Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 19 юни 2007, 09:43 ч.
  • Преглеждания  1 448  Мнения  36  Онлайн  1
Отговори
Вчера, връщайки се от работа заварвам дъщеря ми, която е 3-годишна да се люлее с бясна сила на детската площадка и люлката буквално застава хоризонтално в един момент... Shocked И това, при положение, че изрично предупредих преди няколко дена майка ми, че не искам да виждам детето да се люлее толкова силно.
Когато се прибрахме в къщи, казах на майка ми отново, че не искам това да се повтаря, при което тя замълча...Попитах я чула ли ме е, при което тя ми даде да разбера, че няма ни най-малко намерение да се вслуша в думите ми и че детето искало така да се люлее...
Въпросът ми е - какво бихте направили вие в такава ситуация?

Реклама
# 1
  • UK, Harlow/София
  • Мнения: 7 671
Доколкото се познавам, при такава реакция бих се разтреперила от нерви, но това не помага!
   Аз също не бих позволила 3г. ми дете да се люля с такава сила.Бих опитала с добро, или с примери за злополуки(дано не се случват на никого)!

# 2
  • Мнения: 14 910
Това "непослушание" от страна на бабата единствено ли е или са налице и други своеволия, също толкова важни /защото това не е маловажно/? Днес детето иска "така да се люлее", утре няма да му харесва да държи баба си за ръката, докато пресичат, в други ден ще започне да иска да яде само шоколад и сладолед и т.н.
Ако не можеш да се справиш с бабата е ясно- има и други вариянти за гледане на малки деца, ползвай градина или бавачка, което ти допада повече. Ядосването не решава проблема. Решенията са ясни и те не включват постоянно увещаване на бабата, ако тя дори желание да се съгласи не проявява, нито съобразяване с желанията на хлапето, които могат да бъдат и абсурдни. Въпросната баба едва ли пада от Марс, че да не знае, че подобно поведение е опасно.

# 3
  • София
  • Мнения: 808
Говори много сериозно с майка си и не приемай мълчанието й. Изясни нещата ясно и категорично. Никога не препоръчвам острите сблъсъци, ама в този случай поведението й е направо безотговорно. Виждала съм такива инциденти с люлки, че само като си помисля и косата ми настръхва. Чак й се чудя как има този кураж /не допускам че не й пука/.

# 4
  • София
  • Мнения: 4 813
Детето самО ли се засилва на люлката? Моите деца съм ги оставила да се люлеят сами от момента, когато се научиха да засилват люлката - нека преценяват доколко им стигат силите и смелостта. Преди това аз определях как да се люлеят. Старая се да не ги ограничавам за неща, които аз самата съм обичала да правя като дете (с изключение на седенето на перваза на прозореца на шестия етаж!)

А пък това с мълчанието на майка ти не го разбирам. Нали сте големи разумни хора - нормално е да има диалог и постигане на компромисно решение. Дали пък тонът ти не я обижда?

# 5
  • Земята
  • Мнения: 1 426
Как така майка ти ще си замълчи?! Разбирам да каже "Извинявай, загледах се нещо, не я забелязах, стана за секунди" или "Ти се притесняваш излишно, тя е вече голямо дете" или "Не мога да се справям с нея, много е своенравна" или каквото и да е. Но да си замълчи?! Как така ще си замълчи?
Ако това е начинът на общуване с моята майка, аз не бих й доверявала децата си.

# 6
  • София
  • Мнения: 7 107
Обясни й че те е страх. Ако не може да излезе "на глава" с детето, просто й предложи да го води другаде, където няма люлки.

# 7
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 18 782
В обратната ситуация съм. Та не знам какво да ти кажа...
Но наистина нещата, които са ми били любими като малка ги позволявам на децата си, независимо колко са рискови.
Страх ме е разбира се, щото те не са така добре с движенията, както майка им  Twisted Evil

Tereza Marini, детето ти страхува ли се или се кефи на това силно люляне?

# 8
  • Земята
  • Мнения: 1 426
Е, то сигурно се кефи - иначе нямаше да се засилва...
Тук става въпрос по-скоро за диалога с бабата.

# 9
  • Мнения: 14 910
Колкото и да му е кеф на хлапето на 3 години няма тази моторика и контрол на движенията, за да люлее люлката на макс. От значение е именно реакцията на бабата- "Тя така иска", не може всичко каквото поиска детето да се случва. Ако беше така още на две години моят син да е намазал някои гуми, понеже не искаше да го водим за ръка и когато пресичаше. Бебето пък иска да стъпва на парапета на терасата и когато до надигна да погледне се насочва право надолу. Кеф му е значи. Но не е задължително това, което създава удоволствие да съвпада с това, което е редно да се прави.

# 10
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
И аз като Шани. Голямата е куражлийка и се люлее до захлас. Малката едва се поклаща на люлката.

Но наистина е странно мълчанието на майка ти. Как ще се грижите за това дете, ако не си говорите?

# 11
  • София
  • Мнения: 3 416
И аз като Шани. Голямата е куражлийка и се люлее до захлас. Малката едва се поклаща на люлката.

И при нас така - щерката ако може дори ще превърти люлката, а малкият се люлее лееекичко и не може още сам да се засилва. Специално за това съм ги оставила -кой както иска.

Щом майка ти ще гледа детето трябва да се разберете какво ще се позволява и какво не.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 8 769
Страх не страх, пускам дъщеря ми да се люлее колкото иска силно. И аз така обичах.  Grinning
Предупреждавам я, да се държи здраво.
Tereza Marini, говори с детето, и обясни, че мама се страхува от това, което прави. Кажи й че й вярваш, и все пак, нека да внимава.
Майка ти....може би също се страхува, но се опитва да разбере и детето... И все пак, ако ти самата не разрешаваш това да се случва, нека и тя се съобразява с теб. Изяснете ситуацията и помежду си.

# 13
  • София
  • Мнения: 2 404
Попадам в такива ситуации ежедневно по няколко пъти.  Като направя забележка жената (майка ми) се напушва и си заминава. винаги реакцията и е такава, че аз после цял ден си мисля дали не прекалих и т.н.  Истината е, че вече съм загубила всякаква надежда, че може да ме чуе, караме по инерция...

# 14
  • София
  • Мнения: 808
Попадам в такива ситуации ежедневно по няколко пъти.  Като направя забележка жената (майка ми) се напушва и си заминава.
Ами за жалост понякога сме по-чувствителни отколкото трябва, но после като поразмислим виждаме, че сте прави / ама не си го признаваме винаги/. Затова ще си позволя да ти дам съвет от позицията на човек, който е баба по майчина линия - НЕ ОТСТЪПВАЙ от изискванията си по отношение на отглеждането и сигурността на детето, дори с риск да се поскараш с майка си. Нашите методи са били валидни когато сме гледали вас, сега при внуците вашите виждания са водещи.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт