Учите ли децата си да уважават чуждата собственост?

Съгласна съм с теб,нали знаеш обаче,че всичко е въпрос на възпитание от една страна,но на едно малко детенце неможеш да му обясниш за чуждите играчки например,а ако неговори няма как да си поиска нещо чуждо.Вече ако е по-голямо можеш да му направиш забележка или да му обясниш.Моето дете винаги пита..но е по-голям и разбира

Иска ми се, но ситуацията на нашата площадка е такава, че това е невъзможно.

По въпроса - да.
Но примерът ти ме умили. Да видиш като тръгнат на училище какво става! 
Хайде, да не ви отчайвам съвсем... 

Ако някой може да ми каже как може да се накара едно двегодишно дете да не пипа чуждите играчки ще съм му много благодарна Уча я да не хвърля чуждите играчки, да ги връща, но като си играе взима играчки и на други деца  и  е невъзможно  да  й обясня просто така,че трябва да пита при всяко взимане.

Твърдо да. Обяснявам кое може и да чака за Да, ако не е сигурен. Дори вкъщи с поглед пита и изчаква да кажа може ли да вземе нещо или не, което знае, че по принцип не е разрешено - чаша, вилица, нещо сладко преди ядене. Засега е така, занапред не знам... 

Ако става думи за играчки по площадките - Аз питам вместо нея може ли. Смятам, че това е начинът и тя да се научи да пита. Но под това не разбирам 'уважение на чуждата собственост"... Иначе не разрешавам да руши, да удря, блъска и прочие...вандалщини.

И ние така правехме, като я видех да взима чужда играчка, взимах я за ръка и ходехме да питаме. Обратното също - ако някое дете и вземеше играчка без да пита и тя видимо не искаше да я даде, отивах, вземах играчката и казвах, че първо трябва да попитат дъщеря ми дали може. Ако тя не разрешаваше, предлагахме друга играчка. Моята така много си даваше играчката "на заем" и "за малко". Май че действаше! Други майки не са се сърдели на моя подход.

До такава степен, че не си бъркаме взаимно по чантите и джобовете.
Освен това вече са научени, че не трябва да унищожават чужди вещи, не трябва да нарушават чуждото лично пространство и спокойствие. Та, нещата не опират само до вещите.

Много хубава тема.
Да,уча го и виждам резултатите от това.Всеки път, когато посегне към нещо поглежда към мен или баща си, ако кажем не-оставя го обратно.Ако кажем,че може- взема го.
Според мен това се учи не само по площадките.Понякога ни идват гости с деца.Някои са научени да питат за всяко нещо,защото им е обяснено,че все пак са на гости и е редно да се попита.На други им е внушено,че щом са деца никой няма право да им отказва.Вторите рядко ги каня да ни посетят друг път.

Уча ги, разбира се... Даже от толкоз науки  , те идват да ме питат: "мамо, може ли да взема на Вальо колелото..?" Ама отиди и питай Вальо или майка му, защо мен?! Ама те са срамливи моите. 

Ако някое дете не си дава играчката/колелото/кукенската количка, се съобразяваме с него, ако ще моето да се дере от рев. Обаче с моите не всякой се съобразява, което си е дразнещо.

Уважават всяка собственост, не само чуждата. И при нас, както при Янита, не се бърка по чужди джобове, чанти и лични вещи. Аз съм направо "програмирана" така и така съм научила и децата. За мен е абсолютно невнятно как е възможно да бръкнеш в чужда чанта или джоб.

Децата винаги питат. Особено Крисо стига до крайности чак. От рода на "Тате, може ли да взема списанието ти за оф-роуд-а". Сто пъти сме му казали, че всички списания и книги вкъщи се четат от всички свободно и спокойно, но той е свикнал за всичко да пита. Често го усещам как пита просто протоколно, но задължително пита.

Пазят своите вещи, чуждите също. И да, двегодишно може да се научи да не пипа и да не чупи. В това съм абсолютно убедена.

Сашо на моменти чак се престарава и пита и вкъщи дали можел да си вземе тази или онази играчка!!!!!

Естествено ! Че то ако не уважава чуждата след време няма да му дреме и за собствената  Изключително се дразня на майки на които хич не им дреме , че детето им е счупило някаква чужда играчка или нещо друго  Даже няма и да коментирам 

Да пипа, може разбира се, но след като попита, или ако още не може да говори само, мама пита вместо него. 
Идеята е да се научи как става - не може просто така, без разрешение, да се разполага с чуждите неща.
Изключение разбира се правят приятелчетата, с които сме всеки ден и се знае, че всеки играе с каквото си поиска, ами нали са най-добрите приятели, как иначе 

Дани и Ива никога не пипат чужди играчки без да питат дали може 
За хвърляне, тряскане, чупене и дума не може да става - те и с нашите играчки не процедират така, камо ли с чуждите 

Шани, и Дани е така - пита мен дали може да вземе еди-какво си 
Особено ако не познава детенцето.

chibi, и моите се питат един друг в къщи - има например играчки, които са подарени на Дани, т.е. негови са си  , и такива, които са на Ива. Ако някой иска от другия пита дали може.

С колелата например се получават интересни комбинации - колелото на Дани, колелото на Ива и колелото-триколка на Мони - всеки иска размерът, който не е за него 

А интересното е, че когато искат нещо негово, а той в момента си играе точно с това (винаги това е най-интересната играчка за всичките  ), него питат - а той "да" не знае, само "не, нее" и те седят и чакат той да се наиграе, ако евентуално аз не взема играчката от него 
Аз обикновено я взимам, де, нали още не разбира детенце, и му давам друга.
А другият вариант е да си разменят - Мони казва "не, неее" (естествено  ), а Дани и/или Ива му подават нещо друго и той веднага се съгласява, нали си е още Глупи (като джуджето на Снежанка), както Данито обича да го нарича

Не си спомням как точно съм си научила децата, но не съм имала проблеми.
Petrova_, като 2-годишното ти  дете започне да дърпа и да хвърля чуждите играчки на площадката, вземи го, кажи му не! и го остави някъде по-встрани от групата деца. Като отиде пак при децата, ако пак започне да им дърпа нещата, пак го вземи и му кажи по-строго. На третия път просто го махни от площадката. За няколко поредни пъти ще се научи. На 2 години съвсем не е чак такова бебе неразумно.

Ето за това говоря! Така аз успях да науча сина си, че не може да има всичко, което поска на момента. Вече не си спомням кога за последно ми се е тръшкал за нещо чуждо. Сега вече знае, че за всичко се пита и ако собственика не разреши се примирява. Постоянно обаче виждам майки, които са способни да разреват друго дете в името на това да задоволят каприза на своето ( и не им пука). Как процедирате вие в такъв случай с такива майки?

Аааа точно на една такава всички на площадката и обяснихме че ако иска детето и да играе с нашите ще си дава играчките или ще си стои във тях ... И аз се изумявап как издърпва от ръцете на дъщеря ми накоя лопатка примерно и казва - Аа не пипай това защото е на ... играй си с твойте играчки. Или дай сега на ... да си играе че го харесва  Два пъти точно я изтърпях 

  Мисля си, че е напълно възможно? На 2 години би трябвало да можеш да му обясниш, стига да считаш, че това е необходимо.Ако то все пак не е разбрало-ти нали си там?Ще се научи ,като вижда и твоята реакция.
А, и само да поясня, преди някой да е скочил - тук изобщо не става въпрос за случаите, в които децата играят в един пясъчник с разпиляни вътре играчки 

Уча. За собствеността отдавна нямаме проблем. Откак започна да посяга към чужди играчки и въобще неща започнах да говоря: "Това е на еди си кой. Хайде да го попитаме може ли." Когато проговори ясно сама си питаше.
За мен е по-важно да я науча да цени чуждото мнение (на такъв етап сме). Понякога се изявява като лидер и й е трудно да приеме, че останалите не са съгласни с нея. От което следва рев, "те не искат да играят с мен" и т.н. Но и тук имаме напредък 

Ох, аз дори съм малко фанатично в това отношение. Много държа на това, синът ми да уважава другите и притежанията им.

Уча ги не само за чуждата, а и за личната собственост да уважават и пазят.
Тук в няколко теми прочетох - ми к'во като си счупи играчката, ще й(му) купя нова и т.н.
Може да е най-евтината играчка, аз ги уча да ги пазят и ценят, от там да ценят и чуждото.
След време мисля, че ще ми е полезно това.
И не на последно място е отново личния пример. Това го забелязвам всекидневно - както аз се отнасям с моите и чужди вещи, така и децата ми постъпват почти по същия начин.

да, до момента не с особен успех.

За разпръснатите играчки в градинката и пясъчника- не.
Ако е нещо различно- да. Питам вместо нея. Незнам как да я науча. Харесва си нещо и тръгва директно да го взема. От дете не взема.

Аз пък друго се чудя, тъй като има доста отговори "питам вместо нея".
Ясно е, че ако една майка отиде при друга с детето и пита за някоя играчка, отговорът ще бъде "да,може", аз също винаги съм давала.Това не означава, че и е приятно, а по-важното е, дали това е възпитателно? Не е ли по-правилно просто да учим децата, че еди какво си не се взима, просто защото е чуждо. Аз поне никога не съм ходила да питам дали може- казвам, че чуждо не се взима и точка, дъщеря ми не би си и помислила за такова нещо. Сега се сещам и за подходящ пример-познато детенце, в една група с моето.То винаги пита "може ли", никога не взима без да попита, но в същото време не признава отрицателен отговор.За нея самото питане означава, че ще и се даде.Питала ме е дори какво имам в чантата,може ли да види, може ли да и дам моето червило  , може ли да и подаря ластиците за коса на дъщеря ми...ами не прави добро впечатление.В същото време тя нищо не дава,една солетка няма да даде на никой.Но явно майка и е спокойна, защото тя винаги пита "може ли".

Ами аз точно по тази причина понякога отговарям отрицателно на въпроса "Може ли" (става дума за моите деца). Трябва да свикнат с мисълта, че не всичко може и е най-лесно да го научат в неконфликтни ситуации, когато отказът може да бъде приет безболезнено.

И аз съм на същото мнение, но пък и никога не съм имала подобен проблем - всяко от децата ми от самото начало има свои вещи и знае, че трябва да се съобразява и с личните вещи на сестра си/същото е и с чуждите вещи.

Получавали сме и отказ. Майката казва, че детето й не обича да си дава играчките, въпреки че същото дете държеше наша играчка, но пък ние сме разрешили. Моето се повъртя малко, поразсърди се и това беше.

... или пък детето да дойде и да даде самичко някоя играчка, а майката да скочи като лъвица, че играчката е тяхна и не трябва да се пипа  .

Да, намирам го за естествено - на мен не би ми харесало някой да ми пипа нещата без разрешение. Затова ако Иво посегне към нещо, което не е негово, обикновено му казвам "това не е твое, дай ми го" и го връщам на собственика или питам дали може да го вземе за малко. Общо взето обаче не обичам да пипа чужди неща. За късмет все още е разбран  в това отношение.