Публикувана: 18 юни 2007, 01:37 ч.
Последно мнение: 18 юни 2007, 22:23 ч.

Русокоса моя, синеока

3 660
31
1

18 юни 2007, 01:37 ч.

Мнения: 274

Здравейте!
Една моя леля, като видя дъщеря ми, започна да рецитира едно стихотворение, което беше нещо като:
Русокося моя, чипоноса,
синеока моя дъщеря...
Твърди, че е на Веселин Ханчев и било много известно Sad

Аз не съм го чувала, а учих в училище "Веселин Ханчев"и се интересувам от поезия... Тя търси стихосбирката, в която според нея го имало, но не намери.
Някой чувал ли го е?
Откъде да го намеря?
дъщеря ми е такава и ми стана много-много интересно...
Търсих стихосбирки на Ханчев на Славейков, но не намерих нищо такова...

# 1 18 юни 2007, 01:50 ч.

Мнения: 5 468

Не се сещам за това стихотворение.
А на моето все му рецитират:
Гергана, пиле шарено,
Гергана, кротко агненце Crazy

,
кат бисер между мъниста
тя била между момите;

..... Хъъммм..., търся й гадже Никола, за да си дойдат нещата на мястото.
Сватя, ако четеш - ще прощаваш.

# 2 18 юни 2007, 02:24 ч.

Мнения: 1 797

Ще се изям, че не мога да си намеря стихосбирката на Ханчев.
Изключително нежен поет.
Леля ти е права, стихотворението е много известно.

# 3 18 юни 2007, 02:39 ч.

Мнения: 216

Русокоса моя, чипоноса,
синеока моя, дъщеря,...
Спи си в тишината. Нани-на!
Аз вървя сред грохота на боя,
за да пазя твойта тишина.

От" Стихове в паласките" е
това е единственото до сега, ще потърся още Peace

# 4 18 юни 2007, 02:55 ч.

Мнения: 1 797

И това е нещо bouquet

Абе спомням си, че го беше посветил на дъщеря си, а то било из военната лирика.
Утре ще обърна къщата.

# 5 18 юни 2007, 06:16 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: Lil_Vixen в пн, 18 юни 2007, 02:39

Русокоса моя, чипоноса,
синеока моя, дъщеря,...
Спиш си ти, не знаеш ти какво са
виковете, мъжкото "Ура".
Спи далечна, ненагледна моя.
Спи си в тишината. Нани-на!
Аз вървя сред грохота на боя,
за да пазя твойта тишина.

От" Стихове в паласките" е
това е единственото до сега, ще потърся още Peace

Допълвам по памет (в италик шрифта). Може да бъркам някои от епитетите.

# 6 18 юни 2007, 08:46 ч.

Мнения: X

Цитат на: Ню в пн, 18 юни 2007, 01:50

..... Хъъммм..., търся й гадже Никола, за да си дойдат нещата на мястото.
Сватя, ако четеш - ще прощаваш.

Айде, Ню -намери го!Синът ми се казва Никола.Помислете за зестрата. Mr. Green

Така поне ще съм сигурна, че той няма да доведе циганка. Rolling Eyes

Пък за дъщерята ще се ослушвам още из форума. Whistling

Последна редакция: пн, 18 юни 2007, 09:26 от Анонимен

# 7 18 юни 2007, 09:00 ч.

Мнения: 1 797

блажка, bouquet

Така и не си открих стихосбирката. Намерила е друг подслон при хилядите ми местения.
Добре че има хора като теб - да помнят.
Иначе днес щях да хукна към библиотеката.
Да ти се завърти нещо из главата и да не иска да излезле от там си е чиста проба мъчение.

# 8 18 юни 2007, 09:07 ч.

София
Мнения: 819

ivab, кога си учила в 142-ро? Че и аз съм учила там, випуск '97 Peace

# 9 18 юни 2007, 09:19 ч.

Мнения: 1 492

Русокоса, моя чипоноса,
синеока моя дъщеря,
спиш си ти. Не знаеш ти какво са
залповете, грозното ура.

Спи, далечна, ненагледна моя!
Спи си в тишината. Нани-на!
Аз вървя сред грохота на боя,
за да пазя твойта тишина.

# 10 18 юни 2007, 09:23 ч.

София
Мнения: 18 679

Цитат на: Ню в пн, 18 юни 2007, 01:50

..... Хъъммм..., търся й гадже Никола, за да си дойдат нещата на мястото.
Сватя, ако четеш - ще прощаваш.

Ааа, не си рекла, не сме ги гаджосали Mr. Green

Сватята да си гледа работата Crossing Arms

# 11 18 юни 2007, 09:41 ч.

Мнения: 1 533

Поздрав за поетичните форумски души bouquet

Приказка

Веселин Ханчев

Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната,
Само тъмния вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.

Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.

Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...

Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.

Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?

Пръстен

Веселин Ханчев

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

# 12 18 юни 2007, 10:01 ч.

Sofia
Мнения: 4 574

Благодаря, калина!!

Особено второта така ме разчувства...

# 13 18 юни 2007, 11:37 ч.

Мнения: 1 797

merzavec, чудя се става ли ти добре, като ръсиш простотии.

Ето и от мен. Казал го е толкова хубаво.

Красота

Толкова те дирих,

че земята

заприлича цялата

на теб.

Толкова те исках,

че нарекох

с името ти

всяка моя вещ.

Има ли те?

Или те измислих?

Може би е по-добре така.

Може би,

измислена от мене,

най за дълго с мене ще си ти,

най-последна

тебе ще намразя,

най-жестоко

ще ме заболи,

ако с друга някоя

случайно

само за минута

те сменя.

# 14 18 юни 2007, 11:48 ч.

София
Мнения: 819

На мен любимо още от ученическите години ми е това:

Посвещение

Веселин Ханчев

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Фауната около нас

Войната в Украйна 2

Птичи грип

Причина:

Причина: