- Публикувана: 1 юни 2007, 03:31 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2007, 09:40 ч.
Ударих го...
Блонди 
Прекрасно те разбирам,дъщеря ми се държи винаги така и момента с изпускане на нервире съм го преживявала често за съжаление.Още не съм я удряла,но съм и викала,което смятам за по-лошо.Понякога си мисля,че ако я плясна веднъж и това някак ще ми отмие яда и злобата и кризата ще премине бързо-както при вас с Криско.Според мен е чудесно как после си му се извинила и си го прегърнала,хареса ми и как си описала случката,а теб вече много те харесвам 
За разлика от Емем мисля,че цитата,с който започваш никак не е недостижим идеал,всичко зависи от това колко усилия сме готови да положим.На някой са му нужни по-малко(аз вярвам,че ти си от тях и прекрасно ще се справиш),на някой повече.Аз съм много,много далеч от него,но се старая и вярвам,че някога,дано да е скоро,ще достигна онова равновесие и мир със себе си,които ще ми позволят да бъда добър родител.Благодарна съм на форума,защото ако не беше той,сега щях да повтарям един родителски модел на възпитание,да шляпвам редовно,да крещя още по-редовно и да твърдя,че го правя,за да възпитавам,а най-лошото е,че щях да си вярвам.
Прекрасно те разбирам,дъщеря ми се държи винаги така и момента с изпускане на нервире съм го преживявала често за съжаление.Още не съм я удряла,но съм и викала,което смятам за по-лошо.Понякога си мисля,че ако я плясна веднъж и това някак ще ми отмие яда и злобата и кризата ще премине бързо-както при вас с Криско.Според мен е чудесно как после си му се извинила и си го прегърнала,хареса ми и как си описала случката,а теб вече много те харесвам За разлика от Емем мисля,че цитата,с който започваш никак не е недостижим идеал,всичко зависи от това колко усилия сме готови да положим.На някой са му нужни по-малко(аз вярвам,че ти си от тях и прекрасно ще се справиш),на някой повече.Аз съм много,много далеч от него,но се старая и вярвам,че някога,дано да е скоро,ще достигна онова равновесие и мир със себе си,които ще ми позволят да бъда добър родител.Благодарна съм на форума,защото ако не беше той,сега щях да повтарям един родителски модел на възпитание,да шляпвам редовно,да крещя още по-редовно и да твърдя,че го правя,за да възпитавам,а най-лошото е,че щях да си вярвам.
Насълзиха ми се очите... Блонди . Недей така, на всеки може да се случи да е поизнервен или да реагира спонтанно, а не както пише в книгите. Другото, което си мисля е, че ти така си свикнала с доброто си дете 
, че по-различната проява те изкарва извън нерви.. Нормално е, предвид ситуацията. Но знаеш ли - сигурна съм, че тази случка ще ти помогне много занапред и никак не е вярно, че не си добра майка! 2 нощи терзания (за сега 
) за едно шамарче? Та ти си перфектна, любяща и чувствителна майка! Какво повече би могло да иска едно дете...
. Недей така, на всеки може да се случи да е поизнервен или да реагира спонтанно, а не както пише в книгите. Другото, което си мисля е, че ти така си свикнала с доброто си дете , че по-различната проява те изкарва извън нерви.. Нормално е, предвид ситуацията. Но знаеш ли - сигурна съм, че тази случка ще ти помогне много занапред и никак не е вярно, че не си добра майка! 2 нощи терзания (за сега ) за едно шамарче? Та ти си перфектна, любяща и чувствителна майка! Какво повече би могло да иска едно дете...И аз така мисля, миличка
Малко са родителите като теб, бъди сигурна. Не просто да се изтормозят, защото са ударили детето, а да потънат в мисли, да си извадят заключения и, със сигурност, да не повторят!
Аз не съм го преживяла още, не мисля че ще ми се случи до няколко години и не знам дали ще се сдържа, макар да си повтарям същите неща като теб и да съм твърдо убедена, че шамарите не са начинът.
Мен са ме били веднъж и перфектно си го спомням. За лъжа. Помогна ми и не лъжа от тогава, абсолютно съзнателно. Така че някои шамари наистина трябва да бъдат раздадени
Били, благодаря ти за милите думи
Аз съм яла бой от моите родители.
Бях много палаво и щуро дете. Нямам обаче лоши спомени или травми от това нещо, някакси в реда на нещата съм го намирала, не знам. Случвало ми се да тупна Криско по дупето, ако има основателна причина, предполагам, че в бъдеще ще се случва.
Мистик, съгласна съм донякъде с теб относно твърдостта и постоянството. Но има начини и начини да се показва това на децата. Не останах твърда след това, защото аз не бях права, той не беше лош, а просто прекалено игрив в момента. Не го тупнах, нито шляпнах укорително, а го ударих силно, та чак ми се отпечатаха пръстите ми на крачето му.
Не знам, трудно е, децата много разбират и усещат. Случките които описваш с децата, които те псуват и ритат... да ти кажа не смятам, че се е получило от липса на твърдост, а от липса на любов. Не мога да си представя как може да отгледаш с много любов, търпение и разбиране, разговори, споделяне, насърчаване и подкрепа едно дете и на него изведнъж нещо да му стане и да се обърне с ритници и псувни срещу родителя си. Грешките са другаде, а и често се случва именно заради прекалена твърдост и строгост така да стане. Лоша среда, малко родителско влияние, неуважение...
Аз съм яла бой от моите родители.
Бях много палаво и щуро дете. Нямам обаче лоши спомени или травми от това нещо, някакси в реда на нещата съм го намирала, не знам. Случвало ми се да тупна Криско по дупето, ако има основателна причина, предполагам, че в бъдеще ще се случва. Мистик, съгласна съм донякъде с теб относно твърдостта и постоянството. Но има начини и начини да се показва това на децата. Не останах твърда след това, защото аз не бях права, той не беше лош, а просто прекалено игрив в момента. Не го тупнах, нито шляпнах укорително, а го ударих силно, та чак ми се отпечатаха пръстите ми на крачето му.
Не знам, трудно е, децата много разбират и усещат. Случките които описваш с децата, които те псуват и ритат... да ти кажа не смятам, че се е получило от липса на твърдост, а от липса на любов. Не мога да си представя как може да отгледаш с много любов, търпение и разбиране, разговори, споделяне, насърчаване и подкрепа едно дете и на него изведнъж нещо да му стане и да се обърне с ритници и псувни срещу родителя си. Грешките са другаде, а и често се случва именно заради прекалена твърдост и строгост така да стане. Лоша среда, малко родителско влияние, неуважение...
... Не мога да си представя как може да отгледаш с много любов, търпение и разбиране, разговори, споделяне, насърчаване и подкрепа едно дете и на него изведнъж нещо да му стане и да се обърне с ритници и псувни срещу родителя си. Грешките са другаде, а и често се случва именно заради прекалена твърдост и строгост така да стане. Лоша среда, малко родителско влияние, неуважение...
Ей с това съм много съгласна
А за другото - не си го слагай на сърце. Шляпнала си го веднъж без повод, голяма работа - детето трябва да те приема като жив човек, с настроения и прегрешения, а не като робот... Проблем е, ако малките се ползват ежедневно за отдушник на нервното напрежение на родителя, а във вашия случай няма нищо такова. Не си ми искала съвет, но ще ти дам
Когато избухнеш, макар и нелогично, не се извинявай веднага и не плачи пред детето - много е малко, за да схване угризенията ти. Остани доколкото ти е възможно твърда и едва по-късно намери начин да обсъдиш с него случката. Криско е щастлив, случил е на майка Били, благодаря ти за милите думи
Аз съм яла бой от моите родители. Бях много палаво и щуро дете. Нямам обаче лоши спомени или травми от това нещо, някак си в реда на нещата съм го намирала, не знам. Случвало ми се да тупна Криско по дупето, ако има основателна причина, предполагам, че в бъдеще ще се случва.
Мистик, съгласна съм донякъде с теб относно твърдостта и постоянството. Но има начини и начини да се показва това на децата. Не останах твърда след това, защото аз не бях права, той не беше лош, а просто прекалено игрив в момента. Не го тупнах, нито шляпнах укорително, а го ударих силно, та чак ми се отпечатаха пръстите ми на крачето му.
Не знам, трудно е, децата много разбират и усещат. Случките които описваш с децата, които те псуват и ритат... да ти кажа не смятам, че се е получило от липса на твърдост, а от липса на любов. Не мога да си представя как може да отгледаш с много любов, търпение и разбиране, разговори, споделяне, насърчаване и подкрепа едно дете и на него изведнъж нещо да му стане и да се обърне с ритници и псувни срещу родителя си. Грешките са другаде, а и често се случва именно заради прекалена твърдост и строгост така да стане. Лоша среда, малко родителско влияние, неуважение...
Аз съм яла бой от моите родители.
Бях много палаво и щуро дете. Нямам обаче лоши спомени или травми от това нещо, някак си в реда на нещата съм го намирала, не знам. Случвало ми се да тупна Криско по дупето, ако има основателна причина, предполагам, че в бъдеще ще се случва. Мистик, съгласна съм донякъде с теб относно твърдостта и постоянството. Но има начини и начини да се показва това на децата. Не останах твърда след това, защото аз не бях права, той не беше лош, а просто прекалено игрив в момента. Не го тупнах, нито шляпнах укорително, а го ударих силно, та чак ми се отпечатаха пръстите ми на крачето му.
Не знам, трудно е, децата много разбират и усещат. Случките които описваш с децата, които те псуват и ритат... да ти кажа не смятам, че се е получило от липса на твърдост, а от липса на любов. Не мога да си представя как може да отгледаш с много любов, търпение и разбиране, разговори, споделяне, насърчаване и подкрепа едно дете и на него изведнъж нещо да му стане и да се обърне с ритници и псувни срещу родителя си. Грешките са другаде, а и често се случва именно заради прекалена твърдост и строгост така да стане. Лоша среда, малко родителско влияние, неуважение...
Точно това имах в предвид, но не съм съгласна че трябва да се изчака и да се обяснява по-късно. Децата на тази възраст много бързо забравят какво е станало и ако не им се обясни на момента какво става смисълът се губи абсолютно. Какво лошо е направило детето или моето в подобни ситуации че да заслужи болка.
Аз се извинявам винаги когато сгреша на момента. А че има правила които искам да се спазват е повече от ясно и съм постоянна и категорична. Мисля че всички родители трябва да са твърди в поведението си но и да уважават децата си, защото всичко се връща в бъдеще...примери бол.
Не смятам че е редно родителя ВИНАГИ да е прав. Уважението което искаме да получим от децата си идва с нашето уважение към тях първо. Признаването на грешка е нещо правилно според мен. Когато едно дете се удари то не спира защото е разбрало, а защото е уплашено и го боли. Децата имат нужда от обяснение и личен пример.
А на мен също ми се насълзиха очите и това ме провокира да пиша.
mystic, аз не исках да се заяждам с теб. Мнението ми е искрено и без лоши мисли. Мога да коментирам всяко изказване така както ти коментираш. Защо смяташ че ти можеш да кажеш на Блонди че е постъпила грешно, а моят коментар те изкара извън релси че чак на госпожа ми проговори...и кое ти дава право да обиждаш всички майки които изказват съчувствие с или без насълзени очи, казвайки че са като в детската градина...Айде се успокой малко. Всеки има право на коментар но без обиди
Точно това имах в предвид, но не съм съгласна че трябва да се изчака и да се обяснява по-късно. Децата на тази възраст много бързо забравят какво е станало и ако не им се обясни на момента какво става смисълът се губи абсолютно. Аз се извинявам винаги когато сгреша на момента...
Това добре, но как се обяснява родителската грешка на 1,2,3-годишно дете? Удряш го и после се разплакваш от угризения... след 2 седмици го удряш пак, но вече без извинения, защото поводът е наистина сериозен. Как едно дете ще си обясни тази непоследователност? Никак... паметта им е къса, способността да разграничават нюансите в поведението - нулева. Със сигурност е добре родителят да признава слабостите си и да ги коментира с децата си, но те трябва да са значително по-големи /децата, не слабостите
/. Да са се научили, че хората могат да бъдат спокойни и нервни, прави и неправи. Преди това да се случи обаче, всеки емоционален изблик от страна на родителя е непонятен за детето и само го обърква. Mystic е написала верни неща.