с решетки.Растяла красивата принцеса и слушала приказките на майка си.Виждала света само през златните решетки и той и се струвал нереален и прекрасен.Желанието и да опознае външния свят се засилвало с всяка изминала година.Приказките

на майка и започнали да и омръзват и тя поискала да полети.Сърце не давало на кралицата да я пусне,но след като преценила,че така дъщеря и ще е по-далеч от брат си,се съгласила и отключила златните решетки.Принцесата се качила на перваза,разперила крила и скочила.Вятърът я понесъл и за първи път от 18 години тя се почувствала свободна.Летяла принцесата над земите си и се дивяла на чудната им красота.Колко прекрасно било всичко!И океанът ,и планината,и равнините били много по-хубави отколкото и разказвала майка и.

Обиколила принцесата територията си и решила ,че е време да опознае народа си.Слязла долу.Какво било учудването и,когато видяла мизерията и грозотата на обикновените хора без крила.Тръгнала сред тях.Навсякъде ,от където минела,хората се отдръпвали от нея,респектирани от чисто белите и крила.Принцесата се натъжила,че хората не отвръщат на усмивката и с усмивка.Тя започнала да носи широка перелина,която да прикрива белоснежните криле.Навсякъде принцесата слушала колко много хората мразят новия владетел-брат и,как ненавиждали всички крилати хора,заради тяхната жестокост,за това как не правят нищо за народа.Принцесата плачела от тежките думи на хората.Чувствала се самотна и нещастна,не искала вече да има крила,щом в очите на всички това значело жестокост.Една нощ по пълнолуние тя извадила ножа си и отрязала крилата.Вмигом ослепяла.Красивите и очи вече не виждали.Бялоседефената кожа придобила сивкав оттенък,ръцете и се набръчкали,гарвановата коса посивяла и загубила блясъка си.Изящните дрехи се превърнали в дрипи.

Хората вече не я отбягвали,тя била една от тях.Но вече не се усмихвала.Принцесата искала да отвори очите на брат си,да му покаже колко е грозно да си жесток и немилостив.Тя тръгнала бавно към двореца.Успяла да се промъкне и горда застанала пред краля.

-Дойдох да отворя очите Ви,кралю!

Той погледнал просекинята пред себе си и се изсмял.

-Коя си ти,че ще ми отваряш очите ?Една сляпа просекиня!

-Сестра ви,годподарю.Народът ви страда.Вие сте безмилостен владетел.Никой не ви обича,хората се страхуват от вас,мразят ви!

-Лъжеш!-креснал кралят.-От самото начало-ти не си сестра ми!А народът ми ме обожава!

-Има само един начин да проверим истината-промълвила принцесата.

Кралят взел Кинжала на истината и го забил в сърцето и.

Драконът обявил:

-Тя казва истината!

Трупът изведнъж възвърнал красотата си,крилете отново поникнали.Виждайки сестра си мъртва,нещо се пречупило в младия крал.Раздал цялото си богатство по равно на народа и научил що е милост.

Така се родили ангелите.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 67 отговора