Какви жертви (НЕ) бихте направили за децата си?

най-пряката връзка е разочарованието и отчаянието на майката на девойката (тя има 3 деца)

питах ви за жертвите/компромисите/лишенията и очакванията, защото човек като дава, все пак донякъде го прави с очакване.
докато децата ни са малки, сладки, добрички и правят сладки белички, изискват много грижи и жертви.... и понеже са толкова страхотни и най-добри, жертвите не са жертви.  казваме си колко е лошо майките да са егоистични (да мислят за собствените си нужди, да се грижат И за себе си).
и нищо не очакваме в замяна.
но какво правим, когато ни пораснат сладките дечица.
аз съм учителка, преподавам на тийнеджъри и виждам и чувам потрисащи неща. понякога имам трудности в съчетаването на грижите за сладкото бебе и 15-годишните, които по някакъв начин са и мои деца. и като си помисля, че моят син също ще минава през 15-годишнината си... как ще оцелея? донякъде се надявам да ми дадете здрав разум по въпроса. понякога се отчайвам. (това е защото работя по много и спя по малко )
освен това брат ми се държи гадно с родителите ни, въпреки че са се грижили много за него.
всичките тези противоречия са ми интересни, и исках да знам какво мислите по въпроса и вие.

ох... сори...пак пих бира......

Аз имам един модел за поведение (засега) учителката ми по немски тук. Поне по разказите на приятели в бг и нейните (когато се запознахме преди 5 г - дъщерята беше на 14, синът на 11) намирам огромна разлика в поведението.

Тя самата печели много добре, мъжът й е доста важен в Даймлер-Крайслер. С 2 думи - в никаъв случай не се борят за оцеляване. Та дъщерята получаваше джобни пари 30е на месец. Като имате предвид, че чаша кока-кола в заведение е 3Е смятайте за какво става дума.  Получаваше от родителите си необходимото облекло и помагала за училище. Допълнително 2 пъти в годината по 280е на сметка. Тя решава какво да си купи с тях. И си прави сметка дали ще ги даде за 2 панталона по 100е, или ще си купи повече модерни дрешки.

Децата искат телефон - няма проблеми. Родителите плащат таксата - децата плащат сами сметките си от джобните пари

Това са само 2 примера, но според мен това е вярната посока .. Даваш отговорност,а не само заповеди и ограничения

Дъщерята прави 2 практики вече, защото не беше сигурна какво иска да учи след като завърши - нямало е никакъв натиск от страна на родителите за избор на едната или дугата професия. Сега след завършването на гимназия е решила и заминава за 1г в Канада - ще работи в старчески дом. Без голяма заплата - осигуряват и престоя там и малко джобни....
Ще има 4 седмици отпуска лятото - и познайте какво каза майка и - да не е луда да се връща в Германия през отпуската - трябва да използва да пътува и разглежда там

Май съм малко офф от темата за жертвите, ама понеже се засегна и въпроса с възпитанието да примера ми изникна пред очите

Аз определено не казвам и не мисля така. Не пренебрегвам нуждите си в името на детето.


Повечето тук имаме малки деца и не бихме могли да ти дадем 'здрав разум' от собствен опит. Баща ми е отгледал и възпитавал 5 /пет/ деца и на последното търпи тотален провал /не само по негово, но и по мое мнение/. Та броя на децата не е показателен. А и децата са толкова различни... за всяко подхода е различен.

Може би трябваше да пусна темата и в кърмаческия. Там преобладаващото мнение е малко по-различно.

Може...аз не съм кърмила - явно от чиста проба егоизъм и нежелание да се грижа за нуждите на детето си 

  Някак си неясна ми се струва плоскостта на размишленията ти, доколкото разбирам, трябва да приемем, че майката забравя за себе си в името на детето и се превръща в някакво подчинено същество на собственото си дете(може би не толкова пресилено, но нещо такова). От децата си винаги съм искала да ме възприемат, като пълноправен човек и да имаме взаимното си уважение. Да отговорността за повечето неща в началото е на майката, но постепенно и детето получава собствениете си отговорности, които трябва да спазва.
   Връзката действие и последвалата отговорност от следствията е нещо, което детето трябва да научи в процеса на израстването си и за това са родителите. Не способността, едно дете до направи такава причиноследствена връзка е   по вина на родителя, не зависимо дали той си мисли, че е направил големи жертви и саможертви, явно е допуснал грешка във възпитанието.
  Никой не е застрахован от подобни грешки, но при явни такива, ми се струва по разумно да се опиташ да ги оправиш, а не да ги вменяваш на детето си като негова лична отговорност.
  В тази плоскост разсъждавам аз.

Кифла, за кои точно размишления говориш?
В тази тема повечето мами като че ли са против забравянето за себе си (за разлика от предходната тема, която породи тази... там се говореше за лоши майки егоистки)

В кърмаческия повечето майки са с по едно дете и то им е първото, а и е още бебе. Така че това какво мислят те най-вероятно с времето ще претърпи известна промяна. От друга страна, ако възприемаш кърменето като жертва за която ще искаш отплата, то по-добре мини на АМ  . Знаем как съжаляват "горките некърмени дечица" с лошите майки, майките кърмачки и какво от това на мен не ми пука. Моите деца не са "горки" и аз не се възприемам както егоистка!
Всички разбира се сме "жертвали" по нещо за децата си, но въпроса е дали това което сме направили е жертва за нас самите. За мен ставането през нощта, не излизането вечер и т.н. не са жертви, а нещо което съм очаквала и с което съм се примирила, още с решението да имам деца. За мен е жертва разнасянето по цял ден на ръце и поради тази причина, аз никога не съм го практикувала с децата си и на другите не съм позволявала  . Но за някой майки и разнасянето на ръце и приспиването и кърменето до 3 г не е жертва, хора всякакви. Щом нещо обаче за теб е жертва, за която очакваш дори само признание после, то не я прави.

  Ами основното зададено като тема или поне както аз я разбирам-за жертвите в майчинството. Далеч съм от създаването на концепцията за перфектната майка, не знам коя е предишната тема, попаднах на тази и в нея си разсъждавам.
  За мен е неприемливо да се гледа на майчинството като някаква крайност, обвързана с жертви, може би защото съм далеч от обобщаващите и гръмки фрази, не ми допада подобен подход към живота.
 

съвсем нарочно се старая да задавам въпроси, а не да казвам моето си мнение, защото ми е интересно какво мислите ВИЕ. така че гледам размишленията да не си ги споделям. може би затова не са ти ясни. ?! нз...
"Жертва не е непременно нещо тежко или нагнетяващо. просто е нещо, от което се отказваш съзнателно, макар и да не ти е кеф. " цитирам сe

това е другата тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=196580.0

   По твоята формулировка излиза, че всяка проява на отговорно и зряло поведение е жертва, защото зрелостта изисква точно това да взимаме решенията спрямо отговорностите си, а не според кефа си. За мен зрялост и жертва не са еквивалент.
  Когато човек задава въпрос е хубаво да казва и собственото си мниние, за да тече нормален диалог.
  Сега ще погледна и другата тема.
 
   
 

не искам да влияя на вашето. наистина ми е интересно.

Калина 'тенденциозна', защото това е историята разказана от гледната точка на родителя и със сигурност ще звучи доста различно, разказана от дъщерята

А колкото до саможертвата/лишенията/компромисите и кърменето -  аз не намирам никаква връзка?
Кърмила съм първото си дете. Ще кърмя и второто и ... никога не съм мислила по този начин.

Въпреки че имах здравословни проблеми решението да кърмя беше мое, не го направих в името на детето, а защото АЗ така съм преценила за най-добре... виждаш ли разликата? Аз поемам отговорност за моите действия и те не са защото някой или нещо ги изисква/очаква. Когато, както и защото аз преценя. По същият начин ще гледам на действията на децата си след време – когато, както и защото те преценят. Решенията не са на база друг субект, било то и детето. Така излиза че един родител наистина ще диша в името на детето си (без дори да има представа защо го прави) и после ще очаква то да направи същото.
Спрях да кърмя, когато здравето ми се влоши и кърменето не беше добро решение нито за мен нито за детето.

Отношението ми към компромисите и лишенията, е изградено още преди да родя – според мен е въпрос на мироглед и отношение към възпитанието по принцип... не разбирам как кърменето ще изгради нещо толкова сложно и важно  ... освен ако не е проява на закъсняло съзряване или заместване на някакви комплекси.

Не се жертвам, правя каквото трябва.
Жертвата означава пренебрегване на себе си в полза на нещо. Мисля, че, както и в брака, отношенията с децата изобщо не трябва да са с усещане за жертви от нечия страна.

 
 

Девойчета мили, убихте ме  имате почерпка от една мноого, мноого развеселена кърмачка