изтървах си нервите и го набих

Това не е точно "изтърване на нервите".
И може бе добре си направила, че си го набила - понеже ти явно не си шляпваш децата, може би тоя бой ще му направи впечатление и малко ще се кротне на улицата - което се и иска в крайна сметка. Не съм за боя, разбира се, но има ситуации, в които два шамара казват много повече от три дни обяснения - и тази е била точна такава.

Добре, че не ти се е намесила някоя кикимора да ти държи сметка защо се държиш така с детето.

 И аз мисля че това не е изтърваване на нерви...Дано му държи влага дълго време...По някога наистгина се налага,и шамарената фабрика да заработи...Иначе,друг ден,може спирачкитеу на поредният чичко да не са съвсем визправност.

струва ми се,че си прекалено напрегната-ситуацията само е отключила насъбраното-опитай различни техники за релаксация и потърси първопричината,насилието е само симптом в случая,а на детето защо да не се извиниш-нека разбере,че приемаш,поведението си като ужасно изключение и наистина съжаляваш-откровен разговор ще помогне и на двамата.  

И моята 5-годишна щерка редовно ми го прави този номер. Наистина е ужасяващо да я видиш как тъкмо сме пресекли улицата и тя изведнъж хуква обратно по нея, без да се оглежда и се забавлява. А аз се чудя количката ли да зарежа на сред пътя, голямата си дъщеря ли да спасявам... Изживявам истински кошмар. Изтървам си нервите, но при мен се състои само в крясъци. Децата често обичат да правят на пук и не успяват да преценят колко опасна е ситуацията, а думите и обясненията кой знае защо не винаги помагат.

Може би и аз бих реагирала така....Спомням си един случай с моя братовчед....Леля и вуйчо работеха в Либия.Един ден братовчед ми се запилял да си играе с някакви либийчета в едни хангари.Гледал някакъв самолет,и нали му било интересно - забравил за времето....Станало късно,него го няма.Леля обиколила всичко да го търси,няма го.Пък и кой ще се сети да търси в хангара.Решила че се е изгубил някъде в пустинята и едва ли ще бъде намерен.Припаднала от мъка.Започнала неистово да крещи и да си скубе косите.Отписала го от този свят.В този момент нашия се прибира късно вечерта,ухилен до уши и радостно съобщил че е бил в хангара при самолетите.
Няма да ти казвам какъв бой му дръпнала леля,пребила го направо !
Шамари,ритници,по лице,врат,ръце,глава.....Докато не му тръгнало кръв.После седнала и плакала цяла нощ.Аз я разбирам.Разбирам ужаса и шока който е изживяла.Нейният бой е бил породен точно от това,а не от изпускане на нерви.
Братовчед ми никога повече не излязъл някъде,без да предупреди майка си къде е.И винаги се прибирал навреме.Взел си поука.
До ден днешен казва -"Благодарен съм на мама за този бой ! Така разбрах колко ме обича ! Никога няма да и се разсърдя,в онзи момент заслужих всеки един шамар .Но разбрах че трябва да се пазя и че не трява да подлагам родителите си повече на такива изпитания...." За сведение той тогава беше на 6 г.
Та пиша ти това ,за да ти кажа че си реагирала спонтанно,типично по майчински.В такива моменти съзнанието се замъглява и не мислим трезво трябва ли да бием или не.Дано мъника си е взел поука и никога повече не плаши така мама.
А дали да му се извиниш...да,може,но само при положение че и той го направи.

за недаване ръка на улицата и аз съм ползвала шамари
това е един от редките случаи, когато оправдавам боя!  на малки деца не можеш да обясниш да внимават и да се пазят от колите, те винаги забравят, боя обаче го помнят

Не съм за шамари, но не съм и против тях,  особено когато са заслужени, а в този случай напълно оправдавам действията ти ! Сигурна съм, че ти е кофти, но ако нещо се беше случило, какво ще ше да ти е ! Незнам точно при такива случаи някак си майката прибягва до шамари, не толкова от факта че е нервирана, а ми като защитна реакция, инстинкт за самосъхранение отправен собственото си дете ! Може би не съм права, а може би не, но по-добре удари, отколкото  нагруби, а особено дете и то собственото си, по този повод има и доста поговорки !!!

По-добре целия свят да ме мисли за лоша майка, но да не изгубя детето си в тази безумна война по улиците. Аз така им стискам ръцете, когато вървим по тротоара, че се зачервяват. Дано му е за последно този урок и да му е обица на ухото като мерне коли някъде. Не знам за извинението, но нали му обясни защо са шамарите?

Аз не си падам по шамарите и крясъците, но пък докато четях какво ти се е случило, направо се ужасих. Мисля, че в крайна сметка и ти си човек и в случая уплахата е била много голяма, така че загубата на контрол от твоя страна е напълно разбираема. На мен лично ми се е случвало да се уплаша много, например когато дъщеря ми щеше да изкара окото на брат си или пък като се скри в къщи и въпреки отчаяните ми викове и търсене, които ми се сториха цяла вечност, не се обаждаше. Обаче и в двата случая като се размина всичко, даже нямах сили да я нашамаря, а просто се разревах и тя на свой ред се уплаши. Оттогава не е повтаряла подобни изпълнения. На твое място щях да му обясня какво се е случило, щях да му се извиня също за шамарите, но пък щях да натъртя също на факта, че такова поведение е недопустимо и много опасно и че много съм се изплашила за него, защото много го обичам. Мисля, че най-важното в твоя случай е, че детето е живо и здраво, другото ще се оправи. Не се притеснявай чак толкова, радвай се, че само с твоя бой се е разминал.

Това си го направила за добро. Много случай познавам, на така изтървани нерви от майките и после си имат послушне деца след боя. Не толерирам боя ама и аз ступвам.

В конкретната ситуация - не мисля, че има нищо укорително.
Това не е просто беля, или просто непослушание.
Ситуацията си е доста опасна.

Имахме подобна случка и ние оня ден.
Оставила съм го по тротоара да върви сам, но казвам като стигнеш улицата спираш.
Обикновено спира, но онзи ден се заинатил и си тича.
И стига улицата и продължава.
Движещите се коли са кажи-речи без видимост, докато не идеш в средата на улицата.
Затичах се хванах го, той се извъртя, дрънна едно хубаво главата в паважа.
Ама си викам по-добре, отколкото да го изджаса някоя кола. А такива си се движат достатъчно по улицата. Не получи шамари, защото така и така се разплака, че падна. Ясно му беше вече е е виновен.

И да го види човек после как спираше преди улиците следващите.

Тъй че не се обвинявай.
В случая е много виновен.
Около и на улицата не позволявам никаква игра и лигавене.
И държа бързо и конкретно да разбере тези ми мисли.
Затова постоянно натяквам и обяснявам по темата.

Смятам, че не трябва да му се извиняваш.
И с обяснения да разбере че е било, много опасно това, което е направил.

Подобно нещо съм преживявала и аз.Мъкна малката на ръце,нося важни документи и каката до мен и тя за ръка.В един момент решава ,че ще се измъкне и ще хукне точно пред преминаваща кола и аз в стремежа си да я задържа и измъкнах ръката(над лакътя се получи разместване). След това ходихме по доктори да и я наместват.Чувствах се виновна, че я боли от мен, но иначе щеше да я  прегази колата. А иначе и аз имам урок от татко ми  -як пердах , че не съм се обадила като отидох до магазина с комшийчето.Бях на 5-6г., в онези спокойни времена не бяха чести като сега педофилските прояви, но точно тогава имаше такъв случай и нашите бяха примрели от страх, докато се върна.(по-точно татко ме намери до магазина и ме подбра с пръчка до вкъщи). И досега намирам начин да съобщавам на близките ми къде съм. За сведение на четящите -"уроците" от баща ми са два! Научила съм ги и спазвам до ден днешен. (така и така се разписах -втория е: обидих майка ми и и казах пикла, пак на същата възраст )
 Та има редки ситуации, в които оправдавам силовите наказателни мерки.

права си била. не се самообвинявай. по-добре 'набито' дете, отколкото мъртво 

аз съм пердашила петра само веднъж - когато въпрекимоите изрични забрани отиде до камината /която не беше запалена/ и си лепна ръката. а я оставих да отиде точно защото камината не гореше и съвсем целво я изчаках да не изпълни това,което й казвам, за да я напердаша. е, оттогава детето докамината не ходи. хиляда пъти предпочитам опердашено дете пред другата алтернатива.

и все пак, бой на ставане и лягане не е добре дошъл, разбира се, и това всеки го знае...

Не мисля че има за какво да се обвиняваш. А какво би станало ако шофьора не бе набил спирачки навреме??
И аз бих постъпила по същия начин. Детето трябва да се стресне и да осъзнае колко лошо се е държало.