Не искам съвети, затова реших тук, а не в Нашите деца, по-скоро да споделим, да се посмеем.
На мен ми бяха голямо приключение трите пъти, в които съм идвала с Яна /другата седмица прави 3години/ на работа. В различни дни е било. Май не ми беше много весело, по-скоро напрегнато - да я следя и нея и работата /моято почти постоянно изисква да действаш спешно и в срокове/.
Офиса ни е в мезонет, а моето бюро с компа е на втория етаж и загърбва стълбите и една масичка, на която бях разположила лапето да си играе.
Първият път беше добре до към 13ч се забаламосваше сама - бях и взела нови играчки, за левче разни, евнократни такива. Бях и дала листчета да рисува, да драска, маркери, перфоратор да щрака. Колегите от време на време я занимаваха или по-скоро тя тях.
Но в един момент реши да се закача и да вика постоянно - мамоо, долу ли си /на долния етаж на мезонета, при положение, че ме вижда, че съм до нея горе/. Аз - не. Тя- А, добре. И така до безкрайност.
После искаше да слиза долу, където е хладилника и да отлепва тия джаджи дето се залепват с тях бележчици. Имаме много, шефката от различни страни си е донасяла. Та и тях трябваше да пазя, че някои са чупливи, а тя ги налепи дещонамери из офиса.
После и се доспа /в яслата си спи на обед, но в офиса няма как/ и взе да иска да си ходим. Спасихме положението с около едночасов обяд долу в кръчмата с колегата, който я забаламосваше, а тя се правеше на интересна. Ей такива.
Останалите пъти беше и по-трудно, защото нямаше нови неща да я забаламосат да си играе сама и стой та гледай - слизане и качване нагоре надолу по стълбите....
Вие правили ли сте такива опити - с дете на работа?Как беше?