Ударих го...

# 75 2 юни 2007, 21:18 ч.

Мнения: 6 029

ох. миличка, как добре те разбирам. тъпото е че детето не е виновно.

аз оня ден бях адски изнервена и плеснах Теди.. вече не помня и за какво Sad

сучпих се да се извинявам, подкупвах я Embarassed

ужасно зле се чувствам все още, плаках вкъщи. сега пак ми се плаче.
не мога да свикна че имам две деца. когато обръщам внимание на едното, се чувствам виновна заради другото. най-вече когато обръщам внимание на бебето. а Теди седи в другата стая самичка Cry

ужасно е. кога ще свикна че са двама?

# 76 2 юни 2007, 22:01 ч.

Мнения: 2 237

И аз съм пляскала Калина.Признавам си че дори и по лицето. Embarassed

После се извинявам или ставам по-мила от всякога,но какво от това - стореното - сторено.Да,трудно ми е ,сама се оправям с нея.Баща и почти липсва,вечно е на работа и всичко ми е на главата.Тя самата е много палава и неконтролируема.Голям инат е и не взима въобще от дума.Може да се скъсаш да и обясняваш нещо с търпение и добро,но тя само се хили и си прави своето.Еми и аз съм човек,не издържам понякога....Има случаи в които само след шляпване от моя страна се оправят нещата,но в други случаи детето не е било виновно и не съм права,с което не се гордея. Sad

Трудно е да си родител и аз дълго ще има да се уча.Дано детенцето ми ми прости ако с нещо някъде сгреша .И дано някой ден да стана добра и отговорна майка.
Блонди - Hug

# 77 2 юни 2007, 23:45 ч.

Мнения: 2 084

Имам една истерия с децата. Бяха на почти две години, аз гладех и в едим момент осъзнаг, че е доста тихо зад гърба ми. Бяха седнали под контакта, извадили от колите гумите и със металния шиш с другата гума бъркат в дупките на капачето за контактите. Изпищях, направо не помня каво крещях, в някаква истерия поставих решетката на кошарката, буквално ги нахвърлях вътре и като луда започнах да събарям играчките от шкафа и да мятам всички коли в чувал за боклук. Ютията се размириса на изгоряло, бях разпиляла всички играчки, те плачеха в кошарата и когато понечих да ги приближа се прегърнаха. За капак ревнах и аз. Изумих ги окончателно. Влязох при тях в кошарата и такова реване му дръпнахме тримата.
Странно е, че като пиша това не се срамувам /не,че се гордея/, а изпитвам отново паническия страх, ужаса че може да ...
Сега като ми идва отвътре да кресна първо казвам "започвам да викам. сега ще ти се карам, защото..." А за шамара репликата е "обърни дупето - ще вадя големите шамари от гардероба, защото..."

# 78 3 юни 2007, 01:29 ч.

Мнения: 3 674

Цитата на Небесната Крставица е страхотен! Много ми хареса....Винаги съм се се възхищавала на умението да се възпитава без шамари...Защото когато сме изнервени да си признаем че най-често го отнася детето.А то не е виновно за това че ние сме изнервени и не знаем как да релаксираме и да не се нервим,и не знаем как да се справим със себе си.....Реагираме с агресия което показва колко сме безпомощни...

Източните философии много помагат за това как да сме в хармония със себе си,как да не се стрсираме от различни ситуации..и когато се научим на тези неща,тогава живота ни продобива съвесем други оттенъци.

Блонди,имаш ти имаш един невероятен и страхотен син.Четох историята ти...и се просълзих. Това че си го ударила и то амо един път,не значи че си лош родител.
Все пак това което се е случило не е хубаво.И е добре че си осъзнала какво си направила... и че се чувстваш гузна за това....Това означава си добър родител.Иначе нямаше да се замислиш върху случката вьобще.

Ние родителите сме такива егоисти понякога че не го осъзнаваме. А детето ни обича и се радва когато сме с него...но понякога ние предпочитаме гостите пред детето. Не визирам теб в случая...говоря по принцип.Как сме стресирани от дадена ситуация,и си го изкарваме на кого..на него,на ДЕТЕТО!
А какво искаме ние от детето..да е послушно като войник?? Ми има време да е войник..сега е дете, и ще играе,и ще прави бели,и ще плаче...

Единственното което ДЕТЕТО иска от нас е, да му показваме КОЛКО МНОГО ГО ОБИЧАМЕ!!! Повече от всички на света!

Но твоето дете така е реагирало...че не знам как да го кажа....Аз се изумих,възхитих му се....Миличкия той сладур... ....толкова те обича че е готов да направи какво ли не за да те зарадва и да покаже колко много те обича..и колио е послушен. Синчето ти е "дал урок". ...'' Мила мамо ...ако спра да дишам,ще си доволна ли от мен...и ще ме обичаш ли пак....??" .

Искам да прочетеш това долу...много е специално.... Wink

Аз винаги плача като го чета това разказче...не мога да сдържам сълзите си.

Татко забравя
У. Ливингстън Ларнд

Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дохдох при леглото ти.
Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”

Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.

Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете.

Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!

Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”

Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък.

До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб синко, прекалено много.

smile3518

Последна редакция: нд, 03 юни 2007, 04:30 от roza66

# 79 3 юни 2007, 09:21 ч.

Мнения: 8 917

roza66 , благодаря, че го сподели с нас - много е миличко, истинско и тъжно Sad

# 80 3 юни 2007, 09:40 ч.

Мнения: 2 161

О,как те разбирам.Поне детето да се разплаче,да извика.Най-ужасно е,когато го виждаш как преглъща всичко.При подобна ситуация,аз взех дъщеря си на ръце и я прегръщам,целувам,извинявам се,а тя ми казва:Мамо,ти не си виновна,ти си най-добрата майка на света.А аз се чувствах като пълен изрод.

Причина:

Причина: