Публикувана: 8 юни 2007, 01:00 ч.
Последно мнение: 8 юни 2007, 13:16 ч.

чувствам се много гадно

1 670
14
1

8 юни 2007, 01:00 ч.

Мнения: 1 568

Защо съм такава!!!!!!!!!!
Защо не мога да се опълча с/у идиотите!!!!Смачкана съм и ми е гадно,реве ми се!!! А съм права,обаче съм смотана!!!!
Става на работа проблем,заради колегата от когото пряко завися,а той нагъл селянин не стига че е виновен,ами и започва да обижда,да прави панаири,държи се като гамен...нямам думи и на всичкото от горе започна да се държи все едно аз съм виновна!!!!
А аз аз се притесних,изплаших се,започнах да треперя...страх ме е да не остана без работа и си глътнах граматиката!!!!Но със простак как трябва да се справя,има една приказка:ти го плюеш ,той мисли,че дъжд го вали!!!
Чувствам се зле,защо не мога да се опълча,да крещя и аз и да отстоявам правотата си??????????
Защото животът ми зависи от тоя кретен,защото детето ми иска своето и ако нямам работа Cry

# 1 8 юни 2007, 01:08 ч.

Мнения: 1 100

Ако спорът става пред шефа, запази самообладание! Крещенето, викането и други подобни прояви никой не обича. Бъди хладнокръвна, остави го да се навика и накрая кажи своето с тих, спокоен глас, като не пропуснеш да му споменеш, че няма нужда да крещи, за да бъде чут, че не е на полето и др. такива. Абе... във всеки случай - самообладанието му е майката. Отстоявай правотата си с финес и си вярвай, дори в лъжите, най-вече в тях. Wink

# 2 8 юни 2007, 01:35 ч.

Мнения: 1 568

Аз започнах да треперя-притесних се,той е от тия простаци,които не им пука вика,псува и т.н.!
Много ми е гадно,не мога още да се поуспокоя,ровя се тук,за да забравя,но....притеснявам се от утрешният ден чак...много ме е страх заради него да не остана без работа,ако ни изгонят,ще е заедно Tired

Писна ми от хора,които се държат все едно бащите им имат 100 овце в балкана,писна ми от селения,от простотия,не може ли всеки да си върши работата и това е..... Sad

# 3 8 юни 2007, 01:42 ч.

Мнения: 1 100

Мисли логично:
Ти, ако си работодател, чия страна би взела?
На крещящия див селяк, или на разтревожената, онемяла жена?
Аз по скоро бих заела твоята страна. Просто не трябва да му се връзваш. Оставаш го да се накрещи, а после с думи се опитай да го накараш да се почувства тъп.
Утре, ако е възможно, поговори с шефа. Спокойно. Извини се за "грозната случка", абе .. измисли нещо, но в никакъв случай не падай на неговото ниво.
Ако той се държи така, сякаш е син на човек, който има 100 овце в Балкана, ти се дръж така, сякаш си дъщеря на английската кралица. Накарай го да се почувства смешен. Той те атакува психически, атакувай го и ти, но не така грубияшката.

# 4 8 юни 2007, 01:48 ч.

Мнения: 1 568

Разбираш ли какво става всъщност и от това ми става още по-тъжно?!Аз винаги оправям бакиите пред шефа и работим,защото сме екип и на него"му поникват"криле!!!
Той прави и ме прави на каквото си поиска,на две стотинки както се казва,аз потулвам нещата и той-шапка на тояга,един вид-тая простата пак ще ни уреди!!!Иде ми да го убия! #2gunfire

Мразя го това положение-партер!!!! Cry

# 5 8 юни 2007, 01:52 ч.

Мнения: 1 100

Ти си знаеш най-добре положението. Бъди дипломатична, щом се боиш да не изгубиш работата си. В краен случай, можеш да поговориш с шефа - да му кажеш, че ти е трудно да работиш с него, че остава всичко на теб и тн..
Или говори с колегата, кажи му, че не му прави чест. Макар че.. едва ли ще го трогне. Май е от дебелокожите. Tired

# 6 8 юни 2007, 01:58 ч.

Мнения: 1 568

много дебелокож......... Tired

благодаря ти мила,много!!!! bouquet

# 7 8 юни 2007, 09:34 ч.

Пловдив
Мнения: 2 492

На него му поникват криле, Стефи, защото ти свиваш своите. Ако му се озъбиш или дори само две думи кажеш, с които да му запушиш тъпата уста, ще видиш как ще започне да му се свива гребена Wink

Просто пробвай, покажи достойнство newsm10

# 8 8 юни 2007, 11:02 ч.

Мнения: 263

Мила, след като този тип не осъзнава и не зачита това, което правиш намери начин да изтъкваш пред неговия шеф как си оправила еди коя си ситуация (уж случайно е станало на въпрос) или го оставяй да обърка, да се изложи и после ти оправи нещата, така че шефът му да разбере, че ти си спасила положението! Човекът, който описваш явно е от онзи тип некадърници, които са свикнали да натоварват другите със своите задължения, а после да обират лаврите и да обвиняват точно хората, които им вършат работата. Не се давай, защото ако го направиш шефа ти няма как да разбере истината(визирам по-горното ниво).
А конкретно за в ситуацията: явно си добра душа и наистина не си свикнала на такова отношение. На мен също ми е много трудно да се справям с подобни ситуации, но за мое щастие успявам да ги избягвам (имам тази възможност). Много ми харесаха съветите на Светла! Ще ти свършат чудесна работа! И бъди сигурна, че собственика на фирмата със сигурност не е харесал същите тези викове и обиди, които така са те стресирали! Наистина ако успееш да запазиш хладнокръвие, да оставиш онзи да си крещи, а ти успееш след това или в интервалите спокойно да изкажеш своята позиция (без да се защитаваш или директно да нападаш а просто с ясни факти да говориш) всичко ще се изясни и ти ще бъдеш "победител"!

# 9 8 юни 2007, 11:22 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: stefiji в пт, 08 юни 2007, 01:00

Много са ми симпатични такива фини хора като теб,но за жалост те самите на себе си не са полезни.То не е нужно да крещиш на някого,за да му затвориш устата.Примерно той крещи,ти го изчакваш да се измори и в паузата му отговаряш тихо,твърдо и категорично.И в никакъв случай не показвай,че си притеснена.Още повече,че ти нямаш вина.Бъди твърда и си тежи на мястото.Може би,ако поработиш върху самообладанието си,ще успееш.Успех ти пожелавам

# 10 8 юни 2007, 11:43 ч.

Мнения: 1 299

До тук дадените ти съвети напълно подкрепям. Не бива да се свиваш, това се усеща и хората добиват по-голяма сигурност и нападат още повече. В моята фирма заместник управителят е един мъж, който буквално напада всеки нов колега. Почва да го мачка по всевъзможни начини. В началото се стреснах, но другите ми казаха, че му е редовен номер и , че бяга като го нападнат него. И така един ден той ми звъни, аз не му вдигнах. След малко пак и така няколко пъти. Накрая вдигнах телефона с много мил спокоен глас. Той естествено започна да крещи, обвини ме, че забавям работата и какво ли не (държа да обележа, че когато ми звънеше още не беше започнал работният ми ден, аз вдигнах точно в 9:00 когато вече се водя на работа). Аз много мило му обясних, че работният ми ден е от 9:00 до 18:00, че нищо не съм забавила и че ако продължава да ми вика далеч няма да стигнем. Той като замлъкна, не очакваше определено такава реакция...От тогава нямам проблеми с него.... Сърцето ми щеше да изкочи докато му говорех, но по дяволите, дори и Папата да е няма право да се държи арогантно с хората Crossing Arms

# 11 8 юни 2007, 11:54 ч.

Мнения: 921

За съжаление и аз бях така в много ситуации. И то най-вече се притеснявах, че мога да кажа или направя нещо, с което ще предизвикам отрицателно отношение към себе си. А исках всички да ме харесват като човек. Вече знам, че това е невъзможно, обаче все още понякога се примирявам с дадено положение, само и само да не ме намразят....

# 12 8 юни 2007, 11:56 ч.

Мнения: 1 299

Цитат на: tanya_75 в пт, 08 юни 2007, 11:54

Според мен не бива така, и аз мислех като теб в началото, но за скромния си почти 3годишен стаж си попромених мнението , не се притеснявам, ако съм права да се изкажа, но не с крещене и грубости, има си дипломатичен начин. И факт - никой не ме мрази, та дори по-възрастни колеги ( те май всички са такива) ме уважават и взимат мнението ми предвид...

# 13 8 юни 2007, 12:07 ч.

Мнения: 1 840

Напълно ти разбирам. Всичко, което са те посъветвали дотук, е напълно вярно - момичетата са прави. Само още нещо ще добавя: не се притеснявай за това, което ще се случи утре. Първо - няма да останеш без работа - това е сигурно. Peace

В момента страхът те кара да виждаш нещата силно изкривени и страшни - със сигурност отстрани (от гледната точка на шефа ти) ситуацията изглежда по друг начин. Второ, дори и да допуснем за миг, че това се окаже фатално и ти останеш без работа, ще се намери друга, не се притеснявай - всяко зло е за добро, когато губиш не знаеш какво печелиш. Но до там няма да се стигне, така че сега не го мисли - не ти е на дневен ред.

Само не се тревожи, защото страхът е лош съветник, изчакай да отмине бурята, не се оправдавай - да се оправдават виновните, нещата сами ще си дойдат по местата. Утре като се уталожат емоциите, ще гледаш на всичко с други очи и ще видиш, че нищо фатално не е станало.

# 14 8 юни 2007, 13:16 ч.

София, център
Мнения: 3 455

При положение, че имаш шеф, който търпи подобни излияния от подчинен, означава, че не се различава особено от него.

Това пък идва да покаже, че обстановката, в което работиш не ти импонира.

Кофти!

Препоръчани теми

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Бащата ме изостави

Бебеправене, но без много правене

Защо искате деца ?

Причина:

Причина: