Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Искам бебе
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора


Мнения: 3 865
Здравейте, момичета!
Съжалявам, че ще разваля приповдигнатия тон на форума...
Прекарах обедната почивка със съпруга си и ... се почувствах толкова сама...

От година насам работим за второ дете. Дългият период на неуспех някак неусетно ме промени. Давам си сметка за това и се боря с всички сили да го преодолея. Но никак не ми е лесно. Още повече, че от страна на родителите си не намирам никакво разбиране. Съпругът ми до скоро ме подкрепяше напълно. Което много ме радваше и успокояваше до някаква степен. Разбирахме се чудесно.
Последните няколко месеца обаче се натрупаха различни неприятни преживявания, които обуславяха не особено добро настроение от моя страна - боледуване на детето,  търсене на правилния гинеколог....
Всичко това явно е дошло в повече на съпругът ми. От известно време насам усещам, че не ме разбира. Обвинява ме в разсеяност и лошо  настроение. А което най-много ме огорчава е, че всъщност не е така. Полагам неимоверни усилия да се справя с проблемите и мисля, че се справям доста добре. А в неговите очи излиза, че съм досадна, изнервена, крива....
Не мисля, че съм такава. И не искам да съм такава.
Много ми е тъжно, че съпругът ми явно се е отказал да се бори и вече не е на моя страна. Останах сама...
Ако въпреки всичките ми усилия, той ме възприема по този начин... тогава как да продължа напред???
Не зная вече какво да правя и как да се държа.....
Цитирай

София

Мнения: 3 748
Утро 77, неприятно е това, което се случва между теб и мъжа ти, но за съжаление не  всеки е склонен да прояви разбиране....
Опитвала ли си да поговориш с него? Да го попиташ защо се държи така? Да му обясниш за усилията от твоя трана? Та нали това дете трябва да е плод на вашата любов, а не просто ей така......
Тежко е когато имаш нужда от подкрепа да няма откъде да я получиш и да се опитваш да се справяш сама!.....
Стискам палци скоро нещата да се наредят! Peace
Цитирай


Мнения: 304
Утро 77 разбирам как се чувстваш  Hug И аз имам подобен проблем ... Мъжа ми не оби4а да споделя и поти не говорим на тема бебе  Sad Когато му спомена не6то или се опитам да попла4а все ми казва 4е това е божа работа и да взема да се стегна Sad А аз няма с кой друг да поговоря ...
Но после открих този форум и вси4ки тези прекрасни жени които искат също като мен да станат майки и когато им споделям надеждите си толкова много ми олеква и толкова много им се радвам  Hug 
Утро 77 6те види6 че скоро бебето 6те се появи и вси4ко 6те се оправи  Peace  Със сигурност и на мъжа ти не му е лесно . Успех   bouquet
Цитирай

Пловдив

Мнения: 8 378
Утро, миличка, всичко това, което си написала, казвала ли си му го на него?
Цитирай


Мнения: 3 865
Да поговоря с него? Да, правя го непрекъснато - обстойно обяснявам причината за лошото си настроение, когато съм в такова.  Мисля, че той е напълно наясно за ситуацията,  в която се намираме с него.
А защо се държи така? Предполагам, че просто вече се е отказал да се надява за бебе, уморил се е да проявява воля и да се бори да се справи, да продължава да ме подкрепя...

Не знам... Напълно се отчаях вече.
Довечера ще се опитам отново да поговорим... Но аз не знам какво да му кажа. Както казах, той е наясно със ситуацията. От там нататък трябва да е наясно и с това, че ми е нужна неговата подкрепа. Но въпреки това той е решил вече да не ми я дава....  
Най-неприятен ми е факта, че ме възприема като досадна и непрекъснато изнервена.
Не искам да съм такава в неговите очи...
Цитирай

Пловдив

Мнения: 8 378
Изследвания някакви правихте ли?
От колко време опитвате?

Мисля, че е време за малко почивка - отдайте се един на друг и на обичта си, мъжете по принцип по-иначе ги приемат тези неща, може би се чувства на заден план, изместен от стремежът ти да успеете да имате бебе.
Ако бях на твое място, може би наистина бих спряла за малко с бебеправенето, с изследванията (ако правите такива), ще си дам психическа почивка, ще си обичам мъжа и когато се почувствам пак готова, може би тогава ще се върна на фронта с бебеправенето.
Все пак, не забравяй, че може би наистина донякъде си обсебена от мисълта за бебе, което хем е нормално, хем не е хубаво...и помни, че връзката между теб и мъжа ти е силна и трябва да бъде съхранена, обгрижвана - дори това да значи малка почивка от мисълта за дете.
Цитирай
Миличка, ти от дървото не можеш да видиш гората. Не може така непрекъснато да се втренчваш в проблема. Мисли си за това, което имаш, животът е много кратък. Не казвам да не правиш необходимото, но просто по-спокойно  Peace
Цитирай


Мнения: 1 227
Утро77,
Успокой се малко, звучиш доста напрегната.

..Мисля, че е време за малко почивка - отдайте се един на друг и на обичта си, мъжете по принцип по-иначе ги приемат тези неща, може би се чувства на заден план, изместен от стремежът ти да успеете да имате бебе.
Ако бях на твое място, може би наистина бих спряла за малко с бебеправенето, с изследванията (ако правите такива), ще си дам психическа почивка, ще си обичам мъжа и когато се почувствам пак готова, може би тогава ще се върна на фронта с бебеправенето.
Все пак, не забравяй, че може би наистина донякъде си обсебена от мисълта за бебе, което хем е нормално, хем не е хубаво...и помни, че връзката между теб и мъжа ти е силна и трябва да бъде съхранена, обгрижвана - дори това да значи малка почивка от мисълта за дете.
И аз мисля така

Успех
Цитирай

София

Мнения: 2 750
Съжалявам, че се чувстваш така.
На мен ми е адски познато  Confused Бях така с първото дете. Имахме много проблеми и не можах да забременея дълго време.
НЕ срещах особено разбиране, макар че уж ме подкрепяше.
Но моята теория по въпроса е (с риск да ме оплюете), че мъжете просто НИКОГА няма да разберат как НИЕ, жените, преживяваме това  Confused Когато го разбрах просто спрях да го занимава, ревях си сама, ходех си сама по мъките на терзанията си, а той разбра какво съм изпитвала (поне го информирах, не знам дали е разбрал и ще разбере изобщо някога) чак след като родих  Shocked
Мъжът ми много ме подкрепя и разбира по принцип, но това...това смятам, че никой мъж няма да го разбере както една жена, която го е преживяла.
Моят съвет е (пак с риск да бъда оплюта): спри да изискваш от него да те разбира. Опитай се да си в добро настроение и кондиция, защото те(мъжете) виждат само в черно и бяло: добро настроение/лошо настроение. И мислят: "Е, какво толкова като не става, все ще стане, какво толкова страдаш не мога да разбера... " Confused
Поне моите наблюдения са такива, като не изхождам само от моят мъж  Peace
Сега пак не става. Но изооообщо хабер си няма какво ми е. И смятам, че е по-добре.
Ако се налага да се изследва-ходи. Ако се налага да идва с мен-идва.
Но не знае какво е вътре в душата ми, защото никога не би разбрал.
Ако можеш, поеми си нещата в себе си и спри да го натоварваш, защото няма да разбере така и така...Само ще се изнервяте  Peace

Прегръдки!  Hug
Цитирай

Пловдив

Мнения: 8 378
Кали, абсолютно си права за всяка една думичка...за съжаление Confused
Цитирай


Мнения: 712
Утро  Hug кураж. Наистина си изнервена, мила...
Напълно подкрепям Кали. И ние минахме през момента, в който моят кандидат татко ми каза, че съм се променила, станала съм затворена и мрачна, че не иска да ме вижда такава и че ако мисълта за бебе ми действа така, той не иска. А аз дори не бях усетила...
Като се замисля, нормално е. Този човек те познава по-добре от себе си, знае какео означава всеки поглед и всеки нюанс на изражението ти. Естествено, вижда, че си напрегната. И естествено, не му харесва - особено, ако се е проточило дълго време. Той иска да вижда жена си - такава, каквато я познава и обича.
И аз мисля, че не трябва да задълбаваш да говориш с него на тази тема. Не се получава. Не могат. По-добре идвай тук и говори с нас.
Вкъщи почти не водим дълбоки разговори за бебето. Понякога, когато ми е тежко, се сгушвам и му казвам колко ми тежи, че не мога да му родя дете  Crying or Very sad, когато съм в добро настроение подхвърлям някоя и друга закачка за бъдещата му дъщеря  Wink, уведомявам го, ако реша да ходя на лекар, понякога му разказвам за мацките във форума  Blush... Но като цяло аз искам дете, а той иска да ми направи дете. Така ги разделям аз нещата. Мъжете просто няма как да го усетят, при тях го няма този болезнен писък на празната ти утроба  baby_neutral

Имаш едно детенце - радвай му се. Обичай съпруга си. Намери лекаря си и му се довери (като се замисля, май това е най-трудното... - аз сега това опитвам). Вярвам, че ще успееш - всички ще успеем - и ще гушнем своите дечица накрая. Може да отнеме малко време, но... Когато след 18 години на дипломирането на детето си погледнеш назад, толкова важни ли ще ти се сторят тези наколко месеца?
Когато ми е тежко, че бебето се бави, си мисля за това, че с милото имаме 11 месеца разлика. Когато той е бил вече роден и майка му му се е радвала, моята само си е мислила колко иска да има дете. А сега? Едва ли за някоя от тях има някаква разлика... важен е резултатът, нали така?
Дерзай, но я карай по-полека  Hug
Цитирай


Мнения: 1 792
мила моя ще ти кажа че те разбирам защото ние от година и половина се мъчим за детенце.
моят мъж  е много готин човек ама както казва Кали не може да ти влезе в главата.просто генетично не му е заложено колкото и да ни се иска.те винаги са на съвсем друга вълна от нас.
и моичкия ме подкрепя,иска  и той,ходи ако се наложи по изследвания,но неможе да е на сто процента в същата стихия както съм аз.и започнаха проблемчета-аз изнервена той недоволен от това и така до един ден когато трябваше за 2 седмици да се пазим защото пиехме едни хапчета.тогава правихме луда любов и то без мисълта да виря ли краката,да се измия ли ли да седя още малко,без да се чудим ся има ли ово па станало ли е или не е.и тогава просто разбрахме колко много сме се отдалечили заради стремежа за бебе и си обещахме че това няма да го допускаме.
дсега вече нещата са по друг начин.вече незнае кога ми е оволацията кога ми е цикъла-държа го на страна от тез неща.ТЕ СА СЛАБИЯ ПОЛ ДА ЗНАЕШ SmileИ СЕГА ми е гадно и криво когато не се получи но стискам зъбки и слагам усмивката и се радвам на това което имам-един страхотен мъж и едно космато куче което постоянно ми вдига нервите. Mr. Greenно мои са си и си ги обичам и ги дарявам с цялата си любов а един ден ще дойде и бебето а тогава ще обичам  него(може би най-много от всички Smile Wink)но това е живота жената трябва да е силна и да е мултифункционална. Hugуспех мила и наистина успокой душата си.все пак имаш една рожба бъди благодарна и на нея
Цитирай

София

Мнения: 2 750
но това е живота жената трябва да е силна и да е мултифункционална. Hug
Аха...smile3521
за жалост или не-факт!
Иначе, ако не сме мултифункционални, пак ние сме губещата страна.
Защото на мъжете като им писне си вдигат чукалата и хайде, гледат си животеца.
Така че ако не лавираме м/у всички и всичко, сме за никъде.
Така си мисля аз, де, и така се стремя да живея, нищо че не винаги успявам  Peace
Цитирай

Пловдив

Мнения: 8 378
То не било лесно да си жена, пфу  Crazy
Цитирай


Мнения: 3 865
Момичета, благодаря ви безкрайно много за подкрепата!   Hug
Беше ми нужно да видя, че не само аз се чувствам по този начин, че не съм нещо откачила, както напоследък на моменти ми се струваше....

Снощи поговорихме със  съпруга ми. Днес отново се обичаме  Wink

Но периодът, който преживяваме наистина е труден и неприятен.
Дано за всички нас този период свърши скоро!   Praynig  Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора