Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 26 отговора

Сливен

Мнения: 57
Здравейте! Дайте ми някакъв съвет относно конкретен случай. Със сигурност на някой ще му се стори тъпо, безсмислено дори и смешно, но за мен е важно, заради "изграждането" на детето ми като характер.
Голямата ми дъщеричка е на 6 и половина, днес на обяд беше при баба си /свекърва ми/ и когато ми доведе, пред блока си играели деца, сред които едно момиченце - по-голямо от Мишито /моето/. От доста време насам, когато излизаме забелязвам, че колкото пъти Мишито поздрави това момиченце /с което са си играли заедно не много, но се познават/, а аз така съм я възпитавала, да си поздравява децата, които познава, толкова пъти това момиченце не й отговаря и се прави, че не я чува. Аз не реагирах, защото мисля, че те трябва да се разберат по детски. Но Мишито винаги споделя с мен и я усещам, че й става много обидно като се държат така с нея без причина. Питах я дали случайно не е обидила момиченцето с нещо, че затова да се държи така, тя казва - не. А тя ми е много тиха, кротка, скромна и едва ли ще ще я е обидила или пък ударила. В къщи се инати и ми отговаря, на сред децата не е така. Та да се върна на случая - когато баба й я водила насам, Мишито решила да не поздрави въпросното дете и го подминала, а то в отговор на това й казало - "Друг път ме поздравяваш, а, а сега не! Следващия път, ако не ме поздравиш, ще ти счупя зъбките!" А баба й при тези думи нищо не направила и Мишито се връща в къщи отново разстроена, че дори и уплашена Shocked. Споделя с мен, а на мен така ми кипна, че ми идваше още на момента да сляза и да му обърша два шамара Mr. Green. Когато е с мен не й говори такива неща. Казах на дъщеря си, че ще поговоря с детето, на което явно възпитанието му не е на ниво или по характер си е заядливо, но кое според вас е по-правилно: да поговоря с детето, като защитя дъщеря си и да му дам да разбере, че не бива да се дразни с нея или да оставя нещата така, т.е. те да си решат проблема. В първия случай детето ми ще знае, че ще съм винаги зад него и ще го защитя, но рискувам да направя така, че тя да чака винаги мама да й решава проблемите, а във втория случай ще си затворя очите, детето ми ще се страхува като я срещне сама и може и да изяде някой друг шамар, понеже по-голямото дете със сигурност я превъзхожда по сила, а и Мишито никога не посяга да удря или да обижда.
Моля ви, как да постъпя? Не искам дъщеря ми да се страхува и да се чувства унизена. За мен е важно да знам как се чувства, какво не възприема за нормално в другите деца и как да я науча да се справя сама в такива ситуации.
Ще съм ви благодарна за съвети от всякакъв род, които да подхождат на момиченце /не с бой Naughty/.
Май се олях с писането, извинявайте!!! Blush
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 6 061
На мен на първо място ми идва да кажа, че ще обясня, че хората са различни, някои нямат никакво възпитание и да не им се обръща внимание. Дори напротив ако си позволи да коментира още един път по този начин, детето ми да го постави на мястото си /което в твоя случай не изглежда много лесно с това кротко дете/...
Моят съвет /на майка на по-малко дете, при това момче/ - надъхай я сама да се оправи, хем с пренебрежение, хем да не остава длъжна. не знам възможно ли е.\

Цитирай

София

Мнения: 4 676
Аз имам малък син , но в тази ситуация бих говорила с другото дете и то сериозно , даже ще го предупредя да внимава какво говори .
Успоредно с това ще обесня на моето , че има хора които не заслужават внимание и контакта с тях е безмислен .
Мисля , че още не е достатъчно голяма , за да се справи сама с това , още повече , че явно е скромно дете  Rolling Eyes
По - скоро това , че в дадената ситуация си застанала зад нея ще и помогне да се чувства по - уверена усещайки подкрепата . В никакъв случай не е задължително да очаква всеки път такова нещо .
Освен това ще и покажеш , че е права - т.е поздравила е - не са и отвърнали - ОК .
Наистина е била права да не поздрави този път , когато е дошла заплахата и мисля , че трябва да я подкрепиш  Hug
Цитирай

Сливен

Мнения: 57
Много ви благодаря за бързото включване и за съветите!  bouquet
Аз точно това я посъветвах, да не общува с деца, които не й допадат, което може да се уреди, макар, че тя е много общителна бързо се сприятелява и й е трудно да не общува с децата, но за това да се справи сама и да е по-уверена се съмнявам, че ще се получи, защото тя явно се страхува някое дете да не я удари, това й е останало от малка, когато излизахме с едно момченце на нейната възраст, което незнайно защо беше агресивно към кроткото ми дете и все я блъскаше и удряше. По него време ограничавах излизанията с това дете или като бяхме заедно винаги я пазех да не я удари и я носех, за да не я блъсне и да падне, което се случваше тъкмо, когато имаше желание да ходи сама, в процеса на прохождането. Но това е друга тема.
Ако има други майки с подобни случай и подобни кротки деца, ще чакам да споделят мнението си! Благодаря, отново!
Цитирай

Земята

Мнения: 1 426
Аз пък бих поговорила с майката на детето - то явно ви е съседче и няма да е трудно да се видите. Разбира се, бих почнала с много извинения за безпокойството, за да не се наостри майката от самото начало - и бих разказала цялата история и бих помолила за съдействие да се разберат децата и да си останат приятели.
Е, ако не се получи - то ест ако майката се нахвърли върху вас, тогава по-добре децата да не играят заедно. Но смятам, че ще стане.
Цитирай

Сливен

Мнения: 57
Аз пък бих поговорила с майката на детето - то явно ви е съседче и няма да е трудно да се видите. Разбира се, бих почнала с много извинения за безпокойството, за да не се наостри майката от самото начало - и бих разказала цялата история и бих помолила за съдействие да се разберат децата и да си останат приятели.
Е, ако не се получи - то ест ако майката се нахвърли върху вас, тогава по-добре децата да не играят заедно. Но смятам, че ще стане.
И аз това си помислих първо, но това дете мисля, че не живее с майка си, а с баба си, която не говори много добре български /от тур. произход е/ и на всичкото отгоре тя не говори, а крещи като "хамалин" и не мисля, че ще успея да се разбера с нея. Аз с такива хора не мога да разговарям нормално. По приннцип не държа /както и дъщеря ми/ децата да са приятелки, защото не искам детето ми да контактува с деца, на които възпитанието им е под нулата, нямам нищо против произхода на въпросното момиче, по-скоро искам да предпазя детето си от евентуално сбиване и се притеснявам да не би другите деца да се настроят отрицателно към нея.
Ох, незнам! Никога не съм си мислила, че една толкова дребна случка ще ме притесни толкова. В този момент ми се иска дъщеря ми да е по отракана и да раздава шамари на ред без задръжки, само при нужда, разбира се!
Все пак ти благодаря!
Цитирай

София

Мнения: 1 829
На колко години е дъщеря ти?
На моят син баща му му показва как да се отбранява когато го удрят. Но него сме го научили, че не се удря, дори да те ударят. Мисля, че бива да научиш дъщеря си да подбира приятелите си. Аз лично казвам по някоя остра думичка на ухото на този който се заяжда с детето ми, помага. Не мисля, че дъщеря ти ще реши, че винаги ще си до нея, за да се грижиш. Аз като малка също съм била много срамежливо дете и моите родители бяха решили да се науча да се оправям сама...е не се научих, само преживях осем кошмарни години в основното училище, защото всички бяха решили да ме тормозят. Ти си тази която ще научиш дъщеря си как да отговаря на такива хора, но отговора не трябва да е продиктуван от страх, какво ще и причини другото дете, а от това да запази достойнството си.
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 494
Не знам какво да те посъветвам. Нямам опит в момичешките разправии. От моя позната навремето разбрах, че момичетата не се бият, а действат подмолно и интригантстват. Но напоследък ми се струва, че вече не само се бият, но и стават по-агресивни от момчетата. Преди няколко дена станах свидетел как групичка 15-16 годишни девойки едва не се сбиха пред нас, нещо не можеха да си поделят квартала!  ooooh! Поне това разбрах от неистовите крясъци. 
Когато синът ми започна да играе сам пред блока и другите деца го тормозеха, действах двояко. При спорове и проблеми с деца на неговата възраст и в неговата категория, не съм се намесвала. Но когато го тормозеха доста по-едри от него деца, ходех да се разправям с тях. Просто им правех забележка, че не е честно да се бият с по-малки от тях и ако това е законът на улицата, съм готова да се бия аз. Или мога да пратя баща му.  Mr. Green
Обикновено такива агресори предпочитат да тормозят кротки и добродушни деца. Също и деца, които нямат някой, който да ги защитава - по-голям батко или кака. Падат си по беззащитните жертви. Когато усетят, че има някой зад гърба на детето, бързо си подвиват опашката.
Но това е правилото. Винаги може да има изключения.
Цитирай

Сливен

Мнения: 57
На колко години е дъщеря ти?
На моят син баща му му показва как да се отбранява когато го удрят. Но него сме го научили, че не се удря, дори да те ударят. Мисля, че бива да научиш дъщеря си да подбира приятелите си. Аз лично казвам по някоя остра думичка на ухото на този който се заяжда с детето ми, помага. Не мисля, че дъщеря ти ще реши, че винаги ще си до нея, за да се грижиш. Аз като малка също съм била много срамежливо дете и моите родители бяха решили да се науча да се оправям сама...е не се научих, само преживях осем кошмарни години в основното училище, защото всички бяха решили да ме тормозят. Ти си тази която ще научиш дъщеря си как да отговаря на такива хора, но отговора не трябва да е продиктуван от страх, какво ще и причини другото дете, а от това да запази достойнството си.
На 6 и половина е, по-горе мисля, че го споменах и тепърва и предстои да си подбира приятелите, както и я съветвам. Аз също съм си мислила, да скастря някое дете, но си мисля, че ще навредя на детето си и децата ще я "намразят", затова че аз се меся, може и да не съм права.
Права си, че трябва да запази достойнството си, но тя дори да й кажа как да реагира, когато дойде момента се панира, може би трябва да и покажа как, но навън, защото тя в къщи се справя много добре с нас /съпруга ми, аз и малката и сестричка/, познава ни и знае как ще реагираме, но новън ...
Цитирай

Сливен

Мнения: 57
Не знам какво да те посъветвам. Нямам опит в момичешките разправии. От моя позната навремето разбрах, че момичетата не се бият, а действат подмолно и интригантстват. Но напоследък ми се струва, че вече не само се бият, но и стават по-агресивни от момчетата. Преди няколко дена станах свидетел как групичка 15-16 годишни девойки едва не се сбиха пред нас, нещо не можеха да си поделят квартала!  ooooh! Поне това разбрах от неистовите крясъци. 
Когато синът ми започна да играе сам пред блока и другите деца го тормозеха, действах двояко. При спорове и проблеми с деца на неговата възраст и в неговата категория, не съм се намесвала. Но когато го тормозеха доста по-едри от него деца, ходех да се разправям с тях. Просто им правех забележка, че не е честно да се бият с по-малки от тях и ако това е законът на улицата, съм готова да се бия аз. Или мога да пратя баща му.  Mr. Green
Обикновено такива агресори предпочитат да тормозят кротки и добродушни деца. Също и деца, които нямат някой, който да ги защитава - по-голям батко или кака. Падат си по беззащитните жертви. Когато усетят, че има някой зад гърба на детето, бързо си подвиват опашката.
Но това е правилото. Винаги може да има изключения.
Благодаря ви!
Мисля, че реших да поговоря с момичето и да разбера какво го кара да се държи така! Ще му дам да разбере, че не разрешавам да се държи така с дъщеря ми, ако се прави на остроумна може и да изяде някой шамар, тогава може да набият мене, по-късно и тати ще се включи и ще стане една, не аз няма да посягам, че няма да ми е приятно, ако някоя майка набие моето дете. Винаги съм казвала, че само аз, която съм си ги раждала имам право да ги удрям, което се случва рядко, е и тати, но той ако си отпусне ръката ...
Цитирай

Сливен

Мнения: 57
До desitatomova.
Не можах да ти отговоря на лични, защото ти е изчерпан лимита на входящите съобщения, поне така ми пишеше и затова благодаря тук за ценния съвет, който ми даде и успокоителните думи. Ще го имам в предвид за в бъдеще и се надявам да се справяме в такива ситуации по-лесно.
Благодаря на всички, които си правят труда да драснат някой ред, продиктуван от опита, който имат до момента!
  bouquet
Цитирай

Земята

Мнения: 1 426
Ами щом ситуацията е такава - детето живее с невъзпитаната си баба, тогава, естествено, няма какво да говориш с нея, а трябва да поговориш с детето. И то така, че то хем да разбере, че ти винаги ще защитиш твоето дете, хем да му оставиш вратичка за да могат двечките да си играят заедно.
Малко ме притеснява това "ще ти избия зъбките" - но може детенцето просто да повтаря истеричната си баба...
Започни разговора твърдо и в същото време добронамерено - и се осланяй на интуицията си.
Цитирай

София

Мнения: 4 812
Следващия път като минете и видите хлапето навън, покането го на гости или изяжте заедно по един сладолед. Може пък да й хареса да играе с твоето дете.
Цитирай

Сливен

Мнения: 57
Благодаря на всички мами, много сте отзивчиви!!!  bouquet
Научих някои нови неща или по-скоро подходи към децата, ще ми е полезно за в бъдеще!
Благодаря!
Цитирай

София

Мнения: 5 467
Веднага ще ида да намеря това момиче и ще й кажа, да не говори така на детето ми, защото ако още веднъж й каже, че ще й избие зъбите, аз ще ида да избия нейните.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 26 отговора