Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

на черешата

Мнения: 32
Как реагирате когато детето ви се оплаква,че няма приятели.Синът ми е на 7год.и има моменти когато не може да се заиграе с децата.Както повечето деца когато играят се скарат-до тук добре,но лошо е това,че той се тормози-казва "нямам приятели,всички ме отбягват" и т.н...Случва се да ми се обади от училище с подобен проблем-направо плаче  Embarassedи аз не знам как да реагирам,какво да му кажа?Освен,че е много специален,не може да е приятел с всички и т.н.,но това не го успокоява.Не знам какво да направя newsm78.По принцип и аз не съм много общителна,но до плач?Дали не е от възрастта??
Цитирай

София

Мнения: 431
Гледам, че синът ти е набор на щерката - същата история на моменти, чак не иска да ходи на уч-ще на другия ден, после и минава, сега я записахме на лятното уч-ще на Малееви, рев, че няма другарче, не ще да ходи, после се сприятели с едно момиченце - мина и Laughing. Пердполагам това което разказваш, не е всеки ден?
Цитирай


Мнения: 13 820
За мен това е голям проблем и го изживявам много. Не гледам на него като на нещо несериозно или като на нещо, което "ще си отмине с времето".
сина ми като много малък изкара дълъг период на слаба активност в контактите си с други деца. Доста поработих върху това, смея да кажа едно 2-3 години. Сега има резултати- детето има приятелчета в училище, на занималнята, на площадката.  Дори честно казано този негов проблем ми беше много по- болен от хранене, хреми, кашлици, тръшкане по земята и отговаряне.
Цитирай

На небето

Мнения: 5 486
Нямаш ли приятелки с деца долу горе на неговата възраст, за да ги събирате или комшии? Мисля си и за няколко други причини, или е много дръпнат и не умее да общува и те го отбягват, защото децата обичат по общителните деца; или има нещо в поведението му което ги кара да странят, примерно ако се бие, държи се агресивно, често се кара с тях, постоянно им противоречи и т.н. Може и да няма нито една от тези причини. Друго което се сещам е да го запишеш на някакъв курс или нещо подобно, където ще среща с деца на неговата възраст.
Цитирай

Русе

Мнения: 4 406
а с клубове по интереси пробвахте ли? особено през лятото би могъл да завърже добри познанства...
Цитирай


Мнения: 2 615
Идеята на tempy е чудесна. Запишете го на спорт. Плуването е чудесен вариант. Много е лошо да се чувстваш самотен и без приятели, защото комплексите идват веднага. Мисля, че трябва бързо да се реагира. Пожелавам ви успех   bouquet
Цитирай


Мнения: 1 943
Ох, ами търсиш деца от класа наблизо и ходите да играете на тяхната площадка. Търсите приятелски семейства с деца близо на неговите години /ако са с година по-малки на сина ти ще му е по-лесно/ Каните ги у вас и така. Полагаш усилия ти да му помогнеш за приятелствата. С времето стават приятели. Малко предварително надъхване, обяснение какво да очаква и какво не от приятелите и така.

Тренирала съм какво ли не, но истински приятелства от тренировките нямам  Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 63
За съжаление и големия ми син има подобен проблем в училище-в смисъл, че се сприятелява с някое дете, обаче после става нещо и се разделят. Една от госпожите ми каза, че в първи клас децата все още се опознават, нагаждат се един към друг и са нормални такива отношения. Иначе съм забелязала, че синът ми има доста идеалистични представи за приятелството и ако някой малко го засегне се отдръпва. Опитваме се да говорим по въпроса, да се надявам, че ще ме разбере. По принцип мисля, че това е проблем на чувствителните деца.
Цитирай

на черешата

Мнения: 32
Имаме приятелски семейства с деца,не мисля,че му липсват контакти-ходи на народни танци,на тенис на корт,сега сме на лятно училище/занималня/кой както го кръсти,но ....tempy,не е всеки ден,но мен пе притеснява факта,че преживява много на вътре скарването с другите деца.Не се бие,но и не се оставя да го тъпчат-не трябва според мен да отстъпва винаги,само за да е приятел с някого Thinking
jj okocha благодаря за подкрепата.  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 808
Може би е по-притеснителен и затова да не установява контакт с другите деца. А това че се поскарва е вид защитна реакция. Пък и все още е малък, не се притеснявай. Той е навлязъл в една съвършено различна среда. Училището за едно малко човече си е сериозен стрес. Смятам, че този проблем постепенно ще изчезне с възрастта. Не си притеснявай и се старай да му повдигаш самочувствието по всякакъв повод. Това създава увереност.
Цитирай
Като дете нямах кой знае колко приятели и постоянно ревях ,че не мога да общувам с другите, че ме отбягват и така нататък.Промених се чак към 16-17 годишна.Това е наистина проблем за детето и би било хубаво да му се помогне.Може би ще е добре ако го запишеш на някакви занимания-спорт,актьорско майсторство, музика, каквото ти дойде на акъла .Важното е на него да му е интереснои да му се отдава.Така ще се почувства по-уверен и от само себе си ще се осъществи контакт между него и другите деца.
Цитирай

София

Мнения: 10 830
Според мен не е уверен в себе си... То не е задължително да има човек много приятели, но ако е уверен не би казал, че всички го отбягват. Това са си мои мисли, може и да не съм права. Аз лично бих говорила с психолог! Винаги съм предпочитала такъв начин на действие, защото така си изяснявам къде бъркам аз, защото във възпитанието на децата ние сме основните движещи лостове.
Цитирай


Мнения: 13 820
Също така, освен казаното от Vache, да допълня, че един обективен поглед е винаги по- добре от постоянното вглеждане в себе си и превъртането на едни и същи мисли, както и от вземане мненията само на тези, които познаваме и къито съставляват нашето обкръжение. Те не могат да знаят кога нещата са наред и кога е налице някаква патология. Ако пък има някакво отклонение непрофесионалистите и емоционално обвързаните хора не са най- добрия помощник.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 838
Моето дете е малко, но аз съм била подобен случай в детството си. Спомням си всички ситуации, чувства и т.н. Според мен да му казваш, че е специален и т.н. няма да реши проблема, а може да го подтикне още повече да се изолира. Въпросът е баланс между чувствителността и желанието за контакти. Предложението за събиране с роднински и приятелски деца е хубаво, той трябва да усети желание да е с децата, да ги търси, защото му харесва да е с тях и да знае, че и на тях им е приятно да играят с него, те също да го търсят. Като порасне ще започне да проявява инициатива, но сега може и да му е много трудно. Спортът, особено някой по-мъжки групов спорт, може да разчупи изолацията му. Тенисът е супер, но там има сравнително повече пряка конкуренция, която може и да не подпомага контактите (може и да не съм права). Успех!

P.S. Когато аз си мислех, че съм смотана и затова "никой не иска да играе с мен", от друго място чух, че децата ме считат за високомерна. Вероятно съм слагала някаква подобна маска, знам ли. Така че... може да има и изненади, когато разберете истинската причина за трудностите на детето.
Цитирай

Bristol

Мнения: 6 649
Как реагирате когато детето ви се оплаква,че няма приятели.Синът ми е на 7год.и има моменти когато не може да се заиграе с децата.Както повечето деца когато играят се скарат-до тук добре,но лошо е това,че той се тормози-казва "нямам приятели,всички ме отбягват" и т.н...Случва се да ми се обади от училище с подобен проблем-направо плаче  Embarassedи аз не знам как да реагирам,какво да му кажа?Освен,че е много специален,не може да е приятел с всички и т.н.,но това не го успокоява.Не знам какво да направя newsm78.По принцип и аз не съм много общителна,но до плач?Дали не е от възрастта??
Хехе, абсолютно те разбирам! И моят син редовно минава през подобни етапи без приятели. Момчетата непрекъснато се дърпат и карат за нещо, не играят едно с друго и след няколко дни все едно нищо не е станало! Просто трябва да свикне със ситуацията, че добри приятели се намират трудно и не всеки, които на теб ти харесва би искал да играе с теб. Затова трябва да се правят компромиси.
Спомням си точно около рожденния си ден, синът мрънкаше, че нямал приятели. А аз на ум си викам, ех отървах се от организиране на парти тази година. Когато го попитах ще кани ли някой, като почна да ми изрежда имена  Crazy Викам му, нали нямаше приятели!!!! А той, а сега вече имал  Laughing Уж 6 деца щеше да кани и от 6 станаха 10, но с хиляди преговори ги ограничихме до тази бройка  ooooh!
Аз това го отдавам по-скоро на характера, много контактен е, иска винаги да е център на вниманието и той да командва. В момента, в който не е лидер по време на играта или някой му се изрепчи и се дръпва. И моят ходи на какви ли не следучилищни занятия, плуване, баскетбол, футбол и китара. Само с футбола не е един от най-добрите в училище и това така го депресира  Confused
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.