Публикувана: 22 юни 2007, 15:19 ч.
Последно мнение: 11 септ. 2007, 06:50 ч.

Литературен клуб - ІV

34 365
372
1

# 60 28 юни 2007, 11:57 ч.

София
Мнения: 1 352

На Кандис Бушнел съм чела "Триумфът на червилата" - ядваше се книжката, но не бих я причислила към чиклит-а.
А иначе "Сексът и градът" съм я подхващала, но ... не съм я довършвала. Laughing

# 61 28 юни 2007, 12:00 ч.

София
Мнения: 7 766

Цитат на: gargamela в чт, 28 юни 2007, 11:53

Да плювна и тук срещу "4 блондинки" на Кандис Бушнел - рядко досадно и повърхностно четиво. Една съфорумка ми я зае, явно с идеята да се отърве от нея Laughing

. Аз принципно чиклит купувам и чета, ама това книжле ме срази - четеш и те е яд, че четеш Joy

. Сега нищо не може да ме накара да прочета "Сексът и градът" или да гледам сериала.

Чела съм и "4 блондинки" и "Сексът и градът" - рядко срещани скучни книги. Laughing

# 62 28 юни 2007, 14:46 ч.

Мнения: 2 491

Само сериалът "Сексът и градът" си заслужава Peace

# 63 28 юни 2007, 20:40 ч.

Boston, MA
Мнения: 3 105

Не се хабете с К. Бушнел, и не отписвайте сериала!

# 64 28 юни 2007, 23:22 ч.

Мнения: 532

Цитат на: Gercho в чт, 28 юни 2007, 11:24

Вчера на "мойта сергийка" на пазара Иван Вазов си намерих "Последна любов" на Уилям Уортън - срещу 3 лв. Laughing

Май ще зарязвам "Шогун-а", нещо много бавно ми върви. Rolling Eyes

Ех,този Уилям Уортън...много ми е на сърцето.Винаги,когато чета негова книга ме обзема едно топло чувство и искам да съм добра,мила ,нежна.Ама го обясних и аз.
"Последна любов" е разкошна.Наслаждавай и се Hug

# 65 29 юни 2007, 10:54 ч.

Майничка
Мнения: 12 570

Девойки, да се отчета - купих си вчера "Истанбул" на Орхан Памук и снощи го преполових. С огромни усилия на волята се спрях към 2ч. сутринта, че днес щях да съм на работа със сенки до подмишниците Laughing

.
Книгата е твърдо автобиографична, но не само. Като я разгледах в книжарницата ми заприлича на "Пловдивска хроника" на Никола Алваджиев (любима моя книга), заради снимките, автобиографичният елемент обаче е значително по-силен. Май повече се доближава до книгите за София на Драган Тенев. Като него човекът просто приема родния си град като неотменна част от себе си.

Няма много общо с досегашните му книги, но на мен ми харесва дори повече от "Името ме е Червен".
Пък и Нобеловата награда й придава допълнителна тежест. Wink

# 66 29 юни 2007, 11:00 ч.

Мнения: 3 339

gargamela, благодаря за споделеното. След "Бялата крепост" така и не събрах смелост да прочета друга книга на Орхан Памук в опасение да не се разочаровам отново. Но тази сигурно ще я купя. Харесвам автобиографии и книги с автобиографичен елемент.

А ето още малко информация:
Източник: http://ide.li/article1936.html

Орхан Памук: Истанбул. Спомени за един град.

Градът, в който премина детството ми, беше точно такъв, какъвто го описвам. Той беше меланхолно място, място, облъхнато от тъга...

Орхан Памук, Нобеловият лауреат за 2006 г. представя последната си книга: "Истанбул. Спомени за един град." Прелестно обяснение в любов, отправено към града, който писателят познава така добре, както никой друг; историята на едно колоритно средище и биографията на един голям писател, които се преплитат по необикновен и увлекателен начин.

"В търсене на меланхолната душа на своя роден град Орхан Памук откри нови символи на сблъсъка и преплитането на културите" – така Нобеловият комитет мотивира решението си да присъди на писателя литературната награда за 2006 г. Отвори ли последната книга на Орхан Памук, читателят ще добие усещането, че тази преценка е направена като че ли тъкмо за нея. Изтокът и Западът, европейската култура и ислямската традиция, тяхното влияние, излъчване, привличане, отблъскване и многообразни следи са поместени в пространството на града и неговото минало, същевременно те са и органична част от спомена, делника и личността на разказвача.

Мюнхенското издателство "Ханзер" представи последната книга на Орхан Памук буквално дни след известието за Нобеловата награда – със специална рекламна притурка към корицата и в превода на Герхард Майер.

"Като дете дълго време не ме напускаше мисълта, че някъде в Истанбул, в някоя къща, подобна на нашата, вероятно живее още един Орхан, моят двойник, близнак, другото ми Аз. Кога и как се е заселила в мен тази представа, вече не помня. Но въображението, страховете, недоразуменията и случайностите постепенно я укрепиха. /.../ Чувствах ли се нещастен, на драга сърце си представях, че отивам да живея друг живот в някакъв друг дом – същия, в който живее другият Орхан, и тогава мисълта, че съм този, другият, ми харесваше и аз се греех на неговото щастие. Това ме окуражаваше тъй много, че всъщност не се налагаше действително да отивам някъде другаде."

Истанбул, неговият "литературен център", както Орхан Памук го нарича, оживява в призмата на спомена; тази книга е колкото портрет на града с неговата богата история и странна амалгама от източни и западни културни влияния, толкова и роман на развитието. Роман за това как едно будно момче, израснало на кръстопътя на културите,раздвоено между културната принадлежност и културното си самоопределение, търси и намира своя път. Открива призванието си да бъде мост между културите, между Орхан и другия Орхан.

"Съдбата на Истанбул е моята съдба. Чувствам се свързан с този град, защото той ме направи, което съм. Описвам Истанбул, когато описвам себе си, и описвам себе си, когато описвам Истанбул".

"Истанбул. Спомени за един град" е разказ, облъхнат от любов, стаено щастие и меланхолия. Разказ на един вещ екскурзовод, който развежда читателя из криволичните улици на детството и младостта си, въвлича го в семейната история и йерархия на големия Памуков род, показва му чара на изчезнали дюкянчета, будки и калдъръми, спира погледа му върху махали и къщи, развалини и описания на пътешественици, учени, художници, поети; кара го да усети особената атмосфера и особената прелест на Босфора, поднася му мозаечната черно-бяла снимка на един неповторим живот и на един пропит от меланхолия град. В отделна глава Орхан Памук обяснява какво стои зад "черно-бялата атмосфера" в неговата книга:

"Стари, пръснати по хълмовете гробища, порутени градски стени, които изглеждат като отвесно виещи се, постлани с калдъръм улици, киносалони, които след някое време някак си започват да си приличат, будки в които се продава сутляш, продавачи на вестници, среднощни улици, по които залитат пияници, мъждукащи улични фенери, кораби с димящи комини, които кръстосват Босфора, гледката на заснежения град: всички тези признаци на все същата черно-бяла меланхолия."

Меланхолно и същевременно иронично писателят признава своя "локален истанбулски патриотизъм"; говори за люшкането си "между два свята, цената за което е самотата, а отплатата - оригиналността". И за "хюзун" – меланхолията, която "подхранва обърнатата навътре душа на Истанбул". Улавяйки в призмата си душата града, Орхан Памук разпалва въображението и копнежа; кара те да поискаш с очите си да видиш този град, чиято меланхолия е един вид защита, начин с достойнство да се превъзмогват повратите и ударите на живота. За "вълшебника в писателя" отваря дума Памук в едно от съчиненията си; книгата "Истанбул. Спомени за един град" като че наистина носи почерка на вълшебник, чийто разказ е изплетен така, че документът и споменът се превръщат в изящна и мъдра поезия.

# 67 29 юни 2007, 12:30 ч.

Пловдив
Мнения: 704

Здравейте,
Имам въпросчета и моля за отговор - Не съм чела нищо на Вонегът и Стайнбек. С коя тяхна книга да започна?
При положение, че "Захир" не ми хареса, да чета ли "Край река Пиедра.."?
и чиклит не съм чела- какво да търся за начало?
От Стивън Кинг - нещо подобно на Гняв и Дългата разходка?

# 68 29 юни 2007, 16:12 ч.

Мнения: 2 491

Цитат на: blekuta в пт, 29 юни 2007, 12:30

От Стайнбек мога да ти препоръчам: "На изток от рая", "Зимата на нашето недоволство" и "За мишките и хората", може и други интересни негови да има, но само това съм чела.

"Край река Пиедра..." лично на мен повече ми хареса отколкото "Захир".

Чиклит-пробвай с нещо на Софи Кинсела.

Стивън Кинг-мога да ти препоръчам "Клетка"-една от новите му, не е лоша, но се различава по сюжет от "Гняв" и "Дългата разходка".

# 69 29 юни 2007, 16:34 ч.

Мнения: 1 416

Цитат на: blekuta в пт, 29 юни 2007, 12:30

........................

Освен препоръчаните на Стайнбек от Гигова, добавям, че можеш да започнеш и с "Улица Консервна". Аз много харесвам и "Гроздовете на гнева" (по-старият й превод е "Гневът на мравките"). Но може би не е за начало...
Вонегът... Защо не с "Кланица 5" или пък невероятната "Фарс или никога повече самота".
За Куельо... "Захир" е по-особена книга, много автобиографична. Аз лично я харесвам, но наистина е по-трудно четивна. "Край река Пиедра седнах и заплаках", според мен, е най-добрата творба на Куельо (прочела съм всичките му). Вярвам, че ще ти хареса...

# 70 29 юни 2007, 16:39 ч.

Мнения: 1 416

Аз пък имам питане. Да сте мярвали някъде да се продава Ървин Уелш? Имам само "Порно", искам да чета още. Най-вече "Трейнспотинг" ми се ще да намеря. Един от любимите филми ми е (а и "Порно" е продължение на "Тренспотинг"), искам да я прочета на всяка цена тази книга.
Помогнете... Sad

# 71 29 юни 2007, 17:29 ч.

Мнения: 6 315

Цитат на: blekuta в пт, 29 юни 2007, 12:30

.....

На Вонегът ти препоръчвам да започнеш с "Фарс или никога повече самота", "Синята брада" или "Сирените от Титан". Стайнбек - "Улица Консервна", "За мишките и хората" - и двете са по-леснички за четене. "На изток от рая" е доста тежка. За Ст. Кинг не мога да помогна, забравила съм Crazy

.

Лора, тук има "Трейнспотинг", но е 50лв.

# 72 29 юни 2007, 17:39 ч.

Мнения: 1 416

Цитат на: Margarita link=topic=200856.msg4340107#msg4340107
Лора, [url=http://www.bgbook.dir.bg/antbook_old.php?ID=8841

тук[/url] има "Трейнспотинг", но е 50лв.

Ох, знам... Но 50 лв. няма да дам. Някъде на старо със сигурност го продават. Така си купих "Порно" преди година за 2 лева.

# 73 2 юли 2007, 09:36 ч.

Мнения: 1 313

Цитат на: blekuta в пт, 29 юни 2007, 12:30

При положение, че "Захир" не ми хареса, да чета ли "Край река Пиедра.."?
и чиклит не съм чела- какво да търся за начало?

Включвам се по тези два въпроса:)
Купувах всички книги на Паулу Коелю, купих си и "Захир" когато излезе на български. Вече не си спомням добре причината, но нещо много ме подразни в тази книга, стигнах до около 30-та страница и не съм я поглеждала от тогава. Препоръчвам "Вероника решава да умре" - любима ми е.
Чик-лит съм чела само една книга "Дяволът носи Прада" и ми хареса.

# 74 2 юли 2007, 11:05 ч.

Майничка
Мнения: 12 570

Любимата ми книга от Стайнбек е "Пътешествие с Чарли" - пътепис от едно пътуване из Америка в компанията на един пудел с липсващи предни зъби Чарли, чиито реплики се изчерпват с "фт" (даже като го пиша се хиля Laughing

). Другите любими от детството ми са "Крал Артур и неговите доблестни рицари" и "Краткото царуване на Пипин ІV". Така и не успях да харесам по този начин другите му книги, уви.

За чиклит, освен Софи Кинсела (поредицата за Беки Б и "Повелителката на метлата"), ти препоръчвам още една англичанка Катрин Елиът, много свежо пише.

тук

И класиката в жанра "Дневникът на Бриджет Джоунс" и "Бриджет Джоунс на ръба на разума" на Хелън Филдинг, разбира се Wink

. Обаче от същата авторка има една "Оливия Джаулс и развинтеното въображение", която е направо рядка ... хм,боза, да кажем Sick

Препоръчани теми

Творческо вдъхновение -1

Търся електронна книга - 47

Промоции на книги тема - 19

Новите ви книги - 23

Причина:

Причина: