знам че за всеки е индивидуално, но все пак реших да попитам. Аз имам син на 3 години и мисля че още е рано за друго дете, макар че ако имам 2 деца с близка възраст ще си играят, а и на мен може да ми е по-лесно при гледането им. Ако пък разликата е прекалено голяма пък двете деца няма да имат нищо общо и пак не е добре. Така че споделете вашето мнение.
- Публикувана: 19 юни 2007, 15:50 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2007, 13:40 ч.
каква е най-добрата разлика в годините между две деца?
А аз мисля да наглася разлика на около осем години защото по малката съм пропуснала , но две бебета не се наемам да имам, и дори пак ме е страх от адаптацията на голямото към евентуално бебе , та те са си вечно деца и незная как ще се справям с две деца.Май малко поразсъждавах от гледна точка на майка ,, но и с по голяма разлика като пораснат децата пак се обичат.Ако се заглеждаш по майки с колички значи времето е дошло , аз само заглеждам бременни мами и колички навън.
За децата - по-малката.
За родителите - по-голямата.
За родителите - по-голямата.
Уф, аз никога не съм искала, струва ми се свръхусилие и си мисля, че ще пропусна много покрай растежа и развитието на децата си от преумора и двойните грижи. Рецептата е генна наследственост и необяснима реакция на тялото. При всички положения си е аномалия, като в тази дума не влагам лош смисъл 
Е и аз заради генната наследственост се надявах на близнаци - на първия ми мъж майката е близначка.
А иначе, ако е на сериозно, 3-4 години ми се виждат добра разлика: хем децата ще са с общо взето сходни интереси, като се изключи влизането в пубертета, хем няма да са и двете бебешори едновременно.
А иначе, ако е на сериозно, 3-4 години ми се виждат добра разлика: хем децата ще са с общо взето сходни интереси, като се изключи влизането в пубертета, хем няма да са и двете бебешори едновременно.
Мнението на Блонди има резон - при малка разлика са си близки и има с кого да играят.
Породените ми деца често ги смятаха за близнаци и много се разбират и досега макар че ги тресе яко пубертета, но отглеждането докато са в ясленска възраст е доста трудно. С близнаците ми беше по-лесно, защото всичко е еднакво - с породените не е така.
Разлика от 2 години също не е много препоръчителна.
Добра ми се вижда разлика от около 6 години - голямото тръгва на училище, майката е с малкото вкъщи (ако може да си го позволи) и може да следи как върви адаптацията и на голямото.
Породените ми деца често ги смятаха за близнаци и много се разбират и досега макар че ги тресе яко пубертета, но отглеждането докато са в ясленска възраст е доста трудно. С близнаците ми беше по-лесно, защото всичко е еднакво - с породените не е така.
Разлика от 2 години също не е много препоръчителна.
Добра ми се вижда разлика от около 6 години - голямото тръгва на училище, майката е с малкото вкъщи (ако може да си го позволи) и може да следи как върви адаптацията и на голямото.
За децата - по-малката.
За родителите - по-голямата.
За родителите - по-голямата.
Добра ми се вижда разлика от около 6 години - голямото тръгва на училище, майката е с малкото вкъщи (ако може да си го позволи) и може да следи как върви адаптацията и на голямото.
Аз предпочетох да не са с голяма разлика и да ги избутам наведнъж.
Аз със сестра ми имам разлика от 5.5г. Не бога да кажа, че е лошо, дори напротив.
Това че деца с малка разлика ще си играят заедно и т.н. не е съвсем вярно. На мои 2близки семейства децата са с разлика от 3г и постоянно се бият, карат, все нещо не могат да поделят и т.н.
Ние със сестра ми такива проблеми не сме имали. Аз по-скоро я гледах почти като майка когато се е налагало. Винаги сме се разбирали доста добре, не сме се карали и т.н.
Е, дразнела съм я понякога, но то това е неизбежно. )
Всичко си зависи от родителите и от самите деца.
Това че деца с малка разлика ще си играят заедно и т.н. не е съвсем вярно. На мои 2близки семейства децата са с разлика от 3г и постоянно се бият, карат, все нещо не могат да поделят и т.н.
Ние със сестра ми такива проблеми не сме имали. Аз по-скоро я гледах почти като майка когато се е налагало. Винаги сме се разбирали доста добре, не сме се карали и т.н.
Е, дразнела съм я понякога, но то това е неизбежно. )
Всичко си зависи от родителите и от самите деца.
Е и аз заради генната наследственост се надявах на близнаци - на първия ми мъж майката е близначка.
Само от страна на жената
Близнаците са или от две узрели заедно яйцеклетки или от една, която после се разделя на две (двуяйчни и еднояйчни). Мъжката роля тук е нулева, колкото и да се гордеят, че са направили близнаци 
Е и аз заради генната наследственост се надявах на близнаци - на първия ми мъж майката е близначка.
Само от страна на жената
Близнаците са или от две узрели заедно яйцеклетки или от една, която после се разделя на две (двуяйчни и еднояйчни). Мъжката роля тук е нулева, колкото и да се гордеят, че са направили близнаци Баща ми има близначка, но понеже е по бащина линия, мисля, че не се предава отделянето на повече яйцеклетки по тази линия- само дъщеря може да наследи от майка си. Баща ми има 3 деца без близнаци.
Е и аз заради генната наследственост се надявах на близнаци - на първия ми мъж майката е близначка.
Само от страна на жената
Близнаците са или от две узрели заедно яйцеклетки или от една, която после се разделя на две (двуяйчни и еднояйчни). Мъжката роля тук е нулева, колкото и да се гордеят, че са направили близнаци Баща ми има близначка, но понеже е по бащина линия, мисля, че не се предава отделянето на повече яйцеклетки по тази линия- само дъщеря може да наследи от майка си. Баща ми има 3 деца без близнаци.
Заповядайте в близнашкия, изписали сме там десетки страници по въпроса
Има много изненади свързани с появата на близнаците, има елемент на непредсказуемост и много бели полета за проучване.
Заповядайте в близнашкия, изписали сме там десетки страници по въпроса
Има много изненади свързани с появата на близнаците, има елемент на непредсказуемост и много бели полета за проучване.
Има много изненади свързани с появата на близнаците, има елемент на непредсказуемост и много бели полета за проучване.
Да, безспорно е така, то си е цяла загадка и има много неясни все още на науката неща. Аз споделях от прочетеното по книгите. Мерси за поканата, надявам се да не се видим точно там
Според мен няма идеална разлика, всичко е индивидуално. Ако бях родила на 20, никога нямаше да родя второто си дете след 2 години. Родих първото ни дете на 28 и реших, че не ми се губи време и по-добре да родя второто по-бързо и да ги отгледам наведнъж. Освен това исках да си дам шанс след 5-6 години, ако имам мерак да родя и трето дете. Мъжът ми също напираше, защото неговите годинки също напредват. Едно мога да кажа-много е трудно отглеждането на деца с малка разлика. Вярно е, забавни са, нашите започват вече да се заиграват сами, но ние с мъжа ми сме понякога на предела на силите си. Мисля, че за да е малко по-лесно е хубаво разликата да бъде от поне 3-4 години.
Ами не знам Desika. Не винаги става според желанията ни. Представям си, ако съм на мястото на хора желаещи страшно много да имат второ дете, а години наред не успяват и хоп, след 15 примерно стане. То някога идва и не пита А и не всички хора се отказват като виждат, че годините напредват.
Имаме една позната така. Разликата между децата и е 19 години. Не вярвам да си е мислила какво точно общо може да има между децата и. Но голямата много се радва и доколкото знам е страшно доволна, че макар и с такава голяма разлика си има братче
А и не всички хора се отказват като виждат, че годините напредват. Имаме една позната така. Разликата между децата и е 19 години. Не вярвам да си е мислила какво точно общо може да има между децата и. Но голямата много се радва и доколкото знам е страшно доволна, че макар и с такава голяма разлика си има братче
Аз съм за голяма разлика, така и направих и не съжалявам. Десет години е разликата между децата ми и смея да твърдя, че това е доста добра разлика. Нямаше я ревността, страшно много се обичат двете кукли и винаги мога да разчитам на голямата, която в момента е на 12години. 
Може би защото е доста отговорна и уравновесена прие бебето с голяма радост, а малката която в момента е на 1 и 7м и отвръща с много целувки, смях и игри.
Но мисля,
че разликата не е от такова значение, а по скоро децата да са желани и обичани от родителите си, защото всичко останало е преходно.
Може би защото е доста отговорна и уравновесена прие бебето с голяма радост, а малката която в момента е на 1 и 7м и отвръща с много целувки, смях и игри. Но мисля,
че разликата не е от такова значение, а по скоро децата да са желани и обичани от родителите си, защото всичко останало е преходно. 
Която е най приемлива за родителите- според техните виждания, желания и възможности.
Що се отнася до отношенията между децата в дадено семейство моето мнение винаги е било, че не е задължително те да са приятелчета на сходна възраст. Всяко дете е самостоятелен индивид и следва от малко да си организира свой кръг от приятели и компания. Връзката между братя е сестри е по- различна от връзката между приятели и двата типа отношения не следва да се смесват. Добрите отношения между братята и сестрите не зависят от разликата във възрастта, а се залагат от възпитанието и отношението на родителите към тях. Имам всякакви познати- и такива, които не могат да се гледат, само дето не си признават, а имат малка разлика /карани са да си играят от родителите, основно от майката заедно винаги и това е наслоило негативи в достатъчна степен/, както и такива, които имат 10 години разлика /имах хазайка с такива синове/ с перфектни отношения по между си.
Що се отнася до отношенията между децата в дадено семейство моето мнение винаги е било, че не е задължително те да са приятелчета на сходна възраст. Всяко дете е самостоятелен индивид и следва от малко да си организира свой кръг от приятели и компания. Връзката между братя е сестри е по- различна от връзката между приятели и двата типа отношения не следва да се смесват. Добрите отношения между братята и сестрите не зависят от разликата във възрастта, а се залагат от възпитанието и отношението на родителите към тях. Имам всякакви познати- и такива, които не могат да се гледат, само дето не си признават, а имат малка разлика /карани са да си играят от родителите, основно от майката заедно винаги и това е наслоило негативи в достатъчна степен/, както и такива, които имат 10 години разлика /имах хазайка с такива синове/ с перфектни отношения по между си.
Няма рецепта, индивидуално си е за всяко семейство. Най-добрата разлика е тази, която поискаш в момента. Ако след 2 години не си готов за второ - няма смисъл, ще дойде време да поискаш много и точно тогава е момента и това ще е най-подходящата разлика за твоите деца.
А ако трябва да дам някаква практична рецепта - сигурно от 3 до 6 години е най-лесно.
А ако трябва да дам някаква практична рецепта - сигурно от 3 до 6 години е най-лесно.
За близнаци съм чувала, че става с хапчета, стимулиращи отделяне на яцеклетки. Е, ще са разнояйчни, но какво значение има 
Аз исках малка разлика, а тя стана голяма! На мнение съм, че разликата в годините между децата не е от значение и не е гаранция, че ще се разбират прекрасно или ще се карат. Всичко опира до характер
Аз исках малка разлика, а тя стана голяма! На мнение съм, че разликата в годините между децата не е от значение и не е гаранция, че ще се разбират прекрасно или ще се карат. Всичко опира до характер
Всичко е много индивидуално, но аз мисля, че разликата в годините не бива да е по-малко от 4 години.
И аз така мисля. Но все пак разлика под 4 години е доста трудно за майката да се справи ( особено ако няма кой да й помага, както на мен).
На мнение съм, че разликата в годините между децата не е от значение и не е гаранция, че ще се разбират прекрасно или ще се карат. Всичко опира до характер
И аз така мисля. Но все пак разлика под 4 години е доста трудно за майката да се справи ( особено ако няма кой да й помага, както на мен).
Тъй като двамата със съпруга ми си отглеждаме децата без никаква чужда помощ/намеса, решихме да имаме второ дете, когато първото започна да спи в своя стая и да се самообслужва - обличане, миене, хранене... Разликата им е 4 години и никога не съм се замисляла добра ли е или не.
Ами не знам Desika. Не винаги става според желанията ни. Представям си, ако съм на мястото на хора желаещи страшно много да имат второ дете, а години наред не успяват и хоп, след 15 примерно стане. То някога идва и не пита А и не всички хора се отказват като виждат, че годините напредват.
Имаме една позната така. Разликата между децата и е 19 години. Не вярвам да си е мислила какво точно общо може да има между децата и. Но голямата много се радва и доколкото знам е страшно доволна, че макар и с такава голяма разлика си има братче
А и не всички хора се отказват като виждат, че годините напредват. Имаме една позната така. Разликата между децата и е 19 години. Не вярвам да си е мислила какво точно общо може да има между децата и. Но голямата много се радва и доколкото знам е страшно доволна, че макар и с такава голяма разлика си има братче
Всичко може да ти се случи така , че каквото е писано ! Имам приятелка със 18 годишен син който катастрофира много тежко.След много операции се възстанови но докато беше зле тя само повтаряше как веднага ще си направи второ дете нищо че е на 40 а сина и на 18 . Е не го направи 
Не знам защо... В такива случаи разликата изобщо няма значение за родителите пък и не само в такива. Както казах всеки си решава сам 
Между моите синове разликата е 5 години. Не съм я планирала, просто тогава бяхме готови за второ дете и го направихме, даже без да го обсъждаме с баща им. Доволна съм - карат се много, но и не могат един без друг. Големият ми син е поел и част от моите отговорности към брат си - взима го от градина и го гледа, докато се върна от работа. Щом мога да му се доверя и разчитам на помощта му, изводът е ясен за мен - разумна и удобна разлика.
Това не е рецепта за кекс. Както се получи - така е най-добре. Защото човек предполага, а Господ разполага и не винаги можеш да планираш всичко. Разликата между моите деца е 1г.3м. и мисля, че е чудесна. Карат се, разбира се, но са си и компания, нищо, че са разнополови.
Ако някой ми беше задал този въпрос преди година, щях да кажа, че оптималната разлика е около 3 години, по-малка е безумие. Да, но Господ ми изпрати дъщеричка много скоро и опроверга всичките ми теории по въпроса.
Сега се радвам, че стана така, макар да ми е много трудно понякога. Ами за мен си е непонятно .... Дори и да не мога да забременея 6-7 години примерно ще си остана с едно дете. Ама това си е личен избор Хич не си представям сега да имам брат/сестра на 40 години 
Какво общо ще имаме не мога да се сетя 
Хич не си представям сега да имам брат/сестра на 40 години Какво общо ще имаме не мога да се сетя Разликата между мен и сестра ми е 14 години. Много се разбираме, възрастта няма значение, когато си близък с някого.
За децата - по-малката.
За родителите - по-голямата.
За родителите - по-голямата.
Ами за мен си е непонятно .... Дори и да не мога да забременея 6-7 години примерно ще си остана с едно дете. Ама това си е личен избор Хич не си представям сега да имам брат/сестра на 40 години Какво общо ще имаме не мога да се сетя
Хич не си представям сега да имам брат/сестра на 40 години Какво общо ще имаме не мога да се сетя Ами за мен си е непонятно .... Дори и да не мога да забременея 6-7 години примерно ще си остана с едно дете. Ама това си е личен избор Хич не си представям сега да имам брат/сестра на 40 години Какво общо ще имаме не мога да се сетя
Хич не си представям сега да имам брат/сестра на 40 години Какво общо ще имаме не мога да се сетя Кое точно е егоистичното и ненормалното
Че ако забременея на 35 после на 48 или на 52 всичките ли да ги родя за да съм " нормална " ??? Не си натрапвам мнението на никой и не окачествявам хората според написаното така , че моля те недей и ти 
