Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 1 238
Здравейте всички,

Дълго се чудех дали да пусна тази тема.
Но може би тук ще намеря други майки с подобен проблем, или пък които познават деца на други хора със същия проблем.
Никога не сме се съмнявали, че Оли е по- различна. Преди една година постъпи в детска градина в група за деца с увреждания. Там са различни деца с различни проблеми- има със синдрома на Даун, има и аутисти, както и други с друг вид проблем.
Основният и проблем е че е екстремно срамежлива. Просто до такава степен, че освен с нас не говори почти с никой друг.
До 2 години и половина не можеше да каже нито една дума, с след това всичко дойде за отрицателно време-за една година се научи да говори и на двата езика. Социално обаче сякаш си остана същата. Не говори с непознати воабще, дори не ги поглежда, с други деца може да играе, но и трябва време докато се реши, не може просто от раз да отиде и да се заиграе с някой. При нас има една специална клиника за деца, където психолози, педагози и логопеди изследват децата и после препоръчват какво може да се направи. В тази клиника винаги се чака много, но ние решихме да запишем Оли. И така след година и половина чакане ни дадоха час. Трябваше в продължение на 5 дни да я водим на разни тестове, а един ден техен педагог отиде на посещение в групичката на Оли. Беше много трудно, защото тя като видя непознатата жена- психолог съвсем се вкопчи в нас. Въпреки това успяха да проведат тестовете с нея. Тестовете бяха за определяне на IQ-то на детето, бяха направени специално за деца от 3 до 7 години. Оказа се че е високо интелигентна и вероятно това е една от причината за социалния и проблем. С тази свръх срамежливост например не може да везе нито в нормална детска градина нито в нормално училище. В градината ще седи затворена в ъгъла и нито ще каже че и се ака нито ще каже че е гладна, нищо. Не отговаря на абсолютно никой ако я питат нещо. Всъщност понякога и на нас не иска да ни говори. За щастие не се случва често, но факта е, че се случва.
След всичките тези изследвания психологът реши, че ще трябва да направим тест за аутизъм, тъй като има такива симптоми. Тестът предтавлява около 200 въпроса, на които ще  трябва да отговорим(аз и съпругът ми). После резултатите ще покажат дали може да бъде вид аутизъм или синдром на Аспергер или пък просто прекалена психическа чувствителност.
Това е в общи линии. Ако някой се интересува повече, ще ви отговоря.
Винаги съм усещала, че е по-различна от другите, но никога не съм си давала сметка, че положението може да бъде толкова сериозно...
Ако знаете нещо за подобно положение, моля, пишете. Ако някой има идея как да се преборим с тази прекалена срамежливост, споделете.
Благодаря ви, че прочетохте.  Hug Hug Hug Hug
Цитирай

София

Мнения: 4 384
tornerosse, спомням си преди време беше писала за първите съмнения при Оли. Виж темите за Аутистичен спектър - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=189428.0 Успех Hug
Цитирай

Sofia

Мнения: 450
Дано не е това,за което пишеш Praynig Hug

Иначе, прочитайки постинга ти  разбирам,че имате едно злато вкъщи! Успех от нас  bouquet Hug
Цитирай


Мнения: 3 592
Дано не сте в спектъра...  Praynig

За подобно положение питаш...ами ето:

Моето дете говори само с нас, ако има чужди хора просто мълчи, до 4 годинки всички се самоубеждавахме, че е просто много срамежлив... ако го попитат как се казва и на колко е години не отговаря. Не иска да гледа хората в очите, трудно играе с непознати деца, проговори късно /успокоявахме се че е 3-езичен/, първите думички бяха след 2 годинки....Като е само с нас няма проблем - и говори, и въпроси почна да задава напоследък... едно съвсем обикновено дете. Разбира се, има си странности - за всяка от които аз имах 101 обеснения...Детето ми е със СИД и аутистични черти, не е диагностициран засега като аутист, но терапевтите ни работят върху това му поведение. Тук просто не е практика, ако детето не е работило поне година с терапевтите да му се слага "етикет". Смята, се че аутистичните черти може и да са заради други причини, а не аутизъм.
Но каквата и да е причината, с тези деца ТРЯБВА да се работи. Резултатите идват бавно, но идват.

П.П.
Когато за първи път се усъмниха, че сина ми има подобни проблеми, аз веднага реагирах  с тва, че доктори и терапевти се изхвърлят...за мен аутистите бяха някакви малоумници.... Е, сега вече знам, че аутистите са си деца като деца - смеят се, плачат, играят... много от тях никога не би могъл да различиш от неаутистичните деца... Много ми беше трудно да приема, че ще съм майка на "специално" дете... имах за всяко съмнение на терапевтите оправдание...
В момента в който осъзнах, че съм майка на съвсем същото момченце, което диагностицирано или не си е пак моето любимо палаво детенце и нещата започнаха да потръгват и за двама ни.

Направете си тестовете, намерете терапевти и започвайте работа. Дори и да не е аутист, от работа нужда има голяма. Повечето майки на деца с проблеми като вашите сме ги поставили на диета и всяка от нас е видяла разликите в поведението на децата още първите седмици. Това е нещо което можеш да направиш още сега, докато чакате резултати и терапии.

Заповядай тук - убедена съм, че ще намериш отговор на почти всичките си въпроси.
Цитирай


Мнения: 1 238
Дано не е това,за което пишеш Praynig Hug

Иначе, прочитайки постинга ти  разбирам,че имате едно злато вкъщи! Успех от нас  bouquet Hug

И аз се надявам да не е това  Praynig Praynig Praynig Praynig
Да, добре е това че IQ-то и излезе доста високо, но кел файда, ако никога не показва това, което може. В яслата я мислиха за бавноразвиваща се, защото не учавстваше в никаква игра и не правеше почти нищо. Тя  просто се изолирва от останалите и не учавства в нищо, което е общо.
Цитирай


Мнения: 1 238
Дано не сте в спектъра...  Praynig

За подобно положение питаш...ами ето:

Моето дете говори само с нас, ако има чужди хора просто мълчи, до 4 годинки всички се самоубеждавахме, че е просто много срамежлив... ако го попитат как се казва и на колко е години не отговаря. Не иска да гледа хората в очите, трудно играе с непознати деца, проговори късно /успокоявахме се че е 3-езичен/, първите думички бяха след 2 годинки....Като е само с нас няма проблем - и говори, и въпроси почна да задава напоследък... едно съвсем обикновено дете. Разбира се, има си странности - за всяка от които аз имах 101 обеснения...Детето ми е със СИД и аутистични черти, не е диагностициран засега като аутист, но терапевтите ни работят върху това му поведение. Тук просто не е практика, ако детето не е работило поне година с терапевтите да му се слага "етикет". Смята, се че аутистичните черти може и да са заради други причини, а не аутизъм.
Но каквата и да е причината, с тези деца ТРЯБВА да се работи. Резултатите идват бавно, но идват.

П.П.
Когато за първи път се усъмниха, че сина ми има подобни проблеми, аз веднага реагирах  с тва, че доктори и терапевти се изхвърлят...за мен аутистите бяха някакви малоумници.... Е, сега вече знам, че аутистите са си деца като деца - смеят се, плачат, играят... много от тях никога не би могъл да различиш от неаутистичните деца... Много ми беше трудно да приема, че ще съм майка на "специално" дете... имах за всяко съмнение на терапевтите оправдание...
В момента в който осъзнах, че съм майка на съвсем същото момченце, което диагностицирано или не си е пак моето любимо палаво детенце и нещата започнаха да потръгват и за двама ни.

Направете си тестовете, намерете терапевти и започвайте работа. Дори и да не е аутист, от работа нужда има голяма. Повечето майки на деца с проблеми като вашите сме ги поставили на диета и всяка от нас е видяла разликите в поведението на децата още първите седмици. Това е нещо което можеш да направиш още сега, докато чакате резултати и терапии.

Заповядай тук - убедена съм, че ще намериш отговор на почти всичките си въпроси.

Абсолютно същата е и моята госпожица. Точно както описваш сина си.
Това, което обърква психолозите е високото и IQ. Психоложката каза, че не се е сблъсквала точно с такъв случай до сега. За това и ще правим и други тестове. А иначе тук диагнозата поставят само психиатрите. Там можем да отидем на тест ако психологът препоръча.

Цитирай


Мнения: 3 592
недей така - не е кел файда!  Naughty
И моето дете стоиеше отстрани и не участваше в занятия  Laughing Но това, че са високо интелигентни ще им помогне по-бързо да усвояват като ги обучават терапевтите и да са високо финкционални. Нещо, което не е никак маловажно. Дете с ниско IQ има много по-малки шансове за безпроблемно бъдеще от високо интелигентото
Цитирай

Sofia

Мнения: 450
Абсолютно подкрепям за работа със специалист. Пък дори и да няма голяма нужда-ефекта обаче е мноого положителен Very Happy Нашия човек като си види учителката грейва, и после няма тръгване Wink  А за високото Ай Кю след време ще си говорим Wink

Успех и само всичко най-добро ви пожелаваме Love
Цитирай


Мнения: 3 592
аз искам да питам как правят тестове за интелигентност на деца които не говорят с непознати? Моето дете примерно няма да каже дори как се казва - а това, не означава, че не си знае името  newsm78
Цитирай


Мнения: 1 238
аз искам да питам как правят тестове за интелигентност на деца които не говорят с непознати? Моето дете примерно няма да каже дори как се казва - а това, не означава, че не си знае името  newsm78

Тестовете представляват различни книжки с различни теми- геометрични фигури, цветове и фигури, лабиринти, вид пъзели и тн. Тя не беше изобщо необходимо да каже и един звук.
Книжките-тест са от 3 до 7 години и започват с най лесното- например дават 4 квадрата и един триъгълник и тя трябва да покаже кое е излишно. Психоложката също не и обясняваше целта на теста- това беше и целта- да видим дали Оли сама ще се сети какво да направи. И всъщност всичко премина в почти пълно мълчание. Когато направи първата страничка, психолога отгръща следващата, която става и по-трудна. И така съ всяка измината страничка задачките стават все по- трудни и объркани. Докато детенце само вече не може, защото по някое време става трудно за нея. И така те нотират до къде е стигнала и къде се е затруднила, вкарват резултатите от теста в компа и след това се изчислява Ай Кю то и както и това на каква възраст се равнява умствено.
Правихме и езиков тест, за да се разбере нивото на езикът и. Да, и тук не беше необходимо да говори. Започва се също от най най най лесното. Логопедът сложи разни пластмасови фигурки и я пита "Къде е кученцето" и тя трябваше да го покаже. Постепенно тестът ставаше все по- труден и объркан. Показваше и различни хора и я питаше примерно: Кой е готвач, кое е ловджия и тн. Накрая въпросите ставаха много по- объркани, чак и аз се обърках, да си призная  35 35 35 35 Сложиха на масата разни моливи с различни цветове и големина и я питаха нещо от тоя род: "Не ми давай най- късият молив, който не е червен"  35 35 35 35 и разни от тоя тип. И така, когато детенцето се затрудни, спират. Всъщност, тя само трябваше да сочи с пръста като малко бебе. И наистина го направи като бебе- беше направила типичната нацупена физиономия, все едно че някой и се е карал, гледаше към земята и изобщо не погледна психоложката. В началото беше  хванала пръста на баща си и с него искаше да сочи върху правилните отговори, но после видя, че нестава, защото имаше разни пластмасови и дървени фигурки, които сама трябваше да мести. Та така, гласът изобщо не и се чу.
Иначе и нея ако някой я пита как се казва за нищо на света няма да отговори.
Цитирай


Мнения: 3 592
на колко е години?

това, че иска да сочи с пръста на баща си ... прави ли го и в други ситуации - примерно да ти хване ръката и да сочи с нея - в периода когато не е говорела - да не сочи примерно с нейната си ръка а с твоята? Има ли неща които обича да прави и ги прави с часове? Някаква игра, книжка, да гледа през прозореца ... 

Наистина май сте за специалист по аутизъм  Sad
Цитирай


Мнения: 1 238
на колко е години?

това, че иска да сочи с пръста на баща си ... прави ли го и в други ситуации - примерно да ти хване ръката и да сочи с нея - в периода когато не е говорела - да не сочи примерно с нейната си ръка а с твоята? Има ли неща които обича да прави и ги прави с часове? Някаква игра, книжка, да гледа през прозореца ... 

Наистина май сте за специалист по аутизъм  Sad

На почти 4 е.
Да, обича някои определени неща и ги прави примерно половин или един час. Като беше на една годинка се занимаваше почти само с книжки и пъзели, книжките гледаше наистина с часове, цокайки бибероната. Пъзелите ги правеше бързо и после като че ли и омръзваха. Сега, като по- голяма иска много да си играе с децата на вън, но незнае как да подходи. Одеве пред блока беше истински купон- съседа си поливаше градината с маркуча и даде на децата маркуча да се попръскат че беше много горещо. Те се пръскаха един друг, смееха се и се забавляваха. Оли обаче седеше на страна и гледаше. Дори не се приближи. А знам, че и се играе. Иначе се подсмихваше под мустак, гледайки ги.
За соченето с пръста на баща си- това го прави пак защото се срамува, понеже има непознат човек насреща. Иначе в къщи не го прави. Ако е много сърдита и не ни говори, просто не говори, нищо друго. Изчакваме я да и мине и тя сама идва при нас.
Цитирай


Мнения: 485
Много често се правят грешки при диференциалната диагноза между нарушение от аутистичния спектър и елективния (избирателния) мутизъм. При вас може да става въпрос за мутизъм. Дано диагностиката е прецизна.
Цитирай

густо майна Филибето

Мнения: 6 487
Според мен коефициента на интелигентност при синдром на Аспегер например, изобщо не може да е показателен - детето може и да не разбере теста, но да е далеч по-интелигентно от изпитващите го.
Цитирай


Мнения: 8 956
Лили! Hug
Стискам палци да се опровергаят притесненията ти!
Оли е невероятно дете. Ако знаете само как пее и как бърбори като е с майка си.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.