Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 31 отговора

София, Разсадника

Мнения: 274
Здравейте!
Една моя леля, като видя дъщеря ми, започна да рецитира едно стихотворение, което беше нещо като:
Русокося моя, чипоноса,
синеока моя дъщеря...
Твърди, че е на Веселин Ханчев и било много известно Sad
Аз не съм го чувала, а учих в училище "Веселин Ханчев"и се интересувам от поезия... Тя търси стихосбирката, в която според нея  го имало, но не намери.
Някой чувал ли го е?
Откъде да го намеря?
дъщеря ми е такава и ми стана много-много интересно...
Търсих стихосбирки на Ханчев на Славейков, но не намерих нищо такова...
Цитирай

София

Мнения: 5 467
Не се сещам за това стихотворение.
А на моето все му рецитират:
Гергана, пиле шарено,
Гергана, кротко агненце Crazy,
кат бисер между мъниста
тя била между момите;

..... Хъъммм..., търся й гадже Никола, за да си дойдат нещата на мястото.
Сватя, ако четеш - ще прощаваш.
Цитирай


Мнения: 1 378
Ще се изям, че не мога да си намеря стихосбирката на Ханчев.
Изключително нежен поет.
Леля ти е права, стихотворението е много известно.
Цитирай

Silicon Valley

Мнения: 216
Русокоса моя, чипоноса,
синеока моя, дъщеря,...
Спи си в тишината. Нани-на!
Аз вървя сред грохота на боя,
за да пазя твойта тишина.

От" Стихове в паласките" е
това е единственото до сега, ще потърся още Peace
Цитирай


Мнения: 1 378
И това е нещо   bouquet

Абе спомням си, че го беше посветил на дъщеря си, а то било из военната лирика.
Утре ще обърна къщата.
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Русокоса моя, чипоноса,
синеока моя, дъщеря,...
Спиш си ти, не знаеш ти какво са
виковете, мъжкото "Ура"
.
Спи далечна, ненагледна моя.
Спи си в тишината. Нани-на!
Аз вървя сред грохота на боя,
за да пазя твойта тишина.

От" Стихове в паласките" е
това е единственото до сега, ще потърся още Peace
Допълвам по памет (в италик шрифта). Може да бъркам някои от епитетите.
Цитирай


Мнения: 2 538


..... Хъъммм..., търся й гадже Никола, за да си дойдат нещата на мястото.
Сватя, ако четеш - ще прощаваш.
Айде, Ню -намери го!Синът ми се казва Никола.Помислете за зестрата. Mr. Green
Така поне ще съм сигурна, че той няма да доведе циганка. Rolling Eyes
Пък за дъщерята ще се ослушвам още из форума. Whistling
« Последна редакция: пн, 18 юни 2007, 09:26 от Caprari »
Цитирай


Мнения: 1 378
блажка,    bouquet

Така и не си открих стихосбирката. Намерила е друг подслон при хилядите ми местения.
Добре че има хора като теб - да помнят.
Иначе днес щях да хукна към библиотеката.
Да ти се завърти нещо из главата и да не иска да излезле от там си е чиста проба мъчение.
Цитирай

София

Мнения: 798
ivab, кога си учила в 142-ро? Че и аз съм учила там, випуск '97 Peace
Цитирай

София

Мнения: 1 492

Русокоса, моя чипоноса,
синеока моя дъщеря,
спиш си ти. Не знаеш ти какво са
залповете, грозното ура.

Спи, далечна, ненагледна моя!
Спи си в тишината. Нани-на!
Аз вървя сред грохота на боя,
за да пазя твойта тишина.
Цитирай

София

Мнения: 9 093

..... Хъъммм..., търся й гадже Никола, за да си дойдат нещата на мястото.
Сватя, ако четеш - ще прощаваш.
Ааа, не си рекла, не сме ги гаджосали Mr. Green Сватята да си гледа работата Crossing Arms
Цитирай


Мнения: 1 533
Поздрав за поетичните форумски души   bouquet

Приказка

Веселин Ханчев


Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната,
Само тъмния вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.

Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.

Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...

Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.

Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?



Пръстен

Веселин Ханчев


За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 036
Благодаря, калина!!

Особено второта така ме разчувства...
Цитирай


Мнения: 1 378
merzavec, чудя се става ли ти добре, като ръсиш простотии.



Ето и от мен. Казал го е толкова хубаво.


Красота

Толкова те дирих,

че земята

заприлича цялата

на теб.

 

Толкова те исках,

че нарекох

с името ти

всяка моя вещ.

 

Има ли те?

Или те измислих?

 

Може би е по-добре така.

Може би,

измислена от мене,

най за дълго с мене ще си ти,

най-последна

тебе ще намразя,

най-жестоко

ще ме заболи,

ако с друга някоя

случайно

само за минута

те сменя.

Цитирай

София

Мнения: 798
На мен любимо още от ученическите години ми е това:

Посвещение

Веселин Ханчев

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 31 отговора