Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 107 отговора

Sofia

Мнения: 4 057
Представете си следната хипотеза - семейство осиновява бебе. Малко след това им се ражда собствено детенце, момиченце. ПРеди година-две родителите се развеждат.
Осиновеното момче, което е в ранен пубертет вече, започва да тероризира майката, на която са предоставени родителските права. Бие я, проявява и нездрав интерес към малкото момиченце / може и да е здрав, но кой знае...?, страх лозе пази/
Майката иска да разосинови момчето.
Може би е важно и да добавя, че има данни, че след раждането на родното детенце по някакъв начин момчето усеща разлика в отношението към него. Семейната среда в която расте не е здрава, същестуват и съмнения, че е настройвано от бащата срещу майката след развода. Разбрало е, че е осиновено.
Възможностите след разосиновяването са да бъде настанено в дом за деца лишени от родителска грижа или може би да бъдат предоставени родителските права на бащата.
Какви са според вас моралните аспекти на едно разосиновяване.- И има ли такива?
Оправдано ли е да вземем дете на "заем" ? ...Или да направим рекламация в момента в който си дадем сметка, че стоката не е годна или може би в процеса на употреба сме я повредили.
Или да поемем цялата тегоба свързана с физическо насилие и може би други посегателства.
Любопитни са ми вашите мнения по отношение една подобна хипотетична житейска ситуация.
Много се говори за осиновяването.
А отношението към осиновените същото ли е като към родните деца? И налице ли е същата амбиция да положиш усилие, да дадеш търпение или дори...да се примириш.
Цитирай


Мнения: 1 641
  Сложна работа. Оставам с впечатлението, че всъщност проблема е в посегателството над малкото момиченце, зависи от ситуацията на майката. Има ли средства за психолог за момчето, има ли кой да й помогне? Очевидно тя не може да се справи сама.   
Цитирай

Sofia

Мнения: 4 057
Няма посегателство. По-скоро опит да дразни майката. Но не се знае доколко и докъде е така и дали изобщо е така.
Но нека се абстрахираме от конкретния случай.
Любопитно ми е  принципно какви са мненията ви за разосиновяването и в кои случаи то е допустимо - чисто в морален аспект.


Цитирай


Мнения: 3 424
Или да направим рекламация в момента в който си дадем сметка, че стоката не е годна или може би в процеса на употреба сме я повредили.

А отношението към осиновените същото ли е като към родните деца? И налице ли е същата амбиция да положиш усилие, да дадеш търпение или дори...да се примириш.

Рекламация може само за осиновени деца ли да се направи?
Не мисля. В реда на нещата е и при собственоръчно придобити
деца да е възможно разсиновяване. Не съм запозната със закона,
но ми се струва логично. Който не играе по правилата, да е отсвирен.

Нямам представа, дали отношението към осиновените и неосиновените
деца е различно. Родителите на моя колежка от университета имаха
четири деца, последното беше осиновено. Еднакво възпитание и грижа.
Когато осиновеното дете навлезе в пубертета, почна да ги ограбва, лъже,
ограби и няколко съседи, манипулира... Доколкото си спомням, мислеха да го
разсиновяват. Колежката ми твърдеше, че гените били по-силни от възпитанието.

Кое е по-силно, не знам. Дали родителската обич или инстинктът за самосъхранение.
Цитирай

Sverige

Мнения: 2 212
Според мен на осиновяването не трябва да се гледа като на обратимо действие. От морална и от всякаква гледна точка. Когато се осиновява дете е също толкова важно решение колкото да решиш да родиш дете. Роденото дете, ако щещ не можеш да върнеш по обратния път, същото си мисля, че трябва да е и за осиновеното.
Цитирай

София

Мнения: 5 467
Според мен на осиновяването не трябва да се гледа като на обратимо действие. От морална и от всякаква гледна точка. Когато се осиновява дете е също толкова важно решение колкото да решиш да родиш дете. Роденото дете, ако щещ не можеш да върнеш по обратния път, същото си мисля, че трябва да е и за осиновеното.
Права си абсолютно. Но аз пък по никакъв начин няма да търпя да ме бие сина ми Crossing Arms. РОден-осиновен - ще го изритам от къщи, честна дума.
Цитирай

Морето

Мнения: 601
Възникават у мен много въпроси???Защото всяка история си има своята предистория.
    В конкретният случай момчето е осиновено от бебе.
    Значи те са хората,които са го отгледали и са му дали възпитанието и те трябва да погледнат грешките в себе си-т.е.родителите.От къде идва причината за това му поведение???А може и родителите да са го отчуждили по някакъв начин от себе си и това да е сега един вид последствието.Затова категорично за мен разосиновяване и дума не трябва да става.Какво значи разосиновяване???
     Та нали това е твоето дете за хубаво или лошо???
     "Майката иска да разосинови момчето".-за мен това не е майка!!!
       Една жена става майка,когато обича,грижи,възпитава,учи и развива своето дете,а не само когато го роди,защото има биологични майки ,които изостават своите деца,както добре знаем,но пък има майки,които осиновяват дете и правят всичките тези неща дори два път по-добре от други биологични майки.
        Затова в случая не младежа,а в родителите е вината!!!Явно е, че не са му дали нужните на всяко дете любов,уют,възпитание за да постъпва така!!!
Цитирай

Варна,морето,сините вълни.

Мнения: 2 785
Има хора, които приемат деца в дома си без да ги приемат в сърцето си. Става дума и за родени и за осиновени. Според мен, буйното момче има нужда от здрава мъжка ръка, а и в случая на всяка цена трябва да се защити малкото дете. Т.е., ако има начин, бащата да вземе голямото дете, а майката- малкото.
А на въпроса- аз лично все си мисля, че бих правила разлика между свое и чуждо, въпреки, че се прекланям пред хора, които не правят.
Това конкретен случай ли е или питаш по принцип?
Цитирай


Мнения: 2 792
  Да наистина трудни решения, предполагам, че хипотетичната ти тема, въобще не е хипотетична. 
  Сигурна съм, че ако бях осиновена, моите родители, които в момента се гордеят с мен, в бурния ми пубертет щяха да ме заплашват и с разосиновяване, освен с изгонване от вкъщи. Слава богу не бях чак толкова тежък пубер, умерен, но все пак трудно смилаем за собствените си родители, не ме изгониха от нас.
  Доколкото разбирам темата, става въпрос за отказ от осиновяване с цел превъзпитение, различни гледни точки не възможност за контрол, въобще не справяне с пубертета, конфликтът е двустранен, но провокиран и от други страни и събития.
  Връщането в дом е безумно според мен, по-добрия вариант е да остане при бащата, ако той има желание да се грижи за него, най-добрият майката да се вземе в ръце и да не разсъждава майка ли е или осиновителка.
  По принцип съм против разсиновяването, не бих изхвърлила животно, след като съм го взела в къщата си, при каквито и обстоятелства, за дете дори не мога и да си помисля, да направя нещо подобно, акълът не ми го побира.

 Замислих се, как така я бие, как една жена може да бъде определена като жертва на едно дете, не го разбирам.

  Лиске ние сме четири поредни деца, аз май съм най не адекватната (трета поред, след сестри близначки) като справяне с живота, нещо като черната овца. Лъгала съм, крала съм  първи-втори клас, въобще трудно приемам наложени правила, родителите ми редовно са се чудели дали да се срамуват или гордеят с мен. Инстинктът им за самосъхранение винаги ги е карал да се  разграничат от мен, ако бях осиновена в техните очи това би било оправданието за всичко, което се случва, да ама не съм. Просто в цялата група винаги има някой по различен.
« Последна редакция: пт, 08 юни 2007, 01:48 от Кифлата »
Цитирай

София

Мнения: 3 723
Ако наистина има някакво посегателство над другото детенце, трябва да се вземат мерки. И няма значение дали извършителят е рОден или осиновен...
За разосиновяване  на дете взето като бебе не искам и да чувам  Naughty Просто това си е като отказ от рожденно дете. А точно на пубертетин...хммм, доста хора сме били невъзможни в пуберските си години...
От друга страна фактът, че младежът бие майка си ме  Sick #Crazy Това е меко казано недопустимо (пак няма значение кой му е биологичен родител).
Най-добре т.нар. баща да го вземе (стига да гледа на него като на свое дете). Поне за известно време.

Доста често хората осиновяват дете, защото не могат да имат свое. После обаче успешно се размножават и се чудят как да се отърват от "храненичето"  Confused
Възхищавам се на хора, които имат родни деца, но осиновяват още. Стига да могат да ги гледат като свои. За себе си знам, че не мога така (много любов мога да дам на осиновено детенце, но винаги ще обичам повече родното... Sad)

А тъй като случаят явно е повече от конкретен... Щом жената иска да разосинови -  бие я, не го обича достатъчно, чувства,че той е заплаха за по-малкото й дете и т.н. всякакви разисквания са безпредметни. Неморално е да се откажеш от детето си (независимо кой го е раждал), но и е абсурдно да поставяш другото си дете в положение на завишен риск от някакви посегателства...
Цитирай

Ю Ес енд Ей

Мнения: 2 218
Ако не си "дорасъл" да осиновиш дете,не го прави!
Онази жена(а и колко ли още),май го е направила,само поради причината"ама как така,ще се оставим без дете"......
Тънък лед е тази тема...бягам от нея.
Цитирай

при децата

Мнения: 3 405
Пубертетът е кофти възраст за всяко едно дете. А в случая има и нездрава семейна среда. Всяко дете би могло да реагира като това момче - и роденото от майката и осиновеното.
Това дете е объркано от пубертет, развод, разбрало е, че е осиновено, майка му не го иска. И реагира на всичко това. Нормално е човек да реагира, когато светът му се преобърне и реакцията не всеки път е приятна за околните.
Мисля, че трябва да се работи психологически с цялото семейство (нищо, че е разделено). Всеки има какво да осъзнава. Особено майката, която е решила, че детето й вече не й трябва.
Но какво ще стане реално, не знам.
Кофти е, че на един объркан тийнейджър се дава лош старт, ще живее с мисълта, че е прокуден, нежелан. Не ми се разсъждава хипотетично, но така се развиват девиаците. Децата трябва да растат в свят, където има опорни точки иначе вродената у всяко живо същество агресия ще избухне.
Цитирай


Мнения: 3 537
Пубертетът е кофти възраст за всяко едно дете. А в случая има и нездрава семейна среда. Всяко дете би могло да реагира като това момче - и роденото от майката и осиновеното.
Това дете е объркано от пубертет, развод, разбрало е, че е осиновено, майка му не го иска. И реагира на всичко това. Нормално е човек да реагира, когато светът му се преобърне и реакцията не всеки път е приятна за околните.
Мисля, че трябва да се работи психологически с цялото семейство (нищо, че е разделено). Всеки има какво да осъзнава. Особено майката, която е решила, че детето й вече не й трябва.
Но какво ще стане реално, не знам.
Кофти е, че на един объркан тийнейджър се дава лош старт, ще живее с мисълта, че е прокуден, нежелан. Не ми се разсъждава хипотетично, но така се развиват девиаците. Децата трябва да растат в свят, където има опорни точки иначе вродената у всяко живо същество агресия ще избухне.
Peace
Цитирай

София

Мнения: 5 374
Хм....за мене проблемите идат от момента, в който родителите са се разделили. Не знам причините, мога само да гадая. Но от косвения ми опит на екс-класна знам, че конкретно в периода 12-13-14 и нагоре години здравата бащина ръка има голямо значение. Освен това пубертетът отключва понякога всички демончета и дяволи, които могат да се намират в един подрастващ/а(спомнете си трагичния случай с двете осмокласнички, които убиха съученичката си с някакви....измислени мотиви). Винаги съм си мислила, че ако един родител успее да удържи положението в периода 12-19 години, то той почти си е завършил ролята....щото оттам нататък следва единствено надграждането.
Додо, аз на мястото на майката бих говорила сериозно с бащата. Но пък тук идва и сложния момент, че не се знае него колко го "боли" за чуждата кръв.
Колкото до консултациите със специалист-те са повече от наложителни. Защото понякога тънката граница между заплаха и реално действие много бързо се размива. Tired
П.С. Да не говорим, че самата ситуация-да осиновиш, а после да родиш твое-е хиперсложна. Хич не може да се обвинява само горката жена, щото....предполагам, че е родила собственото си на по-голяма възраст....когато вече сигурно се е била примирила, тук повечето сте майки и знаете какви са усещанията още когато ти шава в корема, пък да не говорим като се пръкне на бял свят. Така че-недейте толкова лесно да раздавате квалификации от сорта "Тя не е майка" и т.н.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 192
Замислих се защо се казва "здрава бащина ръка", а не "здраво бащино присъствие", примерно.
По темата - разсиновяването ми се струва гадост, това ми е първосигналната реакция. Ситуации и хора обаче има всякакви. Не знам какво им е на тия хора, за да стигнат до такова желание.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 107 отговора