стерилитет при мъжа да поговорим

# 15 28 юни 2007, 10:19 ч.

Мнения: 1 950

Олинце, просто проблема при вас не е бил толкова сериозен.
Трудно можеш да кажеш на някой, чийто мъж примерно има под 10 млн/мл спермита и то с 1 % нормална морфология по Крюгер, да се успокои и да гледа знаците на съдбата Wink

Затова и някои момичета реагират по-бурно, не се сърди, но за някои от нас естественото забременяване е научна фантастика.

# 16 28 юни 2007, 14:49 ч.

Мнения: 2 422

не фантастика ами нямам думи Sick

# 17 28 юни 2007, 17:42 ч.

Мнения: 939

Всеки си гледа от неговата камбанария newsm78

(дали бе подходящо да го кажа точно по този повод?)
Някои си мислят, че като са се успокоили и е станало, значи все така става. Просто при различните хора, по различен начин се случват нещата. Аз като съм със смесен фактор, т.е. - аз не пукам фоликули, а за сметка на това на мъжа ми спермограмата е доста кофти, на какво да се надявам? Един професор му беше казал, че ако някоя жена съди моя мъж за бащинство, лично професорът ще свидетелства в полза на половинката... smile3518

Гадно, нали? Пъко после - успокой се и ще стане... - Ех, тези думи колко съм ги слушала... Аз съм даже прекалено спокойна, като гледам повечето тук какво пишат, ама това спокойствие хич не ми помага....

# 18 28 юни 2007, 17:52 ч.

Мнения: 8

не мога да разбера как можеш да спреш да мислиш за бебе,особено когато знаеш че има някакъв проблем и не става,аз лично не спирам да мисля

# 19 28 юни 2007, 17:58 ч.

Мнения: 939

Е какво да мисля? Не съм казала, че не мисля, а че съм спокойна. Какво трябва да направя според теб по въпроса?

# 20 28 юни 2007, 18:13 ч.

Мнения: 8

Когато спрях да мисля за бебе, когато и двамата явно се отпуснахме и успокоихме - тогава е станало. Така, че не е мисията невъзможна
Mi6inkataтова не беше лично кам теб,просто ми е чудно как хората могат да спрат да мислят за това newsm53

# 21 28 юни 2007, 18:30 ч.

Мнения: 939

Не разбрах на кого говориш, затова... извинявай.
Не зная точно от колко време "мислиш" по въпроса, но само с мислене не става, така че аз поне зная какво ми е и какво трябва да направя - от тук натам - няма какво да го мисля - просто чакам да дойде момента и действам. Ако не се получи - пробвам пак и така. Мисленето само утежнява положението и пречи. Поне аз като се замисля и ставам непълноценна във всяко едно отношение, а само с тази мисъл не може да се живее. Все пак, за да продължа, понякога трябват и пари, а тази мисъл ми пречи в работата, следователно ми пречи и да реализирам каквото и да било....

# 22 28 юни 2007, 20:04 ч.

Мнения: 8

ние се пробваме от година и половина,а от този април сме и по лекари,направихме доста изследвания,сега предстоят на моя приятел ехограф,хормони и две спермограми, и след това вече се надявам да кажат нещо по определено newsm53

# 23 29 юни 2007, 13:15 ч.

Мнения: 397

Здравейте и от мен,

включвам се в темата, защото аз съм на подобен хал, макар че при нас става въпрос за вторичен стерилитет. И аз се надявах 1,5 година да стане второто бебче, залъгвахме се с мъжа ми, че просто не улучваме момента, че като се успокоим ще стане, че има време и т.н...... Просто никой не допускаше, че проблема е в него и аз през цялото време обвинявах себе си. Докато в един слънчев ден през ноември 2006 г., той не склони да си направи спермограма и тогава настъпи мрак, стаена болка, мълчание и като че ли целият ни свят рухна. Държеше ни само мисълта за прекрасната ни дъщеричка . да е жива и здрава. Трудно осъзнахме и двамата диагнозата за мъжки фактор( 5% нормална морфология по Крюгер), след това през януари 2007 г. се оперира от варикоцеле при д-р Кацаров и сега през м. юли ни предстои първата контролна спермограма. Дано да има малко подобрение. Моля се на Господ, защото мъжът ми е много добър човек, съпруг, баща и се грижи с много любов за мен и дъщеричката ни.
Но психиката на жената е такава, че все се надява. Всеки месец, макар да знам, че нямаме шанс (поне не 6 месеца след операцията) аз все чакам да се случи чудо, плача като ми дойде цикъла, викам, крещя и се сърдя на съдбата .......Но нищо не можем да направим. Ако и сега спермограмата е същата, няма да чакаме повече, ще преминем направо на асистирани методи.

Поздрави на всички, и успех

# 24 29 юни 2007, 17:51 ч.

Мнения: 2 422

galka Дано има подобрение

# 25 2 юли 2007, 11:30 ч.

BG
Мнения: 793

Ох момичета, като ви чета направо незнам на какво да се надявам. Ами вие имате какво да си броите, ание сме с азооспермия. Аз на какво да се надявам изобщо Sad

# 26 2 юли 2007, 14:35 ч.

Мнения: 4 305

шшштт, да не съм те чула! Розали бива ли така, бе?
Я да се стягаш! Naughty

Причина:

Причина: