Публикувана: 3 юни 2007, 11:08 ч.
Последно мнение: 15 юни 2007, 08:57 ч.

Синът ми ми изкара акъла

3 020
43
1

3 юни 2007, 11:08 ч.

София
Мнения: 1 105

Още треперя Cry

. Отивам в банята да се измия и чувам как на балкона, който е един етаж под нас, падат някакви играчки, ама изтряскаха яко. Помислих си, че е паднал той Cry

. Прозорците ни са по-ниски и той редовно се набира по тях, въпреки, че е предупреждаван да не го прави, да не говориме, че му е абсолютно забранено да виси по тях, когато е сам в стаята. Отворил си е прозореца сам. Като чух трясъка просто няма да ви казвам какво ми се случи. Влетях в стаята и първо погледнах към прозореца, естествено него го нямаше там и ми спря сърцето. После го видях в другата част на стаята и вярвайте ми от успокоение ми стана лошо, разтреперих се яко. Трябваше да го споделя, не мога да спра да мисля за това. Много, много, много се изплаших.

# 1 3 юни 2007, 11:24 ч.

Мнения: 27 524

Разбирам те. Има такива моменти. И аз имам нещо като фобия да не падне през прозореца, даже сънувам такива кошмари, ужасно е Confused

Не можете ли да сложите по-високо райбер или някакви кукички, за да не може сам да си отваря?

# 2 3 юни 2007, 11:28 ч.

София
Мнения: 1 105

Ами ще трябва да измислим нещо задължително! И аз имам фобия от това Sad

# 3 3 юни 2007, 11:34 ч.

Мнения: 4 451

Живеем в къща. Имаме тераса, която не е на високо, но и мен ме тресе яка фобия. Водихме дъщеря ми миналата седмица на центъра (имаше празник на града) по въртележки, батути и т.н. Накрая пак си я прибрахме с рев. Като не успя да излезе от никъде, хукна към терасата. Само след секунди изскочих и аз и каква гледка сварих само! Беше прекрачила парапета с единият крак, готова да скача. Дъхът ми спря. От уплаха здраво и се накарах и я пляснах по дупето Embarassed

. От тогава ме е страх да я оставям сама на терасата, макар че тя много обича да играе там. До този момент никога не и беше хрумвало да я прескача. А сега, когато сме заедно, ме поглежда хитро и вдига крака на парапета. Ужас! Така, че напълно те разбирам.

# 4 3 юни 2007, 11:39 ч.

Мнения: 71

Я.вно всички страдаме от тази фобия трябва да измислите нещо , защото си е опасно. Абе да ги пази Господ , Praynig

защото и ние сме хора и понякога за секунди се отплеснем и то белята става

# 5 3 юни 2007, 11:45 ч.

Мнения: 1 069

Задължително обезопасете тераси и прозорци, че не се знае!
mari_anka, добре си направила, че си я плеснала! Моята теория е, че ако детето прави нещо опасно, трябва да се плесне по дупето, най добре да не е с ръка, защото с ръката галим, и не прекалено силно, но достатъчно, за да запомни, какво не бива да прави!

# 6 3 юни 2007, 11:46 ч.

Мнения: 1 426

Господи - след подобен случай, единият крак през парапета на терасата на 6-тия етаж, до вечерта повръщах и така ми трепереха ръцете и краката, че едвам стигах до банята. И сега като се сетих, отново ми омекнаха колената... Кошмар си е отвсякъде. Пийни нещо успокояващо, за да не те зацепи главата.

# 7 3 юни 2007, 11:46 ч.

Мнения: 2 237

Разбирам те.И ние сме с две такива опасни тераси и изпадам в ужас когато Калина се добере до тях.Да не дава Господ да се случи нещо,дано ги пази нещо дечицата .......А ти се успокой,такива моменти с нашите малчугани ще има още много.Пази си силите Hug

# 8 3 юни 2007, 11:51 ч.

София
Мнения: 1 105

Поуспокоих се вече, благодаря! Задължително ще измислим нещо. Невада, Shocked

това е ужасно! Добре, че Господ наистина пази децата, ама и ние трябва да ги пазиме. Очи и на гърба имам по принцип, ама човек понякога се разсейва и става страшно. Поолекна ми обаче като споделих и най-важното е, че всичко е ОК.
Hug

# 9 3 юни 2007, 11:53 ч.

Linz
Мнения: 11 619

И аз съм имала такива моменти... прималявало ми е от ужас. Не искам да си спомням, че пак се разтрепервам.

# 10 3 юни 2007, 12:22 ч.

София
Мнения: 2 671

Ужас! Направо ми призля!

Той моят Щурчо е още малък, но май никога не е рано за такива неща. Как се обезопасява ПВЦ дограма?

# 11 3 юни 2007, 12:50 ч.

Мнения: 1 426

Нямам идея за ПВЦ... Ние сме с дървена, и още веднага наслагахме стегнати райбери на всичко. Аз и нощем не смеех да отварям след тая история. А после като се преместихме (от 6-ти на 9-ти етаж...) на всеки прозорец имахме и малко прозорче отгоре, та проветрявах без да се страхувам...
А оная история стана просто пред очите ми: пием кафе с една приятелка в кухнята, а двете ни момченца на по 3 и нещо годинки, търчат и беснеят напред-назад. И в един момент другото дете подгони моето с един воден пистолет, моят с лудешки смях и писък хукна да се спасява и, разбирате ли, всичко стана за броени секунди, добре, че гледах в тоя момент. Той беше много як в ръцете, просто в момента, в който дотича до парапета, се набра и тръгна да се прехвърля... Добре, че бях срещу него на крачка от балконската врата. С един отскок го сграбчих - и аз не знам за какво, и се тръшнахме и двамата на пода на балкона... Изпожулихме се - и аз и той, той ревна, а аз не мога да мръдна, приятелката ми - също, беше се парализирала от страх, казваше после: аз вече го виждах как пада.
Тогава за пръв път си казах: има господ!

... Представям си какво й е било на майка ми да ни завари със сестра ми вече в тинейджърска възраст, седнали на перваза на един друг балкон, с гръб към улицата... Тогава много й се учудих на реакцията, а тя после казваше: да не дава господ да разберете какво изпитах...

# 12 3 юни 2007, 13:18 ч.

Варна
Мнения: 552

Цитат на: hey_ya в нд, 03 юни 2007, 11:08

Още треперя ::. Отивам в банята да се измия и чувам как на балкона, който е един етаж под нас, падат някакви играчки, ама изтръскаха яко. Помислих си, че е паднал той ::. Прозорците ни са понички и той редовно се набира по тях, въпреки, че е предупреждаван да не го прави, да не говорими, че му е абсолютно забранено да виси по тях, когато е сам в стаята. Отворил си е прозореца сам. Като чух трясъка просто няма да ви казвам какво ми се случи. Влетях в стаята и първо погледнах към прозореца, естествено него го нямаше там и ми спря сърцето. После го видях в другата част на стаята и вярвайте ми от успокоение ми стана лошо, разтреперих се яко. Трябваше да го споделя, не мога да спра да мисля за това. Много, много, много се изплаших.

Това състояние ми е съвсем познато. Имам ужасна фобия от високо и са ми взимали акъла яко.Цял ден треперех. Трябва да опазвам трима и съм взела драстични мерки. Всички прозорци са в решетки, а на неостъклената тераса съм опънала двуметрова градинска мрежа.Но пак като излязат си се страхувам и това е. Живея на 6 ет.

# 13 3 юни 2007, 13:57 ч.

Мнения: 1 425

Лелел милите, като ви чета и настръхвам. Ние сложихме мрежи на всички прозорци, които отварям за проветряване. А Виктория, като е в къщи не смея да оставям терасите отворени. Макар, че тя е страхлива и на терасата без мен и ли татко си не излиза, но знам ли кога ще й мине страха и ще хукне.

# 14 3 юни 2007, 14:44 ч.

Мнения: 1 881

Ох, и на мен това ми е голям страх, дано на никое дете не се случва това, което майките мислим!!!

ЗА ПВЦ дограма има някакви стопери или нещо подобно , защити за деца!

Препоръчани теми

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Бързи въпроси и отговори деца -6

Съвети - Социализиране на дете 3+ години

Причина:

Причина: