Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Относто раждането и мен ме беше много страх , ососбено в началото на бременността, но после си казах че ще го мисля като му доиде времето. А като стана време ме крепеше мисълта че никоя не е останала вечно бременна и бебето се ще излезе на бял свят по един или друг начин. И ето сега се радвам на едно прекрасно момиченце,кото нямаше да е с нас ако не си давах така кураж.Така че ти пожелавам повече вяра в себе си и много кураж 
). Сега изглежда щастлива. Мисля, че е хубаво да гледаш и пипаш мънички дечица, ако твои приятелки имат. 
- не съм имала проблеми просто сега се омъжих и така ... Няма от какво да те е страх на жената и идва някак си от вътре това да е майка . От раждането ме беше страх много - знаех месеци по рано , че ще е секцио и направо накрая се побърквах от страх . Когато дойде денят за секциото просто си казах бебето трябва да излезе от корема ми , не може да остане в мен ,така че ... осен това анестезиологът мина два три пъти говори с мен за по 15 минути - защото разбра ,че ме е страх , поговори с добър лекар по въпроса те са психолози и някак си знаят какво да ти кажат и как да ти действат успокояваща . Може би успокоява факта , че си в ръцете на кадърни хора 
Според мен страхът от протичането на бременността и раждането е по-малък, отколкото страхът за отглеждането и възпитанието на детето. Всъщност бременността е доста приятен период, ако не си в огромно напрежение и ако самата бременност не е много проблемна... Но след това... не знам 
