Мъжа ми ме заряза бременна в 8 месец:(

   Споко   гледай здравето си и това, на бебчето  и дай да минем в "Дом и семейство",  там ще го обсъдим?

     Това не е клюка,  това си е крива нива.

Влез в "Родители отглеждащи сами децата си".Пусни и там темата.Има няколко майки,преживели такова нещо.

Знам какво преживяваш! Не се ядосвай! Нека бебчо е добре - това е най-важното в момента, всичко друго е, както се казва, бели ядове! И влез в друг подфорум - мястото на този сложен проблем не е за "Клюкарник"-а!

Егати..Нямам думи. 

Бахти и мижитурката е твоят мъж........

За съжаление съществуват такива изроди.
Трябва да има наказание за подобни неща - затвор!

Е, няма що... не мога да повярвам. Намерил кога. Че то му предстои най-хубавото и вълнуващото...
Наистина, влез в Родители отглеждащи сами децата си, за да ти дадат кураж майките там.

Ей такъв, с кеф мога да го скопя!

милата:(гледайнещата от хубаватастрана,може да си по щастлива без него,защо ти еда те тормози..лесно е да даваме съвети отстрани,о само ти си знаеш какво ти е.Успех във всички твои бъдещи начинания и гледай напред.Сигурна съм,че един ден той ще съжалява

Хаха, що бе Ню не можеш да повярваш, ела да ти разказвам много интересни такива историйки
Хайде Ирра-ела в другият подфорум, ако не си вече там де....

От там се връщам и аз .
Гадно. Много гадно.
Трудно се преживява , но се преживява.
Трябваше ми много време ,за да разбера и много глупости направих.
Сега знам ,че е било за добро.
Пиши ми ако искаш.

Можеше да изчака поне няколко месеца

Да не би той да е стресиран от предстоящата промяна и това да го е подтикнало....все пак и мъжете изживяват по свой начин такива резки промени в живота си....може да е временно докато се опомни - дано да е така, мила, пожелавам ти здраво бебе и скоро да се оправи този проблем  

много скапана работа, на мъжете като им прещрака нещо няма спасение : 

Оф, знам, пенелопа, знам... Знам много случаи и съм чела, и чета в другия подфорум. Тъжно е и за това не ми се вярва.
Ех, майка му стара...

Може да е за добро.

Я, пухи пухи се е появила.

 Малоумник!  И после що някои жени били мъжемразки...

Всяко зло - за добро!!!!:
 
Махни го тоя боклук от живота си !!!
Радвай се и чакай бебо!!! 

Не си сама, ние нали сме тук   

Иначе аз се шокирах само като прочетох заглавието 

Айде стига сте се шокирали-това не помага.Моля да преместят темата в другият подфорум, там се раздава и акъл често, не само съжаление.

Тъй, кажи сега мила, брак имате ли?И предисторията каква е-ей така изведнъж ли се случи?

щом го е направил значи не е свестен,а щом не е свестен значи е по-добре че се е махнал. според мен ти е направил услуга-отсега ще можеш да планираш и подредиш живота си без той да ти го съсипва години наред и в крайна сметка пак да се разделите. колкото по-късно ,толкова по-мръсно, а щастието тепърва ти предстои и аз лично не бих приела беглеца дори и да иска да се върне пак в живота ни. постъпката му е егоистична и никакво осъзнаване не го оправдава! 

Не че разбирам мъжете, но съм убедена, че са по - слаби от нас, и че са страхливци - всичките, просто някои умело го крият. Казавам това за да ти задам така въпроса - Възможно ли , идването на бебо някак си да го е стресирало знам ли. Не се зарязва току така бременна в 8 месец деца, пък ако щеш и само заради детето. Ако е спрял да обича теб, би трябвало да го е грижа поне за детето в утробата ти - нали е негово. Възможно ли е, да е нещо моментно, някакъв вид негова си депресия.
Пак казвам - не го извинявам, шока, който изживяваш не го заслужаваш, не само защото чакаш бебче. надявам се, да имаш сили да се справиш. Тук много майки могат да ти помогнат, дори и само ако споделиш с тях.
Желая ти най - здравото и хубаво бебе след месец да гушнеш

...кажи , че не се бъзикаш..., 'щото това е супер гаден сценарий на някакъв нескопосан латино сериал...! Ти си хубава жена , а той те зарязва...и то в 8-ми  месец!?!?!?!?!
Спестяваш ли нещо? Това не става току така...все някаква причина има..., е?!

Тонколоно-и аз съм готина, ама не ми помогна това особено в много по извратена ситуацийка-бременна с второто-планирано при все и чакано,както и след 12-годишна връзка.Съдби всякакви, морали всякакви
И аз чакам предисторията.......

Тая история е ужасна, но колкото е ужасна, толкова и странна ми звучи.
Ще следя темата.

Кой знае колко й е кофти на момичето, колко й болно, че някакъв плазмодий е изоставил нея и детето. А вие тука като сеирджии сте се събрали.

Аз имам позната с подобна история - в 7-ми месец бременна , а пича отива за риба. Ден, втори, трети - никакъв не се чува нито обажда. Дрехите му в гардероба и въдицата в килера 

Олинце-грешиш ужасно, ако погледнеш моята темичка по-назад, ще се увериш, че най-малкото сеир гледам. Аз много добре знам колко и е болно, вЕрвай ми....

Не мога да повярвам, че такива неща са възможни..ужас, на никой не пожелавам такова нещо.
На мене едно гадже преди години..голяма любов бяхме, 1-2 години, идва един ден и вика..не те обичам вече, искам да се разделиме. След 2 дни се върна и много съжаляваше. Никога не съм търсила обяснение на случая. Така или иначе се разделихме, трудно, но свърши.

Мир! 
Просто си представих за момент момичето колко зле се чувства и последното което иска е да й се бърка в раната със сол.

Олинце кво значи сеир, като пуснеш тема във форум очакваш мнения и отговори по нея, нали. На мен лично  ми стана тъпо и ще ти кажа защо - не знам от коя тема, мже би придобивки илинякоя таква попаднах на снимки на авторката и ги разгледжах и си мислех колко е сладка, готина, видях и че е бременна - гот ми стана, аз се радвам на чуждото щастие, не му завиждам, и за това се намесих и тук - иска ми се да не преживява това особенно очаквайки първата си рожба, защото аз от тази вечер, съм решила да си търся квартира, с дете на 2 години, сама без помощ от никой около мен - ми лекичко и влизам в положението, разбираш ли, на никъв сеир не съм настроила

И аз нямам думи на мен ми се случи същото,без да го очаквам 6-дни след годеж...лелеее,значи имало много като моя!!! много сажалявам,и аз ще следя пиши как си?има ли нещо ново?как е бебо?      

Прегледай й последните мнения и ще разбереш, че не се бъзика. С това бъзик, едва ли ще е смешно на някой.

  Зарежи го този глупаК!!!!

да си единствената, попадала в такава ситуация - да седнеш да се напла4еш, и да кажеш майната му и напред.
* знам, 4е не е лесно. тоя филм ве4е съм го у4аствала.

ама не си. нито първата, нито последната, като гледам тоя подфорум как набъбва.

* най- важнито сега:
добро здраве и най ве4е в емоционален план - за целта много хора хем близки, хем не най- да не си тревожда ма и да не пла4еш до самозабрава.
приготвяй се за раждането - дрешки, пеленки, легло и тн.
осигури си майка или баба да помага в първата втора седмица.
купи си нови 4ехли.
или сандалки.
иди на маникюр.
на педикюр.
на фризьор.
купи си мп3, слушалките и хубава музика.
книги или филми в никакъв слу4ай не любовни или с хепи-енд, щото после е страшен потоп.
много сила ти желая.
вси4ко се преодолява, вси4ко се преживява.
само брой дните.
и ден за ден.
 

Дааа, Скарлет....и утре е ден, нали така?
И аз броя, бебето става на 3 месеца вече.Всеки като ме види се радва, радва, какви се хубавички, как ме променила тази бременност, как добре съм изглеждала, ама сърцето ми свито.Ден за ден е докато оцжелееш от първоначалният шок.То всъщност първо е отрицанието-някак не вярваш, че се случва.Музика-не мога, филми-още повече-някак прекалено ми напомнят, ама ние не 5 години, мацка, ние 12 сме градили ...уж...И маникюра ми е наред, ма не помага все още.Трябва време, ужасно много време.Трябва да говориш за това, намери си хора, с които можеш да говориш за това.Говори тук, и да-може и да си поплакваш-смятам го за полезно.Всъщност не вярвам да сме толкова силни, че да можем без рев, аз поне не съм.Но навън съм усмихната и хората ми се радват.Мацвам си червилото и излизам с децата-облекла съм им рокли-днес е събота, семеен ден, татковци и майки с децата в парка, ала-бала, та и аз така, да се слея с тълпата малко.

не съм съгласна.
първо общото време не е такова зна4ение.
второ - заниманията и пълното изтощение ти отнемат силите за тръшкане и мисъл - като няма мисъл - няма болка, колкото и да е свито. а няма на4ин да не е.
и трето, външния вид е важен, някак само4уствен и приятен.
и 4етвърто - щом на вън е добре - колкото може пове4е навън - 8-10 4аса навън.
вси4ко е вътрешна мобилизация.
а това 4е някоя и друга сълза се намира, кога пове4е кога по-малко - важно да не се разкисва.

И аз в кюпа...
Милк ти е казала - намирай си занимания и мисли колкото се може по-малко!
Не се връщай назад - мисли за детенце и покупки.
Аз така правех. Цял ден на работа, в събота и неделя обикаляне по магазините докато капна от умора. За съжаление обаче влязох в болница и там рухнах. Щот` там освен да мислиш и премисляш, друго няма какво...Та така...
Времето минава, мнооого е трудно и тежко, но детенцето изисква много грижи и мислиш все по-малко за миналото.

Пиши, говори, споделяй! Не се затваряй в себе си като мен, защото много си изпатих  
Приятелка, на кафе, на разходка, не стой сама вкъщи! В никакъв случай!

Горе главата!  
Аз преминах през ада успешно...сам-сама...предстоят ти прекрасни моменти, да знаеш  

Благодаря Ви за подкрепата,наситина звучи невероятно и странно на първи вид ей така без причина някой да те изостави в такъв момент,и аз съм в шок и недоумявам още ,всяка вечер когато съм сама си задавам въпроса се питам какво направих,къде сгреших,какво ми има,но отговора не идва реален,няма предистория случката ми,просто преди 3 седмици влязох в болница за държане,беше ми тежко там,мизерията беше пълна,но заради бебко издържах всичко,стабилизираха ме,сега всичко е наред просто трябва повечко лежане,той идваше там на свижадния държеше  се супер,както се е държал почти винаги през последните 2 години,имали сме пререкания че съм малко по горд и силен характер,сестра му не ме харесваше,незнамз ащо просто не ме харесваше въпреки че винаги съм я уважавала,тя не е могла да има дете,поради не здравословни причини,просто мъжа с който сега се развежда е бил друга кръвна група от нейната и пл;ода все се бил изхвърлял от организма и,сега тя се развежда с мъжа си,озлобена е и че ще имам бебенце и наговорила някакви неща ужасни за мене на мъжа ми,не мога да кажа да не контактуват,те са кръв и това е нечовешко,просто му казах да не се влияе от другите хора,а да мисли това което е в сърцето му,изглежда се оказа най слабохарктерният мъж,щом послуша хората които говорили за мене че съм студена личност,надменна и прикриваща чувствата си,за чуждите хора съм такава може би,но за близките си давам всичко,винаги съм била до него и съм помагала с каквото мога,дори бременна с болки ходих да му купувам лекарства зимата като беше болен и му беше лошо,незнам как можа така да постъпи и да избере хората които ни завиждаха на щастието пред мен и бебчо,просто не мога да повярвам,а ние искахме само да го направим щастлив.Знам че пиша много объркано,но и аз съм в шок,защото една сутрин просто ми се обади и ми каза от както излезна от болницата изведнъж нещо стана,изпариха ми се чувствата към тебе,не те обичам,уважавам те като жена ,но не ми пука за тебе и не искам да сме заедно,ние сме различни,бях хвърлена направо в 9 глуха,никога не съм вярвала че този човек може да изрече това,от този ден който ми го каза това стана странен,студен,казваше ми ако сикаш ще сме заедно,но това ще е пред хората,аз иначе ще си правя каквото си искам,нещастен ще съм с тебе,тогава му казах че аз и бебчо не искаме да стоим при човек който не ни обича и не иска и се прибрах в Пловдив при брат ми,нямам баща,майка ми работи далеч и винаги сме се оправяли сами с брат ми,разбира се тя много ни е помогала,но предимно самички,не съм лигла.....
Слвд няколко дни като се прибрах в Плд брат ми и снаха  ми които също чкаха бебче го загубиха в 6 месец,тогава вече бах още по съсипана,не исках да ги натоварвам и смоята болка,затова си пуснах тука темата.
След няколко дни мъжа ми се обади,говорихме казах му,тогава той отново стана същият добър човек от преди,почти не се разплака и каза че съжалявал за всичко което ми наговорил и че не си представял да загубим нашето бебче някога,простих му за лошите думи,все пак го обичах и още го обичам,трябваше да дойде да ме вземе в София след няколко дни,където си живеем по принцип,всичко пак тръгна нормално,докато една вечер както говорихме,просто изведнтж се ядоса като споменах че трябва да сме заедно и да се държим без да се влияем от хората,тогава се ядоса и ми каза че приятелите му не ме харесвали и се бил отдалечил от тях заради мен и ми затвори,мислих че ще му мине,след 3 часа му звъннах,но не ми вдигаше и така до 1 през нощта,уплаших се да не му се е случило нещо,накарах приателка да звънни и на нея не вдигаше,тогава само аз си знам какво ми мина през главата,толкова се притесних за него,накарах я веднага да тръгваме към София да ме закара,когато отивам там до нас където живеехме,той още с изключен телефон,звуня на вратата не се отваря 20 мин,когато отворинай накрая ме пита ти какво правиш тука,тогава полудях,с контракции,бременна,уплашена до смърт,а той всякаш нищо не е станало,питам го защо си изключил телефона не вдигаш преди това,а той най спокойно ми обяснява че просто съм го дразнила и си го изключил,изобщо не му пукаше че ме ме притеснил толкова много ,тогава не издържах питай го ти обичаш ли ни или не,тогава ми зака че не вървят нещата  и не ни иска,изведнъж като се събудил една сутрин го решил,събрах багажа си същата нощ и на другия ден ме прибра в Пловдив,през целият път мълчеше,аз само плачех.
След няколко дни се обадих последно макар и да стъпах върху гордстта си и болката да го питам наистина ли не ни иска с бебчо повече,каза ми отново че не не обичал,че никога не ме е обичал през тези 2 години,че бил играл театър чер ме обича,че имало друга жена сега коато познава преди мен и сега след години пак се срещнали докато съм била в болницата и че тя не била хубава като мен ,но била най прекрасният човек и характер който бил познавал,не мкожах да повярвам.....,след това ми се обади и ми каза че нямало дръга жена ,но искал да си измисли причина да приема че не ме обича...повече няма да пиша защото съвесем объркано взе да звучи,за което се извинявам,но в главата ми е каша.....

Мда, добре дошла в клуба на необичаните 
Щото и моя не ме обича вече, ей така го реши и той.Събуждат се и решават.
Има една приказка-който има минало няма бъдеще.Дали?Аз самата съм все още на дереджето-защо и как се случи, но някак го приех, че даже го намразих.Моето минало с него е 12 години, не 2.Бъдещето само ще покаже накъде съм.За сега съм ден за ден наистина.Болката е огромна.И като родиш пак ще си смазана, питай Каси-тя чак в понеделник ще се включи, но-питай нея-как се гърчеше тя с детето-не може да му се зарадва.Опорочен е този вълшебен миг , плюли са на него,изгаврили са се, но Живота продължава.Минава-всички го казват, но трябва много време.И да-ангажименти, разбира се, но ето ме мен-по цял ден сега с децата, уж навън, уж с приятели, пък...слаба работа някак.Но и аз съм още пресничка, та затова.И друга приказка има-хубавите ябълки прасетата ги яли.....Да не ти казвам и с голямата как провеждам разговори и обяснявам Нещата От Живота, стараейки се да е по начин, по който то милото ще съхрани душичката си и ще излезне необременено от гнусотията, в която сме го сложили.Бебето поне не разбира, не пита, само си плаче...
Хайде, момиче, кураж ти желая, а ти пиши, пиши каквото ти душата иска, мъничко помага....
Разкажи-имате ли брак-то тези неща бавно се изясняват.В моята тема бяха нужни около 15 страници, за да мога да обясня до някъде какво и как се случваше при мен.

Ох, как можа с толкова малко думи да го кажеш толкова точно?
И аз не можах да се зарадвам, и все още душичката ми е на топка в гърлото...
Виждате ли - няма гаранция за никоя от нас - коя без брак, коя 2 години, коя - 12...
Просто решават, че не ни обичат и толкова 

Смяташ ли, че аз на този етам съм ефективна за децата си?Смяташ ли, че раждайки второто си дете, не като самоцел, успявам да се зарадвам така, както една майка се радва, виждайки обожанието в очите на таткото до себе си?Смяташ ли, че раждайки Живот аз съм била щастлива именно в този миг на неимоверно Щастие, Гордост,Удовлетворение?Смяташ ли, че сега, когато минаха 3 безсънни месеца аз без нерви поемам ревящото дете?Смяташ ли, че съм щастлива, когато аз съм и майка и баща за голямото си дете и търся отговори?Не искам да съм сама и да поемам всичко, не съм толкова весдесъща и всеможеща, имам своите прояви на моментна слабост, но понеже съм сама и няма кой  в този момент да те "поеме" теб или децата-това се отразява.Неминуемо.Като казвам сама, значи сама.Не мога да поплача на мама, не мога да се върна при татко.Едните приятелки-ма и на тях им писва да те слушат.А човек в такава ситуация има нужда да говори, да изхвърли вън от себе си цялата онази слуз, полепнала чак по костите от омерзение, от обида.Да се пречистиш.Да, някои намират спасението в книга, филм.Навън-днес само татковци с майките, чуждо им е онова, изписаното в очите ти.Питат-таткото радва ли се на малката, чуждите бащи я вземат на ръце, радват и се, смеят се, закачат се.Смятате, че не боли от това ли?Оооо, боли и още как!Пък аз уж отговорите донякъде вече ги знам, знам си донякъде и бъдещето, настройвам се, нагаждам се към обстановката, но по дяволите-не съм толкова силна.Мамка му, признавам си-трудно ми е, искам някой да ме прегърне просто и да ми даде сили да продължа и да ме научи пак да се смея.Истински.Сабина-някога си познавала любовта, а когато тя те изгори до такава степен, че не можеш да поемеш въздух от преливащите един след друг проблеми?Когато оскотееш от усилия да се справяш сам-доверяваш ли се пак да обичаш?

Миличката Пенелопа, така ми се иска да те прегърна...

Аз не бих се доверила вече, никога! 

Сабина, благодаря ти!
Идеята ми беше да покажа на новичката мама, че болка ще има още много и след раждането даже.То едното бебе не ангажира толкова, а и някак за мен децата не са самоцел, аз съм искала деца като разумно продължение на нас двамата, не само за себе си.Т.е.-идеята е била двама да се радват на този миг!Тогава даже ще и е двойно по-трудно според мен-когато роди.Затова искам да и кажа, че е нормално това и да не се отчайва, а да закусва и вечеря с Майната му и така...ден за ден...докато се научи... 

Ами тя радостта не е радост, ако не е споделена с най-близките...
Аз поне така съм устроена, че да споделям емоциите си, най-вече положителните.

А моето дете, което беше уж планирано и желано, изведнъж се оказа излишно.
Това ме натъжи, ужаси, вцепени! И не знаех как да реагирам и да излея мъката си. Затворих се в себе си, самообвинявах се, самосъжалявах се до премала. И...рухнах...

Не искам да има други мами като мен!
Ама хич даже...

В доста неприятно положение си, но ще трябва да го преживееш. И ще го.
От разбито сърце не се умира. Боли, страдаш и продължаваш напред.
Щом не си склонна да живееш с човек, който не те обича, поне е стъпка напред. От тук нататък предимно егоизъм - към те и детето. Важното е вие да сте добре. Вероятно е мъжът ти да се е уплашил наистина. Или пък да е обмислил варианта ако вас ви няма какво би правил докато си била в болницата и да му е харесало. Измисли си едни приличен отговор и не търси повече.
Гледай бъдещето и не се рови в миналото. Ако се опитваш да оправиш нещата, не прави прекалено големи компромиси.
Ако той се сети, че е сбъркал, трябва да се постарае повечеко за да ви заслужи наново.
Започни да си представяш бъдещето, ен какво ще бъде, а какво искаш да е за теб и за детето. Мисли оптимистично

Еееее, защо трябва да се увеличава тук списъка на мамите, на които "генетичните матрияли" са осигурили адска бременност? Ако ще те успокои факта, че и аз тоя филм съм го гледАла и съм оцеляла...И днес най-сетне го питах БНд - абе, в краяна сметка как така изведнъжка го реши, че не ме обичаш вече кога бех у 7-мия месец? А той, върти сучи ...миии нещо ми е станАло у главата проста...Вярно му е проста главата, ама за това ще четете в темата, дет пускам! Та станало му било в главата и вече не искал бебета и всичко останало...Ама го преживях, Милки ти го е казала в най-сбит вид как става оцеляването....И да допълня моята рецепта - рев, рев и после на 2 часа по супена лъжица "майната му"!
Успех и сили по нелекия път на майчинството.....ще се справиш...погледни тук как се справяме всичките!

Изчетох всичко на един дъх и се оплаших 
Дано детето ти не прилича на слабохарактерният си баща, който се събужда с промит мозък.
Незнам кое е по-хубавото, да си омъжена и да натиснеш мизерника да поеме някаква отговорност и кирливите му осигуровки, или да го затриеш завинаги от живота си.
На всички ви пожелавам само положителни емоции и много любов от тук нататък!

ако това е едни4ката болка, ето и успокоителното:
децата прили4ат на тези, с които живеят; тези, които са с тях всеки ден.

по-важното е да са оби4ани.

Сигурна съм, че мъжът ти ще съжалява за делата и думите си и то много скоро, но ти трябва да помислиш дали си заслужава да съсипеш живота си с този човек. Млада и красива си, можеш да бъдеш щастлива.
А между другото той на колко години е ?

и аз като milki и morgana ти казвам: ден за ден я карай,опитай се да не мислиш и да не си задаваш убийственния въпрос "ЗАЩО?", отговор няма. запази си здравето,доколкото можеш и очаквай малкото слънчице. тук сме много ,поели най-невероятни удари.от това ,което преживях и прочетох се убедих,че Y-хромозомата е невероятно изобретателна в гадости и лъжи стискам палци,направо незнам какво да ти кажа друго

Здравейте отново,болката е голяма наистина,най вече когато нямаш отговор на въпроса какво му стана на този човек,аз съм силен характер не приемам отговора един ден се събудих и и реших че не те обичам,всичко си има логика и отговори,не го приемам това,той е на 27 години,нямаме брак щяхме да го направим сега до 2 седмици подпис,а другото лято празненство,говорих с майка му днес,тя каза че вчера е разбрала и е в шок и че много ме обича и винаги ще ме обича,видяла се е с него но той не и е казал причината затова негово решение,кзал че сме се поскарвали от време наа време,но това не е ли нормално за всички двойки,каза че винаги и е приказвал на нея и на другите си роднини колко много ме обичал,и затова тя не може даа приеме факта че той  ми е казал че 2 години е играл театър,и че никога не ме е обичал,каза че това е невъзможно собствената му майка,питала го е какво правиш момче губиш жена си и бъдещото си дете,а той е казал да знам че загубих детето,но нищо повече....
Питах я дали няма друга жена,каза че е невъзможно,и аз си мсиляя когаа ще е с другата жена ние постоянно вечер и през деня повечето време сме били заедно,пък и как за 2 седмици някой ще му омота главата толкова,че дани зареже така от раз,толкова ли съм грозна и ужасна жена:(,че да ни изостави с бебчо заради друга така в най кривият момент,незнам нямам отговор,първо каза че има друга жена,после каза че съм луда и че никога не ми е изнверявал,а просто се е чудил какво даа ми каже за да приема раздялата ни,вече и аз незнам може би са приятелите му които не са ме харесвали,но след като застана зад тях,означава колко е безхарактерен и че не ни заслужава с бебко.Всякаш някой му направи магия,този човек така озлобен и мразещ аз не го познавах преди,запознах се с него последниат месец откакто ни изостави,може е друга жена,само това би обяснило омразата му към мен сега.....

Искрено ти съчувствам и се радвам че пишеш тук. Ако не друго, ще ти олекне и ще намериш виртуална подкрепа а понякога и реална помощ.

От мен един съвет - в никакъв случай не записвай детето на него. Не му разрешавай да го припознае!!! Това е с оглед по-далечното бъдеще и спокойствие както на теб така и на детето 

До тогава, гледай да не се ядосваш за неща които не можеш да промениш. НЕ мисли за него а гледай себе си и бебчо когато се роди. Малкото човече е най-важно в момента и твоето зздраве.

На времето и аз останах сама в 5ти месец с близнаци, но той реши да се върне уж вече променен. Сега отново съм сама, но с непоправимия факт - децата са на негово име 
дори и да се върне и да те уверява колко се е променил не прави грешката да записваш детето на него. Вярно, няма да получаваш издръжка но ако той има искреното желание да ти помага ще го направи без да се налага да водиш дела и да го принуждаваш да плаща..... 

Няма страшно, не етолкова сложно и невъзможно колкото изглежда на пръв поглед.   

Да, и аз съм на мнение да не записваш детето на негово име.
Аз имам само главоболия, защото големият ми син носи фамилията на бившия.

Надявам се да си по-добре, да имаш до себе си семейството ти и приятели, които да ти помогнат да проедолееш трудностите.

Наистина е отвратително това, което се налага да преживееш, но аз също като теб не приемам отговора - събудих се и осъзнах, че не те искам. Аз обичам логиката и това ми прилича на приказки за малки деца.
Но конкретно какво си мисля - особено от последния ти постинг се набива на очи следното - някой му е казал нещо. Някой от любимите му "приятели" или сестра му е скалъпил цветна историйка с теб в главната роля. Абсолютно съм убедена. Помисли добре кой може да е и какво са му разказали. Той никога няма да сподели с теб. Изпитала съм го това на мой гръб. Мъжете са убедени, че трябва да са лоялни към разни "доброжелатели", които им "отварят очите" , без значение дали подобни глупости отговарят на истината или не. Сигурна съм, че си станала жертва на подобна долна интрижка.
Пожелавам ти от сърце да се успокоиш и да тръгнеш напред с усмивка и късмет по който и път да избереш. 

И какво като са му казали?Ми той значи е детски г.з още,щом като се влияе от хората.Нали се познават отдавна,познава я, що за човек е?Това изобщо не е мъжка постъпка.Напротив,това е постъпка на страхливец.
Не мисля,че по постъпките на нашите бивши,трябва да съдим всички мъже

Ирра,пък може да е за добро,това което е станало.Знаеш ли?Може след като те е оставил,да ти е направил голяма услуга.Сега не ги виждаш така нещата,но след време може да мислиш друго.Да казваш;"Добре,че ме заряза,иначе нямаше да срещна Х"Млада си,хубава си,живота е пред тебе.Не гледай толкова черно на станалото.И аз ще го напиша,защото ми е любимо:Господ като затваря врата,отваря порта. 

Ще ме прощават мъжете, дето са изключение от правилото, но повечето от техния по нямат акъл за 5 стотинки. А чуствата и решенията им са най-нетрайното и необосновано нещо на тоя свят. Не се учудвай, че е решил, че не те обича. Сетил се е какви грижи го чакат и се е стреснал. Решението е да се отърве от проблема. Айде чао и край по въпроса. Класика в жанра. Моя беше същото чудо, нищо, че фактически аз го зарязах. Той от третия месец на бременноста ми като го удари на живот, щото сега му бил последния шанс и не спря никога.

Иррра, някакви новини? 
Добри, надявам се...

И ти ще ме прощаваш ама не си права. Ако покрай теб са само такива - явно по такива си падаш. Замисли се твоя акъл колко е.

Пантер грешката ти е че всичко приемаш лично
и на тебе ли ти сипваме сол в раната че така скачаш постоянно 

Казах, че не сте всички такива, нали?
И не съм твърдяла никъде, че съм много по-умна.
Не си падам само по такива, имам принципни наблюдения върху семейства и съпрузи на познати и непознати.
 Не твърдя и, че жените дето нямат акъл за 5 стотинки са по-малко. Даже напротив.
Важното е като сбъркаш, да си извадиш поука и да продължиш напред.
Но за огромното и неоправдано количество мъже, решили в последния момент, че не са готови да стават бащи - какво да кажем за тях.

Аз втори път на такъв трудно ще се вържа. Но моя екс прецака още една жена по същият начин.
Той ще да е по-умният от двама ни.

Тъжна история...Дано е последната!

Приемам агрументите, но беше писала че повечето мъже нямат акъл за 5ст. Което не е вярно. Не знам кои са тези мъже решили в последния момент, че не са готови и дали са толкова много. Всеки случай е различен. Ако кажеш подробности за твоя може да го обсъдим. Ако имаш желание разбира се.
Напълно съм съгласен, че най-важното като сбъркаш е да си извадиш поука и да продължиш напред.
Не знам кой от двамата е по-умен - но изглежда че втората жена на твоя е умна колкото и ти когато си ходила с него. Дано сега си по-умна. 

Той беше на 25, Аз на 17.
Живеехме самостоятелно, но в къщата на родителите му. Той работеше, а аз поработвах чат пат и ми помагаха родителите ми.
Живяхме заедно, обичахме се, правехме си общи планове.
На Него му хрумна, че е прекрасна идея да имаме дете. Пробвахме и Детето се случи още от първия път. Отидох на лекар само за да потвърдят вече известният ми факт. Не съм се замисляла да правя аборт, но му дадох възможност да избере  - иска ли детето или не. Искал го бил. Ами хубаво тогава.
Планове за съвместен живот и сватби, щастливи моменти от бременността, ремонти и подготовка за бебето. По едно време, към 4 месеца след забременяването, Той реши, че сега е последният шанс да си живее като ерген. Аз, понеже съм добра жена, викам Ок, давай. Купони до сутринта, всяка вечер хора у нас, или аз някъде по чужди домове. Нито стотинка за манджа, щото харчим всичко за забавления. На ме не ми личат кореми и бременности, не ми тежи, не ми е лошо - изобщо купон.
Да ама нещо почна всяка вечер да се напива, а на мен ми писна да го мъкна до леглото. Зарязах го да си ходи сам. Както казах - добра жена и не ревнива.
Пак купони и пиянства до сутринта, този път без мен.
Между временно влязох в 9 месец и започна да ми тежи. Оплаках се от вечната му липса и той пренесе събитията у нас.
Да видиш как се спи в 9 месец на дънеща музика и сред народ.
Като казах, че ми е писнало от купони бях обвинена, че го тормозя и ограничавам и тн. Още малко свободен живот му оставало, да съм го изтърпяла.

Та вкратце финала.

Аз родих, той не спря да живее.
Всяка вечер пиян и крещящ що няма сготвено ядене. Трудно се пазарува с двумесечно бебе посред зима и без количка, като магазина е на 5 преки.
Или защо ревяло детето, каква майка съм била аз, че не мога да го накарам да млъкне.
Чашата преля, когато изпусна тримесечното ми дете, защото беше прекалено пиян, за да си стои на краката.
Хванах детето преди да падне на земята. Слава богу, че бях близо.
На следващия ден си събрах багажа и се изнесох.
От тогава той не е проявил интерес към сина си.


Не съм описала доста от случилите се по онова време простотии и изцепки. И пак се увлякох в писане, сори. Но, накратко, това е.

Няма какво толкова да му се обсъжда. Важното е, че навреме ми дойде акъла.

Като чета началото, мисля че акъла е можело и по-рано да ти дойде. И това да си добър, е малко по-различно от това да се оставяш да те правят на маймуна, особено докато си бременна.

По-кротко.....малко толерантност. Любовта е сляпа....

Каква толерантност бе жено? Ти прочете ли по-горе? Тоя "човек" от 4 месец на бременността докато го напусне жена му се е държал като пълен идиот без изобщо да мисли за жената и детето си. И накрая изненада - ами не е изненада - съвсем закономерно си е. Всъщност имам съмнения дали е било от 4-я месец или просто тогава мими е почнала малко по малко да проглежда.
Любовта била сляпа ...

Любовта е не само сляпа, но и малоумна. А и моля да се отбележи, че съм била 17-18 годишна и все още вярваща в промяната на хората, искащи и обещаващи да се променят.

А онези времена си ги спомням с доста смях. Нещата, които ми се случваха, бяха толкова трагични, че чак на комедия мязаха.

А раздялата и развода ни си бяха наистина комедия.

Сигурно е било и преди 4-я месец, но не толкова изразено и набиващо се на очи. Двустранен процес беше, той реши, че му идва нанагорно и би отбой, а на мен ми дойде акъла.

Леле аз пък сега влязох в темата. Тюх тюх. Прочетох първите мнения, явно случайно попаднали. Тюх тюх. Искат да го скопят.
Пък тук при нас ще се намерят и негови адвокати. Ще го оправдаят човека, че просто е решил, че не сте един за друг, добре че навреме се е сетил милия....

Незнам защо предпочитам от по-първичките мнения. 

Леле, а на някой не им се вярва....
Ма толкова ли сме зле бе - аз сега да разбирам...
Тюх тюх.

не тюх, ами въх, бих казала 

На авторката на темата й е доста зле, така че моля без шеги и подигравки

Ние /те тоест/, не по неин адрес.
Малко за разведряване.
То на никоя тук не и е лесно. Имаме си опита и си влизаме в положението. Ако не можем накрая да се шегуваме с преживяванията си, значи не сме ги превъзмогнали още.

Ми то си пролича още в началото бре-на много хора не им се вярва, ма не са гледали нашият филм, затуй така приемат репликите ни....

пенелопа, аз като писах в началото "не мога да повярвам", нямах предвид, че не вярвам или че живея в розов облак и не знам, че това се случва. Просто не знам и аз, защо така възкликнах..., може би, защото не искам да вярвам, защото е прекалено гадно, за да ти го причини, човека, който до вчера ти е говорил, че те обича и т.н. Ти го прие прекалено буквално и му отдаде голям смисъл на това изречение. А не трябва... просто така възкликнах. Знам, че всеки ден стават раздели, побоища, изневери, пиянски истории... и какво ли не още... и никой не знае, кога ще изгърми и той.

Ню, стига бе, не се хващай на думата.Ползвах твоят израз, но не визирах теб.Ясно е-темата в началото беше в клюкарника просто.
Мацката нещо не се появява, може пък да  има хепиенд Дано....И да не вземе да и дойде нанагорно и да тръгне бебето рано като при мен, че ще е изненада.

а какво - да се затюхкаме ли - ма въй какво стана - личи си че си извън тоя форум и не можеш да влезеш в тона

ти очевидно не можеш да повярваш и да дадеш подкрепа
ние тука си вярваме и ще й помогнем колкото можем, вие сте тези които жива я ожалихте
безумие
като нямате какво да кажете замълчете моля

Като съвет мога да ти кажа на този етап само едно. Не се размеквай и не си го взимай обратно. Нищо хубаво не те чака с него. Не е невъзможно да започне да се влачи и тн. - това иди ми дойди ми съм го живяла половин година - тази агония е излишна в живота. Започнало ли се е - край. Няма връщане. Залепеното не се чупи. Не му вярвай. Наистина - мисли за себе си и ми хареса написаното - трябва ти малко повече егоизъм в момента.

И пак - моля те не си го взимай обратно ще съжаляваш горко някой ден.   

вместо да се терзаеш за предишния,мисли за някой следващ.  колкото и абсурдно да ти звучи в момента-много помага.харесай си поне малко някой наоколо и се постарай и той да те забележи,дори и нищо да не стане,ти отвличаш мислите си в положителна посока,повдигаш самочувствието си,имаш усещане за поне малко личен живот и нищо не губиш,може само да спечелиш още един добър познат или дори приятел,пък знае ли човек...

Мацката е с корем в 8 месец-предлагате и да се огледа точно сега ли за друг???

Ха-ха-ха! 
И аз само за мъже си мислех в осмия месец, ша знайш...
Особено за мъже в униформа, защото си отвисях по болниците 

Както те посъветва една друга майка в друта тема,пусната от теб-товори с родителите му.А каза ли защо ви зарязва-има ли друга жена в живота му?
Ако отговорът е да- опитай се да поговориш и с нея и я попитай в прав текск, как тя би се чувствала, ако беше на твое място?
Не се откаэвай и се опитай да си го върнеш!
Но не на всяка цена. Рано или късно ще срещнеш друг човек, който ще ви обича и двамата.

Сабина-има много готини младички докторчета......
Разговори с "другата" не я съветвам да предприема.Това няма да и помогне-какво като я огледа и я попита-напротив-по-скоро да я нарани повече...

Друга има ли въобще?

Зравейте отдавна не съм влизала да ,но нямах нет просто а и почивах малко в леглото с малко болки,за мен най важен е бебчо сега да ми се роди жив и здрав и много да му се радвам,купих му много дрешки и кошарка това ме отвлича от орицателните мисли в главата ми,какво да кажа за другите мъже ,имам които се навъртат покрй мен и сега бременна в 8 месец колкото и странно да звучи,но не искам никой и ги отблъскавам,искам си детето живо и здраво-то ми е най важно,мъже много....
За господина,говорих с майка му и тя е в шок не можела да повярва и не искала,отишла да говори с него той само мълчал.....
После с него един кратък разговор предприет от мене в скайп,понеже сме си чуджи и нямаме телефоно:(,каза ми че бил в депресия и искал да узрее и да му доидел акъла в тъпата глава,това са негови думи,истината че че излезе дин слабохарактерник и не можа да издържи на напрежението да поеме отговорнастта,да не е лесно да станеш баща и съпруг и да се грижиш,но ако съумееш да го направиш доказваш че си истински мъж.А той искал да излиза да се срещал с хора да има джиджи биджи,сега ги осъзна тези неща,преди не ги искаше,напълни му главата някой негов мил"доборожелател" с глупости и сдаде багажа и си го изкара на мене,да нарекох  го боклук ио нещастник като си събрах багажа,хвърлих телефона си по него,а той стоеше като виновно дете и омълчан като пукел.дори не съзнаваше какви гадории ми е наговорил,как не ме искал и никога не ме обичал,дори трябваше да го набия,е  един тупаник изяде от афекта ми....
Друга жена незнам дали има,съмнявам се просто се оказа един страхливец от реалният живот,ядосвам се на себе си че сега го разбрах,но пък и той досега държеше фронта добре,никога не ме беше обиждал,повишавал тон,винаги правеше всичко за да се чувствам добре,е изби му чивията в най кофтият момент и не мога да го оправдая с нищо,не може да си изкараш на нероденото си дете и бременна жена отрицателните емоции и да и наговориш жестоки и гнусни неща и чужд човек нямаше да ми го направи....,особенно при положение че бях лежала в болницата преди това за задържане  на бебето,и бях много уплашена,аз това дете го искам и обичам повече от всичко на света
Нека си преосмисля приоритетите в живота сега и да се осъзнава какво е сторил,само че дано не е много късно,боли ме много,но на идиотка никой не ме правил и няма да позволя да ме прави,просто съм силен характер и ги дразня слабите мъже....
Мерси за мненията Ви,уважавам всичките!!!!

Малее, той много чувствителен бил...
Съжалявам, че все още няма нищо конкретно, което да е направил за теб и бебето.
Дано имаш кой да ти помага и да те подкрепя, защото да си сама и бременна е наистина ужасно. Преживяла съм го...

лоша работа, защо така изведнъж? Направил дете, а после ще зреел 

Според мен е по-добре, че се случило .
Някой ден и ти ще го разбереш, но сега си много наранена, огорчена и изненадана от това което откриваш. Ясно пича не е никакъв мъж, няма да го бъде и като баща.
Понякога по-добре да си сама без мъж, отколкото с .... ( хайде да не се изказвам прекалено грубо)

Да, позната работа.   Кой ли му е наговорил глупости? Може би майка му ако са близки.
Чувала съм с ушите си думите: "аз не съм готова да ставам баба и нямам пари да се грижа за детето!" 

Но, да ти кажа ако се връзва на такива приказки и се води по чужд акъл, хич не ти и трябва. Ей, го аз като останах с моя ..... колко .... май са общо 2 години заедно с бременността та какво съм спечелила?! Винаги "мама" (или съответния умник) се бъркаше в отношенията и пред мен едно, а на саме с него съвсем друго; от там скандали, недоразумения, проблеми....  В крайна сметка мама си го задържа за себе си а аз си останах самотен родител..... Не ти трябват тези усложнения, достатъчно грижи ще имаш по бебето за да се занимаваш и с неговата лабилна психика и мненията му които ще се менят като мартенско време в зависимост от това кой какво му е казал.

Иррра,абсолютно си права,за съжаление Предателството от човек, на когото си се доверил,най-много боли,и губиш  вярата си в хората,което е най-лошо. И за другото си права,мъжете наистина не обичат силните жени ,затова този форум е пълен със силни,сладки самотнички

тоя май трябва да го съжаляваме.Другите мъже се радват като ще имат бебе а той в депресия изпаднал.Ами да ходи в психиатрията да го лекуват иррра

Иррра, този твой хубостник просто по калъпа на моя БНД! Ама при мен по-рано се сети, че вече не ме обичал - като видя теста с двете чертички...не веднага ама след месец го реши! Хайде, моята работа минала история - каквото било, било....Обаче той сега пак така е подходил при очакване на още едно дете от друга жена! Тая седмица май се е врътнал и край, вече не иска да има семейство! Говорих с майка му - тя е в шок, понеже за втори път по същия малоумен начин се държи! Говорих и с него и го питах - добре, защо се събираш с някоя жена, а като дойде бебето те няма?! Ми такъв бил, нещо му ставало страшно, ограничавали му свободата, а той не искал! Не можел да живее цял живот с един човек и затова да си тръгнел на време.....ма като има и бебе вече?!
Та нещо такова прозирам и в твоя БНД...само да не се окаже, че ти си тази втората на мойто БНД...че майтапа ще е пълен тогазка

Ох, Морганке ще ме умориш от смях напоследък с тоя твоя екземпляр, то не, че е смешно де....ама  май  "вашата" е в по-ранна бременност, та не ще  е да авторката на темата

Моргана стига де,то остава и това,поне да запознаем децата ни след вре,е ужас,ама незнам де то вече всичко възможно хихихихи,ами незнам моят се казва Станислав този хубостник....

  серияла доста започна да се заплита. Каква ли ще е развръзката 
 Я да видим сега какво ще каже Моргана за името на мистериозния "татко беглец". Ей, нямам търпение да видя какво ще напишеш  Иначе направо ме убива твоя с тези умопомрачителни тези и житейски размишления. Верно се чудя да се смея ли да плача ли, то хем ме наушва на смях хем си викам че не е редно щото на хората не им е до смях ама.... 

това е не лоша идея - хеле ако са разнополови.
никак даже. за едното наум.
ина4е си е далавера имаш си брат или сестра на повикване, не всекидневен гад-отровител, докато сте малки.

една приятелка - тя ми като легенда, така се обадила на биологи4ния дъщеря си - измисли й малкото име.
ама защо аз?
щото да знам 4е това име в кревата си няма да вкараш - знае ли се живот как се върти.

* изпървом много се смях, ма после си викам - баси умната жена. и правилно.

 
Честно казано на някои екземпляри и малкото име може да не им е спирачка...
Ма поне е застраховка...