Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора

Русе

Мнения: 336
....аз изкукуригвам Twisted Evil .
Малко предистория: Oткакто се е родил Йоан /2г. и 4м./ три пъти съм го сънувала да пада от балкона в жилището на родителите ми Shocked . Може би, защото сънищата бяха твърде реалистични, но този страх се е загнездил в съзнанието ми. Е...не се тръшкам по цял ден, но особено когато наближи време да ходим на гости /родителите ми живеят на 200 км. от нас/ ужасът изплува, и направо ме сграбчва за гърлото. По принцип никога не съм имала страх от високо, но от доста години живеем на 1-ви етаж и сигурно съм отвикнала от усещането за височина Rolling Eyes .
Та стоя и се чудя - аз ли нещо се сдухвам, или състоянието ми не е съвсем необичайно за майка  Twisted Evil ?
И едно въпросче към мамите на по-големи деца - На каква възраст мога да разчитам синът ми да започне да осъзнава опасностите? Защото до момента за нас изобщо не важи "правилото" - "Като се опари веднъж детето, втори път няма да пипне"....
Цитирай

София

Мнения: 29 936
всеки се притеснява за детето си
аз като родих казах на майка ми "толкова се притеснявам да не стане нещо на Дияна, и знам, че този страх няма да ме напусне цял живот"
Цитирай

Bristol

Мнения: 6 638
Да не го открадне някой.
Да го загубя за миг от погледа си и изпадам в паника, не мога да мисля и реагирам нормално. Обикновено детето се мотае зад гърба ми някъде и ставам за смях на околните  Rolling Eyes Но съм на принципа страх лозе пази.
Цитирай

у нас

Мнения: 3 562
Непрекъснато се страхувам.
Да не падне, да не се разболее, дали не я боли нещо, дали не съм допуснала непоправими грешки при отглеждането и и т.н.
Цитирай

София

Мнения: 6 098
Цитат на: AnMary_
всеки се притеснява за детето си
аз като родих казах на майка ми "толкова се притеснявам да не стане нещо на Дияна, и знам, че този страх няма да ме напусне цял живот"


Всяка майка се страхува. От раждането на Ния минават проблем след проблем и все си викам да мине и това, да порастне още малко и после установявам, че никога няма да спра да се притеснявам за нея. Понякога толкова много, че си мисля, че ще се побъркам. Все пак хората са казали за майката: " Да си имаш, но майка да не си!"
Цитирай

София

Мнения: 272
аз, като знам как се шашкам само от едно ОХ на жената, представям си как ще съм като баща
Цитирай

в село на завоя преди Шенген

Мнения: 4 244
Нали знаете - майката е най големия душманин.
Все най лошото мисли. А при мен  даже на квадрат!
 Shocked И Пандора е права - Майка да имаш, но майка да не си!
Само дето не съм ги убила още с мислите си. Добре че не може да става - толкова ми работи фантазията.
 #Silly Само се тормозя дали съм си подредила къщата по всички правила, че да ги предпазя и пак не успявам.
Все ми спрятат нещо дето не ми е влизало в сметката и още повече се побърквам
Хеле като си идвах сега към България, на летище Фракнфурт дръпнах 1/2 ч инструктаж на щерката, ако се загуби, кого да търси и какво да казва. Малкия беше вързан в количката, ама тя докато се обърна и е забегнала нанякъде #Crazy
Цитирай

Варна до морето

Мнения: 2 655
Панически страх и луда ревност. И аз да си призная, че съм една откачалка-мама. Rolling Eyes
Страх ме е да не я открадне някой. Никога не я оставям сама, ако съм в едната стая и тя е с мен. Гледам винаги да ме и на една ръка разстояние. Страх ме е да не налапа нещо и да се отрови. Страх ме е  да не падне и да се удари. Мога да пиша до утре. Страх ме е от всичко, но се опитвам да се владея и да не го показвам. Все пак светът е интересно и превлекателно нещо и не бива да и спирам желанието да го опознае с мойте страхове. Embarassed
Цитирай

у нас

Мнения: 3 562
Нашия педиатър използва една приказка, която в общи линии звучи така:
"Да не се случва това което си мисли майката, а жената"
Ох, нещо от тоя сорт  #Silly
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Баба ми казва "Да не те стига това, дето майка ти, ти го мисли!", нормално е да се притесняваме за децата си, но както и Пела е казала трябва да се владеем, за да може да растат уверени в себе си децата.
А за осъзнаването на опасностите, не знам дали ще е скоро  Wink , ще престанеш да се притесняваш от балкона, но то ще започне да се катери по дърветата, после ще започне да кара колело, после кола и т.н. Все ще има за какво да се притесняваш и от нещо ще се опитваш да го предпазиш.
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 162
С големият ми син имах такива натрапчиви страхове.че повярвай не спях.а седях до креватчето му и го наблюдавах как спи.дали диша.дали няма да се задави.да повърне и др.и това до към 4-5 м.бях се стопила .денем ходех като сомнамбул/уф.дали го написах правилно/ и добре че освен детето нищо др.не се занимавах.после го преместих да спи при мен и се успокоих.а с  малкия веднага го сложих на спалнята при мен и спя добре.но нормално е всяка майка да има притеснения за децата си.няма да е нормално ако ги няма.
Цитирай

Русе

Мнения: 336
Благодаря за включването момичета Laughing !Вече съм по-спокойна - явно съм "Нормална мама" Very Happy. Прави сте обаче, че трябва да овладеем страховете си. Ако детето усети ужаса, който изпитвам, рискувам да му създам фобия.
Цитирай


Мнения: 4 966
Лошото е, че имам усещането, че с годините страховете ми ще растат. Все пак сега ме е страх от по-малко неща, защото са постоянно пред очите ми и мога да ги предпазя. Страх ме е да не се задавят, да не се задушат, да не ги откраднат, да не паднат отнякъде (дори преди време се случи - Криси падна от дивана - за секунди, докато се обърна да подам на баща й шапката, че беше тръгнал да излиза; направо обезумях, когато я видях пльосната по лице на пода без да шава и да издава звук; оказа се, че единственото лошо беше спуканата устничка, а детето дори не се беше стреснало, но аз се разпищях като заклана и взех, че ги стреснах и двете и чак майка ми след 1/2 час успя да ме накара да млъкна  Embarassed ), да не се порежат някъде и т.н. Постепенно с порастването сигурно ще ме е страх да не се спънат и да не се ударят, да не се затворят в пералнята (повечето деца с голям интерес се напъхват вътре), да не се качат на стол и да тупнат от балкона, да не се изгубят и още, и още...
А я се замислете за пубертета - колко опасни неща има тогава (наркотици, лоши компании, бързи коли, побоища, кражби, нежелана бременност и неща, които дори се ужасявам да напиша). А още по-натам във времето...
Съгласна съм със Шони - притесненията са нормални за майката. Лошо е, когато ги няма. Те са част от майчинския инстинкт, защото това е част от нас - да искаме най-доброто за децата си. Това е майчината обич Very Happy . Важно е обаче децата ни да усещат само любовта ни, но не и страховете ни, за да растат сигурни и уверени в себе си. Често децата възприемат страховете на майките си (моята майка се страхува неистово и съвсем неоправдано от птици, а днес този ужас изпитвам и аз - дано да не го предам на бебки Praynig ).
Цитирай

София

Мнения: 29 936
Roshalche да, майка ми я казваше по този начин - "да не те стига това, което ти мислят най-близките"
недай си боже моя мъж да закъснее ... ужас ... такива сме си жените
Цитирай

София

Мнения: 220
PEPE,дъщеря ми е на 11 години,но аз не преставам да се страхувам за нея ,а дори повече.Докато са малки децата са покрай нас,мажем да ги контролираме ,най- много да паднат и да се ударят.Когато поотраснат и почнат да правят много неща без нас,не са пред очите ни,почваш да си мислиш всякакви глупости.
Хората са го казали:"Малки деца-малки проблеми,големи деца-големи проблеми."
Иначе по-самостоятелни и можещи да се справят сами децата стават към 3-4 клас.Поне при нас е така.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора