Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора

София

Мнения: 235
Здравейте!

Изключително съм притеснена от необщителността на дъщеря си. Трудно завързва контакти с други деца. Общува единствено с добре познати момчета и момичета, но дори и в игрите с тях често пъти се държи затворено. Нещо повече - у дома предпочита да се занимава с нещо сама, отколкото да играе със сестра си.
На есен тръгва в първи клас. Мисля, че ще й е много трудно да свикне с обстановката и съучениците си. Не знам как да й помогна. Това й поведение ще й пречи много нататък в живота.
Другата ми дъщеря е значително по-контактно дете. Аз самата съм общителна. Трудно ми е да разбера собственото си дете...
Цитирай


Мнения: 505
Има характер детето  Wink
Колкото и да се притесняваш, едва ли можеш насила да я накараш да общува повече. Според мен поне малко би помогнало да се събирате с приятелски семейства с деца, които тя познава и от които не се притеснява. Аз мисля, че малката е просто срамежлива.  Peace
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Не се притеснявай, тъй като нищо не можеш да направиш. Просто има по-затворени хора, които по-трудно завързват контакти. Аз бях такава - наистина имах малко приятели, но те са ми верни другари и до днес. Не е задължително да си душата на компанията, за да те оценят другите. Детето ти само ще си избере /или вече си е избрало/ как и с кого да дружи. Не мисли така негативно. Тя оплаква ли ти се, че няма достатъчно приятели? Явно е от по-саможивия тип хора, но това не е чак толкова страшно.
Цитирай

plovdiv

Мнения: 350
Аз не бих се притеснявала. Щом не го прави, значи не изпитва необходимост. А, за разбирането, не се отказвай. Опитай се да прекарвате достатъчно време заедно. Организирайте си по-често приятни за нея занимания и ще разбереш много неща. Аз бих постъпила по този начин.  Smile
Цитирай


Мнения: 1 100
Братовчед ми е така. Просто има невероятно силен характер. Избира си хора, с които да говори и точка. Другите се прави, че не ги забелязва. Пълен игнор.  Shocked Някъде до 6-7 годишен говореше само с майка си, баща си, едната си баба, с мен и с братовчедите си.
Цитирай


Мнения: 13 820
Проблемът го разбирам и честно казано и аз като майка бих се притеснявала. На никого няма да е приятно, когато вижда, че детето му страни от връстниците си и останалите деца, затова бих опитала да го реша.
Големият ми син в периода от година до около три не обичаше да контактува с деца и това действително ме притесняваше. Когато го записах в градината предпочиташе да говори с учителките. Аз определено бях притеснена и сега също бих се притеснявала. Консултирах се с психолог- моя позната /за всеки случай- има и различни заболявания, не е само Аутизмът, както и поведенчески отклонения/. Само истински специалист може да отсъди дали е въпрос на характер или има нещо друго.
На моят син помогна именно записването на градина и то при по- големите деца. Започнахме с яслата, но той много се дразнеше. При по- големите се чувстваше по- добре. Започнах да го водя на площадката също при по- големи с 1-3 години от него. На училище също тръгна по- рано и сега, за мое огромно успокоение, има приятели и в класа и пред блока, обаче всички са малко или много по- големи от него. Явно това за него е било проблемът, той и до сега не обича да общува с деца колкото него или по- малки от него. Също така го научих и да играе на игри за по- големи- карти, табла, да кара колело, да плува, да кара скейборд /за последното се научи от приятелчетата, аз нямам принос/- така може да има по- пълноценни контакти с децата, да се включва в игри. Уменията са нещо много важно. Летата ходи на частна занималня- там се учат на организирани колективни игри, което също допринася за научаване как да се държи в колектив.
За твоето дете, което дори не познавам, не смея така с лека ръка да дам съвет. Единствено бих се осмелила да посъветвам- ако наистина смяташ, че отклонениуето на поведението на твоето дете /то вече е в почти ученическа възраст и такова поведение ще му бъде пречка/ се отклонява съществено от това, което наблюдаваш у връстниците му- консултирай се със специалист. Определено няма да попречи, но може много да ти помогне. Не е неубходимо детето да контактува с всички и по всяко време, но когато то определено избягва всякакви контакти явно има някакви проблеми.
А че не може нищо да се направи определено не е вярно. Първо обаче следва да се открие причината.
Цитирай

София

Мнения: 235
Благодаря на всички, които се включиха по моята тема. Всеки съвет е много важен за мен. Може би и аз имам вина, тъй като често залисана в грижи, не обръщам достатъчно внимание на дъщеря си. Опитвам се да говоря с нея, превръщаме го в игра, влизам дори в роля. Тя споделя понякога, но в повечето случаи ме гледа в очите и отговорът е все един и същ "не знам".
Сигурно е добре да се посъветвам с детски психолог, но нямам представа към кого да се обърна. Иска ми се да поговорим без дъщеря ми да е там, а след това, ако той прецени, да я заведа. Не съм убедена, обаче, че ще иска да говори с непознат човек. По-скоро би навела поглед и би мъбчала през повечето време. Най-много да каже как се казва и на колко е години...
Записах я на частна занималня през този месец, където очаквах, че подходът ще е по-гъвкав в сравнение с този в градината. В края на краищата тези занимални са платени и би трябвало там да работят хора с подход към децата. А и са 10-тина дечица, а не 40 като в детската градина. Да, ама не. Детето не се сприятели с никого и общо взето е седяло през цялото време настрани - да рисува. Вярно, тя обожава да рисува, но не това е целта. Занимавали са ги, но нея не я питат нищо, като виждат, че се притеснява. Така им е по-лесно, да не се затормозят... Няма, просто не мога да открия истински педагози. Работят за пари и само чакат да мине времето, за да си тръгнат. Няма я любовта към работата. Да работиш с деца не е леко и изисква себеотдаване.
Та така...
Просто вече се чудя какво да измисля... Не искам цяло лято да е само с мен и по-малката си сестра. Искам да общува, да я виждм щастлива...
Цитирай


Мнения: 13 820
Много ти съчувствам, Руба. И на теб и на детето. Пробвала ли си да я накараш по някакъв начин да играе навън сама, без теб. Въобще играла ли си е сама с деца, без да има възрастни около нея? Ако да- как се държи, ако имаш страничен поглед върху това?
Не знам откъде си, но психологът би ти дал поне съвет, бихте направили съвместни опити в насока, за която ние, обикновените майки не бихме се сетили.
Цитирай

DE

Мнения: 1 881
Голямата ми щерка е същата , но аз не правя " проблем " от това. Приемам , че е такава и това е .
Цитирай

София

Мнения: 235
От София сме. Предполагам, че в нашия град има стотици детски психолози, но кой, кой да изберем? Без препоръки вече се страхувам да направя каквото и да било в тази посока. Детето е по-чувствително и се нуждае от много специален подход.
Твоето дете, Judi, къде ходи на занималня и как ги занимават там?
Цитирай

София

Мнения: 6 098
Не мисля, че има проблем. И аз и мъжът ми сме били такива деца, такива сме и днес, просто подбираме с кой и защо да дружим. Нямаме нужда от много хора около нас.
Дъщеря ми още се променя, че да я вкарвам в някакви рамки, но е малко, като нас.
Действително записването на детско заведение с по-големи деца помага. Моята напоследък е една от най-големите в яслата и и е скучно, не изгаря от желание да ходи, чака с нетърпение голямата градина и обяснява какви бебета са другите. Когато беше по-малка беше обратното, защото имаше какво да научи.
Хората са различни, това, че не е заобиколено детето от много приятели не е непременно някакъв проблем.
Цитирай


Мнения: 13 820
Ами аз не съм от София, така че нашата занималня не можете да я ползвате. Пък и нашият проблем не е вече такъв.
Там са общо 10 деца /имам предвид в групата от първи до четвърти клас/. Имат организирани два броя закуски с обяд, така че са целодневно. Преди обяд имат английски и игри навън. След обяд имат немски и приложни изкуства- рисуват върху стъкло, плат, имат танци и т.н. Игрите са организирани и всички вземат участие, т.е. не е само учене /аз затова харесах занималнята/. Водят ги понякога на разходка пеша до някой парк. Хубавото е, че са деца различна възраст, по- разнообразно е. Освен това при заниманията на всяко дете се дава задача- напр. вчера всяко е рисувало вазичка, всяко се включва в дискотеката или игрите. Моят син в единия от дните не му се играело и госпожата му дала да нарисува какво вижда. Насила няма как да накараш детето да играе. На другия ден обаче си играл. Той ми обясни, че зависи какви са игрите- не всички му допадат. Ако, напр. има с топка или нещо като викторини с удоволствие се включва.
Не може да се каже има ли проблем или няма, нито да се правят сравнения на твоето дете с когото и да било другиго, тъй като никой не знае какво точно е твоето дете. Всъщност разбирам, че проблемът е не, че детето не е заобиколено от много деца постоянно, а че просто не контактува и където и да си я завела все няма другарчета и среда, а това тежи на родителя.
Цитирай

София

Мнения: 235
Мисля, че в занималните учителите са тези, които трябва да създадат добра атмосфера и на децата като им е интересно, ще се отпуснат. А то какво се получи при нас - видяха, че детето ми е по-особено и предпочетоха да не се натоварват с него. Нали не говори и не пречи на останалите - нека си се занимава самосиндикално!
Ще съм благодарна, ако някой ми препоръча добра занималня, подходяща за дете на 7 г. Важна е не материалната база, а подходът на преподавателти или аниматорите, както е модерно да се наричат сега.
Цитирай


Мнения: 1 943
Вианги съм казвала, че има много учители, но малко педагози  Peace

Според мен не си много права за занималнята, ти познаваш детето си и пред теб то е най-отпуснато и контактно а виждаш че е затворена. Какво могат да направят тези учителки, след като дъщеря ти предпочита да е сама у дома, а камоли с други деца? Дени например предпочита да стои до госпожите в градината. Поговорихме с госпожите да я насочват с кого и къде да играе и се получиха нещата. Поговори с учителките, нека я насочват към дадено дете или към групово занимание, кажи че искаш да я включват в груповите занимания освен когато категорично отказва. 
Цитирай


Мнения: 13 820
А ти, Руба, говорила ли си с тези учителки и казвала ли си им, че детето има такъв проблем? Може би и те биха помогнали, ако от теб самата знаят, че го намираш за проблем.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора