Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 39 отговора
Здравейте, дано това, коета ще ви споделя не ви възмути или и аз незнам какво!
Виждам, че доста се дискутира въпроса за отношението на втората жена към първото дете на мъжа!Та да Ви споделя какво и мен ми тежи!
 Е и аз съм втората жена на един такъв мъж, който обаче обожава детето си и всеки един уикенд прекарва с нас! Разбираме се повече от прекрадно с детето , което е на 3г, и което е много привързано към мен. но след всяко негово връщане при майка му, аз се спуквам от рев и ми става много гадно, че това дете не е мое, то е злато и всеки път ми казва, колко ме обича! майката много много не и е зор и само гледа на кой да го остави, т.е мъжът ми може да го взима когато си пожелае!
 Незнам как да си помогна сама, защото ми е много кофти всеки път, когато го оставяме на майката- толкова съм привързана към него, може би защото нямаме деца , а и аз си имам най-различни гинекологични проблеми и ме е много страх ако не мога да забременея, а и гледам някой е пуснал тема , за семейства, които се развеждат поради липса на деца и има толкова отговори, които ме натъжават и само си мисля ами аз ако немога да му родя дете, какво ще стане? Той си има едно прекрасно дете, така че за него не е проблем, ами аз ако не мога, така ли всеки път ще рева след като си тръгва неговото дете,това направо ме разсипва, а и виждам, че и на него му тежи, всеки път като плача! Всеки път детето ми се хвърля на врата и ми казва че ме обича най-много от всички и колко съм хубава и т.н за никоя друга жена не говори така, дори и за майка си(само да вметна, че никога нищо лошо не сме говорили за майка му пред него), и не се отделя от мен,повечето време прекарва плътно залепено до мен отколкото до баща си!Толкова го обичам това дете, а защо плача вместо да се радвам, че ме харесва, в момента, като си спомня за изминалите два дена пак ме напушва на рев!Два дена разходки, басийни и детето плътно за мев, държи ме за ръката и само ми се хвърля на врата да ме гушка, все едно аз съм му майка!Майката го дава без проблем,  само скитосва, не се е наживяла , а е доста по-голяма от мен(над 30г) и би трябвало да обгрижва повече това дете, мъжът ми отива да го взима вечер примерно, детето с температура, майката хукнала по мъже и си изключила телефона, детето при бабата! И как да не плача, някой жени не заслужават да бъдат майки, а на други който биха били превъзходни майки, това право им и отнето? Много е несправедлив живота, по дяволите! Crying or Very sad

 Моля за мнение, съвет,укор или каквото ви дойде на ум ,има ли изход от такава ситуация?
Цитирай


Мнения: 836
Ти май ревеш от страх, че няма да можеш да имаш дете и това може да ви раздели  newsm78
Много е хубаво, че се обичате с детенцето. Продължавайте в същия дух и действайте с мъжа по другия въпрос. Това, че имаш гин.проблеми не значи, че няма разрешение за тях.
Цитирай


Мнения: 2 908
Чакай сега-аз не разбрах чии са правата за детето,ако са на майката-тя му е майка,родила го е,и не разбрах от постинга от къде смяташ,че не е достойна за негова майка?Аз например също правя много грешки,в гледането на дъщеря си,но не значи че не съм и достойна майка...Ако правата са на бащата-ами супер-детето си е при вас повечето време,но то така или иначе трябва да вижда майка си.Разбирам че ти е тежко заради проблемите ти,но стискам палци да се оправят един ден и да си имаш най-сладкото бебче на света HugИма форуми такива,можеш да влизаш там,да питаш,ще ти обяснят къде да отидеш,какви изследвания да правиш,до колкото съм чела момичетата успяват(повечето) да се справят с проблема все някога.
Пак казвам-разбирам болката ти за дете,но това не е твоето дете.Ако майката е направила нещо и съдът отреди тя да не го вижда-да,тогава може да живее с вас и да му се радваш-по друг начин-не.
Цитирай

София

Мнения: 578
Нещо ми бяга в този постинг...има нещо,което "ми се губи"...Проблем ти е,че все още нямаш собствено дете,или,че друга е родила идеалното според теб детенце?Мисля,че нямаш причина да си абсолютно нещастна,щом имаш шанса да даваш обич на това същество,за останалото-Господ си знае работата.Бих те посъветвала да не се превръщаш в съдник на майката,приеми,че каквото и да става-тя го е родила,ТЯ е майката.Някак не ми допада да наблягаш как вие с мъжа ти се грижите перфектно за това дете,а майката не го заслужава едва ли не,и как го пренебрегва за да ходи по мъже...Живи и здрави,дано Бог ви помогне и ти да родиш!
Цитирай
Нещо ми бяга в този постинг...има нещо,което "ми се губи"...Проблем ти е,че все още нямаш собствено дете,или,че друга е родила идеалното според теб детенце?Мисля,че нямаш причина да си абсолютно нещастна,щом имаш шанса да даваш обич на това същество,за останалото-Господ си знае работата.Бих те посъветвала да не се превръщаш в съдник на майката,приеми,че каквото и да става-тя го е родила,ТЯ е майката.Някак не ми допада да наблягаш как вие с мъжа ти се грижите перфектно за това дете,а майката не го заслужава едва ли не,и как го пренебрегва за да ходи по мъже...Живи и здрави,дано Бог ви помогне и ти да родиш!

не съм казала, че ние се грижем перфектно за него, а тя не се грижи изобщо, защото на този свят няма нищо перфектно,и тя е искала много това дете, докато мъжът ми тогава си е бил едно момче,а тя каката! Предисторията е много дълга и надали и на нея и е лесно, още повече, че тя ще живее с една лъжа до края на живота си! тя е използвала мъжът ми като донор, колкото и лошо да звучи това, той го знае пък и цялото му семейство. И въпреки всичко, той си обича много детето, въпреки, че нея не може да я гледа! Тя е гледала да хване последния влак за дете, защото никой до момента не и се връзвал сериозно!Сега знам, че за тези думи ще ме нападнете, но не ви се сърдя, просто така ми е представена историята, не само от роднините на мъжът ми, но и от нейни познати и хора, които много добре я познават!Само едно ще ви кажа, разбах го преди седмица от нейна позната, когато се е запознала с мъжът ми , майката на детето му е казала, "Този мъж ще бъде мой и ще имам дете от него, без значение как ще стане с позволени или непозволени средства!" Е изпълнила си е заканата! Smile
Цитирай


Мнения: 1 172
Мисля, че когато станеш майка (пожелавам ти горещо това да се случи възможно най-скоро) и детето е нон-стоп при теб, ще промениш отношението си към бившата жена на мъжа ти. Различно е да си с детето 7 дни седмично, 24 часа в денонощието от това да си с него 2 дни седмично. В единия случай става въпрос за свободното ти време, което изцяло можеш да посветиш на детето. В другия случай става въпрос за това да съчетаваш ежедневно грижите на детето, с работа, домашни задължения и т.н.. Аз също имам дете и не мога цял уикенд да го забавлявам така, както аз смятам че би му било интересно. Мога да отделя цял ден, или по половин ден и в двата почивни дни. Но 100% внимание и развлечения не мога да му осигуря, колкото и да се старая. Не съди така лесно майката. Тя също има нужда от социален живот, особено когато сама обгрижва детео през седмицата. Това, че има дете, не означава, че трябва да не се грижи за себе си. Виж във форума на родителите, които сами отглеждат децата си - те може би по-добре ще ти обяснят ситуацията от тяхната гледна точка и по-лесно ще разбереш положението им (човека от другата страна).
Поздравявам те за отношенията, които си изградила с това детенце, дано и занапред, когато имаш и свои деца, те да останат такива.
Не страдай толкова при разделите с детето. То не отива на толкова лошо място. Щом е толкова въззпитано и разбрано, едва ли ще да е от липса на грижи и внимание от страна на майка му. Ще ти дам пример - моят синковец също реве всеки път, когато трябва да си тръгне към София и не може да остане при бабите си. Това не значи, че го гледаме зле. Просто за няколко дни те могат да си позволят да му отделят 100% от вниманието си, да го забавляват и т.н. И той много добре осъзнава, че там му е по-интересно в ТЕЗИ 2-3 ДНИ. Но ако остане при тях, да го гледат нон-стоп, едва ли така лесно ще могат да му отделят цялото внимание и да го водят непрекъснато по детски центрове, паркове, и т.н.  И едва ли той ще намира толкова значими разлики в прекарването на дните си там и тук.
Цитирай

София

Мнения: 578

Не страдай толкова при разделите с детето. То не отива на толкова лошо място. Щом е толкова въззпитано и разбрано, едва ли ще да е от липса на грижи и внимание от страна на майка му.  ли
Ей това исках да кажа и аз
Цитирай

София

Мнения: 10 830
На мен ми направи ужасно впечатление отношението ти към бившата жена на мъжа ти. Мисля, че не ти прави чест! За обичта на децата... ако общуваш с 3 г. дете ще разбереш че то обича ВСИЧКИ най-много  Laughing Laughing Laughing Децата на тази възраст правят такива изявления.

И изобщо каква ти е работата да правиш оценка на бившата. Абе какви сте такива хора!!!! Ти живееш с този мъж, детето му идва при вас. Какво отношение има майката на това дете, че да я коментираш. Нали не ти идва тя на гости! Ако искаш да не разбъркаш всичко по-добре се ограничи до собственото си семейство и това което се случва в него. Каква била бившата на мъжа ти, кой влак била хванала и не знам си какво... май си доста подкована по темата. Чак дразнещо!
Аместо да прехвърляш чувствата си в/у детето на мъжа ти по-добре се захващайте и правете бебе. Ти май само предполагаш, че може да имаш проблеми... т.е. нямаш доказани проблеми със забременяването. И помни, детето си има майка,. добра или лоша тя си му е майка. Нямаш право да й даваш оценка! Освен това добра или лоша е толкова относително, че...

Освен това аз не разбрах целта на темата. Какво всъщност питаш? Дай по-конкретно!  Laughing
Цитирай
Ти не обичаш точно това дете(и друго да беше все същото) Ти обичаш единствено себе си и собственото си благополучие!Страх те е ,че ако нямаш твое да не си тръгне твоят,който пък е бил преди това "нейн" ,а може да стане в последствие и на "следващата" и си мислиш,че с дете може да го задържиш,но уви ...това не помага.....повярвай ми!

Психясала си и може би имаш право,ти си знаеш как върви м/у вас!

Децата,особено на тая възраст обичат всички!!!!
Като станеш майка(пожелавам ти го) ще те е срам от тоя постинг дето си го писала!!!!
Цитирай
Ти не обичаш точно това дете(и друго да беше все същото) Ти обичаш единствено себе си и собственото си благополучие!Страх те е ,че ако нямаш твое да не си тръгне твоят,който пък е бил преди това "нейн" ,а може да стане в последствие и на "следващата" и си мислиш,че с дете може да го задържиш,но уви ...това не помага.....повярвай ми!

Психясала си и може би имаш право,ти си знаеш как върви м/у вас!

Децата,особено на тая възраст обичат всички!!!!
Като станеш майка(пожелавам ти го) ще те е срам от тоя постинг дето си го писала!!!!

По-добре ле ще ти стане, ако ти кажа, че не обичам никой, дори и себе си! Явно е така, щом плача и се измъчвам и не гледам собственото си щастие и страдам заради грешките на другите, най-лесно е да махна с ръка и да оставя мъжа! Мъже много с лапата да ги ринеш, но лошото е , че са малко свестните мъже! Вероятна за мен би било много лесно решение да оставя всичко и да търся друг мъж без деца, и аз да му родя евентуално и дори ако не се разбираме да се върна при този първия, защото при мен е по-лесно аз нямам деца и ангажименти към никой!
И изобщо не са ми фикс идея децата, още ми е рано мен ако питаш! и не мисля, че едно дете може да задържи, който и да е мъж при някоя жена, ако няма чувства към нея!
Аз просто търся начин да се отърва от тази меланхолия, която ме обхваща, като си тръгва детето, защото искам да бъда с този човек, но не с цената на едно дете. За протокола, той настоява повече от мен за деца да има от мен, но мен ме страх от самата себе си, какво ще стане след това, въпреки, че и аз искам дете от този човек?
  възможно ли е да свържа живота си с друг човек, да имам дете от него, да се разделя с него, и пак да се върна при този мъж с който съм в момента! И по този начин ще бъдем напълно равноправни?? Знам, че звучи много налудничево, но ако нямам деца от него, поне ще бъдем заедно!?  То всъщност незнам дали би ме приел отново, ако направя такова нещо?Това в света на невероятното.......
Цитирай

София

Мнения: 578


  възможно ли е да свържа живота си с друг човек, да имам дете от него, да се разделя с него, и пак да се върна при този мъж с който съм в момента! И по този начин ще бъдем напълно равноправни?? Знам, че звучи много налудничево, но ако нямам деца от него, поне ще бъдем заедно!?  То всъщност незнам дали би ме приел отново, ако направя такова нещо?Това в света на невероятното.......

Сега разбрах кое ми се губи в първия ти постинг-теб те мъчи някакво измислено,твое си чувство за несправедливост,за неравноправност...Демек мъж ти имал дете от друга жена,пък ти...Абе,момиче,вземи се изясни първо със себе си ...
Цитирай

София

Мнения: 10 830


  възможно ли е да свържа живота си с друг човек, да имам дете от него, да се разделя с него, и пак да се върна при този мъж с който съм в момента! И по този начин ще бъдем напълно равноправни?? Знам, че звучи много налудничево, но ако нямам деца от него, поне ще бъдем заедно!?  То всъщност незнам дали би ме приел отново, ако направя такова нещо?Това в света на невероятното.......

Сега разбрах кое ми се губи в първия ти постинг-теб те мъчи някакво измислено,твое си чувство за несправедливост,за неравноправност...Демек мъж ти имал дете от друга жена,пък ти...Абе,момиче,вземи се изясни първо със себе си ...

Много точно!!!
Цитирай

София

Мнения: 3 268
Пожелава ти скоро да станеш мама.Тогава всичко ще бъде различно и няма да плачеш така.Междувременно се радвай на детенцето!
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Според мен мъжът ти оценява положителното ти отношение към детето му. Ти никога няма да станеш истинска майка за малкото, но можеш да я заместваш пълноценно. Боли, когато знаеш, че безотговорни хора раждат деца и ги захвърлят, а други не могат да си родят детенце. Такъв е животът.
Аз лично не разбирам майките, които зацепват децата си, дори и бащата да ги гледа. Просто призванието на жената е да е майка. Детето за нея трябва да е на първа линия. Не казвам, че такива жени не обичат отрочетата си, но поведението им е отблъскващо.
Аз лично не искам да се заричам, но никога не бих позволила, ако съм жива и здрава друга жена да гледа, възпитава моето дете и да прекарва голяма част от времето с него.
Предполагам, че болката ти е голяма. Просто ти пожелавам да си ведра, спокойна и усмихната и негативните емоции малко по малко да те напуснат.
Цитирай

София

Мнения: 336
щом майката няма нищо против,взимайте детето все по-често,така всички ще са доволни и ти няма да плачеш. дори може да и предложите по принцип да стои при вас,а тя да го взима когато е свободна и иска.след като има разбирателство по въпроса няма значение на кого е присъдено.  bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 39 отговора