Като гледам другите....

и защо Сабрина да го остави да живее спокойно ????
да не си е направила сама детето?
той има задължения и е длъжен да се съобразява с детенце.
ще кажете -жена му?да,тя не е виновна!
но защо Сабрина да мисли за нея,а не за себе си и за детето?
този мухльо като си е "завирал........" ще си търпи последствията и от двете.
пък тя жена му предполагам е свикнала с мисълта,че има още едно детенце и ако е истинска жена и майка би трябвало да разбере.
Сабрина,горе главата и напред! 

Сплитка, нека си живее човекът спокойно. Ако може.
Що пък не?
Аз често съм мислила за жена му и какво е в душата и...мога само да имам бегла представа сигурно...И как при тях нещата никога вече няма да бъдат същите...И как се пита дали той вижда дъщеря си...дали прилича на него...
Тя обаче дали мисли за мен? Съмнявам се.
Но като майка и тя знае какво е детенце да няма баща...
Тъпа история...тъпа.
Наранени много, виновни много. 
Единственият ощетен в случая е моята дъщеря.

Стига вече, че много изместихме темата 

Сабина, не ти знам точно случая.
Ако при забременяване той казва - не искам и бяга, оставаш сама и РЕШАВАШ сама... решаваш че искаш детето и тн и че сама ще се оправяш - мн ясно че оттам натам без него.

Тука има такива случаи.

Има и друг случай обаче. Забременяваш, искаш, той иска, минават 3 месеца и когато вече всичко твърдо стане факт той спира да иска. В тоя случай имаш право да го гониш до дупка - няма значение семейство или не - неговия живот. Значи ти да съобразяваш с неговия живот? Ма защо? Той като е надробил попарата, обещал, пренебрегнал семейството си - да сърба и имаш всички права на тоя свят. Решението за твоя живот не си го взела ти - а взел го е той. Кой му е дал правото? Никой нали. Оттук натам каквото и да направиш както и да му се отрази на него .. няма значение.. той помисли ли неговото решение как ще се отрази на теб?
Така мисля принципно а твоя случай конкретно незнам как е било навремето. Оставам с впечатлението обаче , че и той е искал, след като сега поне финансово помага.

@Каси - човек дето разправя на една жена, че я обича и като и направи бебе бяга за мен е пълно нищожество. А човек дето се сеща, че не иска дете след 3 месец - е ... за такъв тъпанар (щото човек не мога да го нарека) просто думи нямам.

Минаха пет месеца, Каси 
Живяхме заедно, имахме свой дом, после всичко отиде по дяволите...

Пантер, 

Аз малко със закъснение се зачетох в развитието на темата към домашното насилие. Е, тук не мога да се съглася с привържениците му - под никаква форма не приемам насилието - психическо или физическо....Не ми казвайте, че един шамар - голяма работа! Щото винаги има и втори! Тъжно, но е факт според статистиката! Моя приятелка като търпя първия шамар след 10 години стигна до брутално изнасилване и раждане на трето дете и последващо пребиване със счупване на ръка....Ама тя до край си го смяташе за редно - бил им брака от Бог благословен За боя нямаше обяснение - била придадък на мъжа си и той постъпвал както намери за добре с нея! Те тва не го разбирам!
Та моя баща навремето като си помисли да замахне срещу майка ми просто си подписа бракоразводното! И никой не съжалява за развода...не виждам как майка ми да речем би търпяла - шамарче, любовници на тайно в къщи и тва било от кризата.....А за мен - съвсем не бих търпяла....Пък който иска да казва, че съм отракана или злобарка...Просто имам себеуважение и достойнство! (Според японската разновидност на будизма най-голямото унижение за един човек е да го удариш през лицето! )

Мила, тя разликата е очевадна НО не сме ли пак в небалансирани взаимоотношения    Сега когато сме съвсем независими и сами се оправяме с всичко, че и деца гледаме от горе на това.... тук идва и малко болна тема какво прави мъжа? Значи преди години - по времето на трите "к" както казваш е имало баланс за сметка на свободата разбира се.  Единия от семейството поема една част от ангажиментите - финанси и т.н. а другия поема семейния уюут. Това което се е получило сега в нашето общество е: жената се нагърбва със абсолютно всичко и се опитва да жунглира с хиляди задължения и отговорности а мъжа.... си живее живота (това е в контекста на форума)
От друга страна е много по-добре сами да решаваме кога какво и къде да правим и сами да определяме пътя по който да поеме "семейството" и образованието, възпитанието на децата..... Ама, някак си не е ли по-добре да си имаш някой с който да споделяш несгодите независимо че не е най-подходящата партитя?  само че тук всеки сам за себе си трябва да прецени коко неподходящ е достатъчно поносим .....



ха-ха-ха много вярно

сега продължавам да чета натам по темата

Тъй, изчетох до край темата........

Виждам че пак се е обърнала на заключената преди дни тема "ще се върне ли?"  Ох, ами и аз нещо не мога да го разбера това, да търпиш подобни неща заради.... какво? любов? ама тя любовтта днес я има утре не!

Едно обаче съм разбрала от личен опит - търпението си има граници и понякога основателни причини. Аз например търпях докато децата станат малко по-самостоятелни и докато дойде време  да се върна на работа - финансова зависимост  Непредвидено обаче случката се случи преди плануваната ми раздяла и то защото си изядох шамара за нещо което не беше моя вина. Не може един човек който твърди че те уважава, обича и цени да те мачка психически че и да те удря!!! Не го намирам за нормално това! Не мисля че едно дете е редно да расте в среда на насилие под каквато и да е форма. НЕ е редно едно дете да гледа как бащата унижава и се държи зверски с майката която от своя страна трябва да е идела на това дете, тя трябва да е авторитета, да е човека който в нужда ще помага, успокоява и съветва това дете.... Е, как може някой да търси подкрепа при някой който от своя страна се нуждае от нея?....

Някъде някой каза (извини ме че не взех цитата  ) че навън, за пред хората семейството им е било перфектно, но това какво е било в къщи си остава само  тяхно знание и преживяване.  Това ме наведе на мисълта че тези "другите" които ги гледам и на които се чудя как успяват, може би и те живеят по този начин.   

Имаше и успокоителни думи за това че след време все пак ще разбереме че сме направили верния избор и че децата , искрено се надявам, ще оценят и уважат решението ни.  Да си призная и аз многократно съм казвала на майка ми че предпочитам да са разведени с баща ми вместо всеки ден да им слушам скандалите..... Предполагам за това и нямах големи угризения че все пак стигнах до това решение.

Panther, боя не е субективен. Може случаи да има много. В конкретния мъжът и я е душил и тя сама се притесняваше, че може и да повтори и да го докара докрай. Че ние не можем да помогнем ако не иска мисля съм го казала няколко пъти и това беше основното в поста ми.
Ама право на мнение имам и да не иска

А за удрянето - след 12-13 годишна възраст съм удряла човек веднъж(извън тренировки). Нападна ме. И ако ударя някого пак определено ще има нужда от помощ - медицинска. Не смятам, че насилието дори и под формата на шамар е приемливо в семейството, нито пък извън него. Не приемам и че жените могат да го ползват. Не вредата която нанасяш е важна, а унижението.

Излъгах - удряла съм. Опитвах се да върна в съзнание един приятел, който беше прекалил с алкохола.

Аз мисля, че след тези години на раздяла си позабравила причините да се разделите. И сега си мислиш, че си сгрешила..
Аз съм против това да търпя някой, да се нагаждам и т.н.

Ми да ти кажа мен не ме кефи никак идеята да си седя в къщи да създавам уют на некъв си сую...сори за израза! Предпочитам, а като гледам и не само аз - ад съм финансово, емоционално и физически независима! На всяка цена и никакви компромиси със свободата няма да правя! Щото не ме кефи! Да, ще жонглирам между сто неща, но по-добре сама, отколкото зле придружена както се казваше! А тва да имам някой само и само за да не съм сама - никак не го разбирам...още повече ако и не е "подходящата партия" ...не виждам изовобще чий ша го диря там?! Всеки знае себе си, аз съм от хората, които знаят цената на свободата и на компромиса, готови са да я платят и никога не съжаляват за постъпките си...понеже това, което всеки прави е най-доброто за него си! И всеки знае себе си, затова гореизложеното важи само и единствено за мен, а за другите - те си знаят!

Къде ги видя тез дето търпят да ги бият и любовниците вкъщи само не разбрах? Ако четеш малко по задълбочено може би ще схванеш, че за друго става въпрос.