Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 15 юни 2007, 12:24 ч.
  • Преглеждания  962  Мнения  28  Онлайн  1
Отговори
  • wku6ti s teb
  • Мнения: 424
много тъпо звучи, но случвало ли ви се е по време на бременността дасе чувствате ужасно самотни дори и заобиколени от близки и приятели ? на мен много често ми се случва и се чудя хормоните ли са или съвсем вече си загубих разсъдъка. много често имам нужда да гушкам някой  който е до мене, за да чувствам, че не съм самичка , реввам ако остана сама в стаята за по дълго време...смях ...ма хем ме изнервят понякога хорицата , хем не ми се ходи самичка даже до магазина . случвало ли ви се е? 

Реклама
# 1
  • Велико Търново
  • Мнения: 6 041
Така както ти го описваш не съм се чувствала!

# 2
  • Мнения: 7 607
Нормално е, хормоните бушуват с пълна сила. Аз нямах и дано и за в бъдеще нямам следродилна депресия, но предродилна имах - на моменти се чувствах много самотна, а винаги и за всичко можех да разчитам на семейството си и приятелите.
Ще ти мине Peace

# 3
  • София
  • Мнения: 1 728
Имах подобни състояния и аз и често плачех, а никой не можеше да разбере защо го правя (не че аз можех де Simple Smile )

# 4
  • София
  • Мнения: 6 164
Ами не. Имах нужда от гушкане, но не защото се чувствах самотна, а защото имах "пристъпи" на любвеобилност. Чувствала съм се самотна преди, понякога. Но с бебето в корема, дори самичка у дома, се чувствах, сякаш си имам компания. То и си беше така. Grinning А откакто съм родила, нямам и миг, в който да се чувствам така. Точно това си мислех преди две вечери. Каквото и да изпитваш, навярно е от хормоните и ще мине. Но и трябва да правиш нещо по въпроса, да разсейваш тези емоции, да си създаваш положителни, за да не те хване и някоя следродилна депресия.

# 5
  • Мнения: 5 391
Редовно ми се плаче, но самотна не мога да кажа, че се чувствам.

# 6
  • BG
  • Мнения: 4 546
понякога ми се случва, но може би не чак в такава степен, в каквато го описваш.

# 7
  • София
  • Мнения: 4 556
Редовно си поплаквам и понякога се замислям, че ако някой ме попита за какво плача, няма да мога да обясня. Понякога се заставям да го обясня на себе си и като се чуя каква тъпа причина измислям, започвам да се смея.
И аз се чувствам налудно в такива моменти, но ми е ясно, че е от хормините и просто не обръщам внимание.

Имам и пристъпи на любвеобилност, почти непрекъснати. Добре, че мъжът ми не се дърпа Laughing

Изобщо не се притеснявай. Важното е да знаеш, че е нормално и ще мине.

# 8
  • София
  • Мнения: 2 472
Самотна - не,но доста често си поплаквам,понякога и за глупости.Но какво да се прави - хормоните се казват думата Mr. Green.

# 9
  • София
  • Мнения: 7 071
По време на бременността бях тук депресивна, ту агресивна - такива чувства и насторения бушуваха в мен, че самата аз не се търпях, а близките ми бяха подложени на сериозни изпитания... Rolling Eyes

# 10
  • Сау Пауло, Бразилия
  • Мнения: 205
Не съм плакала и не съм се 4уствала самотна. От време на време съм нервна и не понасям никои около себе си, но това маи ми е характера, а не е от бремеността  Blush Не намирам да съм се променила в нещо  newsm78, но имах приятелки които пла4еха много и бяха доста депресирани без да знаят защо, така, 4е при всеки е разли4но.

# 11
  • Варна
  • Мнения: 8 769
Никога не съм се чувствала самотна, въпреки че даже не работех по време на бременностите си.
Явно при теб по този начин хормоните ти изразяват бушуването си.
На мен ми се доплакваше от разни сантименталности... Grinning

# 12
  • Прага,Чехия
  • Мнения: 493
Аз в момента много често се чувствам самотна като теб... SadА понякога когато има някой при мен ме изнервя страшно много.Мисля че е нормално какво да се прави-хормони Flutter

# 13
  • Мнения: 9 775
това е нормално .аз все се чувствах неразбрана и малко самотна,въпреки че бях заобиколена с обич.често ме избиваше на плач и депресия.след раждането нито съм изпадала в следродилна депресия,нито съм се чувствала самотна Grinning така че всичко е от хормоните

# 14
  • на баба си в джанките
  • Мнения: 527
Ами все ми се струва,че мъжо не ми обръща достатъчно внимание и само го увиквам,че все в работата му е акъла и мен ме пренебрегва и се чувствам самотна.Всъщност не е така,ама тия пусти хормони...На моменти направо изтрещявам.Като се усетя,че ме хващат лудите,излизам да се разхождам-това ми е терапията.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт