Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Моля ви за съвет.
Обичам съпруга си. Но той понякога си изпуска нервите - вика, блъска, понякога и към мен се отнася грубо. Лесно се ядосва, за глупости най - вече.
Чувства се неоценен. Комплексиран е. Преди не беше такъв. Искам да му помогна, но и на мен вече ми е трудно да си сдържам нервите. Говорили сме за семейни консултанти и психо-терапевти. Той го приема като обида. Просто съм в безизходица. Обяснявам му, че няма да го тъпчат с хапчета, че не е срамно - но не.
Ако сте се консултирали с такъв вид хора (семейни консултанти и психо-терапевти)  моля споделете. Помагат ли наистина?
А и как да го накарам да отидем?
Цитирай
Доколкото съм любопитствала избухването е неконтролируемо при ниски нива на хормона серотонин. Самото избухване се получава от тестосерон, но би трябвало да е контролируемо при достатъчно серотонин. Погледнато така съпругът ти има нужда от изследване на хормони, но нито имам идея как се прави нито къде правят такива изследвания.
Като с кафето -  пиеш кафе - не ти се спи. Пиеш чай от кантарион и маточина - по-спокоен си. Дано така да успееш да убедиш съпруга ти да отиде на някакъв лекар...
Цитирай


Мнения: 364
Прати го на ендокринолог, да си изследва щитовидната жлеза. Поне за това се сещам на първо време. Освен това, казваш, че преди не е бил толкова избухлив....
Ще се опитам да изровя малко информация!  bouquet
Успокой се! Hug
 Ще му разпечаташ няколко статии и той сам ще се убеди, че може би има здравословен проблем, който може да се разреши без да се налага консултация с психолог!
Това е само мое предположение, консултацията с лекар ще изясни проблема!

http://www.climacterium.com/bama/bul/book/book405.htm
« Последна редакция: пн, 11 юни 2007, 14:22 от love_sunrise »
Цитирай
До колкото съм чувала (от обща култура) трябва да се вземат предвид още много фактори, като например: какво е семейството му, какви са техните навици, порядки, отношения вътре в семейството му, модели на поведение - т.е. как той реагира на стрес, на загуба, как се справя при провал. Друго - има ли зависимост - пие ли, пуши ли, склонен ли е към емоционални и необмислени прояви? Има ли самоконтрол? И мноооого още!
Може наистина да се окаже хормонален проблем, който да се оправи с малко хапчета, но може и да много по зле ... и да е безнадеждно ... !
1) опитай да говориш с него - да разбереш КАК се чувства (тъжен, депресиран, унил, безсилен, бесен ...)
2) проследявай КОГА изпада в агресивни състояния; КОЕ го провокира, КАКВО прави след като избухне - как се справя (чувства ли постфактум вина или смята, че е в правото си)
3) РАЗБЕРИ осъзнава ли той, че когато избухне, има проблем.
4) Когато е по-спокоен го разпитай за семейството му - т.е. има ли родител, който е реагирал по сходен начин (примерно: като малък баща му винаги е избухвал така ...!?) и след това как е процедирало цялото семейство (след това "виновния"извинява ли се или всички смятат такова поведение за нормално, или пък го табуират и никой не говори за това, което се е случило)

Ако трябва, кажи му, че искаш И ДВАМАТА да си направите изследвания (примерно хормонални) - ей така просто (примерно), като на бъзик!
Ако все пак по-натам успееш да го склониш да отидете на семейно консултиране (което е по-добър вариант от колкото да го караш да отиде сам на психолог, защото иначе той оставас впечатлението, че "вината е у него" и 4е "той има проблем") е най-добре да разполагаш с отговорите на тези въпроси.
Надявам се, проблемът да се окаже хормонален, защото иначе на него ще му е много трудно да приеме, че има психически проблем и е доста вероятно да почне да обвинява теб.

Но имай предвид - трябва и ти самата мноооооого нерви да изхабиш. Виждала съм разни хора и никак не е лесно. Докато се оправиш с него (ако въобще успееш), може накрая ти да си за психатър!

Цитирай


Мнения: 474
А комплексиран и неоценен относно работата си ли се чувства? Въобще - знаеш ли каква е причината, за да се задълбочи това лошо поведение? Може да има нещо, коетому е непрекъснат дразнител. Преди да потърсиш доктор- опитала ли си се да му помогнеш да промени нещо и да се почувства по-добре?
Имала съм до себе си човек в подобно състояние. Лекар не помогна почти никак, да не кажа- въобще. / или ние не намерихме правилния, но в Бг не знам дали вече се е развила тази част на медицината/. Та ние се справихме, като действахме в посока промяна на нещата, които я "изкарваха от кожата". Беше продължително и трудно, но всичко си дойде на място.
Успех!
Цитирай

nqkade tam

Мнения: 73
Ако си от София,търси във ВМА д-р Петър Василев.Изключителен психотерапевт и психиатър!
Цитирай
А комплексиран и неоценен относно работата си ли се чувства? Въобще - знаеш ли каква е причината, за да се задълбочи това лошо поведение? Може да има нещо, коетому е непрекъснат дразнител. Преди да потърсиш доктор- опитала ли си се да му помогнеш да промени нещо и да се почувства по-добре?
Имала съм до себе си човек в подобно състояние. Лекар не помогна почти никак, да не кажа- въобще. / или ние не намерихме правилния, но в Бг не знам дали вече се е развила тази част на медицината/. Та ние се справихме, като действахме в посока промяна на нещата, които я "изкарваха от кожата". Беше продължително и трудно, но всичко си дойде на място.
Успех!
Поведението му е резултат от много неща - вечно каращи се родители, ранен брак (с мен), отговорности и задължения, болест, която го лиши от възможността да практикува това, което най - много обича. Дойде му в повече и се отчая. Наляга го депресия. Понякога се чувства неспособен да се справи. Главното е това, че вечно се чувства недооценен. Всеки трябва да се съобразява с него и ако защитя друг изпада в истерия. Знам, че е страшно комплексиран. Точно за това искам да срещне с човек, който ще е компетентен. Не мисля, че трябва винаги да съм нащрек - я да не го засегна, я да не го обидя. Виждам, че е много чувствителен и това избива в жестокост.
Смятам, че съзнава всичко, но му е много лесно да оправдае сам себе си. Да каже - ако ти не беше направила така, то аз нямаше...
Цитирай

Майничка

Мнения: 5 269
1-ви вариант - приятели (негови), с които можеш да споделиш и да ги помолиш да го поразсеят и, евентуално, да го насочат към консултация с терапевт.
2-ри вариант - консултация с психолог/психиатър, но това става трудно, ако самият човек не го желае. Помисли върху вариант да избереш и да разговаряш предварително с такъв и той да ти даде съвет как да подходиш. При наши приятели с проблемен син предтекстът да се срешне психиатърът с него беше да се помогне на майката, която уж имала проблеми (тя си ги имаше де, ама със сина си).
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
Трудничко ще го накараш, ако той приема като лична обида ходенето на терапевт, това би го комплексирало още повече. Освен ако нямаш някой познат който се занимава с психотерапия и да го поканиш на гости...
Цитирай


Мнения: 473
Аз съм в абсолютно същото положение. Неконтролируеми избухвания от страна на мъжът ми. От незначителни поводи се стига до страшни кризи - нерви, агресия и истерии. Понякога по 3-4 седмици е във фаза. Понякога осъзнава какво прави и обещава да отиде на терапевт, но после следва криза и всичко отива по дяволите. Животът ни изцяло е подчинен на рязката смяна на настроенията му. Не мога да се справям вече, а напоследък и не искам. Още повече, че той ме държи отговорна мен за състоянията си. Чувствителен е като оголен нерв и страшно мнителен. Страх ме е да кажа нещо, защото може да провокира поредната криза.
Съпругът ми има Хашимото. Чудя се възможно ли е да е от болестта му, която той не третира вече няколко години. Отказва.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.