искам малко да си поизлея душата, че да ми олекне, а ако можете - дайте и съвет...Преди две години продадохме семейната си къща - тя беше на два самостоятелни етажа и живеехме отделно със свекърите. По това време нещата вървяха сравнително добре и решихме в новата къща да живеем заедно, за да ни е по-лесно - сега на мене с децата, а после за свекървата, тъй като тя е инвалид и има нужда от все повече помощ. До тук добре, но в последно време когато с мъжа ми се спречкаме за нещо тя започва де върти около мене, да ме разпитва, да злослови за сина си и после да ми говори, че като се разведем съм щяла да взема половината къща и те със свекъра да останат на пътя. Ние никога не сме говорили за развод и си се разбираме добре (не вярвам някое семейство никога Да не се е карало за нещо). Последния път ме излъга, че го е карала да ходят при нотариус, за прехвърлят имота на тяхно име и след това те да ни го върнат срещу обитаване и гледане - и представете си той веднага се сдобрил с мен. Изправих ги един срещу друг и се оказа, че мъжът ми чува това за първи път. Интриги от този род са ежедневие. А ние сме поели грижата за тях напълно - тя е 90 лв. пенсия, а свекъра е чешит и го гонеха където и да почне работа - сега работи при мъжа ми. Свекърва ми става сутрин и прави списък какво и трябва и вечерта го получава - това е всеки ден (дори гащите и купувам аз) - нейните пари са си нейни. Мисля, че си взехме голяма бела на главата, добре че мъжът не им се връзва. Имот няма да им прехвърля никога, тъй като освен парите от къщата вложихме още хиляди наши - над 80 000 лева.